Решение № 275 от 03.01.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. Бургас, 30.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

Красимира Т. Донева при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Иван Н. Кирков като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Въззивно частно наказателно дело № 20222100601361 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК, вр. чл. 341, ал. 1, вр. чл. 306, ал. 1, т. 1 и ал. 3, предл. първо от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на осъдения Р. Р. С., с ЕГН **********, против Определение № 246 от 28.09.2022 г., постановено по ЧНД № 783/2022 г. по описа на Районен съд – Несебър.

С обжалваното определение първоинстанционният съд на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК е определил на осъдения С. общо наказание по НОХД № 245/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, НОХД № 226/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, НОХД № 220/2021 г. по описа на Районен съд – Поморие, НОХД № 1222/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, НОХД № 312/2022 г. по описа на Районен съд – Ямбол и НОХД № 264/2022 г. по описа на Районен съд – Несебър, в размер на най-тежкото, а именно „лишаване от свобода“ за срок от три години и четири месеца. На основание чл. 24 от НК е увеличил общото наказание с една година и осем месеца, като е постановил така определеното и увеличено общо наказание в размер на пет години да бъде изтърпяно на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС при първоначален „строг“ режим и на основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднал изтърпяната част от наказанието по НОХД № 245/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, считано от 23.07.2021 г.

1

Недоволен от съдебния акт в частта, касаеща приложението на чл. 24 от НК, с жалбата си С. иска изменение на първоинстанционното определение с намаляване на така увеличеното общо наказание до размер от четири години и четири месеца. Моли съда да не позволява да бъде осъдено и семейството му, по който начин малките му деца щели да бъдат без баща и подкрепа.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Намира за правилно и законосъобразно определението на първостепенния съд, и за обосновано приетото наличие на предпоставките по чл. 24 от НК предвид извършените за кратък период множество престъпни деяния, за които жалбоподателят е бил осъждан. По тези съображения предлага обжалваното определение да бъде потвърдено.

В проведеното съдебно заседание осъденият С. и служебният му защитник поддържат жалбата, като аргументират искането за по-кратък срок на увеличение на общото наказание със семейното положение на осъдения.

Бургаският окръжен съд, като се запозна с изложеното в жалбата и доводите на страните, обсъди доказателствата по делото, и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт в пределите по 313 и сл. от НПК, намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице, имащо право и интерес да обжалва, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Районната прокуратура с предложение по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НК по отношение на следните осъждания на Р. Р. С., с ЕГН **********, съобразно приложената справка за съдимост:

1. По влязло в сила на 23.03.2022 г. определение за одобряване на Споразумение № 21/23.03.2022 г. по НОХД № 245/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, за извършени на 20.07.2021 г. в условията на реална съвкупност престъпления по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал.

2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, по чл. 346, ал. 2, т. 1, предл. 2 и т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 23, ал. 1 от НК и по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, с определено общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и три месеца при първоначален „строг“ режим на изтърпяване в хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, с приспадане на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК на времето, през което С. е бил задържан по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 23.07.2021 г.

2. По влязло в сила на 03.06.2022 г. определение за одобряване на Споразумение № 42/03.06.2022 г. по НОХД № 226/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, за извършени на 10.07.2021 г. в условията на реална съвкупност престъпления по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл.

194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, по чл. 346, ал. 2, т. 1, предл. 2 и т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.

20, ал. 2, вр. чл. 23, ал. 1 от НК и по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, 2 ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, с определено общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години при първоначален „строг“ режим на изтърпяване в хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС.

3. По влязла в сила на 08.06.2022 г. Присъда № 16/13.12.2021 г. по НОХД № 220/2021 г. по описа на Районен съд – Поморие, за извършено в периода 19.07.2021 г. – 20.07.2021 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б.

„а“ от НК и наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години и четири месеца при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.

4. По влязло в сила на 16.06.2022 г. определение за одобряване на Споразумение № 237/16.06.2022 г. по НОХД № 1222/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, за извършено в периода 15.05.2021 г. – 16.05.2021 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, предл. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК и наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и пет месеца при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.

5. По влязло в сила на 28.06.2022 г. определение за одобряване на Споразумение № 181/28.06.2022 г. по НОХД № 312/2022 г. по описа на Районен съд – Ямбол, за извършено в периода 07.06.2021 г. – 08.06.2021 г. престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.

6. По влязло в сила на 28.06.2022 г. определение за одобряване на Споразумение № 181/28.06.2022 г. по НОХД № 264/2022 г. по описа на Районен съд – Несебър, за извършени на 08.07.2021 г. в условията на реална съвкупност престъпления по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК и по чл. 346, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, чл. 20, ал. 2, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, с наложено и определено общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца при първоначален „строг“ режим на изтърпяване в хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС.

Жалбоподателят Р. Р. С. е бил осъждан общо 21 пъти, като наред с посочените по-горе присъди е бил осъждан и с други влезли в сила присъди, по които съдът се е произнасял и относно приложението на чл. 25 от НК, като е изтърпявал наказание лишаване от свобода три пъти преди това – освобождаван е от затвора на 21.11.2011 г., на 08.07.2015 г. и на 09.08.2019 г.

С оглед установената и изложена по-горе фактическа обстановка, настоящият въззивен състав намира обжалваното съдебно определение за правилно и законосъобразно, поради което следва да го потвърди. Правилна е преценката, направена от първоинстанционния съд относно приложението на чл. 25, вр. чл. 23 от НК. На групиране по този ред в обща съвкупност подлежат изброените по-горе влезли в сила присъди по НОХД № 245/2022 г. и НОХД № 226/2022 г. – двете по описа на Окръжен съд – Бургас, НОХД № 220/2021 г. по описа на Районен съд – Поморие, НОХД № 1222/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, НОХД № 312/2022 г. по описа на Районен съд 3

– Ямбол и НОХД № 264/2022 г. по описа на Районен съд – Несебър, доколкото престъпленията, за които С. е бил признат за виновен по тези осъждания, са били извършени от него преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях.

Правилно първоинстанционният съд е определил като общо наказанието „лишаване от свобода“ в размер на три години и четири месеца, наложено на осъдения Р. Р. С. с влязла в сила присъда по НОХД № 220/2021 г. по описа на Районен съд – Поморие, тъй като същото се явява най-тежко измежду наложените му с присъдите, включени в образуваната съвкупност.

Неоснователно е оплакването на осъдения и неговия защитник относно приложението на чл. 24 от НК. Съдебната практика е еднозначна в разбирането си, че приложението на разпоредбата на чл. 24 от НК не е самоцелно, а е възможно само и единствено, когато определеното общо наказание се явява несправедливо и несъответно на съвкупността от престъпните деяния, и със същото това наказание не могат да се постигнат целите на наказателната репресия /вж. напр. Р 500-93-І, Р 207-2018-ІІІ, ППВС 4/1965 и др./.

Позовавайки се на установената практика за прилагане на чл. 24 от НК като изключение от принципа на поглъщане, НРС е обосновал увеличението о т една година и осем месеца на общото наказание на С. с броя на престъпленията в съвкупността, за които е осъден и извършването им в изключително кратък период от време – в рамките само на два месеца /15.05.2021 г. – 20.07.2021 г.|/. Действително по три от делата, включени в съвкупността, С. е осъден за престъпления, извършени в условията на съвкупност, като по НОХД № 245/2022 г. – за три деяния, по НОХД № 226/2022 г. – три деяния, а по НОХД № 264/2022 г. – две деяния, както и деянията п о останалите три дела, включени в съвкупността, или общо за единадесет деятелности, което в съчетание с предходната му съдимост /макар и отчетена при определяне на правната квалификация на деянията, за които е наказан/ обосновава висока обществена опасност на дееца. Приведеното в изпълнение последно наказание лишаване от свобода е четвъртото по ред , по което осъденият е изолиран в местата за лишаване от свобода. Видно от приложената по делото справка за съдимост, може да се направи извод, че налаганите на осъдения С. наказания не са постигнали своя превантивен и превъзпитателен ефект. У него са формирани и утвърдени трайни престъпни навици и доказателство за този извод е фактът, че след изтърпяване на предходните си наказания, които са били и тежки по своя размер, С. е подновил престъпната си деятелност за четвърти път. След освобождаването му от затвора за пореден път той не е започнал д а работи, за да поддържа домакинството, в което изтъква, че живее с жена си и двете си деца, и за което в жалбата си заявява намерение да бъде полезен по повод на искането за изменение на първоинстанционното определение. Вместо да се трудоустрои, за да осигурява потребностите на семейството си и да е с децата си, С. за пореден път е продължил с криминалното поведение за извършване на користни деяния с цел нерегламентирани финансови доходи, като прави впечатление, че престъпната деятелност е и доста разнообразна – 4 жалбоподателят е осъждан не само за кражби, но и за противозаконно отнемане на чужди моторни превозни средства с цел ползване, както и за използване на чужди платежни инструменти. Това обстоятелство сочи, че у С. е формирано трайно нежелание да спазва законоустановения в страната ред, демонстрирайки трайно противоправно поведение в обществото, като е налице утвърден модел на криминалното поведение за извършване на користни деяния поради липса на трудови доходи, заради който спрямо осъдения следва да се подходи строго при налагане на наказателната репресия. Безспорно изтърпените до момента наказания не са оказали превъзпитателен и превантивен ефект върху осъдения, явно изградените престъпни навици изискват по-дълъг корекционен процес и превъзпитателна работа с осъденото лице, които последици не могат да бъдат постигнати в сроковете на определените наказания с присъдите. В случая се констатира едновременното наличие на двете предпоставки по чл. 24 от НК: 1.) общо определеното наказание е несправедливо и несъответно на съвкупността от престъпните деяния и 2.) със същото това общо наказание не могат да се постигнат целите на наказателната репресия. Ето защо, настоящият въззивен съдебен състав намира, че така определеното общо най-тежко наказание измежду присъдите за деянията, включени в съвкупността – лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца, основателно е следвало да бъде увеличено на основание чл. 24 от НК в максимален срок. Въззивната инстанция намира, че предложеното от районният съд максимално допустимо съобразно закона увеличение с една година и осем месеца е разумно, законосъобразно и би съдействало за постигане целите на специалната и генерална превенция. В конкретния случай, като съобрази всички посочени по-горе обстоятелства относно цялостния период на престъпна деятелност на осъдения, броя на осъжданията и вида на извършените престъпления, определените наказания, ангажираната пенитенциарна репресия, последващата всяко излизане от затвора липса на ресоциализация на освободения в обществото, нереализирания трудов и социален статус, въззивният съд намира, че целите на наказателната репресия спрямо него не биха били постигнати достатъчно категорично с определянето на общо найтежко наказание и увеличението му с предложенения в жалбата срок от една година. При това положение, максималното увеличение не би представлявало непропорционална по тежест принуда, която надхвърля необходимостта да се въздейства върху осъдения ефективно – така, че той да осмисли последиците на престъпното си поведение и да изгради ефективен самоконтрол за в бъдеще. За постигане на поставените пред наказанието цели, спрямо С. се явяват наложителни по-дълга изолация от обществото, засилено пенитенциарно въздействие и постоянен контрол, които са възможни само в местата за лишаване от свобода. Следва да се напомни, че една от целите на наказанието, съгласно чл. 36, ал. 1 от НК, е именно върху осъдения да се въздейства предупредително и да му се отнеме възможността да върши други престъпления. В конкретния случай със С. тази цел може да бъде постигната в пълен обем само чрез максимално увеличаване срока на общото наказание, както е сторил и решаващият съд.