Решение № 3625 от 03.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3625 гр. Варна, 03.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Росица В. Трендафилова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20263110101683 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „**“ ЕАД ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, с която против Н. М. Н. с ЕГН **********, с адрес: **, по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК са предявени обективно съединени искове за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № **/29.12.2025 г., по ч.гр.д. № **/2025 г. по описа на РС Враца, за следните суми: 699,53 евро (1368,17 лв.), представляваща главница вноски с настъпил падеж за периода от 01.03.2025 г. до 01.12.2025 г. вкл., ведно със законната лихва, считано от 23.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; 697,03 евро (1363,27 лв.) - договорна възнаградителна лихва, начислена върху вноски с настъпил падеж за периода от 01.03.2025 г. до 01.12.2025 г. вкл.; 16,74 евро (32,74 лв.), представляваща мораторна лихва, начислена върху претендираната главница за периода от 01.03.2025 г. до 23.12.2025 г. Претендират се сторените разноски.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

Въз основа заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № **/2025 г., по описа на РС Враца, за претендираните в настоящото производство суми, както и сторените 1 в заповедното производство разноски.

Заповедта е връчена на длъжника, който с възражение в законоустановения срок, оспорва същата. На заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК, като в изпълнение разпореждането на заповедния съд, ищецът представя искова молба, с която предявява иск за установяване на вземането си по издадената заповед.

В исковата молба се сочи, че на 11.03.2022 г., ищеца и „**” ЕАД е сключен Договор за потребителски паричен кредит № **********, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя, кредит в размер на 20400 лв., който от своя страна се е задължил да погаси задължението си на 120 анюитетни вноски, с краен падеж - 01.03.2032 г. Твърди се, че след усвояването, потребителят е погасил част от дължимите вноски, след което е преустановил плащанията по договора. Сочи, че договорът е бил сключен при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕП, чрез платформата на ЕвроТръст.

На 12.09.2025 г. е бил сключен договор за цесия, с който вземането срещу ответника е било придобито от „**“ ЕООД, правоприемник на което дружество се явява ищецът. Твърди се, че ответникът е бил уведомен за прехвърляне на вземането, на **2025 г. Заявява, че потребителят следва да се счита уведомен за цесията, с връчване на препис от исковата молба, към която е приложено и уведомлението по чл.99, ал.4 ЗЗД. Твърди, че задължението на ответника не е погасено, поради което ищецът е инициирал провеждането на заповедно производство, като въз основа на негово заявление е било образувано ч.гр.д. № **/2025 г. по описа на РС – Враца и е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, за следните суми: 699,53 евро (1368,17 лв.), представляваща главница - вноски с настъпил падеж за периода от 01.03.2025 г. до 01.12.2025 г. вкл., ведно със законната лихва, считано от 23.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането;

697,03 евро (1363,27 лв.) - договорна възнаградиелна лихва, начислена върху вноски с настъпил падеж за периода от 01.03.2025 г. до 01.12.2025 г. вкл.; 16,74 евро (32,74 лв.), представляваща мораторна лихва, начислена върху претендираната главница за периода от 01.03.2025 г. до 23.12.2025 г., както и сторените разноски по делото.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът не представя отговор на 2 исковата молба, не заема становище по предявените искове. В проведено по делото съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява, не отправя искане делото да се гледа в негово отсъствие.

Ищецът отправя искане за постановяване на неприсъствено решение, което съдът намира за основателно. Предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по спора са налице, т.к. на ответника са връчени редовно исковата молба и доказателствата към нея; същият не е представил в срок писмен отговор, не се е явил в първото по делото открито съдебно заседание, въпреки редовното му призоваване за това съдебно заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие.

С определението за насрочване на делото, на ответника е указано, че в случай на непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в негово отсъствие, по искане на ищеца може да бъде постановено неприсъствено решение.

При горните доводи, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение. Съгласно чл.239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество.

Предявените искове намират правно основание в разпоредбите на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Същите са допустими, а от твърденията на ищеца, изложени в исковата молба и от представените писмени доказателства, може да се направи извод за вероятната им основателност.

С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца се следват сторените разноски по делото в общ размер на 57,39 евро.

В съгласие с т.12 от ТР №4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д. №4/2013 г. на ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. В полза на ищеца се следват сторените разноски в заповедното производство, в общ размер на 146,74 евро.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК, в отношенията между страните по делото, че Н. М. Н. с ЕГН **********, с адрес: **, ДЪЛЖИ на „**“ ЕАД ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № **/29.12.2025 г., по ч.гр.д. № **/2025 г. по описа на РС - Враца, за следните суми: 699,53 евро (1368,17 лв.), представляваща главница - вноски с настъпил падеж за периода от 01.03.2025 г. до 01.12.2025 г. вкл., ведно със законната лихва, считано от 23.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; 697,03 евро (1363,27 лв.) - договорна възнаградителна лихва, начислена върху вноски с настъпил падеж за периода от 01.03.2025 г. до 01.12.2025 г. вкл.; 16,74 евро (32,74 лв.), представляваща мораторна лихва, начислена върху претендираната главница за периода от 01.03.2025 г. до 23.12.2025 г.

ОСЪЖДА Н. М. Н. с ЕГН **********, с адрес: **, да заплати на „**“ ЕАД ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, сумата от 57,39 евро, представляваща разноските сторени от ищеца в настоящото производство, както и сумата от 146,74 евро - разноски по ч. гр. дело № **/2025 г. по описа на ВРС.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ, съгласно чл.239, ал.4 ГПК.

Препис да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4