Решение № 9 от 04.01.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Варна, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20233110202687 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Ю. Д. П. ЕГН ********** от гр.Варна, против НП № 23-0460-000277 от 03.04.2023год. на началник група в ОДМВР Варна, РУ 05, Златни пясъци, с което й е било наложено административно наказание глоба в размер на 400лв. за адм. нарушение наказуемо по чл. 638, ал.3 от КЗ .

В жалбата си въззивницата е посочила, че въразява и срещу друго НП – НП № 23-0460-000600/19.05.2023год. издадено от началник група в ОДМВР Варна, РУ 05, Златни пясъци, но това НП е било предмет на разглеждане на друго дело – АНД № 2686/2023год.

В жалбата си въззивниц а т а твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на закона. Сочи, че е управлявала автомобила поради нужди на болната си майка, че полицейският автомобил не бил на видно място, а бил скрит зад висока каравана, че между описаното извършено нарушение и цифровата квалификация имало несъответствие. Сочи, че правилната квалификация била по чл. 483, ал.1 от КЗ, а не по чл. 638, ал.3 от КЗ, че АУАН бил подписан само от едни свидетел, както и че за същото нарушение 1 имало издаден и друг акт (съответно НП) за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ. Освен това твърди ,че автомобилът бил със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал.10 от ЗДП, но тя не била уведомена.

Моли НП да бъде отменено.

В съдебното производство въззивницата се явява лично. Същата поддържа жалбата, а във фазата по съществото на делото моли НП да бъде отменено като счита, че са налице както неправилно приложение на материалния закон, така и допуснати съществени нарушения на процес. правила.

За въззиваемата страна, редовно призована за датата на с.з., представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к.

Лукова – А., в които същата изразява становище за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на алтернативност, в случай, че жалбата бъде уважена и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение моли да бъдат присъдени такива в минимален размер.

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка.

Н а 22.02.2023год., около 10:09ч., въззивницата управлявал л.а. „Пежо 307“ с ДК№ В7290РС, собственост на „Интерком“ ООД ЕИК 813152795, по ул. „Петър попов“ в гр.Варна в посока к.к. „Златни пясъци“ когато до автобусна спирка „Ален мак“ била спряна за проверка от полицейски екип от Пето РУ „Златни пясъци“ в който участвала и свидетелката Н. Д. – мл. инспектор в група Охранителна полиция“ при V РУ. В хода на проверката, чрез работен таблет, проверяващите извършили проверка в Гаранционния фонд и установили, че за автомобила няма сключен валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност”. На място на въззивниц а т а бил съставен АУАН серия G A № 727913/22.02. 2023год. в който било посочено, че същата е нарушила разпоредбата на чл. 638, ал.3 от КЗ тъй като управлявала чуждо МПС във връзка чието притежание и използване няма сключен действащ договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.Актът бил надлежно предявен и връчен на 2 въззивницата, която го подписала без възражения.

В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу акта не постъпили и на 03.04.2023год., въз основа на него, началникът на група в ОД МВР Варна, РУ 05 Златни пясъци издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е че въззивниц а т а е нарушила разпоредбата на чл. 638, ал.3 от КЗ и на основание същата разпоредба й наложил адм. наказание глоба в размер на 400лв.

Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дала Н. Д.

(актосъставител), която в показанията си пред съда възпроизвежда възприятията си от извършената на въззивницата проверка и констатациите от същата с нужната конкретика.

Като писмени доказателства към АНП са приложени ЗППАМ № 230460-000059/06.03.2023год. ; ЗППАМ № 23-0460-00060/06.03.2023год.; 2бр. докладни записки от Н. Д.; справка от ТР досежно „Интерком“ ООД; справка за нарушител, както и справка от АИС КАТ за собственост на МПС.

Допълнително в хода на съдебното следствие са изискани и съответно представени и приобщени Заповед № 365з-6431/14.09.2022год. на директора на ОД МВР Варна; Заповед № 365з-1065/21.02.2022год. на директора на ОД на МВР Варна както и справка от началника на сектор ПП при ОД на МВР Варна рег.№ 819000-61245/2023год. ведно с приложени към нея справки от АИС „КАТ“ 2 листа.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло с доверие .

След преценка на събраните по делото доказателства и осъществявайки императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на атакувания акт относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание съдът, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което и е приета от съда за разглеждане.

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в 3 нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Фактическите обстановки на акта и НП макар и твърде лаконични съдържат обстоятелства и факти които в достатъчна степен описват нарушението за което въззивницата е привлечена към адм.наказателна отговорност съответно е наказана. Посочени са дата и място на извършеното нарушение, както и нарушената законова норма – чл.638, ал.3 от КЗ като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Допуснати съществени нарушения на процес. правила съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведените в жалбата възражения в тази насока.

Вярно е че АУАН е подписан само от един свидетел. Нормата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН обаче не предпоставя императивно задължение свидетелите да са повече от един. Напротив същата вменява в задължение съставянето на АУАН да стане в присъствието на свидетели присъствали при извършването или установяването на нарушението. В случая вписаният в АУАН свидетел е такъв при установяване на нарушението. Отделен е въпроса, че вписването само на един свидетел в акта по никакъв начин не води до нарушаване правото на защита на въззивницата, което се реализира срещу фактите изложени в АУАН.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прецени, че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния закон по следните съображения:

С НП въззивницата е наказана на основание чл.638, ал.3 от КЗ. Нормата предвижда санкция за управление на чуждо МПС, за което няма валидно сключена застраховка гражданска отговорност.

По делото няма спор, а и по категоричен начин от всички събрани по делото доказателства се установява, че на дата и часа посочени в НП въззивницата е управлявала л.а. „Пежо 307“ с ДК№ В 7290РС. В тази насока са показанията на св.Д.. Този факт се потвърждава и от самата въззивница във въззивната жалба, в която същата обяснява причините поради които е управлявала автомобила.

Не е спорно и това, че управлявания от въззивницата автомобил не е бил нейна собственост, а на друго лице – ЮЛ „Интерком“ ООД, както и че към посочената дата 22.02.2023год. за същият не е имало сключена застраховка ГО. Последното бе установено и от съда след извършване на 4 служебна справка в публичната Информационната система на Гаранционен фонд за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по рег. номер на автомобила и рама.

АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и законосъобразно е наложил санкцията предвидена в нормата на чл. 638, ал.3, която определил във фиксирания в закона размер – глоба в размер на 400лв.

В случая и съдът както очевидно и АНО не счита, че нарушението осъществено от страна на въззивницата попада в хипотезата на чл.28 от ЗАНН. Безспорно нарушението по КЗ е първо за въззивницата (видно от приложената справка за нарушител) и няма данни управлението на МПС от страна на въззивницата да е довело до някакви вреди за друг участник в движението. В случая обаче следва да се отбележи, че това не са обстоятелства които изключват адм.наказателната отговорност, съответно охарактеризират случая като маловажен, защото не го отличават от всички останали случаи на подобни нарушения. Напротив случаят е типичен. Касае за правно регламентира дейност с безспорно голям риск, както за самия водач, така и за пътуващите с него и останалите участници в движението (водачи и пешеходци), поради което и нарушението не може да се охарактеризира като маловажно. Същото не се отличава по какъвто и да било начин от всички останали случаи на подобни нарушения. Не би могъл да определи случаят като маловажен и факта, че въззивницата е управлявала автомобила за да задоволи нужди на болната си майка. Отделен е въпроса, че доказателства в тази насока не са ангажирани.

Без всякакво значение за съставомерността на конкретното нарушение е факта къде се е намирал полицейският автомобил, както и това, че не е бил обозначен като такъв.

Що се касае до твърденията на въззивницата, че управляваното от нея МПС е било с прекратена регистрация, те не се подкрепят от доказателствата по делото, а напротив от приобщената по делото справка от началника на Сектор ПП при ОД на МВР Варна се установява, че автомобилът е бил надлежно регистриран.

Съдът не споделя изразеното в жалбата становище, че в случая нарушението следвало да бъде квалифицирано като такова по чл. 483, ал.1 от КЗ доколкото тази норма вменява задължение за сключване на застраховка 5

ГО от страна на собственика на МПС-то (чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ) съответно за този който управлява МПС от трета държава при влизане в РБ, а в случая не за такова деяние е ангажирана отговорността на въззивницата от една страна, а от друга същата и изобщо не би могла да бъде субект на такова нарушение защото нито е собственик на МПС-то, нито пък е влязла с него от територията на трета държава.

И най-накрая без всякакво значение за адм. наказателната отговорност на въззивницата за нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ и факта, че в последствие (след издаването на АУАН и процесното НП) срещу ЮЛ собственик на МПС са били съставени друг АУАН съответно НП за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ.

Както бе посочено по-горе едната вменява забрана за управление на чуждо МПС без валидна застраховка, а другата вменява в задължение на собственика на автомобила да сключи такава. Отделен е въпроса, че в случая няма и идентичност на административнонаказателно отговорните субекти.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.

По разноските.

Разноски се претендират единствено от въззиваемата страна като искането е направено своевременно.

С оглед изхода на делото съдът счете, че направеното искане от страна на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и счете, че на основание 63д, ал.1 от ЗАНН такова следва да бъде присъдено в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ /ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 150лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з, а процес. представител на въззиваемата страна не е участвал лично в съдебното заседание като единствено е представил писмени бележки, съдът счете че следва да присъди юрисконсултско възнаграждение на минимума предвиден в наредбата, а именно - 80лева. Посочената сума следва да бъде заплатена от въззивницата в 6 полза на ОД на МВР Варна.

Разпечатката съдържа 41 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/24314cd1-7ed3-486a-90fe-0511dd18ae39