Решение № 689 от 15.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 689 гр. Пловдив, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20235330106685 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от Национална агенция за приходите, чрез ТД на Национална агенция за приходите, гр. Пловдив, ул. „Скопие“ № 106, представлявана от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ в ТД на НАП Пловдив, чрез юриск. И. К. против С. Й. М., с ЕГН **********, с адрес : гр.П., ул. „П. Т.“ № *, ет. * и Т. Ж. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „Д.“ № **, с която са предявени искове за обявяване за недействителна по отношение на държавата на основание чл. 216, ал.

1, т. 4 и ал. 2 ДОПК следната сделка: Договор за покупка продажба на МПС от **** г., сключен между С. Й. М. в качеството на *** и Т. Ж. К., в качеството на ****, с който е прехвърлена собствеността върху МПС - лек автомобил марка/модел „*** ****“, с рег. № ****, рама № ****, двигател №****, цвят ***, свидетелство за регистрация № ****, с продажна цена от 1000 лева.

В исковата молба се твърди, че на **** г. след връчване на Заповед за възлагане на ревизия № ***/***г. ответникът С. Й. М., в качеството си на *** сключил с *** ответник Т. Ж. К. договор за покупко-продажба на МПС, а именно: лек автомобил марка /модел „*** ****“, с рег.№ ****, рама № ****, двигател № ****, цвят ***, свидетелство за регистрация № ****, за продажна цена от 1000 лева.

Твърди се, че ответникът С. Й. М. е длъжник по **.дело № ***/**** г. по описа на ТД на НАП – П., за задължения в общ размер на 242 371,93 лева към дата 24.08.2022г., от които 118 846 лева – главница и 123 525,93 лева - лихва. Задълженията произтичали от Ревизионен акт № ***/****г., връчен на ***г. и влязъл в сила на ***г. и Ревизионен акт №****/***г., връчен на ***г. и влязъл в сила на ***г.

Твърди се, че към датата на издаване на доклада на *** ****, задълженията били обезпечени, а именно: с Постановление , с изх.№***/*/***г. бил наложен *** върху банковите сметки на длъжника, като било установено, че в тях липсват авоари; с Постановление, с изх.№ ***/****г. били наложени възбрани върху недвижими имоти 1 на длъжника.

Сочи се, че на **** г. след установяване на задълженията с Ревизионен акт № ****/**** г., влязъл в сила след административно обжалване, по което било издадено Решение № **/**** г., длъжникът С. Й. М. прехвърлил собствеността на МПС - лек автомобил марка /модел „*** ***“, с рег.№****, рама № ****, двигател № ****, цвят сив, свидетелство за регистрация №****, изд. на ****г. от П. П. – П., за сумата от 1000 лева. Съгласно удостоверение за застрахователна стойност № ****/*** г., стойността на прехвърленото МПС възлизала на 9800 лева, което било около 9 пъти повече от цената, на която същото било продадено.

Сочи се, че лекият автомобил бил отчужден след датата на установяване на публичните задължения, след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, в която били установени публичните задължения и след връчването на Ревизионен акт №***/****г., връчен на *** г. на длъжника.

Иска се сделката да се признае за недействителна по отношение на държавата, на основание чл. 216. ал. 1, т. 4 и ал. 2 от ДОПК. Изложени са съображения защо счита, че е налице хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Моли предявените искове да се уважат.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба.

Оспорва твърдението на ищеца, че стойността на процесното МПС към датата на придобиване е била девет пъти по-ниска от цената, на която е продадено. Към датата на сделката пазарната стойност на МПС била 1000 лева, съгласно удостоверение за застрахователна стойност. Оспорва сделката да е сключена след дата на установяване на публичните задължения, съответно след връчване на заповед за възлагане на ревизия.

Сочи, че въпреки предприетите действия за обезпечаване на публичните задължения, запор върху процесното МПС не бил наложен. Счита настоящото производство да е в нарушение на чл.3 от ГПК – злоупотреба с процесуални права.

С оглед изложеното се моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на направените разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Като писмени доказателства по делото са приети Договор за покупко-продажба на МПС от ****г., удостоверение за застрахователна стойност на МПС № ****, декларация по чл. 264, ал. 2 от ДОПК, Заповед за възлагане на ревизия № ***/****г., Заповеди за изменение на Заповед за възлагане на ревизия от **** г. и от **** г., Ревизионен акт № ***/**** г.,Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки и Постановления за продължаване действието на същите- 4 бр.,Справка от Агенция по вписванията от ****г., Обявление за публична продан по ***. дело № **** и заверено копие от разписка за връчване на Ревизионен акт.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че ответникът С.

Й. М. е длъжник по ***.дело №***/***г. по описа на ТД на НАП – П., за задължения в общ размер на 242 371,93 лева към дата 24.08.2022г., от които 118 846 лева – главница и 123 525,93 лева - лихва. Задълженията произтичат от Ревизионен акт № ***/****г., връчен на ответника на **** г., видно от приложената на л. 74 от делото 2 разписка.

Установява се също, че ответникът С. Й. М., в качеството си на продавач е сключил с *** ответник Т. Ж. К., в качеството му на ***, договор за покупко-продажба на МПС, а именно: лек автомобил марка/модел „*** ***“, с рег.№****, рама № ****, двигател № ****, цвят ***, свидетелство за регистрация № ****, за продажна цена от 1000 лева.

От приложеното на л. 10 от делото Удостоверение № ***/***г. за застрахователна стойност на МПС е видно, че на база физическото му състояние към датата на датата на издаването му- 05.07.2022г. застрахователната стойност на процесното МПС е в размер на 9800 лева.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 216, ал. 2, вр. с чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК публичния взискател и публичния изпълнител могат да предявят иск за обявяване за недействителни по отношение на държавата на сделки или действия с намерение да се увредят публичните взискатели, сключени след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения.

В настоящия случай е предявен иск за прогласяване относителната недействителност на горепосочената сделка на основание чл. 216, ал. 1, т. 2 от ДОПК.

Първата обективна предпоставка за уважаване на отменителния иск по чл. 216, ал. 1, е сделката да е сключена след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения. В конкретния случай ревизионното производство е започнало на*****г. с издаването на Заповед за възлагане на ревизия №****/**** г., по повод на която е издаден ревизионен акт № ***/***г., връчен на ответника на ****г., видно от приетата по делото разписка.

Второто условие за уважаване на предявените искове по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК е наличието на сделки или действия, сключени след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, с намерение да се увредят публичните взискатели.

Специалният иск по чл. 216, ал. 1 от ДОПК, уреждащ правата на Държавата и общините при разпореждане от техен длъжник с публични вземания със свое имущество с цел да ги увреди, е по своята правна природа вид отменителен иск, което следва от разпоредбата на чл. 216, ал. 3 от ДОПК, предвиждаща субсидиарно приложение на чл. 135 от ЗЗД. С оглед спецификата на правните субекти-кредитори, имащи право на иск и вида на вземанията /публични/, чиято събираемост е в обществен интерес, законодателят е дал принципно по-силна защита на тези кредитори в сравнение с общия отменителен иск по чл. 135 от ЗЗД. Това е така, тъй като в хипотезата на чл. 216, ал. 1 от ДОПК е без значение знанието на приобретателя за увреждането, а е достатъчно намерението на отчуждителя за това /в този смисъл Решение № 84 от 01.07.2020г. по т.д. № 601/2019г., ІІ т.о. на ВКС/.

Намерението за увреждане, като вътрешно мисловно-емоционално състояние на длъжника няма самостоятелна изява, която да е обща за всички случаи на разпореждане в контекста на увреждащите разпоредителни волеизявления, а следва да се установи след преценка на всички факти по конкретния спор. Естествено този факт трудно би се доказал посредством преки доказателства, а по често чрез косвени такива, на основата на предположения, произтичащи от преценката на конкретните факти, материализиращи субективното намерение за увреждане /в този см. Решение № 69/22.06.2012г. на ВКС по тд. № 534/2011г., І т.о./.

3

В конкретния случай атакуваната разпоредителна сделка е извършена след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, а и на издадения срещу първия ответник Ревизионен акт. Водещ за намерението да се увреди кредитора посредством отчуждаването на движимото имущество в случая е факта, че продажната цена на автомобила съгласно договора между ответниците възлиза на сумата от 1000 лева, която е девет пъти по-ниска от застрахователната му стойност. Видно е от приетото като писмено доказателство удостоверение № **/****г. за застрахователна стойност на МПС, че на база физическото му състояние към датата на датата на издаването му05.07.2022г. застрахователната стойност на процесното МПС е в размер на 9800 лева.

Не се споделят в тази връзка съображенията на процесуалния представител на ответника Т. К., че липсвали доказателства за стойността на автомобила към датата на продажбата и че същата възлизала на сумата от 1000 лева. Логичен е факта, че след като две години по-късно застрахователната стойност на МПС е в размер на 9800 лева, то няма как към датата на сделката тази стойност да е по-ниска. Не са необходими специални знания за направата на извода, че стойността на един употребяван автомобил с времето намалява, а не се увеличава. Ето защо съдът приема, че в настоящия случай процесния автомобил е продаден на занижена цена, значително под застрахователната му стойност. Освен това няма данни цената от продажбата на автомобила да е постъпила по банкова сметка на длъжника, респективно- да е предоставена за удовлетворяване на публичните вземания на кредитора.

Отчуждаването на имуществото на длъжника безспорно намалява възможността за удовлетворяване на кредитора, защото за обезпечение на вземането служи цялото длъжниково имущество /чл. 133 от ЗЗД/, поради което за основателността на предявения иск е без значение наличието на други активи в патримониума на длъжника, в която връзка процесуалния представител на ответника К. ангажира доказателства.

Въз основа на гореизложените съображения съдът намира, че предявения иск е доказан и следва да се уважи.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има ищцовата страна. Такива не се констатираха, но ищецът претендира и има право на възнаграждение за юрисконсулт в размер на 400 лева, определено по реда на чл. 7, ал.

1, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно цената на иска и заплащането му ще се възложи в тежест на ответните страни.

Тъй като делото е решено в полза на лице, което не дължи такси и разноски, то заплащането на дължимата за производството държавна такса в размер на 50 лева следва да се възложи в тежест на ответните страни.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за относително недействителен по отношение на Национална агенция по приходите, ТД на НАП-Пловдив, ул. „Скопие“ № 106, като процесуален субституент на държавата, представлявана от С. Т. В. - *** ***** ***** в дирекция „Събиране“ в ТД на НАП-Пловдив, чрез процесуалния представител- **** И. К.

Договор за покупко-продажба на МПС – лек автомбил ***, модел „***“ с рег. № ***, рама № ****, двигател №****, цвят ***, свидетелство за регистрация № ***, издадено 4 на **** г. от П. п.-П., за сумата от 1000 лева, сключен на ****г. между С. Й. М. с ЕГН: