Протоколно определение № 1488 от 18.09.2024, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 1450/2024
- Вид
- Протоколно определение № 1488
- Подписан
- 18.09.2024
- Състав
- Магдалена Момчилова
Цитирани разпоредби
- чл.11, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.194 · Наказателен кодекс
- чл.194, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.195 · Наказателен кодекс
- чл.195, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.20, 9 · Наказателен кодекс
- чл.20, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.346 · Наказателен кодекс
- чл.346, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.20, 9 · Наказателен кодекс
- чл.246 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.246, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 246, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.247г · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248, ал.1, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.249, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.249, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.249, ал.4, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.251 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.252 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.263 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 352, ал. 3, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 82, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 1488 гр. Стара Загора, 17.09.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Магдалена Момчилова
Съдебни
З С. И заседатели: Б Ст. С - Т.а при участието на секретаря Нели П. Г.а и прокурора Ж. Ст. В.
Сложи за разглеждане докладваното от Магдалена Момчилова Наказателно дело от общ характер № 20245530201450 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Резервен съдебен
БАЛАБАНОВА. заседател
/чл.260, ал.1
НПК/ СТОЯНКА
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ ПРОВЕРКА НА ЯВИЛИТЕ СЕ ЛИЦА
ПОДСЪДИМ К. Г. Ц. - редовно призован, лично се явява, заедно с адвокат П. К..
ПОСТРАДАЛИ:
ЕТ "А - Д. И." град Стара Загора чрез представител Д. Т. И. – редовно призовани, не изпращат представител в съдебно заседание.
"Б" ООД град Бургас чрез представител Д. Р. М. - редовно призовани, не изпращат представител в съдебно заседание.
ЗА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА СТАРА ЗАГОРА – редовно призовани, явява се прокурор Ж. В..
ПРОКУРОР: Моля да дадете ход на делото.
АДВ.К.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че са налице условията на чл.247г НПК за даване ход на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ЯВИЛИТЕ СЕ ЛИЦА КАКТО
СЛЕДВА.
ПОДСЪДИМИЯ К. Г. Ц. – роден на ***г. в гр.София, български гражданин, неженен, със средно образование, мияч в ***, постоянен адрес гр.К, ул.“**** неосъждан/реабилитиран по право/, ЕГН **********.
НА ПОДСЪДИМИЯ му се разясниха правата по НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ Ц.: Получих обвинителен акт преди повече от 7 дни, призовка и разпореждане.
СЪДЪТ разясни на страните правото на отводи към състава на съда, прокурора, повереника, служебния защитник и съдебния секретар.
ИСКАНИЯ ЗА ОТВОДИ НЕ ПОСТЪПИХА.
СЪДЪТ пристъпи към обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, като покани страните да вземат отношение по тях, както следва:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо Председател, Уважаеми съдебни заседатели, делото предмет на настоящото съдебно производство пред настоящия съдебен състав за извършеното деяние от подсъдимия Ц. е именно в град Стара Загора. Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство. Считам, че в хода на досъдебното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на подсъдимия Ц., на пострадалия или на неговите наследници. Не са налице основания за разглеждане на настоящото съдебно производство по реда на особените правила. Не са налице основание за разглеждане на съдебното заседание при закрити врати, за привличане на резервен съдия, съдебен заседател, за назначаване на преводач, тълковник, защитник и извършване на съдебни следствени действия по делегация. По отношение на взетата мярка за процесуална принуда, тя е отменена в досъдебното производство. Към настоящия момент нямам доказателствени искания за събиране на нови доказателства. По насрочването следва да се призоват представителите на ощетените юридически лица, тъй като техните показания са важни за разкриване на обективната истина по делото, както следва да бъдат призовани свидетелите посочени в списъка на лицата.
АДВ.К.: Уважаема госпожо Председател, Уважаеми съдебни заседатели, считам че делото е подсъдно на РС Стара Загора. Не са налице основание за спиране или прекратяване на наказателното производство. За разлика от 2
Държавното обвинение аз считам, че в хода на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение довело до ограничаване на процесуалните права на клиента ми. Нещо повече, считам че изложеното от Прокурора в обвинителния акт представлява една невъзможна правна конструкция. На първо място в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че обвиняемия К. Ц. е ползвал лек автомобил марка „Субару“, модел“Форестер“, с рег. ***, който бил собственост на „С“ ЕООД, гр.Шумен. На страница 2 от обвинителния акт Прокурора е посочил, че същия л.а., на същата дата е бил собственост на Г.Д.В. Предвид обстоятелството, че Прокурора твърди в обвинителния акт, че това е автомобила, който е бил управляван от клиента ми, за нас не става ясно чия собственост е и дали се касае за един и същ автомобил. Това води до объркване от наша страна да разберем фактическата страна на обвинението и в частност чии автомобил е управлявал клиента ми на 16.03.2018 година. Това от своя стана според нас представлява съществено процесуално нарушение, което считаме че е отстранимо единствено и само по реда на прекратяване на съдебното производство и връщане на делото в досъдебната му фаза. На следващо място, както заявих малко по-рано под описаното от фактическа и правна страна в обвинителния акт е налице една невъзможна правна конструкция. На страница 3 от обвинителния акт, Прокурора подробно е описал какви действия е извършил един от посочените за съучастници, съизвършител И.М - как, за какво деяние същият е даден на съд и осъден с влязъл в сила съдебен акт. Съгласно изложеното от Прокурора, И.М е осъден за това, че в качеството си на съизвършител в съучастие с клиента ми К. Ц., противозаконно е отнел товарен автомобил – престъпление по чл.346, ал.1 във вр. чл.20, ал.2 във вр. ал.1 от НК, както и за престъпление по чл.194, ал.1, чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК. Тоест за другия съизвършител, Прокурора е приел, че е извършил противозаконно отнема на МПС и кражба на слънчогледа в съучастие като съизвършител с К. Ц. на 16.03.2018 година. В същото време с настоящия обвинителен акт, Прокурора повдига обвинение на клиента ми и го предава на съд за това, че на същата дата и при същите обстоятелства е извършил отново в съучастие с И.М престъпление по чл.195, ал.2, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК. Ноторно известно е, че както в наказателно правната доктрина, така и в съдебната практика, съучастие е възможно единствено и само при умишлени престъпления. За да действат две лица в качеството си на съизвършители каквото също сочи Прокурора в настоящия обвинителен акт във фактическата обосновка, то те трябва да имат общност на умисъла. Няма как двама съизвършители да действат в условията на 3 съизвършителство и единия да има намерение да ползва МПС, а другия да има намерение да го свои. Точно това се опитва да внуши Прокурора, описвайки и излагайки подробно обстоятелствата по настоящото дело. На нас, не ни става ясно как клиента ми би могъл да извърши соченото в обвинителния акт престъпление, а именно кражба на влекача и прикаченото към него ремарке с намиращия се в него слънчоглед в съучастие с И.М като съизвършител, който пък е извършил противозаконно отнемане на МПС и кражба на слънчогледа. Това противоречие, тази невъзможна правна конструкция, противоречаща както на основни принципи, а така и на цели отрасли в наказателното право, какъвто безспорно е задружната престъпна дейност, което е в невъзможност от нашата страна да разберем фактическата и правна страна на обвинението, което пък от своя страна води до нарушаване на правото на защита. Не на последно място в допълнение след всичко изложено искам да добавя, че обвинителния акт не покрива дори и минималните изисквания съобразно нормата на чл.246 НПК. Фигурата на Прокурора е от изключително значение в досъдебната фаза на наказателното производство, тъй като той осъществява функцията на ръководство и решаване на процеса, а с внасянето на обвинителния акт Прокурора, поставя фактическата и правни рамки на обвинението. От този негов акт, зависи какви доказателства ще се събират по конкретното обвинение и в тази връзка той е длъжен подробно да опише всеки един елемент от състава на конкретното престъпление за което е внесен обвинителен акт. Съобразно разясненията дадени с тълкувателно решение №2 от 2002 година на ВКС, в обвинителния акт Прокурора развива в пълнота своята обвинителна теза пред предвещаващия съдебен орган. Обвинителния акт следва да съдържа всички установени по делото обстоятелства като в изпълнение на разпоредбата на чл.246, ал.2 НПК, те трябва да бъдат изложени по ясен, конкретен и разбираем начин, за да разбере лицето в извършването на какво точно престъпление е обвинен. Липсата на яснота, относно извършените деяния представлява съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните, тъй като води до ограничаване на правото на защитата на обвиняемото лице. Състава на всяко едно престъпление по НК, представлява единство от обективни и субективни признаци. В тази връзка наред всички обстоятелства, относно обективната страна на дадено деяние, Прокурора следва да изложи и такива, относно субективната страна на деянието, което не е сторено в настоящия случай. В процесния обвинителен акт Представителя на Държавното обвинение чисто бланкетно на страница 6 от обвинителния акт е посочил, че деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл. Като не е 4 сторил нищо друго, освен дусловно да цитира описателната норма на чл.11, ал.2 НК. Не е изследвано съдържанието на общия умисъл, предвид твърдяната задружна престъпна дейност. Бланкетното посочване чрез дословно цитиране на разпоредбата на НК описваща тази конкретна форма, не би могло да изпълни изискванията за съдържание на обвинителния акт залегнали в нормата на чл.246 НПК. В обстоятелствената част на акта липсват факти, които да подкрепят извода на Прокурора, относно проявената форма на вина.
Именно, относно различията които Прокурора е посочил в обстоятелствената част единият от съизвършителите е извършил престъпление по чл.346 НК, а другия по чл.195 НК, а в същото време действат при форма на вина като съизвършители е неразбираемо за нас. Вярно е, че по настоящото производство неколкократно е провеждано разпоредително заседание и неколкократно този обвинителен акт беше променян, изменян, беше връщано делото от ОС Стара Загора с указания на Прокурора, че това което е описал в обвинителния акт, всъщност представлява престъпление по чл.195 НК.
Прокурорът вместо да приведе фактическата обстановка с обвинението за което беше повдигнат и беше предаден другия от обвиняемите на съд и той бе осъден, той не направи нищо друго, освен да смени правната квалификация на деянието. Даде ама сменяйки тази правна квалификация, той създаде една невъзможна правна конструкция, той създаде прецедент и много започва да прилича това дело, на делото „Сапард", което рухна, именно заради това си позволявам да цитирам съдът тогава „процесуалните извращения, които са дали Прокуратурата“. Така или иначе тук е мястото да преценим дали въобще с така повдигнатото обвинение, делото може да бъде разгледано. Вече веднъж Районен съд допусна да постанови акт с който да направи прецедент в правораздаването и да съди двама човека като съизвършители за различни престъпления и то не с оглед личността, а с оглед умисъла на двамата и различните престъпления за които бяха предаден на съд като съизвършители.
Досега Окръжен съд не се е произнесъл нито веднъж със съществени мотиви и не даде възможност на първоинстанционния съд да разбере дали следва или не следва да гледа делото при така изложеното в обвинителния акт. Аз считам, че така както е предаден клиента ми на съд, делото не може да бъде разгледано, защото той не можем разбере в какво точно го обвиняват.
Обвиняват го, че е извършил престъпление по чл.195 НК като съизвършител с И.М, който е извършил престъпление по чл.346 НК. Това не е въпрос по същество, това е въпрос на правната конструкция, въпрос на престъплението за което сме привлечени. Тези възражения сме ги направили в досъдебната фаза, поради вехти познания от Прокуратурата, нямаше как да установи какво 5 точно искаме да кажем. Ето, защо и на основание чл.249, ал.1 вр. ал.4 във вр. чл.248, ал.1, т.3 НПК, моля да прекратите съдебното производство и върнете делото на Прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо Председател, Уважаеми съдебни заседатели, възхищавам се от правните познания на адвокат К. най-вече за материалното и процесуално право. Във връзка със посочените съществените процесуални нарушения, първото от които е чия е собствеността на л.а марка „Субару“, модел “Форестер“, с рег. ***. Този автомобил е бил ползван от подсъдимия Ц., чия е била собствеността към онзи момент март 2018 година е ирелевантно и с нищо не нарушава правата на подсъдимия, дали автомобила е собственост на юридическо лице или на физическо лице, това е въпрос по същество, който въпрос може да бъде установен в хода на съдебното следствие. По този начин считам, че няма съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване на правата на подсъдимия Ц..
Разпечатката съдържа 40 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2435c503-4588-4682-9afc-aa57d1d744c2