Решение № 527 от 04.05.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 15/2026
- Вид
- Решение № 527
- Подписан
- 04.05.2026
- В сила
- 23.07.2026
- Състав
- Теодора Шишкова
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 145 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 81, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 270, ал. 2 и ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 270, ал. 2 и ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 400 и 401 · Кодекс на труда
- чл. 400 и 401 · Кодекс на труда
- чл.404, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл. 415, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 415в · Кодекс на труда
- чл. 415в, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 7, ал. 2, т. 2 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
- чл. 27е, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 527 гр. Варна, 04.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Т. Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Т. Шишкова Административно наказателно дело № 20263110200015 по описа за 2026 година
Производството е образувано е по жалба на „***“ АД против Наказателно постановление № 03-2500490/21.11.2025 г. на директора на *** (***) гр. Варна, с което на въззивното дружество е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение на чл. 415 ал.1 от Кодекса на труда.
Във въззивната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието. По-конкретно се твърди, че фактическата обстановка не е установена пълно и точно от административнонаказващия орган. На следващо място са изложени съображения за липса на мотиви относно размера на санкцията. Сочи се, че АНО незаконосъобразно не е приложил разпоредбата на чл. 415в КТ, доколкото случаят е маловажен. Твърди се, че неправилно е определена датата на извършване на нарушението, тъй като 19.07.2025 г. е неприсъствен ден. Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление, а в условията на евентуалност за намаляване на размера на наложената санкция до законоустановения минимум.
В проведеното открито съдебно заседание въззивното дружество, редовно призовано, се представлява от адв. Р. М., която поддържа жалбата. В пледоарията си по същество намира, че АНО не е установил каква част от възнагражденията, посочени в предписанието, са изплатени. На следващо място се позовава на затрудненото материално положение на дружеството, обусловено от неизпълнение от страна на възложител по обществена поръчка.
Моли за присъждане на сторените по делото разноски.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Т. Х., която изразява становище за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, доколкото въззивното дружество е имало възможността в срока на проверката да представи доказателства за изплащане на възнагражденията на всички работници и служители по предписанието, но не го е направило. Намира, че ако е имало пречки за изпълнението то предписанието е следвало да бъде оспорено по реда на чл. 145 от АПК. На следващо място се позовава на чл. 81, ал. 2 ЗЗД, съгласно която липсата на парични средства не освобождава длъжника от отговорност. Моли за потвърждаване на наказателното постановление. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаградение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от въззивната страна адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
На 20.03.2025 г. е извършена проверка във въззивното дружество „***“ АД. В хода на проверката е установено, че дружеството не е изплатило трудовите възнаграждения на част от работниците и служителите за месеците януари, февруари и март. Проверката приключила с протокол № ПР2512133 от 20.05.2025 г., издаден от св. С. Б. И. (старши инспектор в *** - Варна и З.В.П. (инспектор в *** - Варна“).
От представените платежни документи ведомост за заплати за м. март 2025 г. и справка за неизплатени трудови възнаграждения за работещите в „***“ АД служителите на *** Варна констатирали, че въззивното дружество не е изплатило в определения срок уговорените трудови възнаграждения за отработеното време за месец март 2025 г. на 21 работници и служители съгласно уговорената периодичност на изплащане на трудовите възнаграждения с трудови договори. Възнаграждение не било платено в т.ч. и на Т.С.А. на длъжност „машинист, пътно-строителни машини“.
В тази връзка на работодателя „***“ АД били дадени предписания да изплати уговорените трудови възнаграждения за извършената работа за месец март 2025 г. на 21 лица, полагали труд в „***“ АД, начислени във ведомост за заплати за месец март 2025 г., в т.ч. и на Т.С.А. на длъжност „машинист, пътно-строителни машини“съгласно чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 270, ал. 2 и ал. 3 КТ.
С предписанието бил даден срок за изпълнение на задължението - 18.06.2025 г.
Срокът бил удължен по молба на работодателя впоследствие до 18.07.2025 г., което било удостоверено в констативен протокол от 20.06.2025 г., издаден от инж. С. И. и инж.
Е.Н., и писмо от *** до въззивното дружество.
Впоследствие била представена справка от въззивното дружество, съгласно която за м.
03.2025 г. не са били изплатени трудовите възнаграждения на 8 работници и служители във въззивното дружество, като св. И. приела, че предписанието не е изпълнено в срок до 18.06.2025 г.
Тъй като в срока на поканата за съставяне на АУАН отново не били представени доказателства за изплащане на трудовите възнаграждения в срока по предписанието св. И.
2 съставила АУАН за нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ, извършено на 19.07.2025 г. Актът бил надлежно предявен и връчен на упълномощен представител - С.М.А., който го подписал без възражения.
Възражения не постъпили и впоследствие по административнонаказателната преписка.
На 21.11.2025 г. административнонаказващият орган, приемайки идентична фактическа обстановка като тази, изложена в АУАН, издал обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства: показанията на св. С. Б. И. и писмени доказателства: писма от инж. С. И. до изпълнителния директор на „***“ АД - 3 бр., протокол за извършена проверка, 2 бр. пълномощни, заявление за удължаване на срок по предписания; констативен протокол, инетификационна карта, призовка, протокол за извършена проверка № ПР2529273 от 12.08.2025 г.; справка за неизплатени работни заплати за м. 03.2025 г.; имейл от „***“ АД до *** - Варна; справка за неизплатени възнаграждения към 29.08.2025 г., заповеди на изпълнителния директор на ИАГИТ - 2 бр.; e-mail от „***“ АД до инж. С. Б. И. с приложена ведомост за заплатите на служителите и работниците за месец януари 2025г.; e-mail от „***“ АД до инж. С. Б. И. с приложен списък на работници; фиш по отношение на В.И.М. от 10.07.2025 г. и др..
Извършването на деянието се установява от свидетелските показания на св. С. Б. И., които съдът кредитира изцяло като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия, последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства като обективни, достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите в своята съвкупност са еднопосочни.
Посочените доказателства и доказателствени средства, обсъдени и ценени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което въз основа тях съдът изгради своите фактически изводи.
При така установеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения от ЗАНН 14 дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН.
Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган съгласно приложеното към административнонаказателната преписка заверено копие на заповед № З-0864/17.10.2022 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
3
Описанието на нарушението в АУАН и НП е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере за какво деяние е привлечен към административнонаказателна отговорност и съответно да организира адекватно защитата си, а именно - посочено е следното:
При извършена последваща проверка на „***" АД, за изпълнение на предписания от Протокол № ПР 2512133/20.05.2025 г. на Дирекция „Инспекция по труда" със седалище Варна е установено, че не е изпълнено задължително предписание №3 от Протокол № ПР 2512133/20.05.2025 г. на Дирекция „Инспекция по труда" със седалище Варна относно изискването: Работодателят да изплати уговорените трудови възнаграждения за извършената работа за месец март 2025г. на 21 лица, полагали труд в "***" АД, начислени във ведомост за заплати за месец март 2025г. в т.ч. и на Т.А. на длъжност „машинист ", съгласно чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда във връзка с чл. 270, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда." със срок на изпълнение до 18.06.2025 г.
С писмо с вх. № 25087988/17.06.2025 г. от работодателя „***" АД, ЕИК: *** е поискано удължаване на срока за изпълнение на предписанията от Протокол № ПР 2512133/20.05.2025 г. на Дирекция „Инспекция по труда" със седалище Варна. В отговор с изх. № 25062452/ 20.06.2025 г. срокът на същите е удължен до 18.07.2025 г. При проверката е представена от работодателя „***" АД, ЕИК: *** справка за неизплатени трудови възнаграждения за месец март 2025 г., от която става видно, че на 8 лица, полагали труд в "***" АД, не са изплатени трудовите възнаграждения, начислени във ведомост за заплати за месец март 2025г.
Нарушението действително е извършено на 19.07.2025г. в област Варна, общ. Варна, гр. Варна, ул. ***, към който момент е следвало да бъде изцяло изпълнено даденото задължително предписание №3 от Протокол № ПР 2512133/ 20.05.2025 г. на Дирекция „Инспекция по труда" със седалище Варна за извършена проверка на „***" АД, ЕИК: ***.
Посочена е и правна квалификация на деянието по чл.415, ал. 1 КТ.
Св. И. обективно, всестранно и пълно е изяснила фактическата обстановка по административно наказателната преписка и е събрала безспорни доказателства за извършеното административно нарушение, посредством личните си възприятия, след което е пристъпили към съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
Административнонаказващият орган правилно е приел, че се касае за нарушение на разпоредбите на КТ и е издал обжалваното наказателно постановление, като на база на събраните по преписката доказателства е дал правилна правна квалификация на извършеното нарушение и правилно е определил санкционната норма на КТ, която следва да намери приложение.
Анализирайки приложимата нормативна уредба, съдът намира, че за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях е регламентирана възможността контролните органи на инспекцията по труда и органите по чл. 400 и 401 КТ по своя инициатива или по предложение на 4 синдикалните организации да прилагат изброените в отделни точки мерки, каквато е даването на задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването на длъжностни лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство и други - чл.404, ал.1, т.1 от КТ.
В конкретния случай е наложена принудителна административна мярка, изразяваща се в даването на задължителни предписания на работодателя - въззивното дружество, което предписание не е било изпълнено в предоставения от контролните органи срок.
Доколкото е налице бездействие от страна на дружеството да изпълни предписанията на контролните органи, съдът намира, че правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност за извършено нарушение по 415, ал. 1 КТ.
Относно възражението за допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН съдът счита, че непълнотата на доказателствата не може да бъде основание за отмяна на наказателното постановление поради две причини. На първо място страните по делото следва да посочат всички доказателства в подкрепа на своите становища. На второ място съдът винаги решава делото по същество, т.е. след като събере всички допустими, относими и необходими доказателства и намери делото за изяснено от фактическа страна, каквото в случая е сторено.
Разпечатката съдържа 45 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/24323884-559c-4097-83bf-ceb0d6902a29