Решение № 78 от 01.02.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Сливен, 01.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20222230101635 по описа за 2022 година

Производството е образувано въз основа на обективно кумулативно съединени искове-предявен иск за определяне на издръжка на малолетно дете и на непълнолетно дете – правно основание чл.143 СК и предявен иск с правно основание чл. 149 СК за заплащане на издръжка за минал период от време. Движи се по реда на глава ХХV “Бързо производство” ГПК, във вр. с чл.146, ал.2 СК.

В исковата молба ищцата Р. Б. Д., ЕГН: ********** от с. *****, в качеството на майка и законен представител на малолетното дете Д М., ЕГН: **********, родено ***** и ищцата непълнолетната Р М., ЕГН: *****, родена ***** със съгласието на нейната майка и законен представител Р. Б. Д. посочват, че ответникът М. Р. М., ЕГН: ********** от с. ***** бил баща на децата, като ищцата Р. Б. Д. заявява, че с ответника се били разделили през м. октомври 2017 г., когато били живеели и работили в Италия и тя и децата се били завърнали в България. Били заживели в жилище на нейните родители. Също така твърди, че била работила като готвач и била получавала минималната работна заплата, като била разчитала на финансовата помощ на нейните родители за посрещане на нарастващите нужди на двете деца, които били ученици в трети и шести клас в ОУ „Св. Пайсий Хилендарски“ в с. Сотиря.

Били им необходими средства за закупуване на помагала, учебници, речници и ежедневни разходи. Ответникът от момента на фактическата им раздяла не бил заплащал издръжка на двете деца.

Иска от съда да осъди ответника да й заплаща ежемесечна издръжка в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Д М., родено ***** в размер на 250 лв. от датата на постъпване на исковата молба- 21.04.2022 г. ведно със законната лихва 1 върху всяка закъсняла вноска до навършването на пълнолетие или до настъпването на други законоустановени причини за изменението или прекратяването й. Моли на основание чл.

149 СК съдът да осъди ответника да й заплати в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Д М., родено ***** издръжка за минал едногодишен период от време от 21.04.2021 г. до 21.04.2022 г. в размер на 180 лв. на месец. Ищцата непълнолетната Р М., ЕГН: *****, родена ***** със съгласието на нейната майка и законен представител Р. Б. Д. моли съдът да осъди ответника да й заплаща ежемесечна издръжка със съгласие на нейната майка и законен представител в размер на 300 лв. от датата на постъпване на исковата молба- 21.04.2022 г. ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до навършването на пълнолетие или до настъпването на други законоустановени причини за изменението или прекратяването й. Моли на основание чл.

149 СК съдът да осъди ответника да й заплаща със съгласието на нейната майка и законен представител издръжка за минал едногодишен период от време от 21.04.2021 г. до 21.04.2022 г. в размер на 180 лв. на месец Претендират деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на особения представител на ответника. Завява, че исковете били допустими, а искът по чл.

149 СК бил основателен, тъй като се бил претендирал минималния размер на издръжката за миналия период от време. Искът по чл. 143 СК бил частично основателен до минималния размер на издръжката предвиден в чл. 142 СК. С оглед възрастта на децата не се било налагало да се заплаща издръжка в размер надхвърлящ минималния размер на издръжкатаедна четвърт от минималната работна заплата. Не били установени възможностите на ответника да заплаща издръжка в претендирания от него размер. Не били представени доказателства относно месечния доход на ответника от трудово възнаграждение, нито се било твърдяло, че същият бил притежавал имущество, от което да се възползва. При изменение на обстоятелствата размерът на издръжката би могъл да бъде увеличен.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

От представените с искова молба заверени за вярност с оригинала копия на удостоверение за раждане безспорно се установява, че малолетното дете Д М., ЕГН:

**********, родено ***** и ищцата непълнолетната Р М., ЕГН: *****, родена *****, имат за родители страните по делото. Двете деца са ученици в ОУ „Св. Паисий Хилендарски“ в с.

Сотиря, обл. Сливен.

Видно от представения по делото социален доклад ищцата Д. има втори съпруг и още две други малолетни деца. Същата работи на трудов договор като „работник кухня“ и получава месечно възнаграждение в размер на 800 лв. и същата била получавала месечни помощи за отглеждане на дете в размер на 175 лв. Преки и непосредствени грижи за децата полага единствено тяхната майка. На децата е осигурена стабилна семейна среда и са задоволени всички техни потребности. Те изразяват желание да продължат да живеят заедно 2 с тяхната майка и доведения им баща, както и с другите си брат и сестра. Двете деца са ученици и имат нужда от учебници и учебни пособия, като на детето Р са необходими и допълнителни консултации предвид предстоящите изпити за външно оценяване.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка Тодорова, се установява, че страните са фактически разделени откакто Д бил бебе. Двете деца били живеели при майка си и баба им по майчина линия в с. Сотиря. Бащата не се бил грижил за децата, тъй като бил трайно установен в Италия, не ги бил търсил и не им бил заплащал издръжка. Единствено майката била полагала грижи за децата, като била работила и била получавала минимална работна заплата. Бащата имал наети хора, които били работили за него и се били занимавали със земеделие. Получавал добри пари, тъй като си бил купувал бусове и имал своя къща.

Бил работил в гр. Ачера до Наполи. Ответникът имал и други деца. Майката на децата го била молила пред свидетелката по телефона за пари, но той не й бил дал. Не бил изпращал през цялото време пари на децата, нито им се обаждал за рождените дни, нито им бил изпращал подаръци. Децата били ходили на училище, като Д бил в трети клас, а Р била в шести клас. Били здрави и не страдали от заболявания. Ищцата Р. Д. си имала приятел, но не живеели заедно. Бабата и дядото на децата по майчина линия им били помагали, тъй като били живеели в едно домакинство.

Съдът кредитира показанията на разпитаната по делото свидетелка кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал. като

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ възприе следните изводи от правна страна:

За успешното провеждане на предявения иск и с правно основание чл.143 и чл.149 СК в тежест на ищците бе да установят по пътя на пълното и главно доказване, че ответникът е родител на децата , нуждата от получаване на издръжка в претендирания размер, материалната възможност на ответника да д а в а претедирания размер на издръжка. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Задължението на родителя за издръжка към непълнолетното му дете е безусловно. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието, здравословното им състояние и всички други обстоятелства, които са от значение за всеки конкретен случай, като не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено непозволен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват извън целите на издръжката (така т. 4 от ППВС № 5/1970г.). Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал. 1 от СК. Възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация, съгласно дадените указания с т. 5 от ППВС № 5/1970г. Според т. 6 от цитирания тълкувателен акт, двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат 3 предвид и грижите на родителя, при който се отглежда детето. Пояснено е, че усилията, които се полагат в този случай от родителя по повод ангажираността му във връзка с отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание при определяне размера на издръжката, която този родител дължи. Под понятието възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо имущество, различните видове доходи, които той реализира, неговата възраст и трудоспособност, както и квалификацията му, като тази възможност се преценява към момента на постановяване на решението.

Същевременно минималният размер на издръжката на едно дете съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, е равна на една четвърт от размера на МРЗ- т.е. към момента минималният размер на дължима от родител към непълнолетно дете издръжка е равен на 195 лева.

Правото на детето да получи издръжка от своите родители, както се посочи по-горе, е безусловно. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

В случая ответникът е баща на децата Р и Д за което страните не спорят, както и че в хода на съдебното производство детето Р е навършило 14 години, а детето Д 10 години.

Освен обичайните разходи за храна и облекло, предвид възрастта на децата, съдът намира, че към момента не са налице доказателства за необходимостта да бъдат отделяни повече средства за нормалното им физическо и интелектуално развитие. Изхождайки от възприетия размер на минималните средства, необходими за покриване на минимални жизнени потребности от храна и нехранителни стоки и услуги на едно лице към настоящия момент, съдът намира, че средствата, необходими за средномесечната издръжка на детето Д са в размер на около 450 лева., а за детето Р в размер на 500 лв.

Установи се по делото че към момента майката и децата живеят в дома на нейните родители в с. Сотиря заедно с втория й съпруг и техните други две общи малолетни деца, като в същото време не са налице доказателства дали майката притежава и друго жилище.

Установи се, че майката получава средства под формата на трудово възнаграждение в размер на 800 лв. и социални помощи в размер на 175 лв.

За разлика от ответника, по делото става ясно, че родителят който се грижи сам за децата Д и Р е именно тяхната майка, която е била подпомагана от бабата и дядото на двете деца.

От друга страна по делото не са ангажирани доказателства, от които е видно, че ответникът не е в добро здраве или че е нетрудоспособен, но и се установява от кредитираните от съда показания на разпитаната по делото свидетелка Тодорова, че същият заема ръководна длъжност в сектора на земеделието и има наемни работници в гр. Ачера, обл. Неапол в Италия.

Предвид обстоятелството, че бащата на децата е в трудоспособна възраст, съдът намира, че при полагане на дължимата грижа същият би могъл да реализират доходи, в размер по - висок и от установената за страната средна работна заплата. Съдът отчита и 4 факта, че майката на децата освен, че единствена от двамата родители ги отглежда, се намира във финансово състояние, което е свързано с трудности при оглеждането на децата без финансовата помощ на бащата. Същата полага грижи и издържа още две малолетни деца родени от втория й брак.

Предвид наличието на данни за трудовата ангажираност на ответника и материалното му състояние, съдът прави извод, че предявените искове за присъждане на издръжка в полза на двете деца са доказани по основание и по размер.

В случая безспорно бащата следва да има по-голямо участие в издръжката на децата, поради факта, че майката е заета с преките и непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на децата, родени от съвместното й съжителстване с ответника. При ясната норма на чл.141 СК съдът счита, че в интерес на децата е родителят им да отделя средства приоритетно за неговата издръжка, но този размер на дължима издръжка следва да бъде съобразен както с възможностите на родителя, който дължи издръжка, така и с нуждите на децата.