Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 7336 от 07.04.2014, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1201/2014
Вид
Определение № 7336
Подписан
07.04.2014
Състав
ПЕПА СТОЯНОВА ТОНЕВА, ЗДРАВКА АНГЕЛОВА ИВАНОВА, ЦВЕТОМИРА ПЕТКОВА КОРДОЛОВСКА ДАЧЕВА

Цитирани разпоредби

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ …................/ 07.04.2014г., гр. София

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-Д въззивен състав, в закрито заседание на седми април две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

ПЕПА ТОНЕВА като разгледа докладваното от съдия Тонева ч.гр.д. № 1201/2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Ю.Б.” АД, срещу разпореждане от 27.12.2013г. по гр.д. № 43433/2013г. на СРС, 30 състав, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417, т. 2 ГПК, въз основа на извлечение от счетоводните му книги, за сумата 1 718.71 лв. – договорна лихва за периода 12.12.2009г. – 22.08.2013г. Неправилно първоинстанционният съд приел, че след настъпване на предсрочната изискуемост на 13.09.2011г. е недопустимо да се претендира възнаградителна лихва, а само обезщетение за забава. В заповедното производство преценката на съда се заключавала само в констатиране наличието или не на предпоставките по чл. 418, ал. 2 ГПК – дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, а въпросите по съществото на правния спор били предмет на евентуално изследване в исковото производство по чл. 422 ГПК. Поради това моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да постанови да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и за договорната лихва.

Съдът, след преценка на приложените към заявлението доказателства, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Ю.Б.” АД, ЕИК *******, със заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417, т. 2 ГПК, въз основа на извлечение от счетоводни книги, кредитна сметка № 5411148013358038 по договор за потребителски кредит № FL 500404/12.11.2009г., срещу С.Г.М., ЕГН **********, за сумата 12 460 лв. – главница, заедно със законната лихва от 17.10.2013г. до окончателното плащане, сумата 1 718.71 лв. – договорна лихва за периода 12.12.2009г. – 22.08.2013г., и 2.50 лв. – наказателна лихва за периода

12.12.2009г. – 22.08.2013г. Кредитът е станал предсрочно изискуем на 13.09.2011г. В извлечението са индивидуализирани дължимите по кредита суми, в това число за главница, договорна лихва за периода 12.12.2009г. – 22.08.2013г. вкл. и наказателна лихва по просрочена главница за същия период.

С обжалваното разпореждане от 27.12.2013г. е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417, т. 2 ГПК относно сумата за договорните лихви в размер на 1 718.71 лв. за периода 12.12.2009г. – 22.08.2013г. по съображения, от една страна, че след настъпване на предсрочната изискуемост на кредита банката не може да претендира договорни лихви, тъй като след тази дата няма съгласие между страните за продължаване ползването на сумата, и на второ място – в заявлението не е посочена договорната лихва, която е определена и не е заплатена до настъпване на предсрочната изискуемост на кредита..

Частната жалба е подадена в срока по чл. 418, ал. 4 ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Разпоредбата на чл. 417, т. 2 ГПК предвижда възможност за издаване на заповед за изпълнение, когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на документи и извлечения от счетоводни книги, с които се установяват вземания на банките. Съгласно чл.

418, ал. 1 и ал. 2 ГПК, когато със заявлението е представен документ по чл. 417 ГПК (в случая по т. 2 на чл. 417