Решение № 5615 от 03.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5615 гр. София, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. при участието на секретаря Надежда Св. Масова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Гражданско дело №

20221100109959 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, чл. 86, ал. 1 и чл. 92 от ЗЗД за установяване, че ответниците Д. А. А., Д. Д. А. и А. Д. А. дължат солидарно на „Н.Ф.“ ООД следните парични вземания, произтичащи от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 50, том II, peг. № 4730, нот. дело № 206/2020 г., обезпечаващ долупосочените два договора за заем, и за които вземания е издадена заповед по чл. 417 ГПК от 04.04.2022 г., по ч.гр.д. №61568/2021 г., по описа на СРС, 156 състав:

1. По договор за заем №845-СФ-02.09.2020 г.от 02.09.2020 г.:

- сумата от 70 971,86 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва от 27.10.2021 г. до окончателното плащане;

- сумата от 18 168,96 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 02.04.2021 г. до 06.10.2021 г., дължима на основание чл. 2.2, букви „ж“ и „з“ от договора за заем;

- сумата от 276 лева, представляващи законната мораторна лихва за периода от 06.10.2021 г. до 19.10.2021 г.;

2. По договор за заем от №843-СФ-01.09.2020 г. от 01.09.2020 г.:

- сумата от 2957,15 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва от 27.10.2021 г. до окончателното плащане;

- сумата от 757,18 лева, представляващи договорна възнаградителна лихва за периода от 02.04.2021 г. до 19.10.2021 г., дължима на основание чл. 2.2, букви „ж“ и „з“ от договора за заем;

- сумата от 11,50 лева, представляващи законната мораторна лихва за периода от 06.10.2021 г. до 19.10.2021 г.;

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по делото са били 1 сключени два договора за заем.

Съгласно договор за заем №845-СФ-02.09.2020 г. от 02.09.2020 г. ищцовото дружество е предоставило на длъжниците Д. А. А., Д. Д. А. и А. Д. А. сумата от 72 000 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 25%, който заем е следвало да се погаси на ежемесечни вноски от 1637,95 лв. съгласно погасителен план към договора, ведно с дължимата възнаградителна лихва. Длъжниците са погасили само първите седем вноски и поради просрочие, продължило повече то 30 дни, ищецът, на основание чл. 2.7 от договора за заем, е обявил вземането за предсрочно изискуемо чрез уведомително писмо за прекратяване на договора за заем и покана за доброволно изпълнение с изх. № 226/06.10.2021 г., връчени лично срещу разписка на 06.10.2021 г.

Остатъкът по заема възлизал на суми, както следва: 70 971,86 лв. – главница; възнаградителна лихва в общ размер на 18 168,96 лв., от която: 9216,48 лв. по чл. 2.2. б. „ж“ от договор за заем, начислена върху главницата за периода от 02.04.2021 г. до 06.10.2021 г.; сумата от 8952,48 лв., представляваща възнаградителна лихва по чл. 2.2. б. „з“ от договор за заем; законна мораторна лихва от 276 лева, дължима върху непогасената главница за периода от 06.10.2021 г. до 19.10.2021 г.;

Ищецът поддържа, че по силата на договор за заем №843-СФ-01.09.2020 г. от 01.09.2020 г. е предоставил на ответниците сумата от 3000 лв. в брой при подписване на договора, при фиксиран годишен лихвен процент от 25 %, който е следвало да бъде изплатен на ежемесечни вноски от по 68,25 лв., съгласно погасителен план към договора, като са погасени само първите седем вноски. Поради настъпилата забава за повече от 30 дни, с уведомително писмо за прекратяване на договори за заем и покана за доброволно изпълнение с изх. № 225/06.10.2021 г., връчени срещу разписка на 06.10.2021 г., кредиторът е обявил от същата дата предсрочната изискуемост на договора за заем. Твърди, че дължими по заема са суми, както следа: сумата от 2957,15 лв., представляваща непогасена главница; възнаградителна лихва в общ размер на 757,18 лв., от която: 384,02 лв. – възнаградителна лихва по чл. 2.2. б. „ж“ от договор за заем, начислена върху главницата за периода от 02.04.2021 г. до 06.10.2021 г.; сумата от 373,16 лв., представляваща възнаградителна лихва по чл. 2.2. б. „ж“ от договор за заем; законната мораторна лихва от 11,50 лева, дължима за периода от 06.10.2021 г. до 19.10.2021 г.

Ответниците Д. А. А., Д. Д. А. и А. Д. А. са подали отговори на исковата молба, с които оспорват по идентични съображения предявените искове. Признават, че са сключили процесните два договора с ищеца, но оспорват да е настъпила предсрочната изискуемост на вземанията по тях.

Сочат, че приложените към исковата молба съобщения за обявяването на кредита за предсрочно изискуем са адресирани до Д. А. А., но не и до останалите двама ответници, каквото е изискването на закона, когато се касае за солидарни длъжници. Съобщенията не били връчени на нито един от тримата длъжници и не били със съдържание, годно да породи като последица обявяването на кредита за предсрочно изискуем, тъй като в него бил индивидуализиран договора за кредит, както и общия размер на дължимата сума.

Поради гореизложеното считат, че при ненадлежно обявената предсрочна 2 изискуемост ищецът има право да претендира само вземанията за главница, дължими към момента на приключване на устните състезания в настоящото производство.

Поддържат, че уговорката, предвиждаща размер на фиксирания годишен лихвен процент от 25 %, е нищожна като противоречаща на добрите нрави. Излагат, че според съдебната практика максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, не следва да надвишава с повече от два пъти законната лихва, когато вземането е обезпечено с ипотека.

В отговора на исковата си молба Д. А. е оспорила съществуването в оригинал на приложените към исковата молба разписки за връчване на съобщенията за предсрочна изискуемост, като твърди, че тя не ги е подписала и същите били съставени за целите на настоящото производство.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят относно обстоятелството, че „Н.Ф.“ ООД в качеството му на кредитор, Д. А. А. като заемополучател и Д. Д. А. и А. Д. А. като солидарни длъжници са подписали процесните два договора за заем: договор за заем №845-СФ-02.09.2020 г.от 02.09.2020 г. и договор за заем от №843-СФ-01.09.2020 г. от 01.09.2020 г.

Според съдържанието на договор за заем №845-СФ-02.09.2020 г.от 02.09.2020 г. ищецът предоставя в заем сумата от 72 000 лв. а според договор за заем от №843-СФ01.09.2020 г. от 01.09.2020 г. се отпуска сумата от 3000 лв.

И двата договора съдържат следните идентични условия относно издължаването на заемните суми: за срок от 120 месеца, с крайна дата на погасяване 02.09.2030 г., при фиксиран лихвен процент от 25 % годишно. В чл. 2.2, б. „з“ от двата договора страните са се договорили, че дължимата лихва за първите шест месеца се дължи в нейната цялост от заемополучателя в края на срока уговорен между страните, а при предсрочно прекратяване на договора тя се дължи към датата па прекратяване на договора. В чл. 2.2, б. „и“ и „й“ от двата договора е уговорено, че размерът на ежемесечните вноски изчислени на база дължима лихва по чл.2.2.б.”ж” и част от главницата в общ размер на 1 637,95 лв. и в размер на 68,25 лв., съответно по заема от 02.09.2023 г. и по заема от 01.09.2023 г., са платими ежемесечно до второ число на месеца под формата на анюитетни (равни) вноски, като през целия срок на заема, заемополучателят погасява дължимата лихва по буква „ж” и част от главницата по буква „и“, с изключение на договореностите на чл. 2.2. б. „з“.

Не е спорно между страните, че двата договора за заем са обезпечени с договорна ипотека, обективирана в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 50, том II, peг. № 4730, нот. дело № 206/2020 г., по силата на който тримата ответници са учредили договорна ипотека върху свой собствен недвижим имот – апартамент №23, в гр. София, ж.к.

„*******

По подадено от ищеца на 27.10.2021 г. заявление по чл. 417, т. 6 от ГПК срещу тримата ответници е издадена заповед за незабавно изпълнение №9246/04.04.2022 г. по ч.гр.д. 61568/2021 г., по описа на СРС, 156 състав, за периодите и сумите, предмет на 3 настоящите искови претенции.

На първо място, за яснота на последващото изложение, е необходимо да се направи уточнение по отношение на претенциите по двата договора за заем от 02.09.2020 г. и от 01.09.2020 г., заявени в петитума като договорна възнаградителна лихва за периода от 02.04.2021 г. до 06.10.2021 г., дължима на основание чл. 2.2, букви „ж“ и „з“ от договора за кредит – съответно в размер на 18 168,96 лв. и на 757,18 лв. Тези суми представляват сбор от вземания за възнаградителни лихви, начислени все на основание чл. 2.2, б. „ж“ от двата договора (25% годишна лихва), но дължими при настъпване на различни обстоятелства.

Лихвата по буква „з“ е възнаградителната лихва, която е натрупана в първите шест месеца от срока на договорите, т.е. в периода 02.10.2020 г. до 02.03.2021 г., и е отстрочена за плащане към датата на последната погасителна вноска по погасителния план или при настъпване предсрочната изискуемост, с възможност за опрощаване при условията на чл.

2.2, б. „о“ от двата договора. Тази лихва е съответно 8955,68 лв. по договора от 02.09.2020 г. и 373,16 лв. по договора от 01.09.2020 г.

В периода 02.04.2021 г. до 06.10.2021 г., е начислена възнаградителна лихва, дължима по падежиралите погасителни вноски, която е съответно 9216,48 лв. (по договора от 02.09.2020 г.) и 384,02 лв. (по договора от 01.09.2020 г.) и която ищецът е определил като лихва по чл. 2.2, буква „ж“.

Видно е от изложеното на л. 4 от исковата молба, че сборът 18 168,96 лв., представлява лихвата по б. „ж“ в размер на 9216,48 лв. и тази по б. „з“ от 8952,48 лв., като следва да се отбележи, че лихвата по б. „з“ е в действителност 8952,68 лв., но тъй като ищецът е включил като събираемо по-ниската сума от 8952,48 лв. и е претендирал като сбор 18 168,96 лв., то и съдът е обвързан от така заявения по-нисък размер (8952,48 лв.) с оглед диспозитивното начало (в случая констатираната разлика от 0,20 лв. не би могла да се отстрани чрез даване на указания, тъй като недопустимо би се стигнало до обща претенция, надвишаваща вече присъдената в заповедното производство сума от 18 168,96 лв.).

Аналогично ищецът е формирал и претенцията за лихва по по-ниския по размер отпуснат заем от 01.09.2020 г., посочена в петитума на исковата молба като сума от общо 757,18 лева, която е сбор от лихвата по буква „ж“ - 384,02 лв. и по буква „з“ – 373,16 лв.

Гореизложеното е подробно описано в обстоятелствената част от исковата молба (л. 2 – л. 6 от нея), като съдът намира, че за яснота в отношенията между страните е необходимо в диспозитива на решението да се произнесе по претенциите за лихви, като ги разграничи по отделни суми и по отделни периоди, и по отделни букви по чл. 2.2, б. „ж“ и по чл. 2.2, б. „з“, както следва:

1. По договор за заем №845-СФ-02.09.2020 г.от 02.09.2020 г.:

- сумата от 8952,48 лв., представляваща договорна (отсрочена) възнаградителна лихва, падежирала в периода 02.10.2020 г. до 02.03.2021 г., и дължима на основание чл. 2.2, буква „з“ от договора за заем;

- сумата от 9216,48 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва, падежирала в периода 02.04.2021 г. до 06.10.2021 г., дължима на основание чл. 2.2, буква „ж“ от договора за заем;

4

2. По договор за заем от №843-СФ-01.09.2020 г. от 01.09.2020 г.:

- сумата от 373,16 лв., представляваща договорна (отсрочена) възнаградителна лихва, падежирала в периода 02.10.2020 г. до 02.03.2021 г., и дължима на основание чл. 2.2, буква „з“ от договора за заем;

- сумата от 384,02 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва, падежирала в периода 02.04.2021 г. до 06.10.2021 г., дължима на основание чл. 2.2, буква „ж“ от договора за заем;

Породилите се между страните облигационни отношения се регулират от разпоредбите на Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители (ЗКНИП), обн. с ДВ. бр. №59 от 29.07.2016 г., тъй като процесният договор за кредит е обезпечен с ипотека и попада в приложното поле на чл. 1, ал. 2 ЗКНИП, и същевременно не е налице някое от изключенията, визирани в чл. 3 от закона. Разпоредбите на Закон за потребителския кредит са неприложими, тъй като по силата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от същия закон от неговото действие са изключени договори за кредит или договори за посредничество за предоставяне на кредит, които са обезпечени с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот.