Определение № 874 от 11.11.2019, Окръжен съд - Ловеч

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е №…..

ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ,в закрито заседание на единайсети ноември през две хиляди и деветнайсета година,в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА,

ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА,

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като изслуша докладваното от член-съдията Ангелова, ч.гр.д.№

598/2019г., за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.418,ал.4 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Вива Кредит"ООД с ЕИК

*********, със седалище в град София и адрес на управление район Люлин,ж.к.”Люлин 7”, бул. „Джавахарлал Неру"№28,бл.АТЦ "Силвър център",ет.2,офис 73Г, представлявано от управителя Д.С.Д., чрез пълномощника си адв. Антоанета Георгиева Николовска, срещу Разпореждане №1129/01.08.2019г. на РС-Троян, пост. ч.гр.д.№664/2019г оп описа на съда. Обжалва се в частта, с която е отхвърлено заявлението по чл.417 от ГПК на „Вива Кредит"ООД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за присъждане на парични вземания, както следва - 7182,50лв.- начислена договорна лихва по Договора за паричен заем от 19.04.2018г. към 01.01.2019г.; 7500лв.- част от начислената на 09.05.2018г. неустойка за неосигурен поръчител на основание чл.5,ал.1 във връзка с ал.3 от Договора за паричен заем от 19.04.2018г.;

500лв.- начислена на 21.07.2018г. и дължима неустойка за неизпълнение на договорно задължение, съгласно чл.11,ал.3 от Договора за паричен заем от 19.04.2018г.; 450лв.- начислени разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането на основание чл.11,ал. 2 от Договора за паричен заем от 19.04.2018г. към 01.01.2019г.; 2 500лв.- начислена на 30.08.2018г. неустойка за неизпълнение на договорно задължение на основание чл.

11,ал.5 във връзка с ал.4 от Договора за паричен заем от 19.04.2018г. 3700лв.- адвокатски хонорар, поради недоказване плащането на извършения разход.

Твърди,че разпореждането е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с практиката на ВКС.

Излага,че

„Вива Кредит"ООД е подало заявление на основание чл.417 от ГПК срещу М.Д.С. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***.

Основание за подаване на заявлението е Нотариален акт № 144, том I, per. № 1638, дело № 118 от 19.04.2018 г. по описа на Нотариус Димитър Кънчевски, Нотариус с регистрационен номер № 525 на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд -Троян, вписан в Служба по вписванията - гр. Троян към Агенция по вписванията с вх.рег.

№ 941/19.04.2018 г. акт № 39, том І, дело №671/2018г. Съгласно нотариалния акт С. се е задължила да върне на „Вива Кредит"ООД сумата от 25 000лв., със срок на издължаване 60 месеца, която сума ведно с уговорената лихва в размер на 37859,60лв., или общо 62 859,60лв. Получателят се е задължила в срок от 60 месеца да изплати на ипотекарния кредитор цялата дължима сума, по следния начин: първите 20 погасителни вноски в размер на 845лв. всяка, вторите 40 погасителни вноски -1148,99лв. всяка.

Съгласно чл.11,ал.1 от Договора от 19.04.2018г. страните са постигнали съгласие, че при забава за плащане на погасителна вноска с повече от три дни, ипотекарният длъжник ще дължи законна лихва за забава върху забавената сума за всеки ден забава до нейното плащане или съответно до настъпване на предсрочна изискуемост на задълженията по настоящия договор.

Съгласно

§ 1-ви от посочения Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека и чл.5,ал.З от Договора в вследствие неизпълнението на задължението на длъжника в срока по чл.5,ал.1 от Договора да предостави обезпечение солидарен длъжник, на 09.05.2018г. е начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 22 370,40лв. В чл.5,ал.3,изр.ІІ-ро от

Договора С. е изразила съгласие, в случай че неустойката е начислена, да бъде разсрочена и заплащана заедно с всяка от дължимите, съгласно Погасителен план Приложение № 1 към Договора, погасителни вноски. Със заявлението по чл. 417 от ГПК се претендира дължимост на сумата само до размер от 7500лв. от неустойката за неизпълнение на договорно задължение, съгласно чл. 5,ал. 3 от Договора.

На основание чл.11,ал.2 от Договора за паричен заем от 19.04.2018г. считано от 25.05.2018г. е започнало начисляване на разходи за събиране в общ размер на 450лв., от която сума е дължима от заемателя и не е заплатена към 01.01.2019г.-датата на изготвяне на нотариалната покана за обявяване на предсрочна изискуемост.

На основание чл.11,ал.3 от Договора за паричен заем от 19.04.2018г. на 21.07.2018г. е начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение в общ размер на 500лв., от която сума длъжникът не е заплатила никаква сума,съотв. е дължима към 01.01.2019г.- датата на изготвяне на нотариалната покана за обявяване на предсрочна изискуемост.

На основание чл.11,ал. 5, във връзка с ал.4 от Договора за паричен заем от 19.04.2018г., на 30.08.2018г. на заемополучателя е начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 2500лв., която сума не е изплатена и е дължима към 01.01.2019г.-датата на изготвяне на нотариалната покана за обявяване на предсрочна изискуемост.

Обяснява,че договорната ипотека обезпечава всички вземания на дружеството-кредитор за главница в размер на 25 000лв. и лихви, както и дължимите неустойки за забава, разноски по принудително събиране и други дължими суми по Договор за паричен заем от 19.042018г. и раздел първи от Нотариалния акт от 19.04.2018г. в случай че такива се начислят.

Съгласно пункт 1 от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека и чл.12,ал.2,т.5 от Договора за паричен заем при неплащане на която и да е вноска с повече от 15 дни. „Вива Кредит"ООД има право да предприеме действия по принудително събиране на вземанията си и предпочтително да се удовлетвори от цената на ипотекирания недвижим имот.

Твърди,че длъжникът не е направила каквото и да е плащане по Договора за паричен заем от 19.04.2018г. и пункт 1 от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека.

Поради допуснатата забава в плащанията, вземанията са обявени за предсрочно изискуеми чрез връчване на Нотариална покана за обявяване на задължение по Договор за паричен заем за предсрочно изискуемо, предоставена за връчване на Нотариус Борис Кожухаров, Нотариус с per. № 337 на

НК, с район на действие Районен съд - Троян, с per. №

784, том 1 № 41 от 22.02.2019 г. и връчена на 16.04.2019г. при условията на чл.

47 ГПК на М.Д.С.. От датата на изготвяне на Нотариалната покана за обявяване на задължението за предсрочно изискуемо - 01.01.2019 г. до датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК, длъжникът не е заплатила никакви суми Поради описаното неизпълнение на Договор за паричен заем от 19.04.2018г. и Пункт I на Нотариалния акт, кредиторът „Вива Кредит"ООД чрез пълномощника си адв.Николовска, е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, което твърди,че е редовно. В него е индивидуализирано претендираното вземане чрез посочване на страни, основание и размер.

Развива,че обжалваното разпореждане е неправилно и постановено в противоречие с разпоредбите на действащото законодателство и съдебната практика в тази си част. Отхвърлянето на договорната възнаградителна лихва, изрично договорена в разпоредбата на чл.4,т.4 от Договора определя като превратно тълкуване на разпоредбите на действащото законодателство и нарушаване на основен правен принцип, заложен в чл.9 от ЗЗД - свободата на договаряне между страните. В разпореждането съдът е отхвърлил изцяло иска за претендираната от „Вива Кредит"ООД договорна лихва, като я е счел за нищожна клауза, позовавайки се на неравнопоставеност на насрещните задължения по договора, което обуславя нищожност поради противоречие с добрите нрави.

Обяснява,че при сключване на договор за заем договорната лихва представлява цената на услугата - предоставяне в заем на парични средства. Заемателят абсолютно доброволно и по свои собствени подбуди е кандидатствала за отпускане на кредит, като предварително е била запозната с условията по кредита.

Подписала е подписала договора за заем и/или нотариалния акт за учредяване на ипотека и е усвоила отпуснатата заемна сума в размер на 25 000лв., следователно при сключването му е приела уговорения годишен процент на разходите и годишния лихвен процент. Сочи,че уговорените лихвени проценти не представляват и не се свеждат единствено до възнаграждение за ползване на главницата до нейното връщане, а е цена на услугата по предоставяне на паричния заем. Заемът е предоставен от финансова институция по чл.3,ал.2 от Закона за кредитните институции и е отпуснат със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, т. е. възможностите й в тази насока са по-ограничени в сравнение с банките. Достъпът длъжника до паричния ресурс - предмет на договора, е бърз и лесен. Обективните ползи за заемателя от този начин на предоставяне на заем имат своята цена в гражданския оборот, която е фиксирана в договора и с подписването му се е съгласила да я заплати при сключването му. Поради това тази цена не може да бъде приравнена на възнаградителна лихва/насрещна престация и не следва да бъде обсъждано съответствието на размера й с добрите нрави. Още повече,че заемателят е усвоила сумата, учредила е договорна ипотека върху свой имот, което е недвусмислено обстоятелство, че е съгласна с условията по сделката. В случай че е смятала, че сумата, която ще заплати за ползването на заема, е прекомерно голяма, още изначално не би следвало да подпише договора за заем, да учреди ипотека и още повече да получи и да се ползва от отпусната сума.

Развива,че в действащото законодателство няма ограничение на максималния размер на договорната лихва. Постановление № 72/08.04.1994г., с чиито заключителни разпоредби - § 1, е отменено Разпореждане № 1238/25.06.1951г. на Министерски съвет за максималния процент на договорните лихви, без да е определен нов такъв, касае размера на законната лихва. Постановление № 72/08.04.1994г. е отменено с Постановление №100 на Министерски съвет от 29.05.2012г. за определяне размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, обн., ДВ, бр. 42/05.06.2012г., в сила от

01.07.2012г. Действително, с промените в ЗПК от 28.07.2015г., които са били в сила към датата на сключване на процесния договор, е определен законов максимум на ГПР, чийто компонент е договорната лихва,като ГПР не следва да надвишава петкратния размер на законната лихва или на годишна база това съставлява 50 %, на което законово изискване отговаря процесният договор за кредит, предоставен от

„Вива кредит"ООД.

Счита,че няма пречка страните да уговарят договорна лихва над размера на законната такава- свободата на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл.10,ал.2 от ЗЗД. Определя като правен абсурд направения от съда паралел и подчиняването на всяка договореност за възнаградителна лихва на законоустановения минимум. Сочи,че законната и договорната лихва са напълно отделни правни институти, които по никакъв начин не биха могли да стигнат до тъждественост, още по-малко това да бъде прилагано във всички случаи. Законната лихва е тази, която нормата на чл.86 от ЗЗД посочва като обезщетение за реализирана забава за изпълнение на парично задължение. Т.е.определеният от Министерски съвет размер на законната лихва има отношение и следва да се има предвид при определяне на санкционните последици от всяко забавено плащане, но по никакъв начин не ограничава правото на страните да уговорят дори по-голям размер на това обезщетение, а какво остава за възнаградителна лихва в различен размер.

Размерът на договорната лихва се определя по взаимно съгласие на страните като част от договорната свобода, с която разполагат, при спазване на принципа за добросъвестност, регламентиран в чл.12 от ЗЗД. В случая страните свободно са уговорили съдържанието на договора за паричен заем, включително клаузата за размера на дължимата възнаградителна лихва. Съгласно чл. 20а от ЗЗД, договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили; същите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Продължителното неизпълнение от страна на заемателя на задълженията й по договора за кредит не обуславя нищожност на клаузата за дължимата възнаградителна лихва поради противоречието й със закона и добрите нрави.

Разпечатката съдържа 41 от 111 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/243c83d1-0cec-4921-a3e3-66de37bfe35b