Решение № 3936 от 31.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3936 гр. Пловдив, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20255330116821 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове в условията на евентуалност от М. З. И., ЕГН **********, с адрес: ******, чрез адв. М. М. от АК-П., против „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ (Литекс Тауър) № 3, ет. 10, с която са предявени иск за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ******., сключен между страните и евентуален иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6, ал. 1 от процесния Договор за потребителски кредит от 12.06.2024 г., предвиждаща заплащането на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредит.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ******., по силата на който „Неткредит“ ООД предоставило на ищеца заем в размер на 500 лв., при годишен лихвен процент 40,60 % и ГПР 49,09 %. Ищецът оспорва действителността на договора, като поддържа, че не са спазени изискванията на ЗПК относно съдържанието на договора и определянето на действителния ГПР. Твърди, че уговорената в чл. 6, ал. 1 от договора неустойка за непредоставяне на обезпечение представлява скрит разход по кредита, който не е включен в ГПР, поради което клаузата е нищожна и неравноправна. Поддържа, че същата противоречи на добрите нрави и на принципа за добросъвестност, като моли да бъде прогласена нищожността на договора, а при условията на евентуалност – нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Неткредит“ ООД е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Не оспорва сключването на договора за потребителски кредит и предоставянето на сумата от 500 лв., но поддържа, че същият е действителен и отговаря на изискванията на ЗПК. Оспорва твърденията, че клаузата за неустойка при непредоставяне на обезпечение е нищожна или неравноправна, като сочи, че тя има обезпечителна функция и не представлява разход по кредита, поради което не следва да бъде включвана в ГПР. Моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира разноски, възразява за прекомерност на разноските на насрещната страна.

1

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема исковата претенция за основателна, по следните съображения:

Установява се от приетите по делото доказателства, както и с оглед обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните факти, че между М. З. И. и „Неткредит“ ООД е сключен Договор за потребителски кредит № ******., по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 500,00 лв. В договора са посочени годишен лихвен процент (ГЛП) в размер на 40,60 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49,09 %. Безспорно между страните е установено, че в чл. 6, ал.

1 от договора е съдържана клауза, съгласно която при непредоставяне на обезпечение по кредита потребителят дължи неустойка в размер на 4,00 лв. плюс 0,89 % от размера на усвоения транш за всеки следващ месец. Установено е също, че посочената неустойка не е включена при формирането на годишния процент на разходите по кредита.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит, поради нарушение на изискванията относно задължителното съдържание на договора.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като бъдат посочени всички разходи, включени при неговото определяне. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР представлява общите разходи по кредита за потребителя, включително лихви, такси, комисиони и всички други разходи, пряко свързани с договора за кредит, които са известни на кредитора и които потребителят следва да заплати. В случая уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение не представлява самостоятелна санкция за неизпълнение на отделно и независимо задължение, а по същество представлява допълнително плащане, свързано с предоставянето и ползването на кредитния ресурс. Чрез тази уговорка се увеличава общата цена на кредита за потребителя, без това увеличение да бъде отразено в посочения в договора ГПР.

Следователно посоченият в договора ГПР не отразява действителните разходи по кредита, тъй като не включва предвиденото допълнително плащане под формата на неустойка. По този начин потребителят не получава точна и пълна информация относно действителната цена на кредита и е поставен в невъзможност да направи информирана преценка относно икономическите последици от сключването на договора. Съдът приема, че процесната клауза за неустойка има характер на скрит разход по кредита и води до заобикаляне на императивното ограничение по чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на годишния процент на разходите. Същата не обезпечава реално изпълнението на задължение, а създава допълнително възнаграждение за кредитора, което не е обвързано с конкретна престация в полза на потребителя. Освен това клаузата поставя потребителя в значително неравностойно положение, доколкото му вменява допълнително задължение за плащане при неизпълнение на изискване за предоставяне на обезпечение, без да е доказано същото да е било индивидуално договорено.

Дори и да се приеме, че размерът на посочения в договора ГПР формално не надхвърля законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 ЗПК, включването на разход, който е бил известен на кредитора и който потребителят следва да понесе при изпълнение на предвиденото в договора условие, но не е включен при изчисляването му, води до посочване на неверен ГПР. Това представлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и обуславя недействителност на договора по чл. 22 ЗПК. При неточно посочен ГПР договорът е недействителен, в който смисъл е практиката на СЕС, обективирана в решение по дело C714/22.

2

Ето защо искът за недействителност на договора е основателен, поради което и предявения евентуален иск не подлежи на разглеждане.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да понесе направените по делото разноски, доколкото предявеният иск е уважен изцяло.

Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, поради което на основание чл.

78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Пловдив сумата от 25,56 евро, представляваща дължимата държавна такса върху уважения иск с цена 703,04 лв.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че процесуалният представител на ищеца е оказал безплатна адвокатска помощ при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, когато насрещната страна е осъдена за разноски, съдът определя възнаграждение на адвоката, оказал безплатната правна помощ. Като съобрази материалния интерес по делото, фактическата и правна сложност на спора, както и извършената процесуална защита, съдът намира, че следва да определи адвокатско възнаграждение в размер на 246 евро с включен ДДС, дължимо в полза на процесуалния представител на ищеца.

Поради изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Пловдив сумата от 25,56 евро, представляваща държавна такса, както и на процесуалния представител на ищеца сумата от 246 евро с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.

Така мотивиран, РС-Пловдив

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск на М. З. И., ЕГН **********, с адрес: ****** против „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ (Литекс Тауър) № 3, ет. 10, че сключеният между страните договор за потребителски кредит № ******. е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ (Литекс Тауър) № 3, ет.

10 да заплати по сметка на РС-Пловдив сумата от 25,56 евро – разноски по делото за държавна такса.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ (Литекс Тауър) № 3, ет. 10 да заплати на адв. М. М. от АК-П., сумата от 246 евро с ДДС – възнаграждение за оказаната в полза на ищеца правна защита и съдействие по двата иска.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОСПловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3