Решение № 112 от 27.05.2026, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- Административно наказателно дело 211/2026
- Вид
- Решение № 112
- Подписан
- 27.05.2026
- Състав
- Димитър Георгиев Цончев
Цитирани разпоредби
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 108, ал. 2 · Закон за горите
- чл. 108, ал. 3 · Закон за горите
- чл. 257, ал. 1, т. 1 · Закон за горите
- чл. 107, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 190 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 112 гр. Ихтиман, 27.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Димитър Г. Цончев при участието на секретаря Ана Ил. Божилова като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно наказателно дело № 20261840200211 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. В. С., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 3** от **.**.2026 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите – С., с което:
1. за нарушение на чл. 108, ал. 3 Закона за горите вр. чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии на основание чл. 257, ал. 1, пр. 2, т. 1 от Закона за горите, на въззивника е наложено административно наказание глоба в размер на 255,65 евро (500 лева);
2. за нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии на основание чл. 257, ал. 1, пр.
2, т. 1 от Закона за горите, на въззивника е наложено административно наказание глоба в размер на 255,65 евро (500 лева).
В депозираната жалба се развиват доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление. Аргументирани са нарушения на процесуалния закон при издаването му и допуснато неправилно приложение на материалния закон. Отправено е искане за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя и жалбподателят в лична защита поддържат жалбата и развиват подробни съображения относно незаконосъобразността на наказателното постановление.
Административнонаказващият орган (АНО) директора на РДГ-София, 1 чрез процесуалния си представител и с писмено становище, развива съображения за неоснователност на въззивната жалба. Иска се потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект.
Разгледана по същество е неоснователна.
Районен съд-Ихтиман, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Административнонаказващият орган е установил правилно фактическата обстановка.
На **.**.2025 г. е извършена проверка от служители на РДГ – С. в отдел 3**, подотдел „з“, имот № 483**.5*.2/*, находящ се в землището на с. М., община И. – общинска горска територия, където дърводобив се осъществява от „Общинско горско предприятие Ихтиман“, с лице упражняващо лесовъдска практика, вписано в публичния регистър, на чието име е вписано позволителното за сеч – жалбоподателят Г. С., съгласно позволително за сеч № 0829*** от **.**.2025 г.
При проверката било констатирано, че в отдел 3**, подотдел „з“, имот № 483**.5*.2/* е извършена сеч на 68 броя дървета от бук, немаркирани с контролна горска марка с общ обем 57.583 пл.м.куб. и са изградени със специализирана техника 3 броя временни пътища с с обща дължина 300 м. и ширина 4 м., които не са отбелязани в одобрения технологичен план.
За това, че в периода от **.**.2025 г. до **.**.2025 г. не е изпълнил задълженията си в качеството на лице, упражняващо лесовъдска практика, на чието име е издадено позволително за сеч № 0829*** от **.**.2025 г, да следи за спазването на правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само на определените и отбелязани за сеч дървета, указани в позволителното за сеч и за спазването на одобрения технологичен план, свид. В. М., в качеството на **************** при РДГ-С., на **.**.2025 г. съставил срещу жалбоподателя Г. В. С. Акт № 3**/2025 г., серия Р014, № 102***, за установяване на административно нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 5 и чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
Въз основа на АУАН, при същата фактическа обстановка, директорът на Регионална дирекция по горите – София е издал обжалваното Наказателно постановление № 3** от **.**.2026 г., с което:
1. за нарушение на чл. 108, ал. 3 Закона за горите вр. чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии на основание чл. 257, ал. 1, пр. 2, т. 1 от Закона за горите, на въззивника е наложено административно наказание глоба в размер на 255,65 евро (500 лева);
2
2. за нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии на основание чл. 257, ал. 1, пр.
2, т. 1 от Закона за горите, на въззивника е наложено административно наказание глоба в размер на 255,65 евро (500 лева).
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства, обективирани в показанията на свидетелите В. М., С. А. и Е.
А., протокол от **.**.2025 г. за извършена проверка, Констативен протокол № 017***, доклад, изготвен от В. М., позволително за сеч № 0829***, технологичен план за отдел 3**, подотдел „з“, имот № 483**.5*.2/*, находящ се в землището на с. М., община И., Заповед № РД № 49-171 от 23.05.2014 г. на министъра на земеделието и храните.
Възприетата фактическа обстановка се установява от изброените доказателствени източници. Те са логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се. От тях се установяват всички обстоятелства около процесната проверка и констатациите на проверяващите.
Така от показанията на свидетеля В. М. следва несъмнен извод, че в отдел 3**, подотдел „з“, имот № 483**.5*.2/* е извършена сеч на е извършена сеч на 68 броя дървета от бук, немаркирани с контролна горска марка с общ обем 57.583 пл.м.куб. и са изградени със специализирана техника 3 броя временни пътища с с обща дължина 300 м. и ширина 4 м., които не са отбелязани в одобрения технологичен план.
Свидетелят непротиворечиво изяснява, наличието на отсечен дървета, немаркиран с контролна горска марка, както и по какви признаци е направил извод, че дървесината се изсечена в процесния период. Показанията му отлично кореспондират с доклад, констативен протокол и протокол за извършена проверка.
Качеството на лицензиран лесовъд на жалбоподателя и това, че на негово име е издадено позволително за сеч, се установява от позволително за сеч № 0829***.
Обясненията на жалбоподателя не спомагат за разкриване на обективната истина, тъй като той не посочва факти, релевантни за предмета на доказване.
Липсата на противоречия в доказателствените източници позволиха на въззивната инстанция да приеме описаната по-горе фактическа обстановка и на тази фактическа основа да прави своите правни изводи, тъй като практически всички доказателствени източници сочат за осъществяване на нерегламентирана сеч в двата пототдела.
От правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 3 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма и обстоятелствата, при които са били извършени нарушенията.
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушенията. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6-месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Не се споделят доводите на защитата за съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при издаване на АУАН и НП.
Описани са всички признаци от обективна страна на изпълнителното деяние по всяко от нарушенията. Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата правна квалификация.
При описанието на съставомерните признаци е посочено, че жалбоподателят не е изпълнил контролните си задължения да следи за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само на определените и отбелязани за сеч дървета, указани в позволителното за сеч и за спазването на одобрения технологичен план. Вследствие на неизпълнението в че в отдел 3**, подотдел „з“, имот № 483**.5*.2/* е извършена сеч на 68 броя дървета от бук, немаркирани с контролна горска марка с общ обем 57.583 пл.м.куб. и са изградени със специализирана техника 3 броя временни пътища с с обща дължина 300 м. и ширина 4 м., които не са отбелязани в одобрения технологичен план. В този смисъл признаците на състава на административните нарушения по чл. 257, ал. 1, пр. 2 т. 1 ЗГ вр. чл. 12б, ал. 1, т. 5 и т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии са ясни и конкретно описани както от фактическа така и от правна страна.
Непосочването на точна дата на извършване на нарушенията не е ограничило правото на защита на наказания. Посочено е обективно възможното и установено при проверката– датата на откриване на нарушението **.**.2025 г. (денят на проверката), както и периода в който са 4 извършени **.**.2025 г. (датата на започване съгласно позволителното за сеч) до **.**.2025 г. (началото на проверката). Очевидно е, че с оглед вида на конкретните нарушения при липсата на данни за точните дни, в които дърветата са отсечени и пътищата са изградени, посочването на конкретна дата или дати, в които е извършено, е невъзможно. Следва да се отбележи, че изискването за посочването на дата на извършване на нарушението в АУАН и НП е свързано приложението на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Съгласно цитираната норма не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Според задължителните за съда указания, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 48 от 28.12.1981 г. по н. д. № 48/1981 г., ОСНК на ВС, тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН започва от деня, в който органът, който е овластен да състави акта, е узнал кой е нарушителят.
Бездействието на този орган повече от три месеца от откриване на нарушителя е пречка за съставяне на акта и изключва отговорността на нарушителя.
В конкретния случай субектът на нарушението, изразяващо се в неизпълнение на задължения за контрол, става известен на **.**.2025 г. в момента на проверката и на **.**.2025 г. е съставен акт за установяване на нарушението. Към тази дата нито един от двата давностни срока, предвиден в чл. 34 ЗАНН не е изтекъл, поради което посочване в АУАН на периода на извършване на нарушението от **.**.2025 г. (датата на издаване на позволителното за сеч) до **.**.2025 г. не представлява процесуално нарушение (вж. в този смисъл и константата съдебна практика Решение № 1193/21.11.2022 г. по КНАД № 851/2022 г. на АССО, Решение № 1344/16.12.2022 г. по КНАД № 1128/2022 г. на АССО, Решение № 43/13.01.2023 г. по КНАД № 1195/2022 г. на АССО, Решение № 178/21.02.2023 г. по КНАД № 1323/2022 г. на АССО).
Разпечатката съдържа 46 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2432e960-f080-4f8e-9ab7-9c75a37649aa