Решение № 991 от 28.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 991 гр. София, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20251000502868 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК- Въззивно обжалване.

Образувано е възоснова на:

1./Въззивна жалба с вх. Рег. № 58444 от 14.05.2025г. подадена от ответника в исковото производството ЗЕАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“ срещу решение № 2558/25.04.2025г. по гр.д.№ 7147/2021г. на СГС в частта, в която предявеният иск за неимуществени вреди е уважен за сумата над 100 000лева до присъдените 200 000 лева с оплаквания за неправилност и необоснованост. Въззивният жалбоподател оспорва приетата като установена в решението фактическа обстановка, конкретно мястото, на което е настъпило съприкосновението между застрахования товарен автомобил и пешеходеца.

Поддържа се фактическото твърдение, че това е станало на 8 метра пред пешеходната и тезата, че сам пешеходецът се е поставил в опасност, като е предприел заобикаляне на товарен автомобил спрял след пешеходна пътека, при липса на видимост за водача на товарния автомобил и тезата, че е нарушил чл. 113, ал.1 от ЗДв.П. Поддържа се оплакване за нарушение на материалния закон при определяне размера на присъденото обезщетение, конкретно чл. 52 от ЗЗД както досежно събраните по делото доказателства, така и в сравнение с аналогични случаи. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено. В съдебно заседание въззивника не изплаща представител.

Въззиваемият А. Л. чрез пр. представител, в писмен отговор с вх. Рег. № 73036 от 18.06.2025 г. оспорва възизвната жалба като неоснователна. Излага, че нанесените телесни увреждания са допринесли до необратими телесни 1 увреждания и присъденото обезщетение не само, че е в занижен размер, а и не са налице основания за претендираната отмяна в частта над 100000 до присъдените 200000 лева

2./В насрещна въззивна жалба с вх.№ 73305/16.06.2025г. А. Л. чрез пр. представител обжалва против решение № 2558/25.04.2025г. по гр.д.№ 7147/2021г. на СГС, в частта в която първоинстанционният съд е отхвърлил иска по чл. 432 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдените 200 000 лева до претенция в размер на 300 000 лева. Счита, че решението в отхвърлителната част необосновано и в противоречие със събрания доказателствен материал по делото е отчело неоснователност на осъдителната претенция от още 100000 лева. Цитирана е съдебна практика и е отправено искане за отмяна на решението в отхвърлителната част и постановяване на въззивен съдебен акт, с който съдът да присъди допълнително обезщетение в размер на още 100 000 лева.

Отговор на жалбата не е постъпвал

3.Частна жалба с вх.№ 99495/212.08.2025г. подадена от адв. Г.Й. от САК, пълномощник на ищеца, срещу определение № 13369/10.07.2025г. по гр.д.№ 7147/2021г. на СГС, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Претендира отмяна на обжалваното определение е постановяване на акт по същество, с който ответникът в исковото производство да бъде осъден да заплати на адв. Й. адвокатско възнаграждение в размерна 11 155 лева.

Отговор на жалбата не е постъпвал.

Решение № 2558/25.04.2025г. постановено по гр.д.№ 7147/2021г. на СГС, е влязло в закона сила след изтичане на срока за неговото обжалване за сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 11.02.2021г., и в частта, в която ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс груп“ е осъдено да заплати на А. Л. на основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 2 130, 11 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като при проверката на правилността на обжалваното решение той е ограничен от посоченото в жалбите.

Решение № 2558/25.04.2025г. постановено по гр.д.№ 7147/2021г. на СГС, е постановено от компетентен съд, при спазване на родовата и местна подсъдност, подписано в ЕИСС, поради което съдът го приема за валидно.

Същото е и допустимо, доколкото не се установява нарушения при упражняване на правото на иск и предметните предели на разрешения спор спрямо поставения с исковата молба спор за материално право.

По правилността и обосноваността на обжалваното съдебно решение:.

Настоящият въззивен състав съобразявайки константната практика на Върховния касационен съд, изразена в решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д.

№ 1281/2010 г. ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г. о.; № 2

764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г.о. приема, че правомощията му относно произнасянето по правилността на фактическите и правни констатации на обжалваното решение са ограничени до въведените във въззивните жалби оплаквания.

Съобразно тази практика, въззивен съд проверява законосъобразността на решението само на посочените като порочни процесуални действия, а обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд и доказателствената сила на събраните по делото доказателства и е обвързан само от посочените в жалбата пороци. Предвид правното разрешаване на този процесуален въпрос, който е от значение за предметните предели на въззивното произнасяне, настоящият състав на САС приема, че въззивната проверка не може да бъде ограничавана при констатация за нарушаване на императивни материално правни норми (арг. от ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013г на ОСГТК на ВКС, т. 1.) а във всички останали случаи, действия на въззивния съд над диспозитивното начало са основания за касиране на въззивното решение.

Горното ограничение не се отнася до проверката за правилност на обжалваното определение, защото в производствата по частните жалби, въззивният съд се произнася при засилено служебно начало и може да съобразява пороци, които не са изложени в частната жалба. Горният извод е обоснован в ТР № 6/2017 от 15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС С обжалваното решение в допустимата му част, съдът е приел, че 11.02.2021 г. около 09:35 часа А. Л. като пешеходец е вървял по левия тротоар на бул. „Мадрид“ в посока от центъра към гара „Подуене“. Когато е достигнал до кръстовището на бул. „Мадрид“ с бул. „Данаил Николаев“ е изчакал да светне зелен светофар за пешеходци и е започнал да пресича по пешеходната пътека. В същото време свидетелят К. е управлявал товарен автомобил „МАН“, който е изчаквал светването на зелен за него сигнал на същото кръстовище. Товарният автомобил е заемал средната лента за движение на платното на бул. „Данаил Николаев“ с посока от ул. „Искър“ към бул.

„Цариградско шосе“. Прието е още, че предните си гуми товарният автомобил „МАН“ е бил спрял върху пешеходната пътека, по която е пресичал А. Л..

Затова, когато А. Л. се е опитал да заобиколи отпред товарния автомобил „МАН“. В това време за товарния автомобил „МАН“ е светнал зелен сигнал на светофарната уредба и свидетелят К. е потеглил с автомобила, който е ударил А. Л. и е прегазил краката му. Фактическите констатации в решението са спорни относно мястото, на което е извършено заобикалянето на товарния автомобил.

Не е спорно от фактическа страна, че А. Л., е получил увреждания, които по вид са описани в решението на първата инстанция - и те са открито размачкване на лявата подбедрица; многофрагментно счупване на дясната подбедрица с охлузване; травматично хеморагичен шок с голяма кръвозагуба и силен болков синдром. Размачканият ляв крак е бил с раздробена фрактура на големия пищял, който е бил оголен, както и със счупване на малкия пищял.

Размачканите тъкани в областта на раната са били механично замърсени с 3 пръст и чужди тела. Левият крак на А. Л. е бил студен, без периферни пулсации и насищане с кислород на кръвта в дисталната му част, както и с пълна тромбоза на феморалната артерия вляво.

А. Л. е бил приет по спешност в болница, където левият му крак е бил ампутиран от средната част на бедрото. Дясната подбедрица на А. Л. е била оперирана, като счупването е било наместено и му е бил поставен интермедуларен пирон. А. Л. е изпитвал много силни болки и те заедно с обилната кръвозагуба са довели до травматичен шок, който е застрашавал живота му.

За зарастването на счупванията на десния му крак, адаптацият към протезата, възстановяването на походката и самостоятелното придвижване са били необходими поне година - година и половина, като в този период около осем-десет месеца са били необходими и за зарастването на дясната подбедрица. Глезенът на дясната подбедрица на А. Л. е възстановен много добре, но при прегледа му от вещото лице през 2022 г. А. Л. все още е имал около 10-15 градуса ограничение в сгъването на дясната коленна става. След пътния инцидент Л. е освидетелстван от ТЕЛК и видно от експерното решение, от 18.06.2021 г. той неработоспособен над 91 % с чужда помощ.

Пред първоинстанционният съд са изготвени основна и допълнителна автотехнически експертизи, от чиито заключения е установено, че от техническа гледна точка процесното ПТП е настъпило поради субективните действия на водача на товарният автомобил, който не се е огледал и не е съобразил обстоятелството, че намирайки се върху пешеходна пътека, следва да се съобрази поведението си при потегляне с намиращите се наоколо пешеходци.

Изяснено е от фактическа страна, решението на пострадалия пешеходец да заобиколи отпред спрелия на пешеходна пътека товарен автомобил.

Установено е още, че пешеходецът е привел това решение в действие. Докато извършва заобикалянето на товарния автомобил, се е включил зелен светофар за товарния автомобил и водачът е потеглил. Пешеходецът вече се е намирал пред кабината на товарния автомобил, водачът на товарния автомобил не го е видял, потеглил и го е прегазил в областта на краката.

Спорът пред въззивната инстанция поставен във въззивната жалба на ответната страна, се касае до установяване на виновното противоправно поведение на ищеца. В заключението на изслушаните САТЕ се сочи, че към момента на удара скоростта на движение на товарния автомобил е била 1.24 секунди, но водачът не е имал техническа възможност да спре и да предотврати удара, поради недостатъчно време за реакция и задействане на спирачките. Установено е обаче, че преди да задейства товарния автомобил в движение, е разполагал с достатъчно време да наблюдава в десните огледала ситуацията в дясно от автомобила и върху пешеходната пътека. Имал е възможност да види пешеходеца преди потеглянето му в огледалото за предно виждане в зоната на 2м. пред автомобила си и е бил длъжен да наблюдава пешеходеца, какви действия ще предприеме след като вече се е движил по асфалтовата настилка пред пешеходната пътека. Прието е още от 4 експертите, че водачът на товарния автомобил е възможност да не потегля, а да пропусне пешеходеца и тогава да потегли, т.е имал е възможност да не допусне ПТП, затова неговите бездействия преди потегляне са приети от съда като такива в пряка и причина връзка с настъпилото ПТП.

Настоящият въззивен състав, оценявайки в съвкупност събраните по делото доказателства, приема, че ситуацията, в който са участвали пешеходецът и водачът на товарния автомобил води до нарушение на правилата за движение от страна на водачът на товарни а автомобил, който спирайки извън и след пешеходната пътека, на част от автомолиба останал на нея, се е превърнал в препятствие за пешеходеца. Съприкосновението между пешеходеца и товарния автомобил не се осъществява на пешеходната пътека, а пред нея, като преди това пешеходецът е бил препятстван от товарния автомобил да премине по пешеходната пътека. Пешеходецът е имал е избор да се върне, да заобиколни отзад или да заобиколи отпред товарния автомобил.