Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 272 от 29.05.2024, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 282/2023
Вид
Решение № 272
Подписан
29.05.2024
В сила
03.02.2025
Състав
Евгения Георгиева Симеонова, Борис Константинов Динев, Калин Трифонов Тодоров

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.34 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
  • чл. 57 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
  • чл. 60, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 200 · Кодекс на труда
  • чл. 200, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 200, ал. 2 · Кодекс на труда
  • чл. 200, ал. 3 · Кодекс на труда
  • чл. 200, ал. 4 · Кодекс на труда
  • чл. 201, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 201, ал. 2 · Кодекс на труда
  • чл.325, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
  • чл.44 · Наредба № 3 от 23 март 2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при механично (студено) обработване на метали
  • чл. 9, ал. 3 · Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска “трудова злополука”

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. Враца, 26.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Веселка Кр. Николова като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело № 20231400500282 по описа за 2023 година за да се произнесе все предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на "Лесто Продукт" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от едноличния собственик на капитала И. Д. Г., чрез пълномощника адв. Х. Г. П., АК-Враца срещу Решение № 201/10.04.2023 г. на PC Враца, постановено по гр. д. № 3370/2022 год. с което е определено обезщетение в размер на 15000 лева съгласно чл.51 ЗЗД вследствие на претърпяна на 28.06.2022 г. трудова злополука и 60% съпричняване.

Жалбоподателят поддържа, че решенето е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, които нарушения са довели до неговата необоснованост, тъй като фактическите и правните изводи на съда не се подкрепят от събраните доказателства.

Твърди, че въпреки, че правилно първоинстанцоинният съд е приел наличие на съпричиняване от 60 %, тъй като е налице груба небрежност от страна на работника, съдът неправилно е приел висок размер на обезщетението от 15 000 преди редуциране съобразно процента на съпричиняване и приспадане на заплатеното застрахователно обезщетение на пострадалия.

Твърди, че определения размер от 15 000 лв., не отговаря на критерия за справедливост, не отчита обстоятелствата при които е настъпила злополуката, възрастта на работника, степента на уврежданията, причинените морални страдания, вида и продължителността на лечението, прогнозата за бъдещия период на страдание, респективно последиците за физическото здраве на лицето, на работоспособността му , за трудовата и социална реализация, икономическите условия в страната и др.

Излага, че нараняването е засягало само меката тъкан, на показалеца без нокътя, заздравяването е било за период от две седмици, без престой в болнично заведение , 1 здравословното състояние на пострадалия е засегнато в малка степен и към настоящия момент не оказва влияние на възможността на пострадалия да полага грижи за себе си и за семейството си, както и че няма да окаже влияние на бъдещия му живот.

Твърди, че разстройството на хватателната функция на пострадалия е било само временно, травмата се характеризира като лека телесна повреда, пострадалият има висок процент в скалата на адаптация на стресови ситуации, не се връща към спомена на инцидента към приключването на делото пред първата инстанция е налице само козметичен дефект, първонстанционният съд не съобразил наличието на вреди поради недобра първична лекарска намеса, наложила повторна операция, за която ответникът не следва да отговаря, поради което и размерът на обезщетението е неправилно завишен

Предвид на изложеното моли да бъде отменено Решение № 201/10.04.2023 г. на PC Враца, постановено по гр. д. № 3370/2022 год. и да бъде постановено ново решение, с което да бъде присъден по-нисък размер на обезщетението.

Няма доказателствени искания.

Претендира разноските по делото.

В срока за отговор по чл. 263 от ГПК ищецът пред РС-Враца В. Н. В., с ЕГН ********** е депозирал отговор чрез пълномощника си адв. Ц. С. - АК-Враца, в който заявява и подробно обосновава становище за неоснователност на въззивната жалба.

Твърди, че по делото ответникът не е доказал наличието на съпричиняване от ищеца за настъпване на трудовата злополука. Работодателят бил изразил с конклудентни действия ищецът да работи на машина която не му е зачислена. Освен това защитите на машината бил изключени, поради което и малината не се самоизключила при настъпването на злополуката.

Излага, че ищецът изживявал много тежко травмата, злополуката причинила силни негативни изживявания на ищеца както по времето на настъпването й, така и след това. излага, че ищецът е сравнително млад, в трудоспособна възраст, травмата е била от притискане и размачкване, което довело до последващи усложнения, удължаване на оздравителния период и последващо оперативно лечение, острата стресова реакция не е отзвучала, а е преминала в разстройство на адаптацията, което е променило нормалния живот на ищеца, предизвикала е билки и нарушен сън на ищеца.

Осен това ищецът нямал възможност да работи, което се отразило на доходите му. твърди, че по делото е доказано, че в следствие на злополуката ищецът изпитва лека към умерена тревожност, изразяваща се в чувство на несигурност, безпокойство и поставяне на социални и комуникативни бариери между ищеца и околните. Травмата довела до занижена самооценка, невъзможност да издържа семейството си, спрял да практикува хобита, дори имал мисли за самоубийство.

Предвид на изложеното ищецът моли въззивната жалба на ответника да бъде оставена без уважение.

Претендира разноските по делото.

В срока за отговор по чл. 263 от ГПК третото лице-помагач на страната на ответника - "Групама застраховане" ЕАД, ЕИК ***е депозирало отговор чрез пълномощника си юрк. Д. Д., в който заявява и подробно обосновава становище за неоснователност на въззивната жалба.

Твърди, че дружеството в заплатило правилно определен размер на застрахователно обезщетение съобразно разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците за риска трудова злополука, както и че по делото са представени доказателства за заплащането на дължимото застрахователно обезщетение от 325,74 лв. съобразно полица по Групова застраховка "Злополука" № ***, по която е образувана претенция № ***.

В срока за отговор по чл. 263 от ГПК по делото е постъпила и въззивна жалба от 2 ищеца В. В. Н. В., с ЕГН ********** чрез пълномощника му адв. Ц. С. - АК-Враца против Решение № 201/10.04.2023 г. на PC Враца, постановено по гр. д. № 3370/2022 год. в частта в която искът е отхвърлен за разликата над 5674,26 лв. до пълния предявен размер като неоснователен.

Жалбоподателят поддържа, че решенето е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, които нарушения са довели до неговата необоснованост, тъй като фактическите и правните изводи на съда не се подкрепят от събраните доказателства.

Оспорва ищецът да е проявил груба небрежност при работата си, поради което и намира, че няма съпричиняване на вредоносния резултат.

Твърди, че първоинстанционният съд не бил обсъдил всички доказателства и възражения на страните, което е довело до необосновани изводи и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Твърди, че не е спазен критерия за справедливост при определен на размера на обезщетението.

Излага, че ищецът изживявал много тежко травмата, злополуката причинила силни негативни изживявания на ищеца както по времето на настъпването й, така и след това. излага, че ищецът е сравнително млад, в трудоспособна възраст, налице е причинно-следствена връзка между трудовата злополука и травмата, травмата е била от притискане и размачкване, което довело до последващи усложнения, удължаване на оздравителния период и последващо оперативно лечение, острата стресова реакция не е отзвучала, а е преминала в разстройство на адаптацията, което е променило нормалния живот на ищеца, предизвикала е болки и нарушен сън на ищеца. Освен това ищецът нямал възможност да работи, което се отразило на доходите му. твърди, че по делото е доказано, че в следствие на злополуката ищецът изпитва лека към умерена тревожност, изразяваща се в чувство на несигурност, безпокойство и поставяне на социални и комуникативни бариери между ищеца и околните. Травмата довела до занижена самооценка, невъзможност да издържа семейството си.

Предвид горното намира първоинстанционното решение за неправилно и обосновано и напълно съобразено с действащото законодателство и правни принципи като е приложен правилно материалния и процесуалния закон и, моли да бъде отменено Решение № 201/10.04.2023 г. на PC Враца, постановено по гр. д. № 3370/2022 год. в обжалваната част над 5674,26 лв. като бъде присъдена разликата над 5674,26 лв. до пълния размер на обезщетението от 27000 лв..

Претендира разноските по делото.

В срока за отговор по чл. 263 от ГПК ответникът "Лесто Продукт" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от едноличния собственик на капитала И. Д. Г., чрез пълномощника адв. Х. Г. П., АК-Враца е депозирал отговор чрез пълномощника си юрк. Д. Д., в който заявява и подробно обосновава становище за неоснователност на въззивната жалба.

Намира жалбата на ищеца за немотивирана. Излага, че при ищеца е било налице временно разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане на анатомичната цялост на организма, и временно разстройство на хватателната функция на дясната ръка. Болките, страданията не били с по-голям интензитет от изпитаните от всеки човек при подобна телесна повреда. Твърди, че към момента травмата не пречи на ищеца да полага грижи за себе си. Намира, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 15 000 лв. кореспондира по-скоро със средна телесна повреда, а не с претърпяната от ищеца лека телесна повреда. Излага, че нараняването е само на меката тъкан, на показалеца без нокътя, възстановяването обикновено трае две седмици, няма счупване, няма ампутиране, не е имало престой в болнично заведение, грижите на околните са продължили кратък период от време, ищецът не е приемал медикаменти, устойчив е на стрес. Излага, че част от вредите са настъпили поради 3 неправилното първоначално лечение в деня на злополуката, което е наложило повторна оперативна намеса.

Твърди, че ищецът е допринесъл за настъпването на увреждането, че ищецът не за първи път нарушава правилата на вътрешния трудов ред, не изпълнява указанията на прекия си трудов ръководител и се отнася арогантно с към трудовата йерархия и правилата за безопасност. На ищеца била зачислена различна машина. При работата с машината където е настъпила трудовата злополука след като е бил предупреден за опасностите не се е съобразил и стартирал с педал машината, поставил е ръцете си в зоната за огъване на материали, не е отстранил ръцете си от тази зона с което е предизвикал нараняването а поведението му покрива квалификацията груба небрежност.

Предвид на изложеното ищецът моли въззивната жалба на ищеца да бъде оставена без уважение.

Претендира разноските по делото.

В съдебно заседание въззивникът чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.

В съдебно заседание въззиваемият чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивните жалби, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.

259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

За да се произнесе по основателността на жалбите, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд се е произнесъл по предявения от В. Н. В. с ЕГН ********** с адрес: *** чрез адвокат Ц. Н. С. при ВрАК, с адрес за призоваване и връчване на съобщения: *** адвокатско дружество „***” е против „ЛЕСТО ПРОДУКТ” ЕООД с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление: ***, източна промишлена зона представлявано от И. Г., иск за осъждане ответника да заплати на ищеца обезщетение по чл. 200 от КТ за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания, вследствие на претърпяна трудова злополука на 28.06.2022г. в размер на 27 000 лв. ,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.06.2022г. до окончателното изплащане с присъждане на разноски.