Решение № 18767 от 07.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18767 гр. София, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следН. състав:

Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20261110100692 по описа за 2026 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ ... / ...

07.10.2026 г., гр.София

В

ИМЕТО

НА

НАРОДА

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на шестнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година, в следН. състав:

Председател: Красимир Сотиров при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №692 по описа за 2026г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1, предл.I ЗЗД, вр. чл.150, вр. чл.139 ЗЕ и по чл.86 ЗЗД.

1

Образувано е по искова молба, подадена от ......, ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от П. П. и М. Ц. – Изп. директори, срещу Н. Г. Г. във връзка с указаН. по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК, в качеството й на общински наемател на топлоснабден имот- Апартамент ...... в гр......, с абонатен №......, с която се претендира да се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответника на сума от 601,42 евро, представляваща главница за топлинна енергия, /ТЕ/, за периода от 01.05.2023г. до 30.04.2024г., сума от 85,27 евро, представляваща мораторна лихва, за периода от 15.09.2024г. до 16.10.2025г., сума от 24,52 евро, представляваща цена за дялово разпределение, за периода от 01.05.2023г. до 30.04.2024г. и сума от 5,88 евро, представляваща мораторна лихва върху главница за дялово разпределение, за периода от 16.07.2023г. до 16.10.2025г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. №1290/2025г. на РС-гр.Карнобат. Претендира се присъждане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, чрез адв. Л. В. от САК, с който оспорва исковете като недопустими, респ. – неоснователни и недоказани.

Оспорва да е налице материалноправна легитимация на ответника. Посочва, че от приложените по делото доказателства се установява единствено настаняване на ответника в проц. общинско жилище, като липсва приложен договор за наем между ответника и общината. Сочи се, че исковата претенция за ТЕ не е индивидуализирана по пера. Оспорва исковите претенции за мораторна лихва. Сочи се, че представените съобщеН. към фактури и извлечеН. от сметки не могат, сами по себе си, да установят реално доставеното количество ТЕ, нито надлежното извършване на дялово разпределение. Моли за отхвърляне на исковете и претендира присъждане на разноски.

Като трето лице помагач на страната по искане на ищеца е конституирана фирмата за дялово разпределение, /ФДР/, ....., което представя 1 бр. индивидуална изравнителни справки за използвана ТЕ на името на отв.Н. Г., ведно със справка за показаН.та на измервателните уреди. ответника и 2 бр. талони за отчет, при нулеви показаН. на уредите за отчет, за отопл. сезони 2022/2023г. и 2023/2024г.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове за частично основателни. СъображеН.та за това са следните:

Приложен към ИМ е препис на Настанителна заповед от 10.02.2021г. на кмета на р-н „...“, с която настанява семейството на Н. Г., състоящо се от съпруга й ... и сина им ...., в общинско жилище с адрес: гр......, .... като съгласно справка от СО, р-н „...“ в горното общинско жилище от 1997г. е настанено домакинството на ....., починала на ....г., като в имота е оставена да живее дъщеря й Н. Г., от чието наследство последната се е отказала с надлежно вписан отказ от наследство на 24.10.2016г., видно от съд. у-ние, издадено по гр.д.

№59591/2016г. по описа на СРС, 177 състав.

Отправено е писмо от 18.10.2019г. от ищеца до отв. страна, с което е уведомен, че е променена на негово име партидата на имота, без данни за надлежното му връчване.

На 09.06.2023г. отв.Н. Г. подава заявление до ищеца за отписване на погасени по давност задължеН., както и прави искане за сключване на споразумение.

Съгласно прието по делото заключение по СТЕ и разяснеН.та на вещото лице в о.с.з., отчетът на ТЕ е визуален, по данни на монтирани 5 бр. индивидуални разпределители на ТЕ и на 2 бр. водомери с №..... и №....... Посочва се, че отопл. сезон 2023/2024г. не е отчетено ползването на ТЕ от 3 бр. от радиаторите, които са били с нулеви показаН., като останалите 2 бр. измервателни уреди с №.... и №... в кухнята и в стаята са отчели мин. количества 2 отдадена ТЕ от съотв. 0,98 дел./0,00385 мвтч и от 0,61 дел./0,00240 мвтч. Отчетът на ТЕ за БГВ е визуален по 2 бр. водомери за топла вода. ТЕ за сградна инсталация е начислена на пълен отопляем обем от 195 куб.м.

Прието по делото е заключение по ССч.Е, съгласно което не е установено плащане по партидата преди завеждането на иска. Посочени са размерите на изравнителните сметки и на начислената законна лихва.

Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:

На осн. чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдеН. имот дължат цената на доставената ТЕ за битови нужди. В тълкувателната си практика ВКС приема, че изброяването в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ не е изчерпателно. С ТР №2/17.05.2018г. по т. д. №2/2017г. на ОСГК на ВКС, т.1, е доразвито горното законово правило, като се приема, че собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдеН. имот дължат цената на доставената ТЕ за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ, при липсата на договорно правоотношение между ищеца и трето лицеползвател. Партидата посочва задълженото лице за съотв. имот, като при ненадлежно изпълнение на задължението на етажН. собственик да посочи титуляр на партидата се прилагат правилата на ЗЕ за определянето на задължеН. за ТЕ потребител. От представените писмени доказателства- настанителна заповед на кмета на СО, р-н „...“ и подадено от отв. страна искане за сключване на споразумение, се установява основание за възникване на качеството „потребител на ТЕ“ на ответника по делото, който се явява задълженото лице по партидата за процесН. имот. С оглед на горното отв. страна следва да се приеме за потребител на ТЕ за проц. имот.

От представените по делото доказателства се установява, че сградата, в която е процесН.т имот, е топлоснабдена. От приетата по делото СТЕ се установява, че част от радиаторите в имота са с нулеви показаН.. Начислена е ТЕ за отопление от останалите 2 бр. радиатори в мин. размер и основно за ТЕ за БГВ. Законът възлага в тежест на топлофикационното дружество- ищец да докаже в процеса с допустимите доказателствени средства реално потребеното количество ТЕ, изразходвана през процесН. период и надлежното й ценообразуване. По отношение на ТЕ, отдадена от сградната инсталация следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.139 от ЗЕ разпределението на ТЕ в сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение по реда на чл.139- 148 от ЗЕ и съгласно действащите за процесН. период подзаконови нормативни актове, вкл. Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради- етажна собственост, приложение към чл.61 ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г., като с разпоредба на § 3 й е придадено обратно действие по отношение на отоплителен сезон 2019/2020г. С Решение №7276/03.07.2023г. по адм.д. №746/2021г. на ВАС, I I отд., потвърдено с Решение №1037/10.02.2025г. по адм.д. №85/2024г. на ВАС, 5- членен състав, II колегия, е отменена т.

6.1.1 от Методиката, Приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. на Министъра на енергетиката, § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба №Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. на Министъра на енергетиката, която урежда формулата за определяне на количеството ТЕ, отдадена от сградна инсталация и включените в нея компоненти. Прието е, че с разпоредба на т.6.1.1 от Приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба №Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. незаконосъобразно и в противоречие с разпоредби на ЗЕ са въведени допълнителни критерии за отчитане на количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация. С Решение от 23.10.2025г. по дело №C-760/23г. на СЕС, 7 състав, математическата формула, посочена в точка 6.1.1 от Методиката, въз основа на която се изчисляват разходите за потребление на топлинна енергия в сградите- етажна собственост, е 3 приета, че не дава възможност за прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление по смисъла на чл.9, параграф 3 от Директива 2012/27. Посочва се от СЕС, че формулата е неясна, като съдържаща редица двусмислия, което поставя под въпрос прозрачността на разпределението на разходите за потребление на ТЕ или на топла вода в съотв. сграда. С оглед на гореизложеното, не се установява правното основание за ищеца да начислява по законов ред задължеН. за ТЕ, отдадена от сградна инсталация, поради което искът за главница следва да се уважи частично в общ размер на 444,86 евро/ 870,08 лв., в който се включват размерите на отдадената ТЕ за отопление от 0,86 лв. и на ТЕ за БГВ от 869,22 лв., по данни на монтираните в имота водомери, съобразно приетото заключение по СТЕ, /стр.80 и сл./. За горницата над този размер искът за главница за ТЕ подлежи на отхвърляне.

С оглед разпоредбите на чл.32, ал.1 и 2 от ОУ на ищеца и предвид установяване по делото, че е начислявана ТЕ по прогнозен дял, като общи фактури са издавани след изтичане на предвидеН. в ОУ срок за плащане и при липсва на възможност да се приложат ОУ на ищеца следва да се приеме, че приложимост намира разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД, в какъвто смисъл е налице съдебна практика на въззивната инстанция. При това положение искът за мораторна лихва е изцяло неоснователен.

По отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение следва да се посочи, че по делото не са налице доказателства за фактурирането на задължението и неговото изплащане от страна на топлинното предприятие към определена ФДР, поради което не може да се приеме за обоснован извода за настъпила суброгация в правата на третото лице- помагач по делото, което отрича да е извършвал топлинно счетоводство в процесН. имот и съотв. възникването на право на регрес спрямо ответника. Не се установява дължимата цена за извършване на услугата по дялово разпределение на ТЕ за имота.

ПриложеН.т към ИМ Протокол 2 на ОС на етажните собственици за избор на ФДР е от м.02.2004г., като е прието услугата да се възложи на ...... Не се установява цената, дължима за извършване на топлинно счетоводство към проц. период- 2023/2024г. Искът за мораторна лихва има акцесорен характер и поради това подлежи на отхвърляне.

По разноските съдът се произнася с крайН. за спора съдебен акт. Ищецът е сторил разноски, както следва: заплатена държ. такса от общо 28,68 евро, депозити за експертизи от общо 300 евро, и юрисконсултско възнаграждение, която следва да бъде определено в мин. размер от 102,26 евро по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г. Ответникът не е доказал извършването разноски в съд. производство. Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати. С оглед на горното в полза на ищеца следва да се присъдят разноски от общо 283,20 евро,

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Н. Г. Г., ЕГН:**********, ч е в полза на ищеца ......, ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от П. П. и М. Ц. – Изп. директори, съществува вземане за сумата от 444,86 /четиристотин четиридесет и четири евро и осемдесет и шест стотинки/ евро, представляваща задължение за доставена топлинна енергия, за обект, в гр......., .... абонатен №......, за отчетен период: 01.05.2023г.- 30.04.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на съдебно сезиране– 20.10.2025г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №1290/2025г. по описа на РС-гр.Карнобат, като ОТХВЪРЛЯ предявените 4 искове за горницата над присъдената сума до пълно предявените им размери в стойността им в евро по официалН. обменен курс за сума от 601,42 евро, представляваща главница за топлинна енергия, за периода от 01.05.2023г. до 30.04.2024г., сума от 85,27 евро, представляваща мораторна лихва, за периода от 15.09.2024г. до 16.10.2025г., сума от 24,52 евро, представляваща цена за дялово разпределение на топлинна енергия, за периода от 01.05.2023г. до 30.04.2024г. и сума от 5,88 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, за периода от 16.07.2023г. до 16.10.2025г., като неоснователни.