Решение № 1338 от 17.07.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1 3 3 8 гр. Пловдив, 17.07.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН

БЕКЯРОВ при участието секретаря Анелия

Деведжиева като разгледа докладваното от съдията АНД № 1158/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, XI н.с. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба от Ф. Р. М. с ЕГН ********** срещу наказателно постановление (НП) № 19-1030-000124 от 24.01.2019 г., издадено от началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл.

177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (нататък ЗДвП) му е наложено административно наказание – глоба в размер на 150 лв. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат бланкетни съображения за незаконосъобразност на НП. Твърди се, че е сключена застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ с валидност от 04.10.2018 г. до 03.10.2019 г. и е следвало Гаранционен фонд служебно да изпрати информация на МВР за възстановяване на регистрацията на МПС. Моли се да се отмени обжалваното наказателно постановление в частта, с която е наложено наказание за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП. Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание.

В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява основателна, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

Лек автомобил марка „Ситроен“ модел

„Берлинго“ с ДК № ***** бил собственост на „Марина секюрити сикрет груп“ ЕООД с ЕИК *********, чийто ***** е Л. А. . Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 18-1030-001628/20.09.2018 г. на същата дата била наложена ПАМ по чл. 171, т. 2, б. „в“ от ЗДвП временно спиране от движение на посоченото по-горе МПС до сключване на застраховка гражданска отговорност (ГО) на автомобилистите.

Мярката била предизвикана от обстоятелството, че е установено с акт за установяване на административна нарушение (АУАН) № 949205 от 20.09.2018 г. автомобилът да е бил управляван без да има сключена такава застраховка. В автоматизираната информационна система „КАТ-Регистрация“ е отбелязано спирането от движение на автомобила на 01.10.2018 г.

На 02.01.2019 г. жалбоподателят Ф. Р. М. с ЕГН ********** управлявал автомобил „Ситроен Берлинго“ с ДК № ***** , собственост на „Марина секюрити сикрет груп“ ЕООД. Около 17:15 часа на кръстовището на бул. „Източен“ с ул.

„Богомил“ му била извършена проверка от ***** към с-р Пътна полиция Т.Т.. Установило се, че автомобилът бил спрян от движение. Същото обстоятелство било потвърдено и след проверка в ОДЧ, т.е. по станция с дежурната част. Жалбоподателят не носел в себе си и контролен талон към СУМПС, което също било констатирано от Т..

За констатираните от органите на реда обстоятелства бил съставен АУАН бл. № 918550 от 02.01.2019 г. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

На 08.01.2019 г. в 09:31 ч. пълномощник на дружеството, собственик на процесния автомобил, депозирал в КАТ заявление № 191030001786 за пускането му в движение. Към него приложил сключена на 03.10.2018 г. полица за застраховка ГО на автомобилистите и злополука № BG/11/118002867787, валидна от 04.10.2018 г. до 03.10.2019 г. и бележка за внесена такса по сметка на ОД на МВР Пловдив за пускането в движение на автомобила.

Въз основана посочения АУАН е издадено обжалваното НП № 19-1030-000124 от 24.01.2019 г., издадено от началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“. С последното на жалбоподателя била наложена глоба в общ размер на 160 лв. за нарушение на същите разпоредби.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Т.Т. - актосъставител.

Съдът кредитира неговите показания като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Съответстват и на писмените доказателства по делото – АУАН с бланков № 918550 от 02.01.2019 г., застрахователна полица за застраховка ГО на автомобилистите и злополука № BG/11/118002867787 от 03.10.2018 г., контролен талон за застраховка ГО № 65920536, заповед за прилагане на ПАМ № 18-1030-001628 от 20.09.2018 г., заявление № 191030001786 от 08.01.2019 г. за пускане в движение на МПС, квитанция за внесена такса по сметка ОД на МВР Пловдив, нотариално заверено пълномощно рег. № 83 от 07.01.2019 г. на нотариус А. К., справка от ТРРЮЛНЦ към АВ, справка за нарушител/водач, заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл.

57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени и да опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства, при които е извършено то.

Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установените нарушения.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно представената заповед, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазен е срокът по чл. 34 от ЗАНН.

В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушенията са описани надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които са извършени). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му.

От правна страна съдът намери следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочените разпоредби на чл. 5, ал. 3, т. 2 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Първата норма гласи, че на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство, спряно от движение. Втората разпоредба - водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.

От обективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.

Не се спори, а и се потвърждава в депозираната жалба, че процесното МПС в било спряно от движение, тъй като не е имало сключена застраховка ГО, т.е. по същество се признава за наложената ПАМ.

Безспорно и по несъмнен начин се установява, че жалбоподателят Ф.М. на 02.01.2019 г. около 17:15 ч. на кръстовището на бул. „Източен“ с ул. „Богомил“ е управлявал лек автомобил марка „Ситроен“ модел „Берлинго“ с ДК № ***** , собственост на „Марина секюрити сикрет груп“ ЕООД, който е бил спрян от движение със заповед за прилагане на ПАМ № 18-1030-001628/20.09.2018 г. При проверката е установено, че водачът не носи в себе си контролен талон към СУМПС.

Така в АУАН е отразено от длъжностното лице полицейски служител в кръга на неговите правомощия и в определения от закона ред и форма установеното от него на място, като след проверка и в ОДЧ първоначалната информация за спирането на автомобила от движение била потвърдена. Затова съдът отчете презумптивната сила на АУАН по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Не се опровергаха данните отразени в акта и не се представиха доказателства в обратен смисъл. Напротив, представените от страна на жалбоподателя доказателства (заявление № 191030001786 от 08.01.2019 г. за пускане в движение на МПС, квитанция за внесена такса по сметка ОД на МВР Пловдив) и събраните от съда служебно (заповед за прилагане на ПАМ № 18-1030-001628/20.09.2018 г.) установяват именно изложената теза. Затова следва да се отчете, че АУАН запазва презумптивната си сила и следва да се приемат за осъществени обстоятелствата такива, каквито са отразени. Не се възразява от страна на жалбоподателя по извършеното от него нарушение, свързано с лисата на контролен талон у него при проверката. Въпреки това съдът намира и него за несъмнено и безспорно установено въз основа на събраните доказателства, становището на жалбоподателя и отразеното в акта.

Следователно жалбоподателят не е съобразил с правилата на ЗДвП, като е управлявал МПС, което е било спряно от движение към момента на проверката. По другото нарушение М. не е изпълнил задължението си да носи в себе си контролния талон към СУМПС.

Не се установява обаче от събраните доказателства да е осъществено нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП от субективната му страна. Няма обективни данни, които да сочат, че жалбоподателят като нарушител е осъзнавал общественоопасния характер на деянието си, че е водач на МПС спряно от движение, да е предвиждал, че при неизпълнение на задължението да не управлява такова МПС могат да настъпят общественоопасните последици и да е искал, допускал, да е бил длъжен и да е могъл да ги предвиди или да ги е предвидил, но да е смятал, че ще ги предотврати. Събраните доказателства не установяват това вътрешно субективно отношение на дееца към неговото деяние и извършването на нарушение. Обратно, те са индиция, че той е смятал, че управлява изрядно МПС, доколко има доказателства, че автомобилът е имал сключена гражданска отговорност. От друга страна в АУАН не е отразено при проверката да е липсвало, което и да е било свидетелство за регистрация на МПС, за може да се заключи, че М. е следвало да провери причината за отсъствието му и да предвиди общественоопасния характер, нито пък на колата да е поставен знак „Спрян от движение“ Приложение № 9, както изисква чл. 40, ал. 2 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. на МВР. Нещо повече, собственикът на автомобила е лицето, което следва да се погрижи да осигури изправността му, включително и пускането му в движение, доколкото в чл. 44, ал. 1 от НАРЕДБА

№ I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства само той може да подава заявление за това. Всички тези косвени доказателства за доказателствените факти около събитията дават основание да се приеме, че у нарушителя липсва вина за извършеното от него деяние, а оттам и липсва нарушение.

За извършеното от него нарушение на чл.

100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП съдът счита, че признаците от субективната му страна се установяват. М. е съзнавал, че управлява МПС без да държи в себе си контролен талон към СУМПС, като това може да доведе до настъпване не общественоопасни последици – да се възпрепятства ефективността на контрола на органите, които не могат да го упражнят в пълен обем при липса на изискуемите документи, и същите са били настъпили.