Решение № 8820 от 29.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8820 гр. София, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря К.Д.Н. като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110151725 по описа за 2022 година

Предявен e частичен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от Т. П. Т. срещу „Ф Б“ ЕООД за сумата в размер на 10 лева, част от вземане в общ размер на 300 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за гаранция № ...., сключен между страните, ведно със законната лихва от 26.09.2022 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 02.02.2021 г. е сключил договор за паричен заем № .... с „...“ АД, по силата на който страните се договорили дружеството да отпусне заем в размер на 600 лева с вид на погасителна вноска – двуседмична, ГПР - 49 % и ГЛП - 40 %, като размерът на месечния лихвен процент не бил посочен. В чл. 4 от договора било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с поръчител - две физически лица или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следвало да отговарят на следните условия: нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1000 лв., да работят по безсрочен трудов договор, да не са поръчители, да имат чисто ЦКР или да представят сключен договор за гарантиране задължението с дружеството.

На същата дата твърди, че е сключен между него и ответното дружество договор за предоставяне на поръчителство № ...., по силата на който ответникът поел задължение да обезпечи пред „..." АД задълженията на ищеца. Въз основа на сключения договор за поръчителство ищецът се задължил да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 300 лева, която била разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Съгласно договора за поръчителство възнаграждението се дължало в полза на поръчителя „Ф Б ЕООД, като „..." АД единствено било овластено да приеме плащането.

Ищецът твърди, че е погасил изцяло задълженията си по процесния договор. Сочи, че „..." 1

АД е едноличен собственик на капитала на ответното дружеството, поради което счита, че двете дружества са свързани лица. Развива подробни съображения, че чл. 4 от договора за кредит представлява неравноправна клауза, доколкото изискванията относно възможните обезпечения на практика са неосъществими и не оставяли друг избор на потребителя освен да сключи договор за поръчителство с избрано от кредитора дружество. Твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен, доколкото не бил посочен действително прилаганият ГПР, т.к. не било ясно по какъв начин е формиран, както и поради това, че в него не било включено възнаграждението за поръчителство. Сочи, че самият Договор за предоставяне на поръчителство е изначално лишен от основание, както и че срещу заплащането на възнаграждението по договора за поръчителство не е получил каквато и да било услуга. Излага, че клаузата на чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство, установяваща задължение за заплащане на възнаграждение, не поражда права и задължения за страните и счита, че договорът следва да се прогласи за нищожен поради накърняване на добрите нрави. Сочи, че на практика със сключване на договора за поръчителство се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В заключение счита, че със сключването на договора за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Счита, че договорът за предоставяне на гаранция е нищожен поради накърняване на добрите нрави и поради това, че сумата, която е уговорена като възнаграждение, е в размер на повече от половината от сумата по отпуснатия заем. При тези твърдения, моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 10 лева, предявена като частичен иск от вземане в общ размер на 300 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за гаранция № ...., сключен между страните.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който предявеният иск се оспорва. Сочи, че ответното дружество е вписано като финансова институция в регистъра на БНБ за финансовите институции по чл. 3а ЗКИ с предмет на дейност предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Именно поради това в качеството си на търговец, ответникът следвало да получава съответно възнаграждение по сключената от него гаранционна сделка. Твърди, че процесният договор е сключен за обезпечаване на задълженията на заемателя, както и поради възможността ответникът да получи възнаграждение, поради което счита за неоснователно твърдението на ищеца, че договорът е лишен от правно основание. Оспорва договорът да противоречи на добрите нрави и развива подробни съображения в насока, че същият е израз на свободата на договарянето. Сочи също и че ищецът следва да докаже в какво се изразява противоречието с добрите нрави и по-конкретно да наведе твърдения и доказателства за нарушаването на определен морален принцип. Не счита, че е налице нееквивалентност на престациите, тъй като с процесния договор е поел задължение, което е изпълнил, сключвайки рамков договор за поръчителство.

Излага също и че съгласно чл. 4 от договора за заем ищецът е имал и други възможности за обезпечаване на договора. Подчертава, че доколкото основният предмет на дружеството е сключване на гаранционни сделки, то няма как същите да се извършват безвъзмездно. Във 2 връзка с наведените твърдения от страна на ищеца за нищожност на договора поради противоречие с нормите на ЗПК излага, че същите не следва да намерят приложение в случая, доколкото процесният договор не е такъв за кредит.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сума, недължимо платена по нищожен Договор за поръчителство № ...., поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Основателността на предявения иск. Нищожността на договора се обуславя от доказване на соченото основание за нищожност – противоречие с императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

По делото е представен Договор за паричен заем № ..../02.02.2021 г., сключен между „...“ АД и Т. П. Т., по силата на който на заемателя се предоставя в заем сумата от 600 лева, която следва да бъде върната на 12 седмични вноски в размер на 52,54 лева всяка при фиксиран годишен лихвен процент от 40% и ГПР от 45,53%.

Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на сключен Договор за паричен заем № ..../02.02.2021 г. и усвояването на сумата от 300 лева от страна на ищеца.

Представен е и Договор за предоставяне на поръчителство № ..../02.02.2021 г., сключен между "Ф Б" ООД и Т. П. Т., по силата на който поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „...“ АД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за паричен заем. За поемане на това задължение потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 185,52 лева, платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с „...“ АД.

В чл. 4 от договора за потребителски заем е предвидено, че в 3- дневен срок от датата на сключване на договора заемателят се задължава да предостави на заемодателя някое от посочените в разпоредбата обезпечения. В тази връзка в чл. 1 от договора за предоставяне на поръчителство е посочено, че ответникът, в качеството си на поръчител, е задължен да отговаря солидарно заедно с потребителя, като за целта съгласно чл. 3 от договора потребителят следва да заплати възнаграждение в размер на 185,52 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 15,46 лева.

Във връзка с анализираните два договора, следва да се съобрази следното: въпреки че всеки един от посочените два договора формално да представлява самостоятелен договор, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за необходимост от предоставяне на кредитора на обезпечение по кредита в 3дневен срок от датата на сключване на договора за заем, както и с изричната уговорка за изплащане на възнаграждение за даване на обезпечение, ведно с основното задължение по 3 кредита. Поради това съдът намира, че по отношение преценката относно действителността на процесния договор за предоставяне на поръчителство следва да намерят приложение общите правила на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП, тъй като ищецът като физическо лице е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

В разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от процесния договор за предоставяне на поръчителство е предвидено, че уговореното възнаграждение, дължимо от ищеца в месечен размер от по 15,46 лева, не постъпва в патримониума на ответника, а е уговорено като част от погасителната вноска, която заемателят следва да заплати на заемодателя „...“ АД. Съдът счита, че уговореното в чл. 3 от договора за предоставяне на поръчителство задължение за заплащане на възнаграждение не поражда права и задължения за страните, тъй като накърнява добрите нрави и води до неговата нищожност. С оглед изложените съображения съдът следва да обоснове извод, че чрез сключването на този договор за предоставяне на поръчителство се цели заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото в договора за предоставяне на поръчителство се уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде изплатено като печалба на „...“ АД. По този начин се цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение, с цел да се избегне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС. В самия договор за потребителски заем е посочено, че размерът на ГПР възлиза на 45,53%, но в същия не е включено възнаграждението за предоставеното поръчителство, възлизащо на месечната сума от по 15,46 лева, съобразно нормата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Следва да се отбележи и обстоятелството, че при направена служебно справка в ТР се установява, че едноличен собственик на капитала на ответното дружество е „...“ АД. По този начин печалбата на ответното дружество за извършената от него търговска дейност като поръчител се разпределя и в „...“ АД. Така икономически по-слабата страна /заемополучателят/ се е задължила да заплати на поръчителя възнаграждение, което се дължи в 3-дневен срок от датата на сключване на договора за заем, без значение дали е изправна страна по същия. Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради накърняване на добрите нрави, доколкото сумата, която се претендира по него, е определена под условие за всеки ден, за който е в сила поръчителството, не е включена в ГПР, посочен в договора за заем, като при включване на възнаграждението от договора за предоставяне на поръчителство действителният ГПР би бил в размер, надхвърлящ поставеното в чл. 19, ал. 4 ЗПК ограничение. По този начин, потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които следва да направи по обслужване на заема и реално по този начин се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва по договора за заем.

Във връзка с изложеното следва да се вземе предвид и обстоятелството, че процесният договор противоречи и на нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, с което се цели 4 забранена от закона цел - въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е свързана с хипотеза на забава на длъжника. Така сключеният договор за предоставяне на поръчителство противоречи на закона. От договора за потребителски заем е видно, че предоставянето на поръчителство е предпоставка за сключването му, а от начина на изпълнение на задължението по сключения договор за поръчителство е видно, че то се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по заема, съобразно уговорения в договора за потребителски заем погасителен план. Нещо повече - уговорено е, че дължимото месечно възнаграждение за предоставяне на поръчителство в размер на 15,46 лева следва да се заплати на падежа, посочен в погасителния план по договора за заем и същото следва да бъде заплатено в полза на „...“ АД. Следва да се отбележи, че дължимите по договора за предоставяне на поръчителство плащания ще бъдат събирани от заемодателя „...“ АД за сметка на поръчителя "Ф Б" ООД, както и че плащането на дължими по този договор суми на „...“ АД ще се считат за валидно плащане към "Ф Б" ООД.