Решение № 635 от 25.03.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 635 гр. Пловдив, 25.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20225330201195 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 3771417, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на Д. К. Т. е наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. 21, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата и допълнителна молба към нея излага конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ и моли за неговата отмяна. Сочи, че: в нарушение на процесуалните правила, ЕФ е издаден след заснемане с мобилна камера, без да е спазено изискването за отсъствие на контролен орган и нарушител; мястото на контрол не било обозначено със съответния пътен знак Е24; извършеното нарушение не било надлежно описано в ЕФ; не били спазени изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за законосъобразно използване на АТСС. за въпросния пътен участък- км. 50, пред Амек Тойс, не важало ограничение на скоростта 60 км/час, въведено с пътен знак В26, доколкото според получените писма от ОПУ действието на знака било преустановено от наличното кръстовище на км. 49+960.

Моли за отмяна на ЕФ и присъждане на разноски..

1

С приложено писмено становище по делото въззиваемата страна излага съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на ЕФ.

Моли за потвърждаване на ЕФ и присъждане на разноски.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Електронният фиш е издаден за това, че на 25.06.2020 г., в 08:06 часа, на път II-64 км. 50, пред магазин Амек Тойс, извън населено място, при въведено ограничение 60 км/ч. с пътен знак В-26, заснето с АТСС TFR1-M № 529 и отчетен толеранс от минус 3 %, в полза на водача, МПС с рег. № ******* се движело с установена наказуема скорост 106 км/ч и наказуемо превишение на скоростта от 46 км/час.

Собственик на когото е регистриран автомобилът е Д. К. Т..

Изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от:

- приложеното по административната преписка статично изображение към клип №23317, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че според чл. 189, ал.15 ЗДвП изготвеният снимков материал следва в условията на алтернативност да „записва или заснема“ регистрационния номер на МПС, с което е извършено нарушението. Първата алтернатива е относима към АТСС, които разполагат с вградено разпознаване на номера /ARH CAM S1 и CORDON M2/, докато в случая е налице втората алтернатива, като на статичното изображение надлежно е заснет регистрационния номер на МПС, като е налице пълно 2 съвпадение между заснетия номер и отразения в ЕФ.

-приложената по делото справка за регистрация на МПС (каквато противно на възраженията в жалбата е налична по делото), от която е видно, ч е именно жалбоподателят е регистриран собственик на процесното МПС.

В тази връзка следва да се съобрази, че в чл. 189, ал.4 и 5 ЗДвП е въведена презумптивна отговорност за собственика на МПС, който в общия случай следва да понесе отговорност за извършеното с притежаваното от него МПС нарушение на режима на скоростта. В този смисъл липсва изискване от заснетото с АТСС статично изображение или от видеоклипа да се установява действителния водач.

Така Решение № 994 от 18.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 525 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив Решение № 616 от 29.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3167 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 510 от 09.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3291 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 338 от 15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3044 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 233 от 04.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3229 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1767 от 14.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1694 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.

Собственикът може да снеме отговорността от себе си по реда на чл.

189, ал.5 ЗДвП като подаде декларация и посочи кое е действителното лице, което е управлявало МПС, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай издадения на собственика електронен фиш се анулира, като се издава нов на посоченото лице. В обратния случай отговорността следва да се понесе от собственика, точно какъвто е и процесния случай.

Така Решение № 1205 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 721 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2357 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2694 / 2019 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.

В конкретния случай не са налице твърдения, а не са и представени доказателства жалбоподателят да се е възползвал от правото по чл. 189, ал.5 ЗДвП, поради което изцяло законосъобразно ЕФ е издаден именно на него.

3

За пълнота на изложението следва да се посочи и че по делото се установява по един несъмнен начин, че нарушението е извършено именно с процесното МПС с рег.№ *******.

Действително на три от снимките, съдържащи се в статичното изображение, в самия край на снимката се забелязват очертанията и на друг автомобил. Същият не попада обаче в кадър, неговият регистрационен номер не е заснет, поради което не би могло да възникне съмнение, че заснетото нарушение би могло да е относимо към него. Този извод е особено важим, ако се проследи комплексно и взаимосвързано заснетото на четирите представени снимки.

Каза се, че очертанията на втори автомобил се забелязват в контурите само на първите три снимки: Т = - 0,9, Т=0 (измерен) и Т=1. На последната снимка Т=3, обаче очертания на друг автомобил не се забелязват, което е доказателство, че лъчът на радара еднозначно е отчел именно процесното МПС като най-бързо движещо се и е следил само и единствено него при изготвяне на клипа на нарушението.

В тази връзка следва да се съобрази и отразеното в т. 5.2 от Инструкцията за експлоатация, че радарът винаги регистрира МПСдвижещо се с най-висока скорост, като при трафик с много висока интензивност или МПС с голяма отразяваща повърхност, тоест ако има възможност да се повлияе на точността на измерването и да се внесе съмнение за кое МПС се отнася- радарът автоматично блокира. В процесния случай е изготвен валиден клип и радарът не е блокирал, което е ясна индиция, че по делото няма абсолютно никакво съмнение с кой точно автомобил е извършено нарушението.

В този изричен смисъл при нарушения, заснети с TFR 1-M е и найактуалната практика на административен съд-Пловдив - Решение № 2319/ 25.11.2021г., Административен съд – гр. Пловдив, ХХІV касационен състав, к.а.н.д. № 1973/2021, Решение № 790 от 16.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 398 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.

Не на последно място следва да се съобрази, че извършването на нарушението от МПС с рег.№ ******* не е и оспорено от жалбоподателя.

Правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е 4 приспаднат именно толеранс от -3 %. . В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно представения по делото протокол за последваща проверка, допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия при скорост над 100 км/час е +/- 3 % .

Законосъобразни са и математическите изчисления при приспадане на толеранса. В статичното изображение е отбелязана измерена скорост 109 км/час. 3% от тази величина се равняват на 3,27 км/час. След приспадане на толеранса се получава 105, 73 км/час. При преглед на предвидените санкции в чл. 182, ал.1 ЗДвП е видно, че законът борави с цели числа на наказуемата скорост. В противен случай ненаказани биха останали стойности на скоростта между 10 км/час и 11 км/час, 40 км/час и 41 км/час и други. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 747, ал.3 от Закона за измерванията.

Поради изложеното получената скорост правилно и законосъобразно е закръглена към най-близкото цяло число- 106 км/час., като именно тази скорост е била отразена в ЕФ.

Действително, по-благоприятният за дееца вариант е бил закръглянето да бъде към по-ниското цяло число- 105 км/час, а не към найблизкото такова- 106 км/час. Към кое точно число ще се извърши закръглянето в конкретния случай, обаче е изцяло ирелевантно за отговорността на нарушителя, доколкото наказуемото превишение отново би било над 40 км/час и под 50 км/час като приложимата санкционна норма

/182, ал.2, т.5 ЗДвП/ и санкция /400 лева/ биха останали непроменени.

В този смисъл изрично Решение № 418 от 22.02.2019 г. по к. адм. н. д.

№ 98 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2356 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2125 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, в които е посочено, че дори при разминавания в приложение на законоустановения толеранс (каквито в случая няма) може да се мисли за отмяна или изменение на ЕФ, само ако се достига до различна санкционна норма от тези изброени в чл. 182, ал.1 ЗДвП.

Тези трайно установени в практиката на Административен съд-Пловдив положения изцяло съответстват и на задължителните разрешения, дадени в ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 , с което се 5 прие, че районният съд има възможност да преквалифицира извършеното, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, като според трайната съдебна практика евентуалното приемане на скорост на движение, която е по-ниска от вменената, представлява типичен пример на прилагане на закон за същото наказуемо престъпление, без съществено изменение на обстоятелствената част, за което не е необходимо изменение на обвинението.

Така Решение № 287 от 30.06.2014 г. по нак. д. № 796/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 304/12.04.2018 г., второ наказателно отделение, наказателно дело № 1066/2017 г. по описа на ВКС, Решение №223/11.02.2020 по дело №1013/2019 на ВКС, Решение № 563/06 февруари 2014 г., наказателно дело № 2188/2013 на ВКС, Решение № 232 от 16.06.2015 г. по н. д. № 549 / 2015 г. на Върховен касационен съд.

ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО, ЧЕ МЯСТОТО НА ЗАСНЕМАНЕ НА

НАРУШЕНИЕТО НЕ ПОПАДА В ОБХВАТА НА ДЕЙСТВИЕ НА

ЗАКОНОСЪОБРАЗНО ПОСТАВЕН ПЪТЕН ЗНАК В26.

На първо място следва да се отбележи, че по служебна инициатива на съда по делото бяха събрани доказателства, че процесният пътен участък- път II-64, км 50, посока от село Труд към град Пловдив, пред Амек Тойс, попада в обхвата на действие на законосъобразно поставен пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км/час.

Посоченото обстоятелство се установява не само от изричното отбелязване в този смисъл в протокола по чл. 10 от Наредбата, но и от получените писма от стопанина на пътя –ОПУ Пловдив.

В писмата изрично се сочи, че:

Цитираният в ЕФ участък от път II-64 км. 50 попада в отсечка с две платна на движение. Нарастването на километража на пътя е в посока Карлово-Пловдив. Процесният пътен участък се регулира от пътен знак В26, въвеждащ ограничение 60 км/час, който е поставен във връзка с организацията и безопасността на движение па крайпътния обект „Амек Тойс“.

За обекта е проведена процедура по Наредбата за специално ползване на пътищата. От ОПУ Пловдив е съгласуван технически проект, 6 неразделна част от който е “Проект за организация на движението”.

Организацията на движение в района на пътната връзка е изпълнена по одобрен проект, съгласуван с ОД на МВР. Пътният знак В26 (60км/час) е при км 49+800. Към него няма табела Т2, оказваща зоната му на действие.