Решение № 977 от 23.12.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 977 гр. гр. Хасково, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Антония Сл. Бузова като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20245640102068 по описа за 2024 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, във връзка с чл. 10а, чл.19 ал.4, чл.21 ал.1 и чл.33 ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, от Т. М. М., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес: ***, адв. Д.В.М. от АК - Пловдив, против “Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр.София 1407, район Лозенец, ул.“Сребърна“ № 16, „САП Център София“, ет.8, съдебен адрес: гр.София, ул.“Шейново“ № 18, ет.1, адв. С.А.У. – САК и мл.адвокат В.Л.Б - К. – САК, за прогласяване нищожността на клаузата на чл.11 от Анекс № *** към договор за потребителски кредит № ***, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 5563,44 лева.

Ищцата твърди, че на *** г. сключила Анекс № *** към договор за потребителски кредит № *** с ответното дружество. Съгласно Приложение № 1 към посочения анекс, тя получила сумата от 3500 лева, при срок на кредита от 24 месечни вноски, при ГПР от 49 %, ГЛП от 40.54 % и обща месечна погасителна вноска от 449,39 лева. Съгласно чл.11 от Анекс № *** към договор за потребителски кредит № ***, в срок до края на следващия ден, считано от деня на сключване на договора за кредит, Кредитополучателят е длъжен да предостави на Кредитодателя следните обезпечения по Новия кредит: Банкова гаранция или Поръчителство на поне две физически лица, с подробно посочени изисквания към всяко едно от тях. Чл.10 от Приложение № 1 предвиждал размер на неустойката в случай на непредоставяне на обезпечение съгласно т. 5.6 от договора за кредит: 7,62 лева средно на ден, като неустойката на ден не трябва да надвишава 1% /един процент/ от главницата по 1 кредита.

Поради това, че ищцата не предоставила нужното обезпечение, й била начислена неустойка в размер на 5563,44 лева, изрично посочена в погасителния план и претендирана с всяка една месечна погасителна вноска, т.е разпределена на 24 месечни погасителии вноски от по 231,81 лева.

Поддържа се в исковата молба, че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречието и с добрите нрави, тъй като била уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Заобикалял се чл. 33, ал. 1 ЗПК. С процесната неустойка в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичали вреди. Неустойката по съществото си представлявала добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба увеличавала стойността на договора. Основната цел на така уговорената клауза била да доведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница. С предвиждането на такива разходи за неустойка се заобикаляла и разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено, събирането на такива разходи, било част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите. С търсената неустойка се нарушавало изискването, ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС № 426/2014 г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал.4 ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявал заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 т.1 ЗЗП. С преюдициално заключение по дело С-453/10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР, представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП.

По гореизложените съображения иска от съда да постанови решение, с което да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл.11 от Анекс № *** към договор за потребителски кредит № ***, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 5563,44 лева, на основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 10а, чл.19 ал.4, чл.21 ал.1 и чл.33 ал.1 ЗПК.

Претендират се направените по делото разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.3 предл.2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./, за което е представен списък по чл.80 ГПК.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на искова 2 молба от ответника, който оспорва предявения иск.

Посочено е в отговора, че на **** г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, в качеството му на кредитодател, и Т. М. М., в качеството й на кредитополучател, е бил сключен Договор за кредит № ***. На *** г. между страните бил сключен и Анекс № *** към Договор за кредит № ***, по силата на който частично било рефинансирано задължението на кредитополучателя по договора за кредит. Договарянето между страните се осъществявало чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт и телефон), като договорът за кредит бил сключен във формата на електронен документ и правоотношението се реализирало при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за задълженията и договорите, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и приложимите към сключения договор за кредит „Общи условия на „АИ ТИ ЕФ ГРУП" АД. Преди кандидатстване за кредит, ищцата Т. М.

М. регистрирала свой профил в системата на ответното дружество - „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, като получила уникално потребителско име и парола. За верификация на нейната самоличност при създаването на профила си, тя получила ПИН код под формата на кратко електронно съобщение (СМС) на посочения от нея в заявката телефонен номер, както и линк на посочената от нея електронна поща. С краткото електронно (СМС) съобщение и линка на електронната поща се удостоверявало, че лицето, което желае да регистрира профил, е именно лицето, което е подало заявката и именно това били неговите лични данни. След получаване на линка, ищцата Т. М. М. потвърдила профила си. Като част от процеса по създаване на профила си и с оглед удостоверяване на самоличността на кредитополучателя, Т. М. М. снимала личната си карта, направила селфи с личната си карта и бил проведен телефонен разговор с нея. След успешното реализиране на процедурите по верификация на самоличността на ищцата Т. М. М., профилът й бил потвърден. Във вече регистрирания от кредитополучателя профил, тя попълнила заявка за кандидатстване за кредит. В Заявката за кандидатстване клиентът попълнил и предоставил доброволно пълни и верни данни относно своята самоличност като: трите си имена, ЕГН, Адрес /постоянен и настоящ/, Лична карта, Месторабота, Мобилен телефонен номер, актуална електронна поща, предпочитания начин за получаване на сумата по кредита. В края на Заявката за кандидатстване и с оглед успешното й попълване, ищцата Т. М. М. потвърдила, че се е запознала и се съгласява с Общите условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, приложими към договора за кредит, като приемането на Общи условия било необходимо условие за изпращане на заявката. След успешното потвърждаване на заявката, „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД разгледал предоставената от Т. М. М. информация и въз основа на тази информация и след проверка в Централния кредитен регистър я одобрил за искания от нея кредит. След одобряване на кредита, ответникът генерирал в профила на ищцата Анекс № *** към Договор за потребителски кредит № ***, заедно с приложимите Общи условия, също така Стандартен Европейски Формуляр и Погасителен план, като в края на всеки документ имало два броя линка -„Приеми договора" и „Откажи договора". С оглед сключването на договора за кредит и като доказателство за съгласието на ищцата с договора за кредит и Общите 3 условия, Т. М. М. е активирала линка „Приеми договора". Съгласно сключения между страните процесен анекс, ищцата получила от ответното дружество паричен заем в размер на 3500 лева.

Според ответника, предвидената неустойка не била нищожна на посочените от ищцата основания. Чл. 19 ал. 3 т. 1 ЗПК изрично предвиждал, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит.

Начисляването на неустойка в настоящия случай се извършвала и произтичала от неизпълнение на задължението на кредитополучателя да учреди и/или представи надлежно обезпечение на кредита - поръчители или банкова гаранция. Посоченият годишен процент на разходите по договора за кредит бил в размер на 49.00 % и бил съобразен с всички изисквания на ЗПК, като били взети предвид допусканията съгласно Приложение № 1 към чл. 19 ал. 2 ЗПК. Освен това, неустойката представлявала адекватно обезщетение за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение по договора си за кредит. Също така в процесния анекс изрично било посочено, че неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурено обезпечение, респективно ако Кредитополучателят осигури надлежно обезпечение по кредита, макар и след изтичането на срока за нейното представяне, неустойката спирала да се начислява.

Неизпълнението на задължението за представяне на описаните в договора за кредит обезпечения се явявали неизпълнение на установено между страните задължение, като кредитополучателят бил информиран за евентуалното начисляване на тази неустойка още при предоставяне на приложимия Стандартен европейски формуляр. Кредитополучателят знаел и е бил информиран по отношение на изискванията за обезпечение чрез Стандартния европейски формуляр преди подписване на договора за кредит и с оглед на това могъл да прецени дали да сключи или не кредита, респективно да се съгласи с условията по кредита.

От друга страна, кредиторът бил свободен по своя преценка да определи какви да бъдат изискванията за обезпечение с оглед кредитоспособността и финансова надеждност на всеки кредитополучател. Въпросната неустойка и нейният размер бил съразмерен на обезпечителната и обезщетителната функция на неустойката. Условията на сключения между страните потребителски кредит, ведно с Погасителния план, явяващ се неразделна част от него, пряко кореспондирали с действащите норми на материалното право и водели до законосъобразни правни последици, като не били в противоречие нито със закона, нито с добрите нрави. В конкретния случай, имало договорена между страните компенсаторна неустойка за неизпълнение на договорно задължение, като страните по тази клауза акцентирали върху обезщетителната функция на неустойката. Този извод бил верен, поради това че Заемодателят предоставя високо рисков паричен заем на потребител: бързо одобрение, без поръчител, без допълнителни обезпечения, липсвало съгласие за директен дебит от трудово възнаграждение и/или банкова сметка, както при един банков потребителски кредит, кредитът не бил и застрахован, което евентуално да поправи вредите.

Неустойката по кредита била предвидена не като част от ползването на паричния заем, а като неизпълнение на задължението за обезпечаване на същия - именно за да обезщети 4 липсата на поръчители или банкова гаранция, които да гарантират изпълнението на договорните задължения и кредиторът, при неизпълнение, да има право да поиска вземанията си и от тях. Никой кредитор не искал да предоставя рискови, невъзвръщаеми заеми, затова и страните договаряли неустойка, която да обезщети вредите, които се изразявали в необезпечаване на заема и неговото изпълнение от страна на трети физически лица или предоставяне на банкова гаранция. Клаузата за неустойка в процесния анекс била ясно и точно формулирана, нямало неясноти по отношение на нейното съдържание. В обичайната практика по отпускане на кредити на физически лица, кредитните и финансовите институции при сключване на договора за кредит искали от кредитополучателя да осигури солидарни длъжници, чрез които да обезпечи вземането си. През последните няколко години се установявала практика това осигуряване на солидарни длъжници при сключване на договора да се уговаря като задължение на кредитополучателя да ги осигури след сключване на договора и в определен срок, като по този начин му се предоставял кредитът незабавно и при облекчени условия. Всяко преимущество обаче имало своята цена, като в тези случаи практиката се ориентирала към уговаряне на клаузи за неустойка, в случай на неосигуряване в уговорения срок от кредитополучателя на солидарни длъжници.

Разпечатката съдържа 19 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/24409bcc-ee24-4412-aea0-27a18fece7d1