Решение № 58 от 29.03.2023, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Габрово, 29.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело № 20234200500034 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 259 и сл. от ГПК.

С решение № 481 от 10.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 749/21 г., Габровският районен съд е признал за установено, че П. Д. Ш., гр. Габрово, дължи на ЗАД „Армеец'' АД сумата от 8 338, 88 лв. - главница, представляваща изплатено от ЗАД „Армеец'' АД по щета № № 17016030100069/22.02.2016 г. обезщетение, ведно със законната лихва, считано от 18.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, за която е издадена заповед № 420/20.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 859/2021 г. по описа на РС - Габрово, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 411 от КЗ. С решението е оставен без уважение предявеният иск в частта, с която се претендира да бъде признато за установено, че ответникът дължи на дружеството разликата над присъдената сума от 8 338,88 лв. до претендирания размер от 8 348,88 лв. главница, представляваща изплатено от ЗАД „Армеец" АД по щета № 17016030100069/22.02.2016 г. Обезщетение, 2 539,52 - мораторна лихва върху главницата за периода от 18.05.2018 до 18.05.2021 г., за които е издадена заповед № 420/20.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 859/2021 г. по описа на РС - Габрово, като неоснователен и недоказан. Съразмерно на уважената част от иска в тежест на ответника П.

Ш. са възложени разноските за заповедното производството и за производството пред първата инстанция.

1

Срещу така постановеното решение, в частта, в която е уважен предявеният иск, е постъпила въззивна жалба от адв. С. К., особен представител на П. Ш., в която се твърди, че същото е неправилно. Било налице противоречие между представените описи на автомобила и извършените работи и вложените части при ремонта. Налице е и разминаване между проформа фактурата и издадената окончателна фактура на 28.04.2016 г., за което няма задоволително обяснение. Налице е разминаване между претендираната стойност на автомобила и степента на увреждане на същия, вследствие ПТП-то. От приложените фотоснимки било видно, че автомобилът не е сериозно повреден. Възлагателното писмо на застрахователя до дружеството извършило ремонта изрично било посочено, че ремонта е лек, а се претендира заплащането на един ремонт, който според жалбоподателя бил среден. В решението не се коментира и обстоятелството, че вещото лице е работило само по документи, без да се извърши оглед на автомобила. Моли се да бъде отменено постановеното решение и да се постанови ново, с което да се остави без уважение предявения иск.

В срок е постъпил отговор от ЗАД „Армеец'' АД, чрез юр. Р., в който жалбата се оспорва по подробно изложени аргументи. Моли се да се остави без уважение жалбата и да се потвърди решението, като им се присъдят разноските за въззивната инстанция.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск по чл. 422 от ГПК от ЗАД „Армеец'' АД против П. Ш., с искане да се признае за установено, че същият дължи на дружеството сумата от 8 343, 88 лв. главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, до датата на окончателното й изплащане и 2 539, 52 лв. мораторна лихва за периода от 18.05.2018 г. до 18.05.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 859/21 г. на ГРС. Изложено е, че ответникът е виновен за настъпило ПТП на 19.02.2016 г.(видно от влязло в сила наказателно постановление № 16-0892000126), при което не спирайки на знак „Стоп“ удря л.а. Хонда Сивик № ЕВ*****ВА, застрахован по имуществена застраховка „Каско“ при ищеца. На 22.02.2016 г. е постъпило уведомление при дружеството – декларация за щета по застраховка „Каско“, за което е образувана щета № 17016030100069.

Дружеството след извършени три огледа на автомобила (първоначален и два допълнителни) е издадено възлагателно писмо. Ремонтът е извършен съгласно описаните увреждания и писмото, за което е издадена фактура, която е заплатена от ЗАД „Армеец'' АД. Дружеството е изплатило обезщетение по застраховка „Каско“ за причинените на автомобила щети в размер на 8 333, 88 лв. и 10 лв. ликвидационни разноски. За процесната сума, по реда на чл. 410 от ГПК им е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 859/21 г. на ГРС, по което им е указано да предявят иск.

Назначеният особен представител на ответника, в подадения отговор , оспорва иска, възразява срещу предявения иск, като неоснователен и недоказан. Възразява за изтекла погасителната давност на осн. чл. 110 от ЗЗД.

2

Възразява, че е налице несъответствие между описаните щети на автомобила в описите и извършените работи и вложените части при ремонта. Имало разлика в представената проформа фактура и издадената фактура. Възразява, че е налице разминаване между претендираните стойности на ремонта и степента на увреждане на автомобила следствие ПТП-то, който видно от представените снимки не бил сериозно повреден.

За да постанови решението в обжалваната му част, съдът е приел, че от заключението на вещото лице по приетата съдебно авто- техническа експертиза е установено, че ремонта на автомобила с нови части, без корекция на стойността им при влагане и труд, е в размер на 6 944, 90 лв. и тя съответства на издадената от сервиз „Бултрако моторс" АД фактура № 3000008106 от 28.04.2016 г. Цените в магазинната мрежа и доставни цени на нови части към 2016 г. са идентични на указаните в представената фактура пазарни цени, отнесени за оригинални части. Възражението на особения представител на ответника за несъответствие между описаните щети по автомобила в описите, както и между тях и извършените работи и вложените части при ремонта съдът е приел за неоснователно,. Приел е, че в заключението на вещото лице е направено сравняване на трите представени описа, като този от 28.04.2026 г. установява повреда, която е могла да бъде установена едва пир извършването на ремонта, което обяснява отсъствието му в предните два. Вещото лице е изложило подробен анализ относно техническата необходимост от подмяната на вложените в ремонта час и съдът е приел, че същото е правилно, поради което изцяло го е кредитирал. Приел е за неоснователно и възражението на ответника за несъответствието на ремонта с определения от ищеца „лек ремонт“ употребено във възлагателното писмо, тъй като такова законово понятие няма, отразява вътрешно организационния характер на дружеството и не обвърза съда с тези изводи.

Настоящият състав на въззивния съд, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

От приетата по делото съдебна авто- техническа експертиза се установява, че на 19.02.2016 г., около 16:40 часа, лек автомобил „Хонда СКУ" с рег. № ЕВ ****** ВА, собственост и управляван от Б.Н.К. се движел в гр. Габрово по бул. „Васил Априлов" в лявата пътна лента на платното за движение към площад Възраждане. При това движение лекият автомобил Хонда достигнал и навлязъл в кръстовището на булеварда и ул. „Райчо Каролев ". Към този момент, движещият се по улица „Райчо Каролев" автомобил „Мерцедес Бенц", с рег. № ******, собственост на А.И.П. и управляван от П. Д. Ш. не спрял при наличие на знак „Б2" преди мястото на навлизане в платното за движение по бул. „Априлов". Автомобилът „Мерцедес" навлязъл в платното за движение на булеварда отдясно за лек автомобил Хонда. При това движение на двата автомобила се осъществил удар между тях. Относно лекия автомобил Хонда бил осъществен приплъзващ удар, започващ като челен кос ексцентричен удар в предна дясна ъглова част и преминаващ в страничен кос ексцентричен приплъзващ удар в зоната на предна дясна странична част. По отношението на автомобила 3

Мерцедес ударът бил челен кос в зоната на предна лява ъглова част на автомобила.

Не е спорно, че виновен за настъпилото ПТП е водача на л.а. „Мерцедес Бенц", с рег. № ****** П. Д. Ш., по отношение на който е издадено наказателно постановление № 16-0892-000126/01.04.2012 г. по описа на ПП ОДМВР гр. Габрово, който е санкциониран по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП за допуснато нарушение на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП – „не пропуска движещия се по път с предимство на кръстовище“ и по чл. 183, ал1, т. 1, пр. 2 вр. чл. 100, ял.

1, т. 1, като същото е влязло в сила на 28.03.2017 г., видно от писмо с рег № 264000-5559 от 29.03.2017 г. от МВР на ОД – Габрово.

Не е спорно, че към датата на застрахователното събитие - 19.02.2016 г. л.а. „Мерцедес Бенц" с ДК № ***** не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, видно от приложената по делото регресна покана до ответника - неоспорена от страните.

Н а 22.02.2016 г. собственикът на увредения автомобил Хонда подал в ищцовото дружество уведомление - декларация за щета по застраховка „Каско на МПС" по полица № 0306X0172172 с претенция за изплащане на застрахователно обезщетение. При застрахователя ЗАД „Армеец'' АД е била образувана щета № 17016030100069.

От събраните доказателства по делото се установява, че са извършени четири описа на уврежданията на л. а. „Хонда Сивик", с рег. № ЕВ******ВА по образуваната щета (първоначален и два допълнителни) – на 22.02.2016 г., на 07.03.2016 г. и на 28.03.206 г. и 07.04.2016 г.

От заключението на вещото лице се установява, че при сравняването на Опис на претенция от 07.04.2016 г. и Опис-Заключения от 22.02.2016 г., от 07.03.2016 г. и от 28.03.2016 г. е налице пълно съответствие като детайли и видове ремонти, като е изменена само номерацията на някои позиции. В Опис на претенция от 07.04.2016 г. не е включен като позиция, все още неустановен като увреден, преден десен амортисьор. Установен е като увреден на 28.04.2016 г. /при ремонта/ съгласно Опис-Заключение от 28.04.2016 г., което обяснява и отсъствието му от предните описи.

От доказателствата по делото се установява, че след извършването на огледите (първоначален и два допълнителни) е издадено възлагателно писмо от застрахователя, въз основа на което от „Бултрако Моторс“ ЕАД, клон Пловдив е извършил ремонта на л. а. „Хонда Сивик" № ЕВ*****А. За извършения ремонт е издадена първоначално проформа фактура, а в последствие фактура № 3000008106/28.04.2016 г. за сумата 8 333,88 лв., която сума е заплатена от ЗАД "Армеец" на 27.07.2016 г., видно от приложеното по делото преводно нареждане. От заключението на вещото лице е видно, че при сравняването на фактурата и проформа фактурата е налице идентичност на указаните нови части необходими за ремонт като номенклатурни номира, вид и цена, а също и идентичност на остойностените видове ремонтни дейности като часова продължителност и стойност. Разликата в двата документа е в позициите (поредните номера) на съответните части и дейности. Според вещото лице стойността на възстановяването на автомобила е 6 944,90 лв., 4 съответстваща на указаната в представената по делото фактура № 3000008106 от 28.04.2016 г., издадена от сервиз „Бултрако моторс" АД, гр. Пловдив.

От направения анализ вещото лице е заключило, че нанесените щети на л. а. „Хонда Сивик" № ЕВ******А, отстранени при извършения ремонт, с в причинно – следствена връзка с процесното ПТП.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. По същество, решение в уважителната част е правилно и законосъобразно, постановено при всестранно и задълбочено обсъждане на доказателствата по делото, като настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд и по реда на чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Възраженията наведени във въззивната жалба от особения представител на жалбоподателя са неоснователни.