Решение № 1098 от 08.12.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1098 гр. Стара Загора, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Неделина М. при участието на секретаря Е. Ат. Д. като разгледа докладваното от Неделина М. Гражданско дело №

20255530101207 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл.49 ЗЗД, във връзка с чл. 45 ЗЗД и с чл. 52 ЗЗД.

Искът е предявен от Д. Н. Н. от гр.Стара Загора срещу Община Стара Загора. С исковата молба се твърди, че на 17.01.2025г. ищецът пътувал в автомобил „........., управляван от ...... Движили се по път 66027 – общински път на територията на община Стара Загора, като на км. 2+850 внезапно пред автомобила се появил земен насип, необозначен по никакъв начин, като за водача на МПС не било възможно да предотврати удара. След инцидента сигнализирали на полицията и на спешна помощ. Бил съставен протокол за ПТП и АУАН на ...... И. технически ръководител на обекта. Ищецът вследствие на ПТП загубил съзнание и получил травматични увреждания по тялото. Бил приет за лечение в Клиника по неврохирургия на УМБАЛ „Проф.Д-р Стоян К.ич“ гр.Стара Загора, където бил лекуван до 20.01.2025г. Травмите, които били констатирани, били: Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма; Счупване на друга метакарпална кост. Получените травми причинили на ищеца болки и страдания, наложило се да приема медикаменти за един продължителен период от време. Не било възможно да извършва елементарни дейности и трябвало да получава помощ от член на семейството. Ищецът се чувствал безпомощен и депресиран.

Изпитвал страх, получавал пристъпи на паника, постоянно си спомнял за инцидента. През нощта сънувал кошмари, свързани с инцидента. Изпитвал психологически дискомфорт при пътуване. Променил се нормалния му начин на живот, като ищецът ограничил социалните си контакти, станал много раздразнителен и чувствителен. Ищецът счита, че е претърпял значителни неимуществени вреди в резултат на бездействието на ответника. Пътят, на който се е случил инцидентът бил общинска собственост и ответникът имал задължението да го поддържа с необходимата сигнализация и пътна маркировка. Ответникът не е проявил 1 необходимата грижа и отговарял за вредите, причинени от лицата, на които е възложил работите по ремонт и поддръжка на пътя. ПТП настъпило поради наличието на земен насип, който представлявал препятствие по пътя по смисъла на ЗДвП. Задължение за отстраняване и за обозначаване на препятствието било на ответника.

Предвид изложеното ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 500,00лв., част от общо претендираните 15000,00лв. за причинени болки и страдания, вследствие на травматично увреждане, настъпило при инцидент на 17.01.2025г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.

В срока за писмен отговор ответникът изразява становище, че предявеният иск бил неоснователен по основание и размер. Твърди, че на процесния участък се изпълнявал проект по изграждане на нов пътен надлез от ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура“ и „Трейс Груп Холд“ АД, като ответникът не бил страна по договора. Във връзка с постъпило заявление била издадена заповед на кмета на Община Стара Загора за временна организация на движението, като работния участък е затворен, а движението се осъществява по временен път за периода от 19.07.2024г. до 04.06.2025г. Изпълнителите на проекта е трябвало да съблюдават новата организация на движението, като същите носели отговорност за обезопасяването и сигнализирането на препятствия и неравности по пътното платно. Отделно от това нямало доказателства за механизма на ПТП, нито за причинно следствената връзка между ПТП и претърпените от ищеца вреди. Нямало данни по делото с каква скорост се е движило МПС, нито дали ищецът е бил с предпазен колан. Водачът не бил спазил задължението си по чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП.

Предвид изложеното ответникът моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди направените разноски по делото.

Ответникът е поискал и съдът е допуснал привличането на трето лице – помагач ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура“ и на трето лице – помагач „Трейс Груп Холд“ АД. Третото лице помагач на ответника ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура“ изразява становище, че предявеният иск е неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Третото лице помагач на ответника „Трейс Груп Холд“ АД не изразява становище по предявения иск.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

От приетите като писмени доказателства по делото копия на: Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от .....г., Епикриза от Клиника по неврохирургия на УМБАЛ „Проф.Д-р Стоян К.ич“ гр.Стара Загора, се установява, че на 17.01.2025г. ищецът е претърпял инцидент като пътник в лек автомобил, при който получил следните травми Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма; Счупване на друга метакарпална кост. Ищецът е била лекуван в Клиника по неврохирургия на УМБАЛ „Проф.Д-р Стоян К.ич“ гр.Стара Загора в периода от 17.01.2025г. до 20.01.2025г. Тези обстоятелства не се оспорват от ответника.

За установяване на механизма на увреждането и времето за възстановяване съдът е назначил комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, заключението на която съдът е приел като компетентно и добросъвестно изготвено. Съгласно заключението 2 на вещите лица, вследствие на ПТП на 17.01.2025г. ищецът е получил телесни увреждания:

Мозъчно сътресение; Счупване на носни кости; Счупване на средната част на диафизата на четвърта метакарпална кост на дясната китка. Периодът за възстановяване на уврежданията е, както следва: Мозъчното сътресение е с период на възстановяване четири седмици, като е с период на интензивни болки до края на първата седмица и затихващи до края на месеца; счупването на носните кости е с период на възстановяване три седмици, интензивни болки до 3-5 ден, затихващи до края на третата седмица; счупването на средната част на диафизата на четвърта метакарпална кост на дясната китка е с период на възстановяване до три месеца, интензивни болки до края на първата седмица и затихващи до края на втория месец.

Описаното от ищеца в исковата молба, полицейските и медицинските документи напълно отговарят за време, място и вид на физическите увреждания на ищеца при процесното ПТП.

Механизмът на ПТП е следният: На 17.01.2025г., около 17,50ч. по път SZR1181 (стар №66027) в посока от север на юг се е движил т.а. ...... управляван от ........ На дясната седалка до водача е пътувал ищецът. Било е в тъмната част на денонощието. Участъкът от пътя не е бил осветен от улично или друго осветление. Времето е било мъгливо, а пътната настилка е била мокра. Поради ремонтни работи в процесния пътен участък във връзка с изграждането на нови пътни съоръжения е имало временна организация на движението. По технически причини, свързани с доставка на фрезован материал, необходим за полагане на временен път „Горно Ботево – Дълбоки“ се наложило депонирането на мястото на временния път и отварянето на асфалтовия път. Временната сигнализация била такава, че основният път е затворен и водачите трябва да продължат движението си по временния/черен път. Водачът на т.а. „.....“ е нямал техническата възможност да възприеме своевременно насипа от земна маса с височина около 40-50 см., разположен на платното за движение и на км.2+850 е настъпил удар с предните състави на МПС в него. В резултат на ПТП е пострадал ищецът, а на МПС са нанесени материални щети. Причините за настъпване на ПТП от техническа гледна точка са субективните действия на техническия ръководител на обект „Проектиране и изграждане на един нов пътен надлез на км.114+730 и на един нов пътен надлез на км.119+450 в жп участък Калитиново – Хан Аспарухово“ – И. И., който не е взел своевременно мерки за отстраняване или сигнализиране по установения начин на препятствие на пътя – значително количество насипана земна маса /пръст/, която се е явила препятствие за движението на т.а. „........

Във връзка с установеното от вещото лице по автотехническата експертиза местоположение на ПТП, съдът прие като писмени доказателства копия на Заповед №.......г. на кмета на Община Стара Загора, Договор за дарение №......г., Протокол за приемане и предаване на недвижими имоти от .....г., извадки от КАИС, и назначи съдебно-техническа експертиза, която да установи точното местоположение на ПТП по кадастралната карта и съответно собствеността на имота, в който е настъпило ПТП.

От заключението на вещото лице Г. И. Р., което съдът прие като добросъвестно и компетентно, се установява, че местоположението на ПТП попада в имот с идентификатор ........ В кадастралния регистър за собствеността на имотите, като собственик на имота е записана Държавата чрез ДП „НКЖИ“ с Акт за публична държавна собственост №......г.

Имотът е с трайно предназначение на територията: Територия на транспорта; начин на трайно ползване: За линии на релсов транспорт. Към заключението си вещото лице представя акта за държавна собственост, от който е видно, че за същия имот е имало и 3 предходен акт за публична държавна собственост №........г.

Съдът намира, че заключението на вещото лице не противоречи на констатациите на вещото лице по приетата автотехническа експертиза, тъй като вещото лице Т. П. е установила, че по документите от сектор Пътна полиция настъпилото ПТП е отразено на път SZR1181 (стар №66027), но от изготвената от вещото лице П. скица е видно, че ПТП не е настъпило на самия път, който безспорно е общинска собственост, а на временния обход, създаден във връзка с временната организация на движението поради извършвания ремонт.

Т.е. ПТП не е настъпило на общинския път, а в имота, в който е изграден обходния маршрут, който имот се установи от вещото лице Г. Р., че е имот с идентификатор .... и е публична държавна собственост, предоставен в управление на ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура“.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск по чл.49, във връзка с чл.45 ЗЗД за причинени неимуществени вреди. За основателността на този иск в тежест на ищеца е да докаже фактическия състав на непозволено увреждане, а именно че в резултат на неизпълнените задължения по отстраняване и сигнализация на препятствие на път – общинска собственост, по отношение на което Общината има задължение за поддържане, е настъпило увреждане, в резултат на което са нанесени неимуществени вреди на ищеца - болки и страдания вследствие на причинените травми.

От събрания по делото доказателствен материал безспорно се доказа, че на процесната дата – 17.01.2025г. ищецът, като пътник в МПС .... е претърпял ПТП, от което е получил травматични увреждания. Отговорността по чл.49 ЗЗД има обезпечително – гаранционна функция. Възложилият другиму работа отговаря за вредите, които изпълнителят причини при или по повод на нея.

За да може да отговаря обаче и възложителят, лицето, на което е възложена работата, трябва да изпълни фактическия състав на чл.45 ЗЗД. В този смисъл е и т.6 на ППВС №7/1959г., в което се казва, че отговорността по чл.49 ЗЗД е „за чужди противоправни и виновни действия или бездействия“ и „произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица“. Безспорно пътят, който е бил в ремонт и по отношение на който е създадена временна организация по безопасност на движението, е местен по смисъла на чл.3, ал.3 от Закона за пътищата и като такъв е публична общинска собственост съгласно чл.8, ал.3 от същия закон. В чл.31 от Закона за пътищата изрично е посочено, че ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Нормата на чл.11 от ЗОС задължава общината да управлява вещите-общинска собственост с грижата на добър стопанин. Освен това съобразно разпоредбите на чл.3, ал.1 и 167 от ЗДвП общината е била длъжна да поддържа улицата в изправно състояние, да сигнализира незабавно за препятствията по нея и да ги отстрани в най-кратък срок. Същевременно обаче, бе категорично установено от заключенията на двете назначени по делото експертизи, че мястото на ПТП не е на общинския път, а попада в имота, в който е изграден временен обход и този имот не е общинска собственост, а публична държавна и е в управление на третото лице-помагач ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Поради тази причина ответната община не носи отговорност за създадената в този имот организация на 4 движението и неговата сигнализация, както и за техническото изпълнение на ремонтните дейности. Не е налице първата предпоставка от фактическия състав на чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД. Поради тази причина, дори и да са налице останалите предпоставки – вреди и причинна връзка между вредите и увреждащото деяние, то фактическият състав на тази хипотеза на непозволеното увреждане не е изпълнен и искът срещу ответника се явява неоснователен.