Определение № 1808 от 14.07.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1808 гр. Бургас, 14.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500647 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано въз основа на частна жалба с вх. № 1761/21.03.2025г. по описа на Районен съд – Айтос от Т. А., ЕГН ********** – гражданин на Р ***** чрез своя процесуален представител – адвокат Валентина Горенова, със служебен адрес – гр. Поморие, ул. „Солна“ 39, партер, офис 1А против Определение № 182 от 10.03.2025г., постановено по гр. дело № 504/2024г. по описа на Районен съд – Айтос, с което е отменено определението за даване ход на устните състезания по делото и е прогласено, че Районен съд – Айтос не е международно компетентен да разгледа спора по настоящото гр. дело № 504/2024г. по описа на Районен съд – Айтос и е прекратено производството по делото като международно неподведомствено на български съд.

Претендира се атакуваното определение да бъде отменено, тъй като противоречи на материалния и процесуален закон и уврежда правата и законните интереси на жалбоподателя.

Депозираната частна жалба е против съдебен акт, който подлежи на обжалване и от лице, което има правен интерес да го атакува. Жалбата е постъпила в преклузивния срок за атакуване на решението (съобщение за изготвеното решение е получено от страната на 14.03.2025г., а жалбата е изпратена в съда на 21.03.2025г.), дължимата държавна такса е заплатена и 1 процесуалният представител на въззивника – адвокат Валентина Горенова разполага с валидна представителна власт да сезира настоящата инстанция (налице е файл в електронното дело, който е достъпен за съда през ЕИСС, но не е разпечатан от първоинстанционния съд).

В жалбата се посочва, че възражението за подсъдност от ответната страна е направено след като е изтекъл срока за депозиране на писмен отговор от ответната страна.

Посочва се, че съдът неправилно е възприел, че не е международно компетентен да разгледа спора, тъй като са представени документи, от които е видно, че съдът в Германия е прекратил делото поради бездействие на ищеца – ответник в настоящото производство. Жалбоподателят се позовава на чл. 7 от КМЧП, като сочи, че обичайното пребиваване на гражданите е свързано с техния социален статус.

Изрично в жалбата се посочва, че самият жалбоподател до миналата година е имал разрешение за постоянно пребиваване в Република България, което не е подновил и в момента работи в Република Германия, но има социална ангажираност в Република България.

Ответната страна по жалбата – Е. М. А. не депозира писмен отговор и не изразява становище по основателността на претенцията.

Окръжен съд – Бургас, като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от Т. А., ЕГН ********** – гражданин на Р ****** чрез своя процесуален представител – адвокат Валентина Горенова против Е.

М. А. от с. *****, Община *****, с който се претендира да бъде прекратен сключения между тях на 11.06.2014г. в гр. Айтос граждански брак, като съдът приеме, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на тяхната брачна връзка.

Предявеният иск е пред Районен съд – Айтос и след образуване на делото, съдът е назначил адвокат Анестиев в качеството му на особен представител на ответната страна – Е. М. А., който да я представлява по предявения иск от Т. А.. След връчване на препис от исковата молба от страна на адвокат Анестиев на дата – 04.10.2024г. – в срок – на 31.10.2024г. е 2 депозиран отговор на исковата молба от страна на назначения особен представител на страната – адвокат Анестиев, а на дата – 12.11.2024г. по делото е депозирана Молба от адвокат Вълчева в качеството й на упълномощен представител на Е. М. А., в която се посочва, че молителката е с постоянен адрес в с. ******, Община ******, но от години е установена и живее преимуществено в Германия, където се намира и към настоящия момент. В молбата се претендира производството по делото да бъде прекратено поради наличието на образувано от нейна страна дело за развод в Република Германия, което е било образувано преди да бъде депозирана настоящата искова молба, поради обстоятелството, че съдът в Германия е местнокомпетентен да разгледа и да реши делото за развод, както и поради обстоятелството, че ищецът не е български гражданин и също не живее и няма обичайно местопребиваване в Република България.

По делото не се спори, че ищецът – Т. А. и ответната страна – Е. М.

А. са сключили граждански брак на дата – 11.06.2014г. в гр. Айтос, което обстоятелство се потвърждава и от представеното Удостоверение за сключен граждански брак № 0015140064, издадено от Община Айтос. По делото не се спори, че страните имат родено дете – М. Т. А. на дата – **.**.****г. в Република Гърция.

По делото не се спори, че ищецът – Т. А. е гражданин на Р ******, като понастоящем няма статут и на постоянно пребиваващ в Република България, а ответната страна е български гражданин. По делото не се спори и относно обстоятелството, че понастоящем както ищецът, така и ответната страна са се установили и преимуществено пребивават в Република Германия.

На основание чл. 7 от КМЧП брачните искове са подведомствени на българските съдилища, ако един от съпрузите е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Република България. При положение, че ответната страна – Е. М. А. е български гражданин на основание цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че компетентен са разгледа предявения иск за развод е българският съд. В този смисъл, съдът намира, че атакуваното определение в частта, в която е прекратено производството по предявения иск за развод е неправилно и следва да бъде отменено, тъй като българският съд е международно компетентен да се произнесе по предявения иск за развод.

3

На основание чл. 59 от СК, при предявен иск за прекратяване на брака, съдът е длъжен да се произнесе по въпросите: при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на лични отношения между децата и родителите и издръжката на децата. На основание чл. 56, ал. 1, изр. 2 от СК когато от брака има ненавършили пълнолетие деца съдът се произнася служебно и относно ползването на семейното жилище.

По отношение на задължението съдът да се произнесе и по исковете, свързани с въпросите относно детето, което понастоящем е непълнолетно, съдът намира следното:

По делото – страните не спорят, че техния син – М. Т. А., роден на **.**.****г. понастоящем е на 15 години и се е установил и живее в Норвегия, като там посещава и училище.

Безспорно е, че Кралство Норвегия не е държава членка на ЕС и по дела относно упражняване на родителските права спрямо ненавършили пълнолетие деца и личните отношения на родителите с тях, приложение намира Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на деца.

Република България и Кралство Норвегия са страни п о Конвенцията и този международен акт има предимство пред българското законодателство и по-специално пред КМЧП по аргумент от чл. 3 – (Конвенцията е ратифицирана и е сила за Република България от 01.02.2007г., а Кралство Норвегия е ратифицирала конвенцията и тя е в сила за държавата от 01.07.2016г.- https://www.hcch.net/en/instruments/conventions/status-table/? cid=70). Една от целите на Конвенцията е да определи държавата, чиито органи имат компетентност да вземат мерки, насочени към закрила на личността или имуществото на детето. В случая мерките за закрила се отнасят до предоставяне и упражняване на родителска отговорност по смисъла на чл.

3, б. „а“ и б. „б“ от Конвенцията.

По силата на чл. 5, ал. 1 от цитираната Конвенция компетентни да вземат мерки за закрила на детето имат съдебните или административните органи на договарящата държава, в която детето има обичайно 4 местопребиваване. Под обичайното местопребиваване на детето следва да се разбира мястото, в което то е интегрирано в социална и семейна среда, като няма значение, че родителите и децата са български граждани, а с оглед изявленията на страните обичайното местопребиваване на детето е в Кралство Норвегия и това е проявление на принципа за гарантиране на висшия интерес на детето, който налага съдът по неговото обичайно местопребиваване да решава въпросите за родителските права.

Този извод не е в противоречие с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от КМЧП, по силата на която когато българските съдилища са компетентни по един от предявените от ищеца искове, те са компетентни да разгледат и останалите, ако връзката между делата налага общото им разглеждане.

Исковете за родителска отговорност и издръжка на детето следва да се разгледат съвместно в едно производство с иска за развод по реда на чл. 322, ал. 2 от ГПК, вр. с чл. 59, ал. 2 от СК , но само при приложимост на българското материално и процесуално право. Особените правила на брачния процес не важат за предявените в същото производство небрачни искове; те могат да се предявят, а следователно и разгледат, както заедно, така и отделно от брачния иск, съобразно конкретните обстоятелства от значение за определянето на компетентния съд и при съблюдаване висшия интерес на детето. Според съдебната практика на ВКС на РБ, компетентността относно родителките права по Конвенцията е абсолютна и не може да бъде дерогирана от националното законодателство, което води до извода, че уредбата на брачния процес в ГПК и задължението на съда по чл. 59 от СК няма как да имат приоритет пред нея в определяне на компетентния съд – тоест предвидената в чл. 5 от Конвенцията международна компетентност по местопребиваването на детето изключва международната компетентност на българските съдилища по брачни искове и по чл. 7 от КМЧП . В този смисъл и Определение № 60218 от 15.06.2021г., постановено по частно гр. дело № 567/2021г., ІV г.о. по описа на ВКС на РБ.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав, намира, че Районен съд –Айтос е компетентен да разгледа и реши предявения иск за развод, но не е международно компетентен да се произнесе по исковете, свързани с упражняването на родителските права, местоживеенето на детето и определянето на неговата издръжка, което налага постановеното определение 5 в частта, в която производството е прекратено по отношение на предявения иск за развод от Т. А. против Е. М. А., с който се претендира да бъде прекратен сключения помежду им на 11.06.2014г. в гр. Айтос граждански брак поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака да бъде отменено и делото в тази му част да бъде върнато на Районен съд - Айтос за продължаване на съдопроизводствените действия. В останалата му част – по отношение на исковете, които следва да бъдат разгледани заедно с предявените брачни искове, а именно – упражняването на родителските права по отношение на детето на страните – М. Т. А., роден на **.**.****г., определяне на режим на лични отношения и за присъждане на издръжка поради липса на международна компетентност постановеното определение в съответствие с изложеното следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 182 от 10.03.2025г., постановено по гр. дело № 504/2024г. по описа на Районен съд – Айтос в частта, в която съдът е приел, че не е международно компетентен да разгледа предявения иск за развод от Т. А. против Е. М. А., с който се претендира да бъде прекратен сключения помежду им на 11.06.2014г. в гр. Айтос граждански брак поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака и е прекратил производството по отношение на този иск.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 182 от 10.03.2025г., постановено по гр. дело № 504/2024г. по описа на Районен съд – Айтос в останалата му част, а именно – в частта, в която съдът е приел, че не е международно компетентен и е прекратено производството по предявените от Т. А. против Е.