Решение № 720 от 18.06.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 720 гр. София, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20231000502431 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 03.05.2023г по гр.д. № 253/2022г Окръжен съд- Благоевград , 8състав, е осъдил МБАЛ Благоевград АД да заплати на К. Л. З. сумата от 150 000лв, частично претендирана от 250 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от загубата на жена му и майка на децата му Е. К., сумата от 150 000лв, частично претендирана от 250 000лв- представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на детето му, починало при раждането, както и да заплати на А. К. З., чрез неговия баща и законен представител К. З., сумата от 150 000лв, частично претендирана от 250 000лв- обезщетение за неимуществени вреди от загубата на неговата майка Е. К. и сумата от 10 000лв, частично претендирани от 26 100лв – представляваща обезщетение за имуществени вреди, загубена издръжка в размер на минималната такава за периода от м.07.2021г до м.12.2035г. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.

Решението на ОС- Благоевград се обжалва изцяло с въззивна жалба от ответника 1

МБАЛ Благоевград АД , представлявано от адв. С., с оплакване за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Въззивникът поддържа, че по делото не са събрани доказателства за последиците от боледуването на Е. К. от Ковед-19 и за връзката между анатомичните особености, констатирани при К. и предприетите действия по анестезия от служители на ответника. Оспорва материалноправната легитимация на ищеца К. З. да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Е. К. и нероденото дете , настъпила след твърдян деликт, извършен от служители на ответника. Оспорва размера на обезщетението, което е прието за справедливо по отношение на детето А.. Поддържа, че съдът е нарушил процесуалния закон, като не е отложил провеждането на открито съдебно заседание, след молба на ответника , както и че с това е нарушено правото му на защита. Поддържа, че решението е немотивирано, че не са изяснени въпроси относими към твърдяния деликт- за съществуващите рискове при родоразрешение с ЦС. Поддържа, че съдът е допуснал нарушение на процесуалния закон при събиране на доказателства. Моли въззивната инстанция да отмени решението на ОС-Благоевград изцяло и да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноските, направени по делото.

Ищците пред първата съдебна инстанция К. и А. З., въззиваеми по жалбата, представлявани от адв. Г., са депозирали отговор на въззивна жалба. С отговора си въззиваемата страна оспорва въззивната жалба на ответника, като сочи, че съдът е постановил правилно , мотивирано и обосновано решение.

В о.с.з. въззивникът МБАЛ Благоевград АД не се представлява . Въззивникът депозира чрез адв. С. писмена молба, с която заявява, че поддържа развитите във въззивната жалба въззивни оплаквания и моли решението на ОС- Благоевград да бъде отменено по изложените съображения.

Въззиваемата страна К. и А. З. се представляват от адв. Г. и адв. З., които оспорват въззивната жалба и молят решението на ОС-Благоевград да бъде потвърдено.

Претендират разноски по делото, за които представя списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемите депозират писмени бележки, с които поддържат, че по делото се установява извършването на медицински деликт от служители на ответника, вследствие на което е починала Е. К., с която ищецът К. З. е живял и която е майка на децата му. Поддържат , че от смъртта на Е. К. ищците са претърпели вреди.

Поддържат, че по делото се установява, че К. З. е баща на нероденото дете, което Е. е носила и което е починало поради деликта , извършен от служители на ответника.

Поддържат, че смъртта на детето К. З. е претърпял неимуществени вреди, които са установени по делото като обем и интензитет.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, 2 намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от оплакванията в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването на закона от ВКС с ТР №1/2013г по т.д.

№1/2013г на ОСГТК-т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е правилно и не страда от пороците, посочени във въззивната жалба.

Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В обща искова молба ищците К. и А. З. твърдят, че на 15.06.2021г Е. К. е постъпила при ответника за планирано раждане чрез цезарово сечение. Твърдят, че раждането е второ за Е. и че бременността й е протекла нормално. Поддържат, че на ********г при привеждане под анестезия Е. К. е починала, като заедно с нея умира и бебето. Твърдят, че смъртта е настъпила поради неполагане дължимата грижа от страна на медицинския екип, ръководил анестезията и планираното раждане. Твърдят, че от смъртта на Е. К. ищците са претърпели вреди, а първият ищец твърди, че е претъпял вреди и от смъртта на очакваното второ дете.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете по основание и размер. Възразява, че не е ясно в какво качество К. З. търси обезщетение за вреди от смъртта на Е. К.. Оспорва правото на К. З. да претендира вреди от смъртта на неродено дете, както и обстоятелството, че той е баща на същото. Оспорва предявените искове по размер като завишени.

По делото се установява от представените удостоверение за раждане и удостоверение за наследници, издадени от Община Благоевград, че А. К. З. е роден на ********г от майка Е. К. и баща К. З..

Установява се, че Е. К. е починала на ********г и А. е нейн наследник по закон.

Няма спор между страните, че на 15.06.2021 г Е. К. е постъпила в МБАЛБлагоевград за планово оперативно раждане. Не се спори също, а и се установява от съобщение за смърт и ИБР, че на ********г по време на започналата процедура по раждане чрез секцио при привеждане на Е. под анестезия тя и плодът в нея умират.

От представената по делото епикризата се установява, че бремеността на Е. К. е 3 втора, протекла нормално, че първото й раждане през 2018г е чрез секцио, че е постъпила в добро общо съС.ие, че плодът е с глава прилегнала към входа на таза.

Посочено е усложнение- настъпила смърт при увод за анестезия.

По делото е представен КП за извършена проверка от МЗ, ИА Медицински надзор , от който се установява, че агенцията се е самосезирала по повод починала родилка и при извършената проверка е установила, че при осъществената анестезиологична консултация не е направена оценка на всички рискове и не е съобразена индикация за анатомични особености, не е отбелязан избор на родилката между регионална и обща анестезия, при извършения клиничен преглед не са взети предвид и не са отразени в медицинските документи анатомичните особености на пациентката. Д-р Д. е допуснал грешка при интубацията като интубационната тръба е била поставена във фарингса и хранопровода, което е довело до механична асфикция, с което е нарушил изискването на чл.86, ал.1, т.3 от Закон за здравето, в частта за качествена здравна помощ във вр. с чл.81, ал.2, т.1 от Закона за здравето относно принципите за осъществяване на здравната помощ.

В представената медицинска документация по делото се съдържа и информирано съгласие на пациента, подписано от Е. К., с което същата декларира, че е съгласна да бъде оперирана с регионална или обща анестезия. Отбелязването при подготовката за анестезия е било, че пациентнака може да се оперира под обща анестезия.

В о.с.з. на 23.02.2023г е изслушано заключение на СМЕ, изготвено от д-р Л.специалист съдебен лекар, който установява, че причина за смъртта на Е. К. е механична асфикция, вследствие неправилно поставена интубационна тръба и спиране на достъпа на въздух от горните дихателни пътища към дихателната система. Причина за смъртта на детето /плода/ е вътрематочна асфикция, вследствие прекратяване отдаване на кислород от кръвообращението на майката към плода, поради прекратяване на достъпа на въздух към дихателната система на майката. Вещото лице установява, че Е. К. е приета за извършване на родоразрешение чрез планирано секцио, като е преценено, че следва да се извърши с обща ендотрахеална анестезия. Проведени са необходимите предоперативни консултации и съответни лабораторни и образни изследвания. При постъпване на пациентката в родилна зала е направен увод в анестезията по обичаен начин, след което е пристъпено към поставяне на интубационната тръба. Непосредствено след поставяне на интубационната тръба е установено, че същата не е поставена правилно /поставена е в хранопровода, вместо в трахеята/, поради което са предприети мерки по извеждане от анестезия с прилагане на атропин и обдишване с кислородна маска, като пациентката е възстановила спонтанното дишане. Повикан е завеждащия отделението по реанимация д-р Д., който предприема повторна интубация, като непосредствено след поставяне на тръбата, показателите на пациентката започват да падат. Започнати са реанимационни мероприятия, които включват сърдечен масаж и апликация на адреналин, атопин и 4 допамин, които не са дали резултат. Според вещото лице, за да пристъпи акушеро – гинекологичният екип към оперативно родоразрешение, пациентката трябва да е анестезирана. Анестезиологът преценява кога пациента е готов и уведомява екипа, че може да започне оперативната интервенция. Гинекологът, водещ раждането, следва да вземе решението за оперативната интервенция, но процесът изисква двустранна координация и комуникация. При възникнала екстремна ситуация, вземането на решение дали да се пристъпи към незабавно изваждане на плода става съвместно.

Според вещото лице , за да има обаче реални шансове за изваждане на жив плод, интервенцията следва да се предприеме при наличие на сърдечни тонове на плода. В случая при липса на сърдечни тонове на плода, шансовете за изваждане на жизнеспособен плод са нулеви. Според вещото лице не могат да се намерят пропуски в действията на медицинските лица, извършили първия опит за въвеждане на пациентката в обща анестезия- същите са процедирали според наложения стандарт.

Според вещото лице неправилното поставяне на интубационната тръба не е нарушение на медицинския стандарт , а е налице неправилна интубация.

В о.с.з. вещото лице уточнява, че медицинският стандарт изисква интубационната тръба да се постави в трахеята. Според вещото лице, ако интубационната тръба е била поставена правилно най-вероятно смърт на родилката не би настъпила, освен при усложнения в процеса на раждането.

В о.с.з. на 03.04.2023г е изслушана ДНК експертиза , съгласно която вероятността К. З. да е биологичен баща на извадения от тялото на починалата Е. К. плод от женски пол е РР = 0,9999999999091 /при гранични стойности от 0 до 1, възприети предварителна вероятност 0,56 и минимална липсваща алелна честота 0,013/.

В о.с.з. на 20.10.2022г са изслушани свидетелите С. Т. и П. И..

Свидетелката Т. установява,че са се познавали с Е. от деца. Установява, че са израснали заедно, след като станали майки поС.но се чували и били много близки.

Установява, че Е. и К. имали хубав семеен живот , грижили се за А. и са го обичали.

Установява,че двамата очаквали с нетърпение и второто си дете. Установява, че К. и Е. са се грижели един за друг. Установява, че двете с Е. били бременни по едно и също време, Е. с второто си дете , че Е. споделяла за бремеността и консултациите- че детето било здраво и едро. Свидетелката установява, че е знаела за планираното раждане.