Определение № 157 от 17.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 157 гр. Пловдив, 17.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20245000500185 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.2,изр.1,предл.2 от ГПК.

Обжалвано е определение № 3000/18.12.2023 г., постановено по ч.в.гр.д.

№ 2521/2023 г. на ОС-П., с което е оставено без разглеждане възражение по чл. 423,ал.1,т.1, т.3 и т.4 от ГПК с вх. № 21 130/30.06.2023 г. по описа на ОСП. (вх. № 47 767/23.05.2023 г. по описа на РС-П.) от „К.Е.“ЕООД, ЕИК ********* против заповед № 9102/29.10.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 17 074/2021 г. на РС-П. по заявено вземане на кредитора Д. Г. Г., като процесуално недопустимо поради просрочие и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят „К.Е.“ЕООД-гр.П. моли определението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображенията, изложени в частната жалба с вх. № 3606/30.01.2024 г.

Ответницата по частната жалба Д. Г. Г. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображенията, изложени в отговор с вх. № 11 260/28.03.2024 г.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

На 23.05.2023 г. с вх. № 47 767 е подадено чрез РС-П. до ОС-П.

1 възражение от „К.Е.“ЕООД-гр.П. по чл.423,ал.1 от ГПК против заповед № 9102/29.10.29021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 17 074/2021 г. на РС-П.. С него се твърди, че дружеството е узнало за тази заповед едва в началото на месец май на 2023 г. и е било лишено от възможността да оспори съдържащото се в нея вземане. Заявено е, че издадената заповед не е била надлежно връчена на дружеството и е налице основание по чл. 423,ал.1,т.1 от ГПК, тъй като книжата и съобщенията по делото на районния съд са били изпращани на стария адрес на управление на дружеството, а на този адрес се намира многоетажна сграда със смесено предназначение с три входа и от приложените по делото съобщения до дружеството и направените в тях отметки от връчителите не става ясно кой от тези входове е бил посетен и дали са спазени задължителните изисквания на чл. 47,ал.1 във вр. с чл. 50,ал.4 от ГПК. Твърди се и че са налице основанията на чл. 423,ал.1,т.3 и т.4 от ГПК– наличие на особени непредвидени обстоятелства. Заявено е, че предходният едноличен собственик на капитала на дружеството К.Х., съпруг на сегашния едноличен собственик и управител на дружеството, внезапно е заболял тежко и е бил принуден да потърси лечение в чужбина, като независимо от предприетите лечения здравословното му състояние се влошило до степен, при която той не е бил в състояние да изпълнява адекватно задълженията си като управител и едноличен собственик на капитала на дружеството, включително и да организира защитата на интересите на дружеството. Заявено е, че се възразява по същество относно основателността на заповедта, защото дружеството не е имало договорни отношения със заявителя и не дължи никакви суми към него, а в случая е налице мащабна измамническа схема, изразяваща се в това, че на заявителя е било известно влошеното здравословно състояние на предходния управител и едноличен собственик на капитала на дружеството и възползвайки се от този факт той е образувал няколко частни граждански дела по чл. 410 от ГПК, като единствено на базата на изнесени в заявлението неверни твърдения за несъществуващи договори и произтичащи от тях несъществуващи задължения на ЕООД заявителят се е сдобил с процесната заповед за изпълнение, която не е била връчена редовно на търговското дружество и не е била оспорена. Заявено е и че на основание чл. 423,ал.1 във вр. с чл. 413,ал.1 от ГПК се обжалва заповедта за изпълнение в частта за разноските, тъй като те не се дължат, защото заявителят няма никакво вземане към дружеството 2 поради липсата на договор между дружеството и заявителя. Заявено е искане възражението да бъде прието и да бъдат обезсилени заповедта за изпълнение и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист.

С подадения на 12.06.2023 г. с вх. № 53 953 писмен отговор, подаден лично от ответницата по възражението Д. Г. Г., тя заявява, че представителят на дружеството твърди, че в началото на месец май на 2023 г. е узнала за заповед № 9102/29.10.2021 г., което твърдение е невярно. Заявява, че по същата заповед е било образувано изп.д. №***/2022 г. на ЧСИ П.Н., по което дело е била приложена и процесната заповед. Прилага към отговора удостоверение с изх. № 13 664/8.06.2023 г., издадено от ЧСИ П.Н., и заявява, че от него е видно, че адвокат Г. Д. в качеството му на пълномощник на „К.Е.“ЕООД на 23.11.2022 г. се е явил в кантората на ЧСИ Н. и се е запознал с материалите по изпълнителното дело, включително и със съдържанието на заповед № 9102/29.10.2021 г. Заявява, че представителят на ЕООД умишлено въвежда съда в погрешна насока относно сроковете по чл. 423,ал.1 от ГПК, от там и възражението по чл. 423,ал.1 от ГПК се явява просрочено и следва да бъде оставено без уважение. Видно от представеното с отговора в копие удостоверение от ЧСИ Н., в него е посочено, че по изп.д. №***/2022 г. на ЧСИ П.Н., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 10.03.2022 г. от РС-П. на основание заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 17 074/2021 г. на РС-П. със страни Д. Г. Г.-взискател и длъжник „К.Е.“ЕООД-гр.П. на дата 23.11.2022 г. в кантората се е явил адвокат Г. П. Д. като пълномощник на длъжника „К.Е.“ЕЕОД, като писмено е заявил, че желае да се запознае с изпълнителното дело и на същата дата 23.11.2022 г. делото му е било предоставено за запознаване, от материалите по делото не се установява да са правени други писмени искания от длъжника или негов пълномощник, към момента делото е със статус архивно.

Пред ОС-П. за разглеждане на възражението е образувано ч.гр.д. № 2521/2023 г. Заедно с възражението е изпратено и ч.гр.д. № 17 074/2021 г. на РС-П., в производството по което по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 64 016/28.10.2021 г., подадено от заявителя Д. Г. Г., на 29.10.2021 г. е издадена заповед № 9102 за плащане от „К.Е.“ЕООД на сумата 24 000 лв. ведно със законна лихва и с разноски и на 10.03.2022 г. е издаден изпълнителен лист. Делото е насрочено за открито съдебно на 12.10.2023 г., в което не е даден ход и то е отложено за 30.11.2023 3 г. В проведеното на 30.11.2023 г. открито съдебно заседание, за което от Д. Г. е представено писмено становище, а от страна на дружеството-молител в заседанието чрез неговия пълномощник адвокат са изложени съображения за неоснователност на подадения от Г. отговор на възражението и е заявено искане да се приемат представени писмени доказателства и да се съберат гласни доказателства. Така представените документи са върнати на пълномощника на дружеството и не се намират по делото, като съдебният състав приема, че е налице основание да се отведе от разглеждането на делото и че относно върнатите документи преценка следва да направи следващия въззивен състав, който ще разглежда делото. След определянето на 4.12.2023 г. нов съдия-докладчик, съответно, и съдебен състав за разглеждане на делото, не е провеждано открито съдебно заседание и на 18.12.2023 г. в закрито заседание е постановено обжалваното сега пред апелативния съд определение № 3000. Окръжният съд приема, че едномесечният преклузивен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 423 от ГПК, тече от узнаване на заповедта за изпълнение от длъжника, като в негова тежест е да докаже момента на узнаване, както и спазването на посочения в закона срок. Съдът посочва, че длъжникът твърди във възражението си, че е узнал за издавената срещу него заповед за изпълнение в началото на месец май на 2023 г., а възражението е подадено на 23.05.2023 г., а според приложеното удостоверение адвокат Г. Д. като представител на длъжника „К.Е.“ЕООД на 23.11.2022 г. се е запознал с изпълнителното дело, т.е. длъжникът е узнал за заповедта за изпълнение и за образуваното срещу него изпълнително дело, упълномощил е представител-адвокат, който се е явил и е запознат с изпълнителното дело, което е станало много преди твърдяната във възражението по чл. 423,ал.1,т.1 от ГПК дата, а именно началото на месец май 2023 г. Затова въззивният съд приема, че длъжникът е узнал за заповедта чрез пълномощника си адвокат Д. на 23.11.2022 г. и към датата на подаване на възражението по чл. 423 от ГПК 23.05.2023 г. е бил изтекъл преклузивният едномесечен срок, поради което предвид процесуалната му недопустимост възражението-предмет на това производство следва да се остави без разглеждане и да се прекрати образуваното за разглеждането му дело.

За определението на окръжния съд от 18.12.2023 г. дружеството е уведомено на 25.01.2024 г. и на 30.01.2024 г. подава частната жалба до апелативния съд. С нея се твърди, че определението е неправилно, тъй като по 4 делото няма никакви доказателства, преки или косвени, че длъжникът „К.Е.“ЕООД чрез неговия управител е узнал за процесната заповед на 23.11.2022 г. Посочено е, че адвокат Д. не е измежду лицата по чл. 30 от ГПК, които осъществяват представителство на юридически лица. Заявено е, че от текста на самото пълномощно (каквото обаче не е представено и не е налично по делото) е видно, че в случая не е налице упълномощаване по смисъла на чл. 32 от ГПК, то не съдържа процесуално представителство, адвокат Д. е бил натоварен да проучи изпълнителни дела с длъжник „К.Е.“ЕООД без самите изпълнителни дела да бъдат конкретизирани, без да бъде изрично упоменато, че следва да търси заповед за изпълнение по конкретно изпълнително дело, а предоставените с пълномощното права се изчерпват с проучване на материалите по изпълнителни дела без същите да са конкретно посочени.

Заявено е, че запознаване с материалите по изпълнителното дело не е тъждествено с узнаване на процесната заповед. Посочено е, че изпълнителното дело се образува въз основа на представен от взискателя изпълнителен лист, а не по представена заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение, който факт изрично се потвърждава от текста на самото удостоверение, в което изрично е отбелязано, че изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, а не по представена заповед по чл. 410 от ГПК. Заявено е, че окръжният съд погрешно е предположил, че в материалите по изпълнителното дело се е намирала и процесната заповед за изпълнение. Заявено е, че след като заповедта за изпълнение не е по изпълнителното дело, то обективно е невъзможно адвокат Д. да е попаднал на тази заповед, когато се е запознавал с материалите по изпълнителното дело. Заявено е, че в издаденото удостоверение изрично е упомената, че на адвокат Д. не са му предоставени преписи от изпълнителния лист по делото и/или заповедта за изпълнение.

Посочено е, че не е ясно въз основа на какви доказателства окръжният съд е приел, че процесната заповед за изпълнение е била в кориците на изпълнителното дело, след като самото изпълнително дело не е приложено и няма никакви доказателства с какви материали по делото адвокат Д. се е запознал на 23.11.2022 г. Заявено е, че няма доказателства, че адвокат Д. е уведомил управителя на дружеството за процесната заповед за изпълнение на 23.11.2022 г., като адвокатът не знае арабски език, а управителят не владее български език. Заявено е, че е необходимо отграничаване на едностранната 5 сделка по упълномощаване, извършена от управителя на ЕООД с процесното пълномощно, от правоотношението, породено от договора за поръчка между ЕООД и адвокат Д.. Заявено е, че в случая е важно не кога адвокат Д. е узнал за процесната заповед за изпълнение, а кога той е осъществил отчетната сделка към своя упълномощител и е известил управителя на ЕООД за тази заповед, което обстоятелство е останало неизяснено по делото, още повече че през процесния период управителят се е намирал извън страната и е придружавал тежкоболния си съпруг в болнични заведения. Твърди се, че в случая длъжникът е юридическо лице и неговата воля се изразява от физическото лице, което го представлява, т.е. от неговия управител, което означава, че е меродавен моментът, в който управителят на юридическото лице е узнал за заповедта. Заявено е, че тази разпоредба има императивен характер, посоченият в нея срок е преклузивен, последиците от пропускането му са съществени, поради което е недопустимо нейното разширително тълкуване, а такова разширително тълкуване на тази разпоредба представлява защитната теза на заявителя, изложена в неговия отговор и безкритично възприета от окръжния съд. Твърди се, че окръжният съд е постановил обжалваното определение в закрито заседание, без преди това да е било проведено нито едно открито заседание, като изцяло и безкритично е възприел тезата на ответника по възражението, изложена в депозирания отговор, без да даде на дружеството възможност да опровергае твърденията, съдържащи се в този отговор, респективно, да оспори авторството на този отговор или представителната власт на процесуалния представител на заявителя и да докаже своите твърдения и възражения. Заявява, че е недопустимо решаващият извод на съда да се гради въз основа на писмено доказателство, което не е обсъдено в открит процес в нарушение на състезателното начало, защото след като заявителят е представил писмено доказателство, съдът е бил длъжен да го разгледа и приеме в открито заседание, след като даде възможност и на другата страна да се запознае с него и да изрази и защити своето становище. Заявено е, че е останал недоказан по делото фактът дали лицето, посочено като автор на този отговор, действително го е подписало. В частната жалба е заявено, че с нея изрично жалбоподателят оспорва истинността на подписите на заявителя, положени върху пълномощното и отговора на възражението, като твърди, че същите не са положени от лицето, посочено като техен автор. Счита се, че 6 окръжният съд безкритично е възприел съдържащите се в отговора съображения вместо да ги остави без последствие и да не зачете извършените от заявителя-ответник по възражението процесуални действия, тъй като същите представляват злоупотреба с право. Твърди се, че окръжният съд не е съобразил, че производството по делото се явява средство за защита на правата и законните интереси на дружеството срещу подадено от заявителя заявление за издаване на заповед за изпълнение на несъществуващо вземане, произтичащо от несъществуващ договор, въз основа на което заявителят се е сдобил с процесната заповед за изпълнение, която не е била връчена редовно на дружеството и не е била оспорена и е следствие от осъществено от заявителя нарушение на императивен принцип за добросъвестност съгласно чл. 3 от ГПК. Заявено е, че в периода от месец юни на 2020 г. до края на месец декември на 2022 г. по реда на чл. 410 от ГПК са заведени срещу ЕООД общо 14 частни граждански дела, всички използващи една и съща измамна схема, за която дружеството е сезирало РП-П., включваща твърдения за несъществуващи договори и произтичащи от тях несъществуващи вземания.