Решение № 570 от 04.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 570 гр. София, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Здравка Иванова

Михаил Малчев при участието на секретаря Таня Ж. Петрова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20241000501152 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 24/29.02.2024 г. на ОС – Перник по гр. д. № 410/2023 г. ЗАД „ДаллБогг ЖИ.т и Здраве АД“, ЕИК 200299615 е осъдено да заплати на Д. Н. И., ЕГН **********, на основания чл. 432, ал. 1 КЗ сумите от 80 000 лв. - обезщетение за причинени й неимуществени вреди - болки и страдания, както и в размер на 5 923, 60 лв. обезщетение за имуществени вреди - разходи за лечение, претърпени в резултат от ПТП, настъпило на 25.02.2023 г., около 14. 15 ч., по път ПП І - 6, посока гр. София, ведно със законната лихва, считано от 15.06.2023 г. до окончателното й изплащане.

Страните са осъдени съразмерно за разноски.

Решението се оспорва от ответника ЗАД „ДаллБогг : ЖИ.т и здраве” АД само в частта, в която са уважени исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди - в размер на 80 000 лв. и в размер на 5 923, 6 0 лв. имуществени вреди.

Ответникът поддържа доводи в жалбата, че в тази част решението е незаконосъобразно и необосновано, поради допуснати нарушения на материалния закон и протИ.речие със събраните по делото доказателства. Поддържа, че съдът неточно е възприел причините за реализиране на ПТП и за възникване на вредите в резултат от същото. Съдът е приел, че е налице вина у водача на застрахования при него л. а. „Форд“, модел „Фокус” в пълно протИ.речие с действителните обстоятелства, установени по делото. Съдът не е отчел, че пътния инцидент е бил технически непредотвратим за водача на л. а. „Форд“, които управлявал МПС със скорост, в рамките на ограничението за съответния пътен участък, при спазване на 1 всички правила на ЗДвП, а л. а. „Опел Астра“ внезапно е навлязъл в неговата пътна лента за движение и го е ударил челно. Счита, че неправилно първоинстанционният съд не е отчел доказаното от ответника възражение за съпричиняване от страна на ищцата Д. Н. И., като пътник, пътувал в л. а. „Опел“ без правилно поставен предпазен колан към момента на настъпването на процесното ПТП, като степента на приноса на пострадалото лице е поне 50 %. Поддържа, доводи, че при реализирания в случая челен удар между двете МПС, траекторията на движение на тялото на ищцата е била напред, поради което тя е осъществила контакт с елементи от интериора и вътрешността на купето. Сочи, че ако ищцата е пътувала с поставен предпазен колан, последният би фиксирал тялото й към седалката, и получените телесни травми не биха настъпили в този вид и интензитет, а биха били по-леки. Счита, че първоинстанционният съд е приложил неправилно нормата на чл. 52 от ЗЗД, като е определил необосновано завишен размер на обезщетение за неимуществени вреди.

Неправилно съдът е приел, че пострадалата е претърпяла болки и страдания и телесни увреждания в значително по-голяма степен, вид и интензитет от установените по делото. Поддържа, че според заключение по СМЕ ищцата е напълно възстановена от телесната травма. По дело то не се установява ищцата да е провеждала рехабилитация или друг вид лечение, каквито е следвало да проведе. В този случай вредоносните последици биха били значително по-ограничени, съответно тя би претърпяла значително по-малки по интензитет и продължителност болки и страдания, респективно и неимуществени вреди. Поддържа съображения, че определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпени от ищцата болки и страдания вследствие причинените й телесни увреждания, е прекомерно завишено с оглед принципа за справедлИ.ст и постоянната съдебна и застрахователна практика. Счита, че обезщетение в размер от 80 000 лв. не съответства на обема, интензитета и продължителността на търпените вреди. Поддържа доводи, че при определяне размера на обезщетението съдът е следвало да вземе предвид доходите на пострадалото лице и социално икономическите условия в страната. Моли първоинстанционното решение да се отмени в оспорената част. Претендира разноски.

Ищцата Д. Н. И., чрез представителя си, в писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че решението в оспорената от ответника част е законосъобразно и постановено в съответствие с доказателствата и материалния закон. Правилно и в съответствие с доказателствата съдът е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника като е доказано деянието на водача на л. а. „Форд Фокус“ и неговата връзка с претърпените от нея вреди, както и техния интензитет. От приетите по делото САТЕ и СМЕ се установява, че ищцата е била с поставен колан , тъй като ако не е имала такъв е щяла да получи сериозни наранявания в областта на лицето, каквито няма. Неоснователни са твърденията за неправилно определяне размера на обезщетението от съда. Сочи, че съдът е отчел всички изискуеми предпоставки по чл. 52 ЗЗД като е съобразил вида и характера на уврежданията, както и интензитетът, степента и продължителността на 2 болките и страданията, икономическата конюктура в страната и възприетия критерии „справедлИ.ст“. Моли да се потвърди решението в оспорената част като претендира разноски, както и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1 и 2 ЗАдв.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното :

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.

432 КЗ - за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от ПТП срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“.

В рамките на проверката по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в оспорената от ответника част.

По отношение неговата законосъобразност, съдът е обвързан от посоченото в жалбата, като следи и без довод за нарушения на императивните материалноправни норми.

Решението се оспорва само в частта, в която искът по чл. 432 КЗ, за обезщетение за неимуществени вреди, е уважен за размер от 80 000 лв. и за сумата 5 923, 60 лв. - обезщетение за имуществени вреди - разходи за лечение, претърпени в резултат от ПТП

В частите, в които искът за обезщетение за неимуществени вреди от ПТП е отхвърлен над 80 000 лв. до 120 000 лв., решението не се оспорва от ищцата, поради което е влязло в сила.

Решението, в оспорената уважена част, е постановено след обсъждане на всички събрани доказателства в тяхната цялост и при излагане на установената въз основа на тях фактическа обстановка, която съдът не намира за необходимо да преповтаря изцяло. Въззивният съдът ще обсъди основно доказателствата, относими към оспорването на ответника в настоящото производство.

По делото не е спорно и от събраните пред ОС - Перник доказателства се установява, че по отношение на л. а. „Форд Фокус“, с рег. № ********, управляван от Ф. К. А., към датата на ПТП е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

Не е спорно също така, че на 25.02.2023 г. около 14 : 15 ч. по път ПП 1-6 /в посока гр. София/ между л. а. „Форд Фокус“, с рег. № ********, управляван от Ф. К.

А., в района на км. 31 + 600, при ляв завой, в платното за насрещно движение, е реализирано ПТП с л. а. „Опел Астра“, с peг. № ********, управляван от П. Д. К.. При удара е пострадала ищцата Д. Н. И., която е била пътник в автомобила.

Във връзка с инцидента е образувано ДП № 155/23 г. по описа на ОД МВР Кюстендил, пр. пр. № 761/23 г. по описа на Районна прокуратура гр. Кюстендил.

Спорни обстоятелства по делото са били наличието на вина на водача на лекия автомобил, застрахован при ответника, както и наличието на евентуално съпричиняване от страна на пострадалата.

Механизмът на процесното ПТП се установява от приетото без възражения пред ОС – Перник заключение на САТЕ.

Според експертизата, на 25.02.2023 г. около 14. 15 часа л. а. „Опел”, с pег. № ******** се е движил по път I - 6, в посока от гр. София към гр. Кюстендил, със скорост от около 62 км/ч, в лентата, предназначена за движение в тази посока (за насрещно движещите се автомобили лентите са две) и е достигнал до района на км. 31 + 600. В обратната посока, в лявата от двете пътни ленти, със скорост от около 93 км/ч, се е движил лек автомобил „Форд“ с peг. № ********. При движението си, достигайки 3 на разстояние от около 48 м. преди мястото на удара, водачът на л. а. „Форд“ е започнал да се отклонява в ляво спрямо посоката си на движение и след изминаване на разстояние от около 26 метра е започнал да навлиза с лявата си част в лентата за насрещно движение, където в този момент, на около 17 метра преди мястото на удара, се е движил л. а. „Опел“.

Настъпил е челен ексцентричен удар между предните леви части на автомобилите, в резултат на което л. а. „Опел“ е придобил ротация около масовия си център по посока обратно на часовниковата стрелка и едновременно с това е отхвърлен назад и вляво спрямо посоката на огледа, като е преустановил движението си на мястото, описано в протокола за оглед. В същото време л. а. „Форд“ е придобил ротация около масовия си център по посока обратно на часовниковата стрелка и едновременно е продължил движението си напред и вдясно спрямо посоката на огледа, като е преустановил движението си на мястото описано в протокола за оглед.

Според експертизата причини за настъпване на ПТП се съдържат изцяло в субективните действия (бездействия) на водача на л. а. „Форд Фокус“ Ф. А., допуснал и реализирал навлизане в лентата за насрещно движение.

Вещото лице е посочило, че при извършена справка по номера на рамата на автомобила в каталога на автомобилите от марката „Опел“, същият е оборудван с триточкови инерционни колани за всички места. При челния ексцентричен удар в предната лява част на л. а. „Опел“, тялото на пътника Д. И. се е придвижило напред и вляво.

Според изложеното от експерта в открито съдебно заседание на 25.01.2024 г., при механиката и динамиката на удара при реализираното ПТП, за ищцата биха настъпили еднакви травми в областта на горните и долни крайници, на главата и в областта на шията. Според вещото лице, ако пострадалата е била без поставен триточков обезопасителен колан, тя би получила сериозни наранявания в областта на лицето, което не е станало.

Пред ОС - Перник са изслушани и показанията на водача л. а. „Форд Фокус“, Ф.

К. А.. Той е поддържал, че се е движел с около 80 км/час, в лява лента на неговото платно и при навлизане в ляв спрямо неговата посока на движение завой, автомобилът, в който се е намирала ищцата навлязъл в неговата лента за движение и последвал почти челен удар между двете МПС, в резултат на което нейната кола попаднала в канавката, а неговата отскочила в лентата за движение на Опела.

Основателно ОС – Перник не е кредитирал показанията на този водач като е приел, че той е заинтересован от изхода на спора. Освен това показанията му се опровергават от останалите писмени доказателства по делото.

Свидетелят В. В. Т., дежурен от КАТ установява, че при извършения оглед на ПТП на място се установило, че ударът между двата автомобила се е осъществил в лентата за движение на лекия автомобил на ищцата „Опел Астра“, видно от изтеклата течност под намиращия се там след удара л. а. „Форд Фокус“, управляван от свидетеля А..

Във връзка вината на водача на л. а. „Форд Фокус“ за причиняване на процесното ПТП в хода на производството пред въззивната инстанция е постановена присъда № 5 от 19.02.2025 г. на ОС - Кюстендил, НОХД № 437/2024 г., с която Ф. К.

А., е признат за виновен за това, че на 25.02.2023 г., при управлението на л. а. „Форд Фокус“, с рег. № ********, по път ПП 1-6 /в посока гр. София/ в района на км. 31 + 600, на ляв завой е нарушил правилата за движение, а именно : чл. 6, ал. 1 ЗДвП – нее 4 съобразил своето поведение с пътната маркировка по чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП „единична непрекъсната линия“ – М 1, пренебрегвайки забраната за нейното застъпване и пресичане и чл. 16, ал. 1, т. 2 ЗДвП – забрана за навлизане и движение в крайна лява лента при три ленти за движение, е предизвикал ПТП, като е причинил по непредпазлИ.ст смъртта на едно лице и телесни увреждания на други две лица.