Решение № 686 от 20.05.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 686 гр. Пловдив , 20.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Михаела С. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела С. Боева Гражданско дело № 20205330111685 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК 831030580 против А. Д. П., ЕГН ..., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.

9, чл.11, т.7, т.11 ЗПК и чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 01.12.2015 г. между ответника и трето лице – кредитор „4финанс” ЕООД /с търговска марка на пазара „Вивус”/ бил сключен договор за кредит № ... под формата на електронен документ по реда на ЗПФУР. Била предоставена сумата от 100 лева, която следвало да бъде върната в срок до 31.12.2015 г.

Според ОУ – ответникът имал право да кандидатства за втори кредит, преди да е върнал първия, което и сторил. При отпускане на доп. сума, договорът се изменял чрез подписване на нов, без промяна на съществуващите условия, с изкл. на размера на задълженията. Същият бил изменен на: 04.12.2015 г. – 150 лева; 09.12.2015 г. – 150 лева; 12.12.2015 г. – 120 лева; 18.12.2015 г. – 100 лева; 20.12.2015 г. – 130 лева, с последна падежна дата 31.12.2015 г.

Въпреки настъпването й и опитите за доброволно уреждане на отношенията, ответникът не погасил.

На 23.11.2018 г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, с който вземанията били прехвърлени на ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът бил уведомен.

1

Предвид липсата на плащане, се моли за присъждане на: главницата от общо 750 лева; 136,89 лева – обезщетение за забава за периода 23.11.2018 г. – 09.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на ИМ в съда –14.09.2020 г. до окончателното погасяване и разноските по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на ИМ.

Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание, като в изпратената призовка, ведно с Определението по чл.140 ГПК № 915/20.02.2021 г., изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.

В проведеното съдебно заседание ответникът не е изпратил представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не се явява и не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От писмените доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените осъдителни искове да бъдат уважени изцяло.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл.

80 ГПК и доказателства за плащане на: 100 лева – ДТ. Претендира се и юрк. възнаграждение, което следва да бъде присъдено в минимален размер от 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПрП, вр. с чл. 25, ал. 1 НЗЗПрП.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА А. Д. П., ЕГН .., с адрес: гр. П., ул. „Б.“ № . ет., ап. да плати на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК 831030580, със седалище и адрес на 2 управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, следните суми: 750 лева /седемстотин и петдесет лева/ - главница, дължима по договор за кредит № ... от 01.12.2015 г., изменен на: 04.12.2015 г.; 09.12.2015 г.; 12.12.2015 г.; 18.12.2015 г.;

20.12.2015 г., сключен с „4финанс” ЕООД, ЕИК 202393458, вземанията по който са прехвърлени на „Кредитреформ България” ЕООД с договор за цесия от 23.11.2018 г.;

136,89 лева /сто тридесет и шест лева и осемдесет и девет стотинки/ – обезщетение за забава за периода 23.11.2018 г. – 09.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на исковата молба в съда –14.09.2020 г. до окончателното погасяване, както и общо 200 лева /двеста лева/ - разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.

....................................................................

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3