Определение № 15884 от 22.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15884 гр. София, 22.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно частно гражданско дело № 20251100507326 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против разпореждане №74995 от 12.05.2025 г. по гр. д. № 20521/2025 г. по описа на СРС, 87 състав, с което е отхвърлено изцяло заявление, подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М.Д.Д..

Жалбоподателят счита, че определението е незаконосъобразно, тъй като постигнатите между страните договорености съответствали на изискванията на българското законодателство за посочване на всички компоненти на кредита, като потребителят изрично се съгласил с условията на заемодателя и могъл да прецени правилно обхвата на своите задължения. Лихвеният процент по него бил фиксиран, а не променлив, поради което не било приложимо изискването на ЗПК за посочване на допълнителни допускания при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита. Посоченият вид допускания касаели усложнени видове кредит без определен срок. Извършените от длъжника частични плащания по договора представлявали факти, които могли да бъдат съобразявани единствено в състезателно исково производство. При всички положения заповедният съд следвало да приложи разпоредбата на чл. 23 ЗПК и да издаде заповед за изпълнение поне за предоставената по заема сума. Моли съда да отмени обжалваното определение и да издаде заповед за изпълнение.

Съдът, след като разгледа частната жалба и съобрази данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в законовия срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Производството по гр.д. № 20521/2025 г. по описа на СРС, 87 състав, е образувано по заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване 1 на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против М.Д.Д. за парични суми, произтичащи от договор за потребителски кредит от 23.07.2022 г., вземанията по който били прехвърлени на заявителя от първоначалния кредитор „ЮтеКредит България“ ЕООД с договор за цесия от 23.08.2024 г., а именно: 976,93 лв. неплатена главница, ведно със законната лихва от 28.02.2025 г. до погасяването;

15,40 лв. - възнаградителна лихва за периода 25.09.2023 г. - 25.07.2024 г.; 194,82 лв.

- обезщетение за забава върху главницата за периода 26.09.2023 г. - 28.02.2025 г., както и разноските в заповедното производство.

В заявлението е посочено, че на потребителя била отпусната сумата от 1500 лв., като била уговорена и такса за разглеждане на кредита от 387,90 лв., а потребителят следвало да върне и договорна лихва в размер на 335,70 лв., като общото му задължение следвало да бъде погасено на 23 броя вноски от по 95,64 лв.

С разпореждане от 29.04.2025 г. съдът е дал указания на заявителя да уточни дали посочената такса ангажимент е включена в претендираната главница и дали върху нея е начислявана законна лихва, каква сума се иска от всяка от вноските на потребителя и дали по кредита са извършвани частични плащания, ако да - на коя дата, за каква сума и как са отнасяни същите, като е указано, че при неизпълнение заявлението ще бъде отхвърлено.

С молба от 08.05.2025 г. заявителят е уточнил, че таксата ангажимент не е включена в претендираната главница и върху нея не е начислявана лихва, главницата била формирана върху вноски от 10-та до 24-та по погасителния план, като от 10-та вноска се претендирала частично сумата от 28,54 лв., а от останалите - цялата сума. Претенцията за договорна лихва била формирана върху вноски от 20-та до 24-та по погасителния план, като от 20-та вноска се претендирала частично сумата от 2,80 лв., а от останалите - цялата сума. Поддържа, че не заявителят, а длъжникът следвало да докаже извършени частични плащания по кредита и то едва в състезателно исково производство.

С обжалваното разпореждане съдът е приел, че със заявлението се претендирала част от предоставена в заем сума, което водело до извод за извършени частични плащания от страна на длъжника. От друга страна, претендираната такса ангажимент била включена в погасителния план по кредита, и е била заплащана от потребителя със всяка погасителна вноска. Заявителят обаче не изпълнил указанията на съда за уточнение на датите и размера на тези частични плащания, като това обстоятелство възпрепятствало съда да извърши правилна преценка по чл. 411, ал. 2 ГПК и да определи действително дължимата от потребителя чиста стойност на кредита, при наличие на предпоставките на чл. 23 ЗПК. Така заявлението следвало да бъде отхвърлено изцяло, а на заявителя - да се укаже да предяви вземанията си в състезателно исково производство.

Така постановеното определение е правилно и на основание чл. 272 от ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния съд.

Проверката, която съдът дължи, освен за редовност на заявлението с излагане на относимите твърдения, касае и това дали правото, което се претендира, не противоречи на закона и добрите нрави, и дали не е с източник неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или обоснована вероятност за това.

2

Проверката на съда за това дали искането противоречи на закона и добрите нрави се извършва въз основа на изложените твърдения, относно фактите, които пораждат и определят размера на вземането, изключението е предвидено тогава, когато претенцията се основава на потребителски договор, в който случай съдът дължи да изследва и конкретното съдържание на договора и извърши преценка за недействителност на клаузи от него поради неравноправност, противоречие със закона или добрите нрави. С Решение на СЕС по дело № С-714/22, е прието, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г., относно договорите за потребителски кредити, разходи този договор следва да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност има за последица единствено задължение за връщане, от страна на съответния потребител, на предоставената в заем главница. Съгласно легалната дефиниция на член 3, буква ж) от директивата „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.

В случая производството пред СРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу физическо лице, което има качеството потребител за вземания по договор за потребителски кредит.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора за кредит следва да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването на договора. От съдържанието на приложения договор за потребителски кредит се установява посочен годишен процент на разходите 49,16%, без да е посочено какво включва, като видно от представения погасителен план в същия е включена и такса за разглеждане, като този разход не е включен в посочения процент на ГПР.

Посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент, поради което нарушава императивните изисквания на закона, с последица недействителност на договора на основание чл.21 ЗПК и кредиторът няма право на акцесорни вземания.

На основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК съдът отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато искането не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 ГПК вр. чл. 127, ал. 1 ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението. Разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК препраща пряко към правилото за индивидуализация на вземанията в исковото производство, с цел длъжникът, при връчване на заповедта, да е запознат както с основанията, от които произтича всяка от претенциите, така и с размера на всяка от тях, за да може да направи своята преценка дали да подаде възражение и ако да – дали да е срещу всички или срещу някои от главните вземания. В случая 3 отпуснатата съгласно договора от 23.07.2022 г. сума е по-голяма от търсения от заявителя размер - 1500 лева при претендирани 976,93 лева, което обстоятелство обосновава извод, че са извършени от длъжника частични плащания. Заявителят не е изпълнил дадените му от съда изрични указания да посочи дали такива частични плащания са налице, какъв е техният размер и за погасяването на какви вземания са отнесени тези плащания, поради което заявлението подлежи на отхвърляне, включително и относно претендираната със същото главница.

Поради това обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

По изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №74995 от 12.05.2025 г., постановено по гр. д. № 20521/2025 г. по описа на СРС, 87 състав, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу М.Д.Д. за парични вземания по договор за кредит №L302927 от 23.07.2022г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4