Решение № 226 от 28.06.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Р., 28.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Черкезова

Членове:

Николинка Чокоева

Милен П. Петров при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Милен П. Петров Въззивно гражданско дело № 20224500500225 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Й. Б. Х. чрез редовно упълномощен процесуален представител обжалва Решение № 260660/22.12.2021 г. по гр. дело № 1711/2020 г. по описа на Районен съд-Р., с което е признато за установено, че Г. П. СП. и В. Б. СП. са собственици на недвижим имот, находящ се в гр.Р., в местността „К.“, представляващ имот *** по кадастрален план на гр. Р., Й.Х. е осъдена да им предаде владението на имота, отменен е констативният нотариален акт на праводателя й Л.. Л.. АТ. и двамата ответници са осъдени да заплатят на ищците сумата от 1818.00 лв. разноски по делото. В жалбата се развиват оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, нарушение на основните принципи на процесуалния закон и необоснованост. Излагат се твърдения за неправилно разпределение на доказателствената тежест. Посочва се, че РРС не се е произнесъл по направеното от ответницата възражение за ненастъпил транслативен ефект на договора за покупкопродажба на имота, сключен между ищците и техния праводател, тъй като последният бил малолетен и недееспособен при снабдяването му с нотариален акт през 1961г. Твърди се, че районният съд не е обсъдил и възражението на ответницата относно неспазване на процедурата по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху процесния имот и съответно съставеният в полза на праводателя на ищците констативен НА от 2006 г. не можел да легитимира продавача като собственик на имота. Счита, че липсва основание за кредитиране показанията на посочените от ищците свидетели и че ищците не са доказали собствеността си върху недвижимия имот. Иска се отмяна на решението от въззивния съд и присъждане на разноските по делото.

Решението на Районен съд-Р. по гр. дело № 1711/2020 г. е обжалвано и от Л.. Л.. АТ. чрез редовно упълномощен процесуален представител. В жалбата са изложени съображения за неправилно разпределение на доказателствената тежест, за неправилно кредитиране от съда на показанията на ищцовите свидетели, които противоречали на СГЕ, както и за 1 липсата на доказателства, оборващи презумпцията на чл.69 ЗС. Иска отмяна на решението от въззивния съд и претендира разноски за двете инстанции.

Ответниците по жалбите Г. П. СП. и В. Б. СП. чрез редовно упълномощен процесуален представител в отговорите на жалбите изразяват становище за тяхната неоснователност.

Окръжният съд, след като прецени оплакванията в жалбите и провери събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбите са подадени от надлежни страни по спора, в законоустановените срокове и са процесуално допустими. По същество жалбата на Й. Б. Х. е неоснователна, а жалбата на Л.. Л.. АТ. е частично основателна.

Въз основа на писмените доказателства по делото се установява, че ищците в първоинстанционното производство са придобили процесния имот с НА за покупкопродажба № 17, том II, дело № 187/2007г. на Нотариус с рег. № *** на НК и район на действие РС- Р. и НА за поправка на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот **, том II, рег.№ 2057, дело № 232/2007 г. на нотариус с рег. № *** на НК и район на действие РС-Р.. Ответникът Л.. Л.. АТ. – жалбоподател в настоящото производство се е снабдил за процесния имот с НА за собственост на недвижим имот придобит по давност **, том V, рег.№ 14363, н.д. № 669/2017 г. на Нотариус с рег. № *** на НК и район на действие РС-Р.. Ответникът Л.А. е ангажирал свидетели пред нотариуса, с които да докаже, че е владял имота непрекъснато, явно и неоспорвано повече от 10 години, поради което му бил издаден процесният констативен НА, чиято отмяна искат ищците. Л.А. е продал имота на ответницата Й. Б. Х. – жалбоподател в настоящото производство въз основа на договор за покупко-продажба, инкорпориран в НА **, том 1, рег.№ 1562, дело **/2018г. на Нотариус с рег. № *** на НК и район на действие РС-Р.. На 24.04.2020г., при посещение на имота ищците установили, че храстите и дърветата са изкоренени. След разговор със съсед разбрали, че имотът е почистен от лица, наети от „новия собственик“ на имота.

По делото са събрани противоречиви свидетелски показания относно упражняването на фактическа власт от страна на ответника Л.А. върху недвижимия имот и периода, през който е упражнявана.

Според гласните доказателства по делото процесният имот се намирал на старото Р.ш., по бул. „Г.Д.“, срещу автосервиз „МАН“, находящ се на отсрещната страна на улицата.

От трите страни имотът бил заграден с мрежа, а откъм „Шеста“ улица не бил заграден и достъпът до него бил свободен. Според показанията на свидетелите, посочени от ищците – А. О., Ц. Ц.ов, Н. В., ищците са почиствали процесния имот през 2008 г., през 2009 г. изрязали дървета в имота – череша и круша. Свидетелите посочват, че са виждали спрени автомобили на пътя, до имота или паркирани в самия имот, непосредствено до границата с парцела на Й. Д., но не и складирани машини или камиони. Според свид. Ц.ов било невъзможно в парцела да се складира строителна техника в периода 2007-2019 г., тъй като мястото представлявало гора. Собствениците на съседни парцели спирали автомобилите си на посоченото място. В периода от около 2008г. до 2020 г. никой не е почиствал и обработвал мястото. Свидетелите заявяват, че са възприели непосредствено горните факти, тъй като притежавали имоти в съседни парцели, откъдето имали видимост. Мястото било обрасло в растителност и е било почиствано през 2008 г. и през 2020 г. Според свидетеля О. в намиращия се в имота изкоп имало изхвърляни гуми и отпадъци още през 2007 г.

Настоящата инстанция счита, че показанията на горепосочените свидетели правилно са кредитирани от районния съд, тъй като същите са логически свързани, не съдържат вътрешни противоречия, подкрепят се от други доказателства по делото и възпроизвеждат лично възприети от свидетелите факти, доколкото свидетелите В. и Ц.ов притежават имоти в непосредствена близост до процесния терен и са очевидци на описаните от тях обстоятелства. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за противоречие на 2 показанията на посочените от ищците свидетели със СГЕ. Вещото лице е заявило, че откъм пътя няма видимост към имота, но не и от други изходни точки. Свидетелят О., чиито показания следва да се преценяват през призмата на чл.172 ГПК, също възпроизвежда възприети от него факти и описва изпълнени от него действия по поддръжка на имота, които се потвърждават от други гласни доказателства по делото, поради което показанията му правилно са кредитирани от районния съд.

Посочените от ответниците свидетели частично споделят показанията на горепосочените свидетели. Свидетелят Й. Д., притежаващ съседен имот, заявява, че паркирал своя автомобил в процесното място от 2007г.-2008 г. Мрежата на границата между двата имота и вратичката, която се заключвала с катинар, били поставени от неговия баща и от дядо му. Процесният имот бил почистван през 2006 -2007 г. и след това през 2020 г., през останалото време бил обрасъл с растителност. Ответникът Л.А. почистил една част от мястото и паркирал там коли и камиони. В имота спирали колите си и други съседи.

Свидетелят заявява, че не е виждал строителна техника в парцела.

Свидетеля М. А., братовчед на ответника Л.А., заявява, че работел в автосервиз на бул. „Г.Д.“, откъдето нямало видимост към имота. Ответникът ползвал услугите на автосервиза, като оставял за ремонт багерчета и камиончета. Свидетелят твърди, че в имота до границата с мястото на Й. Д. по различно време била складирана техника. Отчитайки възможната заинтересованост на този свидетел предвид разпоредбата на чл.172 ГПК, в частта относно складираната техника в спорния имот показанията му не следва да бъдат кредитирани, доколкото собственикът на съседния парцел, непосредствено граничещ с процесния имот, паркирал там автомобила си и е посочил, че не е виждал складирана техника на това място. Свидетелят М. А. заявява, че Л.ил му е споделил, че се е разбрал със собствениците на имота, ще го разчиства и ще паркират там.

Свидетелят Ц. Ц. твърди, че ответникът Л.А. ползвал само долната част на имота за паркинг, до имота на Й., като почиствал имота колкото да спрат до 5 коли, а в мястото имало гуми и отпадъци още от 2005-2006 г. Заявява, че ответникът Л.ил започнал да паркира там, защото не можел да стигне с автомобил до другото притежавано от него място, което се намирало в близост.

По делото е приложено копие на нотариално дело №669/2017 г., нотариален акт **, том V, рег. № 14363 на нотариус И.К., рег. № ***. Разпитаните от нотариуса свидетели са заявили, че имотът се ползва от Л.А. за паркинг.

Районният съд правилно е приел като веществени доказателства 24 броя сателитни снимки от сателитно заснемане на поземлен имот №*** по кадастрален план на гр.Р., направени в периода 2004г.-2019г. от спътника на Google, с обозначени на тях дати на заснемане, свалени през компютърна програма Google Earth Pro и 2 броя сателитни снимки от сателитно заснемане на процесния имот, свалени от сайта https://www.google.com/maps/.

Според заключението на приетата по делото съдебно-геодезическа експертиза сателитните снимки на процесния имот, съхранявани в компютърната програма Google Earth Pro са идентични с представените веществени доказателства. При съпоставяне на информацията от сателитните снимки и свидетелските показания се установява, че за достоверни следва да се приемат показанията, съгласно които процесният имот е обрасъл с гъста растителност и не е бил обработван, поддържан и почистван в периода 2011-2019 г., с изключение на една малка част от парцела, на границата с имота на Й. Д., където понякога са паркирани автомобили.

Не се установява наличието на складирана селскостопанска техника в имота.

От гласните доказателства е установено, че през 2020 г. парцелът е почистен от растителност и понастоящем се ползва като паркинг.

Според заключението в СГЕ и приложеното по делото удостоверение за идентичност на имот, издадено от Община Р., поземлен имот *** по кадастрален план на гр. Р. находящ се в гр. Р., в местността К. /старо име/, целият с площ от 478 кв.м, е идентичен с поземлен 3 имот с идентификатор ********.***, находящ се в гр. Р., местност Г., с площ от 506 кв.м и с имот 503.*** по Плана за новообразувани имоти за местност „Г.“. Вещото лице сочи, че процесният имот представлява имот по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, който е инкорпориран в одобрената КККР. Същият е бил предмет на план на новообразуваните имоти (ПНИ) по §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Със Заповед № РД-18-91/15.12.2007г. на изпълнителния директор на АГКК за приемане и одобрение на КККР поземлен имот *** е приел номер с идентификатор № ********.***. В действащия КККР имотът е надлежно нанесен в КККР като ПИ с идентификатор № ********.***. При създаване на кадастралната карта и кадастрални регистри е използвана наличната картова база в цифров вид и регистри за собственост в Община Р.. В регистъра не е попълнен и не е отразен собственик на поземления имот. При отразяване в КККР на гр.Р., при липса на информация за собственик на ПИ, според вещото лице се вписвала като собственик Община Р.. Така при одобряване на кадастралната карта през 2007г. като собственик на ПИ с идентификатор ********.*** е посочена Община Р..

Според вещото лице графичната част на оспорената пред районния съд Скица № КР14817/27.11.2006г. отговаряла на плана за новообразуваните имоти (ПНИ) в цифров вид програма МКАД, от който тази скица е извадена. Планът за новообразуваните имоти, от който е извадена оспорената скица, е одобрен със Заповед №553/26.06.2000г. на Областен управител на Област Р. и със Заповед №3906/21.11,2003г. на Кмета на Община Р., която е допълнена ръкописно в скицата относно поправката на кадастрален план на местност „К.” в землището на гр. Р., като са нанесени новите /съществуващи на място/ имотни граници на ПИ 576, 575 и на новообразуван имот ***. В одобрения план за новообразуваните имоти в регистъра за собственост към плана лицето Ц. П. Ц.ов не е вписано като собственик на поземлен имот *** по кадастрален план на гр.Р. находящ се в гр.Р., в местността „К.“.