Присъда № 108 от 29.11.2022, Районен съд - Пазарджик

Производството е образувано въз основа на внесен от РП – Пазарджик обвинителен акт.

Обвинението е против С. М. К. за това, че на 07.04.2022 г. в гр.

Пазарджик, в условията на опасен рецидив ,тъй като престъплението е извършено , след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година изпълнението, на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като по едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл. 66 от НК, е отнел чужди движими вещи- дамско портмоне на стойност от 40,49 лева и сумата от 900,00 лева ,всичко на обща стойност от 940,49 лева от владението на Ц. В. К. от гр.Пазарджик, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои- ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл. 196, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 29, ал. 1,б.“а“ и б. „б“ от НК.

Производството по делото се проведе по реда на гл. 27 от НПК.

Представителят на РП Пазарджик твърди в с.з., че обвинението е доказано, поради което настоява за осъдителна присъда с налагане на наказание при баланс на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства , чието изтърпяване бъде ефективно.

Защитникът не оспорва съставомерността на деянието и акцентира върху индивидуализация на наказанието, което претендира да е „под предвидения минимум“.

Подсъдимият признава вината си и моли за снизходителност при определяне на наказанието.

Районният съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по съответния процесуален ред доказателства , потвърждаващи самопризнанието на подсъдимия , при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:

Пострадалата Ц. К. работи като управител на суши бар „Икигай“ в гр.

Пазарджик.

На 07.04.2022г. около 10,00 часа, К. отишла в заведението и оставила дамската си чанта на стол до първата маса вътре.Била сама и се заела с почистването.

Около 10.00 часа подс. К. влязъл в заведението видял, че няма никого.

Забелязал дамската чанта на пострадалата. Отворил я и взел дамско кожено портмоне,скрил го под дрехите си и бързо тръгнал към дома си. Като отворил портмонето видял, че в него има документи и сумата от 900 лева. и решил да вземе само парите , останалото да върне по някакъв начин.

Около 11.30 часа К. отворила чантата и установила липсата на коженото дамско портмоне марка „Парфоик“ ,съдържащо сумата от 900,00 лева ,лична карта ,шофьорска книжка,талон ,дебитна карта и два броя 1 кредитни карти. До този момент не била забелязала никой да влиза , затова прегледала записите от охранителните камери ,като установила ,че непознато за нея лице от ромски произход облечен с анцуг и черна плетена шапка влиза в заведението ,взема от чантата и портмонето и бързо излиза навън.

Подала жалба до ОД МВР Пазарджик,като към нея приложила един брой компакт диск със свален запис от охранителните камери от заведението.

На 15.04.2022г. портмонето ,заедно с документите и било върнато на К. от позната жена ,която го намерила на прозореца на кафе“Часовника“ в гр.Пазарджик.

Експертната оценка на отнетото дамско кожено портмоне на пострадалата К. е 40,49 лв..

Въз основа на подадената от нея жалба било образувано досъдебно производство, по което било и повдигнато обвинение на подсъдимия за престъпление по чл. 196, ал.1 б. „А“ и „Б“ вр.чл. 194, ал.1 от НК, за каквото е предаден на съд по настоящото дело.

Визираните в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, по отношение на които подсъдимия депозира самопризнание, се установяват и от събраните в ДСП. Последните са напълно непротиворечиви, взаимнодопълващи се, хронологични и достатъчно детайлни относно релевентните по делото факти, респ. по отношение на всяко едно от инкриминираните престъпни деяния. Основният доказателствен източник се явяват обясненията на подсъдимия и твърденията на пострадалата, които при взаимната им връзка в хронологичен аспект установяват време, място и начин на извършване на процесното деяние, както и неговия предмет, само част от който подсъдимият самоинициативно възстановил на пострадалата( лични документи и съдържащото ги портмоне). Така установените безспорно ( вкл. чрез косвените данни от полицаите Христев и Драгомиров) обективни елементи на процесното престъпление са напълно идентични с инкриминираните, за които , впрочем, са ползвани същите доказателствени източници. Доколкото механизмът за извършване на деянието не е свързан с нито едно от квалифициращите обстоятелства по чл. 195, ал.1 от НК , правилно фактите са поставени в нормативната рамка на основания състав на кражбата при отнасянето му към съответния тежконаказуем, обусловен от съдебния статус на подсъдимото лице.

Той е представен с приложената по ДСП справка за съдимост на л. 37, ДСП. Видно от нея е, че престъпната му дейност започва от 1998г., от когато е осъждан осем пъти за престъпления против собствеността. Предимно, кат последните три пъти за : престъпление по чл. 194, ал.1 от НК – на две години лишаване от свобода , което наказание впоследствие е постановено да се изтърпи ефективно ( по т.6 , л. 39, ДСП) – присъда в сила от 17.04.2007г. ; на една година и четири месеца лишаване от свобода при строг режим и за престъпление по чл. 196, ал.1 т.1 вр. мчл. 194, ал.1 от НК - с присъда в сила от 09.02.2018г. и с присъда, влязла в сила от 04.11.21 е осъден за престъпление 2 по чл. чл. 196, ал.1 т.1 вр. чл. 194, ал.1 от НК на 11 месеца лишаване от свобода при строг режим. При тези данни обосновано е прието, че е налице квалификацията по чл. 196, ал.1 т.1 то НК с оглед елементите на двете форми на опасния рецидив, представени с букви „А“ и Б“Б на чл. 29, ал.1 от НК.

Подсъдимият е съзнавал противоправността на всяко от деянията си , предвиждал е и е целял настъпването на обществено-опасните последици.

Съзнавал е, че върши деянието след като е многократно осъждан за тежки умишлени престъпления, като са му налагани наказания под и над една година лишаване от свобода при отложено или ефективно наказание.

При така установеното се налага изводът, че с действията си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на приписаното му престъпление .

При горните данни Съдът го призна за виновен в извършване на приписаното престъпление по чл. 196, ал.1 т.1 вр. чл. 194, ал.1 от НК.

За същото му бе наложено наказание след отчитане на обществена опасност на деянието и тази на дееца. Последната се прецени на база на негативните характеристични данни, обусловения и от втория рефлектиращ върху степента й фактор - престъпния му стериотип.

Ниската стойност на предмета на посегателството ( 1 ½ минималната работна заплата за страната ) се възприе като изключително смекчаващо обстоятелство по смисъла на чл. 55, ал.1 от НК,което променя съществено характеристиката на извършеното престъпно деяние, правейки го различно при съпоставката му с обичайните престъпения от същия вид. Именно поради тази специфика на деянието в случая и най-лекото, предвидено за него наказание ( две години ЛС) се явява несъразмерно тежко, съпоставено с тежестта на деянието - тоест несправедливо. Поради това наказанието бе определено под фиксирания минимум след обоснованото приложение и на чл.

55, ал.1 т.1 от НК предвид разп. чл. 58, ал.4 от НК , а конкретният му размер десет месеца лишаване от свобода, бе съобразен с данните за личността на подсъдимия, фактът, че се касае до продължавана престъпна дейност и очакванията налаганото наказание да допринесе за целеното превъзпитателно и особено възпиращо въздействие и общопревантивен ефект.

Предопределен, предвид нормите на чл. 61 т.2 вр. Чл. 60, ал.1 от ЗИНЗС се оказа първоначалният режим за изтърпяване на наказанието строг и в затвор, който Съдът постанови.

На основание чл.189, ал.3 от НПК бе осъдено подсъдимото лице да заплати сторените по делото разноски в полза на ОД на МВР Пазарджик в размер на 289.45 лева.

По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.

3