Решение № 161 от 09.10.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Благоевград, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ОСЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА при участието на секретаря Мирела Гълъбова като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Търговско дело № 20241200900008 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове от К. А. Н., ЕГН **********, и М. С. Н., ЕГН **********, и двамата с адрес гр.Я., ул.“Г.“ №, насочени срещу ЗАД „А“ АД, ЕИК , със седалище и адрес на управление гр.С , ул.“С № , за осъждане на ответника да заплати на ищеца К. Н. сумата от 10 000.00 лв. (съобразно допуснатото изменение на иска в о.с.з. от 23.09.2025 г.), предявена частично от пълния размер на иска 26 000.00 лв., а на ищцата М. Н., сумата от 150 000.00 л в . (съобразно допуснатото изменение на иска в о.с.з. от 23.09.2025 г. ), предявена частично от пълния размер на иска 200 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от настъпило на *** г. в гр. Я. ПТП между т.аФ.Т. с рег.№ *** и пешеходеца Л. А. Н., при което последният е починал, ведно със законната лихва върху обезщетенията от 11.12.2020 г., до окончателното плащане на дължимото.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът К Н. е брат, а ищцата М. Н. майка на Л. А. Н.. Обяснява се, че на *** г. последният е починал при ПТП, настъпило около 18.30 ч. с т.аФ.Т. с рге.№ *** управляван от П. Й. Ц., на път и ул.“М.“ в гр. Я..

Отбелязва се, че по случая е образувано ДП № 290/2020 г. по описа на РУ-Разлог, пр.пр.№ 3518/2020 г. на ОП-Благоевград.

1

Сочи се, че виновният водач на т.а.Форд има валидно сключена застраховка Гражданска отговорност в ответното дружество с период на покритие от 25.09.2020 г. до 24.09.2021 г. и лимит от 10 420 000 лв.

Според ищците, те са предявили пред застрахователя претенция на 02.08.2022 г., по която са заведени щети № 1000/21/217/500098 и № 1000/21/217/500102, по които не е изплатено обезщетение.

В исковата молба се заявява, че в резултат на настъпилата смърт на техния родственик, ищците търпят болки, страдания, стрес, страдат от безсъние поради мъката от тежката загуба. Обяснява се, че са имали много силна връзка с починалия, имало е силна привързаност, чувства на обич, подкрепа и уважение. Сочи се, че смъртта на Л. Н. се е отразила на здравословното и емоционалното състояние на ищците, като преживяната загуба ще ги съпътства до края на живота им.

В исковата молба се сочи, че водачът на т.а.Форд е виновен за настъпване на произшествието, като същият е застрахован в ответното дружество. С оглед на това претенцията е насочена към последното.

В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява становище по основателността на предявените искове.

Ответникът признава, че за процесния т.аФ.Т. с рег.№ *** има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на настъпване на процесното произшествие.

Въпреки това оспорва активната материална легиимация на ищеца К.

Н.. В тази насока се позовава на ТР № 1, постановено по тъкл.д.№ 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, като заявява, че не е налице емоционална връзка между К.

Н. и починалия Л. Н..

В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че К. Н. е активно легитимитар, иска се съдът да приложи чл.493а, ал.4 от КЗ по отношение размера на дължимото обезщетение.

Ответникът на самостоятелно основание оспорва исковете поради липсата на вина на водача на т.а.Форд П. Ц.. В тази насока се навеждат възражения, че починалият е пресичал пътното платно на необозначено за това място, като инцидентът е настъпил в тъмната част на денонощието, на неосветен участък, при мокър асфалтов път и валеж от дъжд. Според ответника, липсата на възможност да се възприеме пешеходеца от страна на водача, опредля деянието на Ц. като случайно. Освен това се подчертава местоположението на починалия Л. Н., а именно не на бордюра на пътя, а на самото пътно платно и по посока на движението на пътните превозни средства. В този смисъл се навеждат възражения за допуснати от пешеходеца нарушения на чл.108, чл.113 и чл.114 от ЗДвП. Според ответника, починалият е злоупотребил и с алкохол преди настъпване на произшествието, което се му е попречило да съобрази пътната обстановка и поведението си съобразно нея.

Исковете се оспорват и по размер, като предявените такива се 2 определят като завишени.

С отговора се навеждат възражения и по отношение заявения начален момент на претендираната законна лихва. В тази насока ответникът се позовава на чл.497, ал.1 от КЗ и поддържа становище, че не е изпаднал в забава.

В допълнителна искова молба, депозирана от ищците, последните поддържат, че е налице материално правна легитимация на ищеца К. Н., като оспорва доводите на ответника за приложение на § 96, ал.1 от ПЗР на КЗ.

Аргументира се становище, че тази рабпоредба противоречи на чл.51 от ЗЗД и чл.1, § 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 16.09.2009 г., както и на Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12.

Ищците продължават да поддържат становището си за вина на водача на т.а.Форд, като оспорват доводите на ответника, че процесния инцидент е случайно събитие, както и че с поведението си починалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

По отношение претендираната законна лихва, ищците се позовават на разпоредбата на чл.429, ал.3 от КЗ.

С допълнителен отговор на исковата молба, ответникът заявява, че изцяло поддържа заявените в основния отговор възражения.

Обръща се внимание за липсата на възможност за пряко приложение на директивите на ЕС, доколкото те не са противопоставими на частноправни субекти. Подробни аргументи се излагат и за липсата на всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане.

Ответникът поддържа възраженията си за съпричиняване от страна на починалия на вредоносния резлутат, както и по отношение началния момент, от който се дължи лихва върху застрахователното обезщетение.

В съдебно заседание ищците се представляват от упълномощен представител, който поддържат предявените искове.

По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От представения като писмено доказателство констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 28/2020 г. от *** г., е видно, че на *** г. около *** ч. е настъпило ПТП, при което т.аФ.Т. с рег.№ *** управляван от П. Й. Ц., е блъснал пешеходеца Л. А. Н., ЕГН ********** от гр. Я., при което е причинил смърт на последния. В деня на ПТП, на място е съставен и протокол за оглед на местопроизшествие, както и фотоалбум от това процесуално-следствено действие.

3

Установява се от представеното удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на Л. Н., че ищецът К. Н. е негов брат, а ищцата М. Н. – негова майка.

По делото не е спорно, че към датата на настъпване на процесното ПТП между ответното дружество и собственика на т.аФ.Т. с рег.№ *** е действал договор за застраховка „Гражданска отговорност“, което е видно и от представената справка от сайта на Гаранционен фонд.

По делото са приети като доказателства известие за доставяне на пощенска пратка от 12.08.2022 г., изпратена от адв.П. К. до ЗАД „А.“ АД, както и 2 бр. отговори по щети № 1000/21/217/500102 и № 1000/21/217/500098, в които е посочено, че към момента не може да бъде определено застрахователно обезщетение.

*************

По делото са представени като писмени доказателства 2 бр. амбулаторни листове – от 19.02.2024 г. и от 16.02.2024 г. за извършени прегледи и констатирани здравословни проблеми съответно на ищеца К. Н. и на ищцата М. Н..

След служебна справка в ЕИСС, съдът установи, че на наследниците на починалия Л. Н. – децата му К. Л.. Н., А. Л. Н. и *** Л. Н., с влязло в сила на 27.06.2024 г. решение по гр.д.№ 612/2021 г. по описа на ОС-Благоевград, изменено с решение на САС по гр.д.№ 1511/2022 г. и с решение по гр.д.№ 2439/2023 г. по описа на ВКС, е присъдено обезщетение от по 35 000.00 лв. за всеки един от тях.

Като свидетели по делото са разпитани Т Г.а Н., Б.Г. и П. Й. Ц..

Св.Ц. е водач на т.а.Форд, който е реализирал произшествието с пешеходеца Л Н.. В показанията си обяснява, че на *** г. е управлявал товарен автомобил Ф.Т.“., като времето е било много лошо – било е тъмно, имало е много гъста мъгла, валяло е дъжд, липсвала е пътна маркировка, при което пътното платно се е сливало с фаровете и е липсвала видимост. Движел се е с около 40 км./ч.

Според свидетеля, там, където е станал инцидента на улицата почти не е имало осветление. Такова е имало в отделни участъци на улицата, но не и на мястото на ПТП-то. Нямало е и пешеходна пътека. Автомобили преди и след т.а.Форд не е имало, нямало е и свидетели на произшествието.

****

****

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД .

Налице е и специалната, нормативно установена процесуална 4 предпоставка /условие/ за допустимост на иска. В разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ законодателят е въвел изискването увреденото лице да е отправило към застрахователя на деликвента писмена застрахователна претенция при условията и по реда, предвидени в чл.380 КЗ. В процесния случай, от представените от ищците доказателства, е видно, че последните в качеството си на увредено лице, са подали пред застрахователя писмено искане за изплащане на обезщетение, каквото е било отказано изрично и ищците са уведомени с писма от 16.08.2022 г.

Следователно предявената искова претенция е допустима при наличие н а активна, респ.пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяване на иска, както и при спазена процедурата по чл.380 КЗ.

По съществото на спора, съдът намира следното:

За да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на МПС-то, управлявано от виновния водач, настъпило застрахователно събитие, причинени вреди от застрахования делинквент, причинно-следствена връзка между деликта и вредите, както и размера на последните.

Както се посочи вече, между страните не е спорно, че към датата на настъпване на процесното ПТП между ответното дружество и собственика на т.аФ.Т. с рег.№ *** е действал договор за застраховка „Гражданска отговорност“.

Настъпването на самото ПТП на *** г., както и противоправното и виновно поведение на водача на т.аФ.Т. се установява от приетата като доказателство присъда № 13/06.03.2024 г., постановена по НОХД № 263/2022 г. по описа на ОС-Благоевград, влязла в сила на 13.03.2025 г., доколкото чл.300 от ГПК задължава гражданския съд да зачете присъдата на наказателния относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновност на дееца. В цитираната присъда е прието, че П. Й. Ц., при причиненото на *** г. ПТП, е нарушил правилата за движение, установени в чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, а именно - като водач не е спазил задължението да намали скоростта си на движение от 43-44 км/ч. и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението (движещ се в лентата за движение пешеходец), в резултат на което причинил по непредпазливост смъртта на неправилно движещия се в неговата посока и неговата лента за движение пешеходец Л. А. Н..

При причиняване на вреди от деликт - имуществени и/или неимуществени, лицето, което е претърпяло такива като пряка последица от непозволеното увреждане, може да иска тяхното обезщетяване от причинителя на вредата. Съгласно чл.52 ЗЗД неимуществените вреди се определят по справедливост.

В този смисъл по делото на доказване подлежат причинените на ищците неимуществени вреди и техния размер.

5

Кръгът от лица, които имат право на деликтно обезщетение по правилата на чл.45 ЗЗД в случаите на смърт, е изяснен с приетите от Пленума на ВС постановления № 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г., както и с тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК.