Решение № 275 от 02.06.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. Плевен, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря МАРИЕЛА В. Г. като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20234430200855 по описа за 2023 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 и сл. от ЗАНН

С Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, серия Г № 0051656, издаден от ОД на МВР - ПЛЕВЕН, на основание чл. 638 ал.4 вр. ал.1 т.2 вр.чл.461 т.1 вр. чл.483 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането, на „ВАЛДИМ 1 “ ЕООД-СОФИЯ ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/.

Срещу издадения Електронен фиш (ЕФ), санкционираното юридическо лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита, че ЕФ не съдържа всички реквизити по чл.189 ал.4 ЗДвП и по-конкретно – описание на нарушението и място на неговото извършване; от друга страна – налице е посочване, че нарушението е установено с АТСС, при приспаднат толеранс от -3 %, което е неотносимо и поражда объркване у нарушителя; наред с това, неправилно е посочено основанието за налагане на административно наказание. На тази основа, счита издадения ЕФ за незаконосъобразен и моли за неговата отмяна, както и за присъждане на направените разноски за адвокатски хонорар в размер на 500 лева.

В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване, жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.

За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН - представител не се явява. С жалбата е депозирано принципно становище по нейната неоснователност, както и бланкетно възражение за прекомерност на 1 адвокатското възнаграждение.

Съдът счита, че жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.189 ал.8 ЗДвП. По нейната основателност, след щателно обсъждане на събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Издаден е Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система - за това, че на 10.02.2023 г. в 16:08 часа , н а път І-3 (Б. - Б.), км. 98+700 с посока на движение гр. Л., е извършено нарушение по чл.483 ал.1 т.1 КЗ, тъй като посредством ATCC TFR1-M 585 е установено управление на МПС – л.а.

„***“ , с регистрационен № ***, регистрирано в РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, което не е спряно от движение и за което собственикът не е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Поради това и на основание чл. 638 ал.4 вр. ал.1 т.2 вр.чл.461 т.1 от Кодекса за застраховането, на собственика на моторното превозно средство - „ВАЛДИМ 1 “ ЕООД-СОФИЯ ЕИК: ***, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. Посоченото дружество не се е ползвало от възможностите за оспорване на обстоятелствата на нарушението, съобразно чл.189 ал.6 ЗДвП.

Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.647 ал.3 КЗ, „Когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6. Член 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага.“. При отчитане на така предвиденото препращане от КЗ към ЗДвП Съдът счита, че обжалваният ЕФ съдържа реквизитите, изискуеми съобразно чл.189 ал.4 ЗДвП. Известно е, че административното наказване по особения ред, регламентиран в чл.189 ал.4 – 11 включително и ал.15 ЗДвП съдържа особени правила, които са специални по отношение на общите такива, регламентирани в ЗАНН. Съобразно §6 т.63 от ДР на ЗДвП, електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Изхождайки от тази легална дефиниция на ЕФ и правната уредба, съдържаща се в чл.189 ЗДвП, следва извода, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. От гледна точка на правното му действие, уредено в чл.

189, ал. 11 ЗДвП, ЕФ притежава специфики, характерни както за АУАН, така и за НП. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на 2

АУАН и НП, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. В този смисъл са Мотивите към ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 26.02.2014 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 1/2013 Г., ОСК НА ВАС.

Не могат да споделени възраженията на жалбоподателя по законосъобразността на издадения ЕФ. Не отговаря на истината, че ЕФ не съдържа всички реквизити по чл.189 ал.4 ЗДвП и по-конкретно – описание на нарушението и място на неговото извършване. Специално във връзка с последното, видно е, че е отбелязано, че се касае за п ъ т І-3 (Б. - Б.), км.

98+700 – и това отбелязване е напълно достатъчно, за да маркира мястото на извършване на нарушението. От друга страна, налице е посочване, че се касае за управление на МПС, регистрирано в страната и неспряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка гражданска отговорност. Тук явно се спори, че е използвано съкращение „Г.О.“, което в никакъв случай не се явява неясно, тъй като става дума за подразбиращо се в сочения контекст съкращение, т.е. съвсем не са необходими някакви специални познания, за „дешифриране“ на същото, в т.ч. – за да бъде узнато за какъв вид застраховка се отнася. Впрочем, в случая е налице юридическо лице – търговец, а да се твърди, че на съответните негови органи или длъжностни лица е неясно за какъв вид застраховка на МПС се отнася описанието на нарушението, на практика е несериозно. За яснотата на описанието на нарушението, по никиакъв начин не повлиява и типовото за ЕФ отбелязване, че „Нарушението е установено с АТСС TFR1-М 585 и приспаднат толеранс от -3 %“, тъй като надлежно са посочени индивидуализиращите признаци на въпросното АТСС, а този тип устройства, преимуществено изпълняват работни задачи във връзка с проверка скоростта на движение на превозните средства. Ето защо, не може да става дума за „объркване“ на нарушителя, както се твърди в процесната жалба, а описанието на нарушението, макар и съвсем кратко, е напълно достатъчно, за да бъде узнато за какво неизпълнение на задължение по Закон, е ангажирана отговорността на юридическото лице, т.е. същото да бъде в състояние, пълноценно да упражни правото си на защита.

Служебната проверка за законосъобразност, осъществявана от настоящата инстанция не разкрива и други нарушения на процесуалните правила при издаването на Електронния фиш, поради което Съдът приема, че от формална страна, същият се явява законосъобразен. По правилността на ЕФ бяха събрани веществени доказателствени средства – снимка, изготвена с техническо средство /л.11 от делото/, както и писмени доказателства /л.12 – 14, л.19 – 23 от делото/, включително - във връзка с техническата одобреност на средството за измерване, преминат съответен технически преглед на същото средство, времето и мястото на използване на АТСС, собствеността и регистрацията върху процесното превозно средство, липсата на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесното превозно средство, към датата на твърдяното нарушение. От съвкупния анализ на тези доказателствени материали е видно, че отразените в ЕФ /и 3 посочени по-горе/ време и място на извършване на нарушението, МПС, с което е извършено и обективните признаци на нарушението /изразило се в управление на МПС без сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към 10.02.2023 г., 16:08 часа/, са правилно установени, поради което се приемат от Съда и няма да бъдат преповтаряни.

Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.461 т.1 КЗ, „Задължителни застраховки са: "Гражданска отговорност" на автомобилистите по т. 10.1, раздел II, буква "А" от приложение № 1, наричана по-нататък

"задължителна застраховка

"Гражданска отговорност" на автомобилистите"…“. От друга страна, чл.483 ал.1 т.1 КЗ въвежда задължение за всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, да сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В съответствие с приетите по-горе фактически положение следва категоричния извод, че при описаните по-горе условия на време, място, обстановка, „ВАЛДИМ 1“ ЕООД-СОФИЯ, не е било изпълнило това свое задължение, а притежаваното от дружеството МПС е било управлявано без задължителния за това договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Всяко управление на МПС без действащ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, представлява отделно нарушение, за което съобразно чл.638 ал.4 КЗ, следва да бъде понесена административнонаказателна отговорност – „Когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1.“

От страна на жалбоподателя се спори по правилността на отразената в ЕФ, правна квалификация. Действително, приетата от издателя на ЕФ правна конструкция – „член 483 алинея 1 точка 1 от КЗ, във връзка с член ЧЛ.638 АЛ.4 ВР.ЧЛ.638 АЛ.1 Т.2 ВР.ЧЛ.461 Т.1 от КЗ““, не е достатъчно прецизна. Според чл.483 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането, „ Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор…“. Видно е, че се касае за материалноправна разпоредба, възлагаща задължение върху посочените правни субекти да сключат договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сред които впрочем, попада и Дружеството-жалбоподател. От друга страна, приложимата административнонаказателна разпоредба при неизпълнение на 4 посочения вид задължение, е тази на чл.638 ал.1 КЗ, според която „На лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка

"Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага: 1. глоба от 250 лв. – за физическо лице; 2. имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец.“. Следователно, прецизната правна квалификация в случая е по чл.

638 ал.4 вр. ал.1 т.2 вр.чл.461 т.1 КЗ, за извършено нарушение по чл.483 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането, като дори е допустимо обвързването на последната правна разпоредба с останалата част от правната квалификация, т.е. „чл. 638 ал.4 вр. ал.1 т.2 вр.чл.461 т.1 вр. чл.483 ал.1 т.1 КЗ“. Във всеки случай обаче, видно е, че се касае за незначителна правна непрецизност, проявена от страна на административнонаказващия орган, т.е. такава, която в никакъв случай не обуславя извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила или за неправилно приложение на материалния закон.

Ето защо Съдът намира, че правилно, с издадения ЕФ е наложена имуществена санкция в предвидения съобразно чл. 638 ал.4 вр. ал.1 т.2 КЗ, абсолютен размер – 2000 лева. Случаят не е „маловажен“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗАНН, тъй като се отличава с типична за нарушение по чл.483 ал.1 т.1 КЗ, обществена опасност, още повече, че се касае за формално по вид административно нарушение, т.е. такова, при което не е предвидено настъпването на нарочен противоправен резултат.

Разпечатката съдържа 25 от 32 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2431ef59-25e6-4b1e-9dd3-1d4c5743df40