Решение № 17 от 16.02.2023, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. К., 16.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Георги Ст. Милушев при участието на секретаря Светла В. Радева в присъствието на прокурора Р. Г. Г. като разгледа докладваното от Георги Ст. Милушев Въззивно административно наказателно дело № 20225100600277 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

С

Решение

№192/14.09.2022год., постановено по а.н.дело

№423/2022год.,К. районен съд е признал обвиняемия С. В. Я. от гр.К. за виновен в това, че на 23.07.2021г. на път III №507, км 3+600м, от гр.К. към с.С., общ.К., при управляване на моторно превозно средство-лек автомобил „Тойота Ярис Версо“ с рег. №* нарушил правилата за движение: не е бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са водачите на двуколесни пътни превозни средства, чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП; при избиране на скоростта на движение не се е съобразил с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, не е намалил скоростта в случай на необходимост и да спре при възникнала опасност за движението- чл.20 ал.2 от ЗДвП; и по непредпазливост е причинил две средни телесни повреди на Е.С.Х. от гр.К., изразяващи се в разстройство на здравето, временно опасно за живота и трайно затрудняване на движението на лявата ръка-престъпление по чл.343 ал.1 б.”б” предл.2 вр.чл.342 ал.1 от НК, като на 1 основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 1000лв., като на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно на чл.20 ал.1 от Закона за движение по пътищата задължаващ водача да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява. Наложил е на обвиняемия С. В. Я. на основание чл.343г вр.чл.37 ал.1 т.7 от НК, наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца и го е осъдил да заплати направените по делото разноски по сметка на ОДМВР- К. в размер на 304.20лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал обвиняемия С. В.

Я., който чрез защитниците си –адв.Е.П. и адв.В.Я. и двамата от АК-гр.К., обжалва същото като незаконосъобразно,постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и при явна несправедливост на наложеното наказание. Защитата излага съображения, че неправилно съдът е стигнал до извода, че С. Я. е извършил деянието за което е предаден на съд и по този начин вместо да го оправдае, съдът го е признал за виновен. Молят съда да отмени атакуваното решение и да го оправдае, като правят и алтернативно искане за отмяна на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“. В съдебно заседание жалбодателя не се явява, като защитникът му-адв.П. поддържа жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – К. в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно, обосновано и законосъобразно, а наложените на жалбодателя наказания намира за справедливи, поради което моли решението да бъде потвърдено.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на атакуваното решение, с оглед доводите и оплакванията , наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

На 23.07.2021г. привечер, пострадалият свидетел Е.Х., заедно със своите приятели-свидетелите Д.П., А.С., М.В. и Б.С., тръгнали да се разхождат с колелета като поели по пътя от гр.К. към с.Ш.п.. След излизане 2 от града се движели в колона, от дясната страна на пътя по посока на движението. Придвижвали се в две групи, като по напред били Д.П., А.С. и Б.С., след тях на видимо разстояние били М.В. и Е.Х., който бил и последен в колоната. Било около 19.00ч. в светлата част на денонощието, било горещо, сухо и ясно време. И петимата велосипедисти не били оборудвани с никакви предпазни и предупредителни средства. По това време обвиняемият С. Я. като водач с лек автомобил „Тойота Версо“ с рег.№* се движел от гр.К. в посока с.С.. В автомобила му като пътници били свидетелите М.С., която седяла на предната седалка, Н.П., В.К. и И.К.- и тримата били отзад в колата.

Обвиняемият С. Я. управлявайки автомобила забелязал колоездача Е.Х. от около 100 метра пред него, който се движел в дясната част на пътя пред него по посока на движението. Тогава пострадалият Е.Х. променил движението си наляво и навлязъл на пътното платно, при което обвиняемият С. Я. се опитал да предотврати сблъсъка с колоездача като натиснал спирачки и завил наляво с цел да го избегне. Въпреки това ударил пострадалия свидетел Е.Х. с предна дясна част на колата, след което тялото на пострадалия попаднало върху предния капак, главата му ударила предното стъкло, а от там паднал на пътното платно и получил наранявания. А автомобилът в това време, управляван от обвиняемия Я., продължил движението си и се преобърнал извън пътното платно, в лявата канавка по посока на движението си.

Видно от заключението на назначена съдебномедицинска експертиза № 98/2021г., на пострадалият Х. са били причинени съчетана черепно-мозъчна травма, травма на гръдния кош, хълбочната област и десния крак, което е наложило болнично и оперативно лечение и наблюдение. Уврежданията са получени при действието на твърд тъп или тъпоръбест предмет и е възможно да са възникнали при пътно- транспортно произшествие. Кръвоизливът над твърдата мозъчна обвивка е довел до разстройство на здравето временно опасно за живота, а счупването на лявата ключица е довело до трайно затрудняване на движението на лявата ръка. Разкъсно- контузната рана на лявата хълбочна област и на десния крак, линеарното счупване на черепния покрив и локалната контузия на левия бял дроб са довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите травматични увреждания са причинили болка и страдание..

Видно от заключението на назначената по делото Съдебнаавтотехническа експертиза № 14/ 24.01.2022г. се установява следното:

3

Нормативно разрешената скорост за леки автомобили в участъка, в който е възникнало ПТП е 90км/ч., като велосипедистът и лекият автомобил са се движили в дясната пътна лента попътно един след друг, опасността в найранния момент за водача на автомобила е възникнала в момента, в който възприеме велосипедиста пред автомобила, като това е могло да стане на повече от 100м., като видимостта не е била компрометирана и двамата участници в произшествието са имали видимост един към друг. От техническа гледна точка момента на възникване на опасността следва да се редуцира до началото на промяната посоката на движение на велосипедиста.

Скоростта на автомобила преди сблъсъка била 81,56 км/ч., а в момента на сблъсъка била 60 км/ч. Пътно-транспортното произшествие не би настъпило при скорост 44,72 км/ч., както и с маневра завой наляво, ако бъде извършена своевременно.

Тази фактическа обстановка се приема от съда след след събиране и преценка на доказателствата по делото, включващи обясненията на обвиняемия С. Я. дадени на съдебното следствие; свидетелските показания на М.С., В.К., И.К., Н.П., Е.Х., всички дадени на съдебното следствие; от гласните доказателства събрани на досъдебното производство от А.А., Е.М.

А.Б., А.С., М.В., Д.П., Б.С. и В.Т.; от Съдебно медицинска експертиза по писмени данни № 98/ 2021г. изготвена от вещото лице д-р Н.М., от автотехническата експертиза № 14/ 24.01.2022г. на вещото лице В.Д.; както и от писмените доказателства- Протокол за оглед на ПТП от 23.07.2021г. и албум към него, Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 20211036-161 от 23.07.2021г. ведно с план- схема към него, Справка за нарушител/ водач по отношение на С. В. Я..

Всички тези доказателства са били кредитирани и от решаващия съд, който е приел, че те са еднопосочни и изграждат една и съща фактология, която не се оспорва. Правило е приел,че по делото няма спор по описаните факти, а такъв е бил наличен относно факти неотносими към деянието и случили се преди него, а именно минавал ли е в лявата пътна лента и връщал ли се е обратно велосипедиста, но тъй като те са извън фактическите положения посочени в постановлението, решаващия съд правило е приел,че не следва да се обсъждат, тъй като на основание чл.378 ал.3 от НПК съдът разглежда делото само в рамките на фактическите положения, посочени в 4 постановлението, а те не са отразени в обстоятелствената му част.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в конкретния случай С. Я. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл. чл.343 ал.1 б.”б” вр.чл.342 ал.1 от НК - на 23.07.2021г. на път III №507, км 3+600м, от гр.К. към с.С., общ.К., при управляване на моторно превозно средство лек автомобил „Тойота Ярис Версо“ с рег. №* нарушил правилата за движение: не е бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са водачите на двуколесни пътни превозни средствачл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП; при избиране на скоростта на движение не се е съобразил с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, не е намалил скоростта в случай на необходимост и да спре при възникнала опасност за движението- чл.20 ал.2 от ЗДвП; и по непредпазливост е причинил две средни телесни повреди на Е.С.Х. от гр.К., изразяващи се в разстройство на здравето, временно опасно за живота и трайно затрудняване на движението на лявата ръка, до какъвто правилен и законосъобразен извод е стигнал и решаващия съд.

Настоящата инстанция споделя напълно мотивите на решаващия съд, че описаните нарушения на правилата за движение са в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат- средни телесни повреди на Е.Х.. Налице е причинна връзка между нарушението на правилата за движение и настъпилия резултат, защото видно от приетите по делото автотехническа експертиза и съдебно- медицинска експертиза обвиняемият Я. е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП и то не би настъпило, ако се е движел със скорост 44,72 км/ч., както при извършване своевременно на маневра завой наляво. Правилно решаващата инстанция е оправдала обвиняемия Я. да е извършил нарушение на чл.20 ал.1 от Закона за движение по пътищата, тъй като тази норма визира общо задължение за непрекъснато контролиране на управляваното ППС, и при наличие на нарушение на конкретно задължение по чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП, следва да отпадне обвинението за нарушение на общото правило. И настоящата инстанция намира, че съставомерният резултат се дължи на виновното поведение на обвиняемия Я. и общественоопасният резултат не би настъпил, ако деецът бе изпълнил визираните в чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП и чл.20 ал.2 от ЗДвП изисквания, каквато обективна възможност е била налице. Именно 5 неговото противоправно поведение е било необходимото условие, станало причина за настъпване на съставомерната последица, което обосновава и причинната връзка между нарушението на правилото за движение по пътищата и настъпилия противоправен резултат. Въпреки, че обвиняемият е имал видимост през цялото време към велосипедиста, наблюдавал го е, то не е предприел предписаните от закона задължения, за да предотврати произшествието. Това е така, защото той е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към водача на двуколесното пътно превозно средство, защото той може да предприеме всякаква маневра точно поради факта, че управлява велосипед, тъй като не е така стабилен като четириколесното ПС.

Пострадалият управлявайки велосипеда е бил предвидима опасност, към която обвиняемият е трябвало да бъде внимателен съгласно закона, поради което сам се е поставил в това положение, движейки се толкова близо до него да ограничи възможностите си за реакция при евентуална маневра от велосипедиста. Освен това обвиняемият Я. управлявайки със скорост в рамките на допустимите законови граници за извън населено място, се е движел с несъобразена такава с пътната обстановка. Той е бил длъжен да отчете всички известни му видими и съществуващи фактори, които представляват опасност за движението, поради което е налагало да се движи с по- ниска скорост, каквато се сочи в заключението на вещото лице по автотехническата експертиза, за да може да предотврати настъпилия противоправен резултат. Деянието от обвиняемия Я. е извършено по непредпазливост при формата небрежност, като деецът не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Причините за извършване на деянието се коренят в неуважение на дееца към закона и несъобразяване и незачитане на правилата за безопасност на движението по пътищата от страна на водача на превозното средство.В резултат на законосъобразно и логично тълкуване на законовите разпоредби, решаващия съд е стигнал до правилния извод, че безспорно деянието е извършено от обвиняемия С. Я..

Разпечатката съдържа 30 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/24355230-8501-4cc6-adcb-1d9d25c39d7e