Решение № 1954 от 12.05.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 1954

Хасково, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VI състав, в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА административно дело № 20267260700281 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП и е образувано по жалба на В. А. Г. от [населено място], обл.Хасково, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1397143/24.02.2026г., издадена от Мл.автоконтрольор при Областна дирекция на МВР Пазарджик, РУ Велинград. Твърди се, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна. Не били правилни констатациите, при издаването били допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправните норми. При съпоставка на характера на санкцията за административни нарушения и този на принудителната административна мярка се сочи, че действието на мярката било основано и допустимо само до момента, до който има предотвратяване или преустановяване на нарушението/вредните последици от него. След този момент прилагането на принуда би било в пряко нарушение на принципа за съразмерност по чл.6, ал.2 от АПК. Нарушението, което касаело прекратена регистрация на МПС поради липса на сключена ГО, било установено на 24.02.2026г., а от 23.12.2025г. автомобилът бил дерегистриран. Още при установяване на нарушението била сключена ГО, а така издаването на заповедта било като наказателна санкция. В случая и водачът не знаел, че МПС е с прекратена регистрация, а и обективно не могъл да разбере това, т.е. изобщо нямало налице административно нарушение от субективна страна. Иска се да се отмени оспорения административен акт, като се претендират направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Мл.автоконтрольор при Областна дирекция на МВР Пазарджик, РУ Велинград, счита жалбата за неоснователна. Иска да бъде оставена без уважение, като се прави възражение относно прекомерност на разноските, направени от жалбоподателя, както и претендира направените по делото разноски за юрк.възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1397143/24.02.2026г. на основание чл.171, т.1, б.з), гг)) от ЗДвП на жалбоподателя е приложена ПАМ Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.2 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

От фактическа страна наложената ПАМ е обоснована с това, че в [населено място], на ул.Ц. И. А., до №***, Вл.Г. управлявал лек автомобил Фиат 500 с рег.№ ***************, собственост на В. И. С., като МПС било със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП от 23.12.2025г. и не било регистрирано по надлежния ред. Няма посочване, че на водача е бил съставен АУАН, но в преписката е приложен АУАН №GA 3561104 от 24.02.2026г. за извършено от Вл.Г. нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП - управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, като в обстоятелствената част изрично се сочи, че автомобилът е със служебно прекратена на 23.12.2025г. регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП /липса на ЗЗГО/.

Съгласно приложената в преписката Докладна записка от 25.02.2026г., съставена във връзка с извършената проверка на жалбоподателя, е установено от проверяващия, че процесното МПС е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП поради липса на ЗГО, като на водача бил съставен АУАН №GA 3561104.

Видно от Справка ЦБ КАТ процесният автомобил е собственост на В. И. С..

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл.168, ал.1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Оспорването е насочено против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на акта, чиито права са засегнати, както и е постъпила в установения от закона срок по чл.149, ал.1 от АПК. Поради това съдът приема за жалбата, че е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Заповедта е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 2б, т.4, 5, б. „а“, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат от посочените оправомощени длъжностни лица. В случая мл. автоконтрольор към РУ Велинград при ОД МВР Пазарджик е надлежно упълномощен, съгласно представената по делото Заповед № 312з-2296/11.09.2025г. на Директор на ОД МВР Пазарджик, тъй като заповедта е издадена на основание една от хипотезите на чл.171, т.1 от ЗДвП – в случая това е чл.171, т.1, б.з), гг)).

Актът е в необходимата писмена форма и съдържа законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантни факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.з), гг)) от ЗДвП. Дали и доколко посочените факти съставляват законово предвидено основание за налагане на ограничението, е въпрос на материална, а не на формална и/или процесуална законосъобразност на заповедта. Предвид това съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

Заповедта за прилагане на ПАМ обаче е издадена при неправилно приложение на материалния закон.

Обжалваната заповед е издадена при прилагане на чл.171, т.1, б.з), гг)) от ЗДвП, съгласно която за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка Временно отнемане на СУ МПС на водач, който е извършил нарушение, което е извън случаите по чл.171, т.1, б. А – Ж, и за което нарушение по ЗДвП, вкл. за предвидени по подточка гг)) нарушения по чл.175, ал.2 и ал.3, чл.176, ал.1, чл.178ж, ал.2 и чл.182, ал.5 от ЗДвП, е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява МПС, като ПАМ се прилага до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца.

В настоящия случай от фактическа страна се установява управление на МПС със служебно прекратена регистрация при подадено по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП уведомление от Гаранционния фонд, т.е. водачът, който не е собственик, е управлявал автомобил без застраховка ГО, а това представлява самостоятелно нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, което пък е самостоятелно основание за прилагане на ПАМ, но по реда на чл.171, т.1, б. е) от ЗДвП. В този смисъл оспорената ПАМ е приложена неправилно, тъй като посоченото в оспорената заповед правно основание е приложимо в случаите, когато няма основание за прилагане на предходните посочени в закона ПАМ, а именно: тези с правно основание по букви „а“ – „ж“, т.1, чл.171, както изрично се предвижда в разпоредбата на чл.171, т.1, б.з) от ЗДвП. За предвидените ПАМ по чл.171, т.1, б. е) и приложената в оспорената заповед ПАМ по чл.171, т.1, б.з), гг)) от ЗДвП в закона е определен различен срок за приложение, както следва: за първата срокът е определен до предоставяне на информация за сключена валидна застраховка, но за не повече от 6 месеца, а за втората – до решаване на въпроса с отговорността, но за не повече от 6 месеца.

В оспорената ЗППАМ е посочено, че водачът е извършил нарушение по чл.175, ал.2 от ЗДвП, т.е. при условия на повторност за нарушение по ал.1 /без да е посочено нарушение по ал.1, чл.175, визиращо нарушения по т.от т.1 до т.7/. В случая тази правна квалификация освен, че е непълна, то и не се припокрива с безспорното установено за липса на валидна застраховка ГО за процесното МПС и управление на същото МПС от несобственик. Относно посочената правна квалификация на нарушението в представения в преписката АУАН - чл.140, ал.1 от ЗДвП, следва да се има предвид, че нормата не предвижда конкретно правило за поведение, а определя единствено изискванията, на които трябва да отговарят съответните ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване - допускат се само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. В настоящия случай между страните няма спор, че процесното МПС е било регистрирано и с поставени на определените за това места табели, но към момента на извършената проверка, е липсвала застраховка ГО и регистрацията на процесното МПС е била прекратена.

Освен това в случая следва да се отчете и че приложението на ПАМ по чл.171, т.1, б.з) от ЗДвП изисква неправомерно поведение на водача на МПС, изразяващо се в извършването на нарушение по този закон - ЗДвП, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, докато от данните по делото се установява, че вмененото нарушение се изразява в управление на автомобил, във връзка с чието притежаване и използване, управляващият го няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка ГО на автомобилистите, т.е. нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ. Именно посочената нормата на предвижда административно наказание за лице, което не е собственик и което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка ГО. При така установено и квалифицирано по КЗ нарушение, то прилагането на ПАМ би било с правно основание чл.171, т.1, б.е) от ЗДвП, тъй като тази норма сочи приложение на ПАМ при установено управление на МПС без застраховка ГО /независимо дали водачът е собственик или друго лице/.

Не без значение в настоящия случай е и установено чрез представената справка от ГФ, че 25.02.2026г. е била сключена ГО за процесното МПС и регистрацията пред КАТ следва да бъде възстановена. Последното би касаело срока на приложение на ПАМ по чл.171, т.1, б.е) от ЗДвП.

Поради изложеното и като се има предвид безспорната фактическа страна на спора, то съдът счита, че за жалбоподателя Вл.Г. не може да се обоснове, че е било предявено обвинение за нарушение по чл.175, ал.2 от ЗДвП, въпреки посоченото като правна квалификация в оспореният акт.

Безспорните факти сочат на извършено нарушение по КЗ, а не по ЗДвП, поради което и следва да се приеме, че обжалваната в настоящото производство заповед е издадена в нарушение на материалния закон. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията и министъра на отбраната. Това е Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно чл.18б, ал.2, т.8 от Наредбата служебното прекратяване на регистрацията по чл.143, ал.10 ЗДвП / редакция след изм.ДВ бр.64 от 2025г., в сила от 07.09.2025г./ е след уведомление от Гаранционния фонд.

В настоящия случай има установено от проверяващите управление на дерегистрирано МПС, т.е. прекратяване на регистрацията след изпратено уведомление от ГФонд относно липса на валидна ГО, за което е следвало да се предприеме прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.е) от ЗДвП, а не по чл. чл.171, т.1, б.з), гг)) от ЗДвП, като приложението на двете ПАМ е за различни нарушения и е относно различен срок. Като не е квалифицирал правилно допуснатото нарушение, административният орган не е предприел прилагане на предвидената в съответния случай ПАМ, като така неправилно е приложил ПАМ на различно основание и за срок, несъответстващ за действителното нарушение. В този смисъл жалбата е основателна, а оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена при неправилно приложение на материалния закон и при несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена.