Решение № 2288 от 28.11.2014, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 2288 28.11.2014 година гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският районен съд ХХ граждански състав

На тридесети октомври две хиляди и четиринадесета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

И. ДЕЧЕВ при секретар Анелия Такова изслуша докладваното от съдията И.

Дечев гражданско дело № 10252/2013г. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от А.Н.А., ЕГН **********,*** 2 против Б.Н.А., ЕГН **********,*** 13 за намаляване на извършеното в полза на ответника дарение по нот.акт за дарение на недвижим имот № 108/23.07.1986г., том V, дело № 1739/1986г. в размер на 1/3 ид.ч. от дарения имот, представляващ дворно място в гр.Б., съставляващо УПИ VI-432 в кв.3, който имот е с идентификатор ***, с площ от 1076 кв.м., с адрес гр.Бургас, кв.Долно Езерово, ул.”Магура” 13, при граници: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ведно с находящата се в него сграда с идентификатор ***, както и за възстановяване запазената част на ищеца в наследството в размер на 1/3 ид.ч. от имота.

Твърди се, че ищецът и ответникът са братя и единствени наследници на починалите им родители Н. А. С., поч. на..... и П. Г.

С., поч. на.... С нот.акт за дарение на недвижим имот № 108, том V, дело № 1739/1986г. родителите им са дарили на ответника дворно място в с.Долно Езерово, с площ от 1060 кв.м., съставляващо УПИ VI-432 в кв.3 по плана на селото, при граници: улица, парцел V-432, парцел XIX-432, парцел XVIII-429 и парцел VII-612, заедно с построената в мястото масивна двуетажна жилищна сграда с площ от 63 кв.м. По кадастрална карта имотът представлява ПИ с идентификатор ***, с площ от 1076 кв.м., с адрес гр.Б., ведно с находящата се в него сграда с идентификатор ***. Към момента на дарението мястото е било еднолична собственост на баща им Н. С., а жилищната сграда е построена по време на брака на родителите им. Ищецът счита, че има запазена част от наследството в размер на 1/3 ид.ч. Разполагаемата част на родителите също е била 1/3. С извършеното дарение родителите са се разпоредили в повече от разполагаемата им част, като така са накърнили запазената част на ищеца от наследството. Твърди също, че към смъртта си наследодателят Н. С. е оставил на страните в наследство недвижим имот, представляващ посевна площ от 3.868 дка, в землището на с.Лозово, м.”Под гробището”, с № 021032, придобит на основание решение № ОБ/18.10.2004г. на

ОСЗГ-Бургас и решение № ОБ/18.10.2004г. От своя страна наследодателката П. С. към момента на смъртта си е притежавала ½ ид.ч. от 2.281/5.204 ид.ч. дка от имот № 119030, в землището на гр.Бургас, целият с площ от 5.204 дка, в м.”Мадика” на основание решение № ОБ/18.10.2004г. на

ОСЗГ-Бургас. Приживе бащата Н. С. с нот.акт № 173, том VI, дело № 3264/1974г. е дарил на ищеца недвижим имот, представляващ дворно място в с.Д.Е., парцел XIX, кв.3, регулиран от 550 кв.м., при граници: улица, парцели XVIII, VI и XXX. С нот.акт № .., том XXXV, дело № 10462/1997г. бащата Н. С. дарил на ищеца и на ответника недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ, като ищецът станал собственик на нива от 9.006 дка, представляваща имот № 030035 в м.”Малък Мехалич” по плана на с.Д. Е. и на нива с площ от 13.951 дка, представляваща имот № 048016 в м.”Био

Башлийски сърт” по плана на с.Д. Е.. От своя страна ответникът, в резултат на дарението станал собственик на следните имоти: нива с площ от 9.006 дка, представляваща имот № 030034, в м.”Малък

Мехалич”, по плана на с.Д. Е. и нива с площ от 13.952 дка, представляваща имот № 048017 с м.”Био Башлийски сърт” по плана на с.Долно Езерово. Ищецът счита, че с извършеното в полза на ответника дарение на дворно място и къща, което имущество е било с много по – висока стойност, родителите им са се разпоредили над размера на разполагаемата си част от 1/3, с което са накърнили запазената му част от наследството, която също е в размер на 1/3. С тези мотиви моли искът да се уважи и да се намали извършеното дарение с 1/3, като се възстанови запазената му част от наследството.

Предявен е иск по чл. 30 от ЗН.

Ответникът е представил отговор в срока по чл.131 ГПК, с който искът е оспорен като неоснователен. Твърди, че запазената част на ищеца от наследството не е накърнена от описаната в исковата молба сделка, тъй като и на ищеца е дарено същото по стойност имущество. Заявява, че искът за възстановяване правото на запазена част от наследството на наследодателя П. Г. С. е предявен след изтичане на давностния срок, доколкото тя е починала на 16.12.1996г. В случая важи общата 5-годишна давност по чл.110 ЗЗД, която тече за даренията от датата на откриване на наследството. Ето защо в общата маса по чл.31 ЗН следва да се включи само ½ част от дарените дворно място и сграда, тъй като другата ½ е била собственост на майката на страните. Ответникът твърди, че запазената част на ищеца не е накърнена, понеже през 1974г. той е бил надарен от наследодателите с дворно място от 550 кв.м. Ответникът още твърди, че е извършил много дейности по ремонт и обновяване на дарената му къща и стойността й следва да се съобрази към 23.07.1986г. – датата на извършване на дарението.

Моли искът да се отхвърли. С нарочна молба ответникът е заявил, че към момента на дарението имотът, който му е бил дарен е бил сграда в груб строеж, неизмазан отвън, на първи етаж поставена дървена еднокатна дограма, подовете в стаите били замазка, на вторият етаж нямало врати, като къщата била с външна тоалетна и баня. След дарението ответникът извършил редица подобрения, подробно описани в молбата.

При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:

Искът е неоснователен.

Страните А.А. и Б.А. са братя, родени от брака на Н. С. и П. С.. Майката е починала на 15.12.1996г., а бащата – съответно на 28.12.2008г.

С нот.акт за собственост на недвижим имот по давност № 84/14.03.1960г., том I, дело № 286/1960г. Н. С. е признат за собственик по наследство и давностно владение на едно дворно място от 3275 кв.м., находящо се в с.Долно Езерово, за което има образуван парцел IV-190 в кв.3 по плана на селото.

С нот.акт № 173/04.10.1974г. Н. С. е дарил на сина си А. дворно място в с.Долно Езерово, представляващо парцел XIX, кв.3 по плана на селото, регулиран от 550 кв.м.

С нот.акт № 108/23.07.1986г., том V, дело № 1739/1986г. Н.С. и П. С. са дарили на другия си син Б.А. дворно място в с.Долно Езерово, с площ от 1060 кв.м., съставляващо парцел УПИ VI-432, заедно с построената в него двуетажна къща.

С нот.акт № 33/15.10.1997г., том XXXV, дело № 10462/1997г. бащата Н. С. /след смъртта на майката П./ е дарил земеделски ниви на двамата си сина, както следва: на А. – нива с площ от 9.006 кв.м., представляващ имот № 030035 в м.”Малък Мехалич” и нива с площ от 13.951 кв.м., представляваща имот № 048016 в м.”Био Башлийски сърт”; на Б. – нива с площ от 9.006 кв.м., представляваща имот № 030034 в м.”Малък Мехалич” и нива с площ от 13.952 кв.м., представляваща имот № 048017 в м.”Био Башлийски сърт”.

Към смъртта си през

1996г. майката П. С. е притежавала собствеността върху ½ ид.ч. от 2.281/5.204 ид.ч. от имот № 119030 в землището на гр.Бургас, реституиран в полза на наследниците на Г. С. К., чиято дъщеря е П. с решение на ОСЗГ /на стр.11 по делото/.

Към смъртта си през

2008г. бащата Н. С. е притежавал нива от 3.868 дка в землището на Лозово, като имотът е реституиран с решение на ОСЗГ /на стр.9 по делото/.

Спорът е заради извършеното в полза на Б.А. дарение на парцел и къща в Долно Езерово, като към момента имотът е с идентификатор *** с площ от 1076 кв.м., с адрес гр.Бургас, кв.Долно Езерово, ул.”Магура” 13, при граници ***, ***, ***, ***, ***, ***, а построената в него двуетажна сграда е с идентификатор ***. Твърденията са, че дарението, извършено през 1986г., накърнява запазената част от наследството на ищеца А.А..

Тези твърдения обаче не се доказват по делото.

Според чл.30, ал.1 ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. Съгласно чл.31 ЗН, за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл.12, ал.2. След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.

Ищецът твърди, че има 1/3 запазена част от наследството на родителите си по силата на чл.29, ал.1 ЗН, което твърдение е правилно и не се оспорва от ответната страна. Всъщност дарението е извършено от двамата родители, т.е. следва да се прецени запазената част на ищеца от наследството на баща му и на майка му. Съдът намира, че за наследството на майката важи чл.29, ал.3 ЗН, поради което разполагаемата част на майката при две деца и съпруг е само ¼, а запазената част общо на децата и съпруга е ¾. Следователно запазената част на А. възлиза на ¼ от наследството на майката. По отношение на наследството на бащата, запазената част действително е 1/3 по силата на чл.29, ал.1 ЗН, тъй като общо за двете деца е 2/3.

Възражението за погасяване на иска по давност е основателно по отношение на наследството на майката П.. Искът за намаляване на завещания и на дарения за възстановяване на запазената част се погасява с общата петгодишна давност, която за даренията започва да тече от откриване на наследството, а за завещанията - от момента, когато заветникът упражни своите права по завещанието /Постановление

№ 7 от 28.XI.1973г., Пленум на ВС/. Майката е починала на 15.12.1996г. Следователно тогава е открито наследството й. Петгодишната давност е изтекла на 15.12.2001г., докато делото е заведено едва в края на 2013г. Ето защо давността за намаляване на дарението, извършено от майката, е изтекла отдавна. По тази причина нейните дарствени разпореждания и нейните имоти, останали към смъртта й не следва да се включват в масата на чл.31 ЗН.

Конкретно, не следва в масата да се включва имотът, представляващ ½ ид.ч. от 2.281/5.204 кв.м. от имот № 119030.

Не следва да се включва в масата и ½ от дарението на процесния имот, която ½ всъщност е дарена от майката. В тази връзка съдът намира, че противно на твърденията на ищеца, дареният през 1986г. терен с къща е принадлежал на двамата съпрузи. Съображенията са следните:

И двамата съпрузи са извършили дарението, т.е. са страна по сделката, поради което следва извод, че нотариусът в изпълнение на задълженията си е проверил вещния статут на имота и е счел, че те са негови собственици, а не само бащата Н.. Това е действително така, видно от данните по делото. С нотариалния акт от 1960г. бащата Н. е признат за собственик на имота по наследство и давност.

Следователно собствеността е възникнала по силата на оригинерния способ – изтекла давност. Това, че е упоменато и наследството съдът тълкува в смисъл, че вероятно се има предвид, че и възходящите на Н. лица също са владели имота, но главният извод е, че имотът е станал собствен по давност. Няма данни кога давността е изтекла, поради което следва да се приеме, че същата е изтекла към момента на нотариалния акт – 1960г. Видно от препис от акт за женитба, Н. е встъпил в брак с П. на 10.02.1947г. Бракът е прекратен със смъртта на съпругата през 1996г. Следователно през 1960г. съпрузите са били в брак. Към този момент е действал ЗЛС /отм./, който е уреждал разделност на имуществата на съпрузите. С влизането си в сила на 22.05.1968г.

Семейният кодекс е въвел принципа на съпружеската имуществена общност. Според чл.103 СК /отм./ правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузи при заварени бракове. С други думи, правилата за СИО се прилагат с обратна сила и важат и за сключените преди това бракове, какъвто е и бракът на Н. и П.. Ето защо следва извод, че придобитият по давност парцел е станал СИО между двамата съпрузи след влизане в сила на СК през 1968г. По твърдения на ищеца, къщата в парцела е строена през 1960-1961г. и след влизане в сила на СК от 1968г. също става СИО.