Решение № 2591 от 29.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2591 гр. София, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20241100502331 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №2331/2024 г по описа на СГС е образувано :

-по въззивна жалба на К. Н. Б. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №5617 от 08.04.2023 г постановено по гр.д.№72996/2021 г на СРС , 170 състав ; в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на основание чл.149 ЗЕ във вр.чл.79 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* , гр.София сумата от 452,50 лева стойност на топлинна енергия за периода м.05.2018 г – м.04.2020 г за ап.№5 в гр.София ул.******* ******* , ведно със законната лихва от 21.12.2021 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 100 лева разноски пред СРС ;

- и по частна жалба /молба от 10.01.2024 г/ на К. Н. Б. ЕГН ********** от гр.София срещу определение №40667 от 14.11.2023 г по гр.д.№72996/2021 г на СРС , 170 състав , с което е оставена без уважение молба във въззивната жалба за изменение на посоченото решение в частта за разноските .

Във въззивната си жалба въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част , тъй като на 21.03.2023 г е заплатил на ищеца сумата от 452,51 лева . Бил е непълнолетен за процесния период и не е дал повод за образуване на делото , поради което на основание чл.78 ал.2 ГПК не дължи разноски пред СРС .

1

В частната си жалба /озаглавена молба / от 10.91.2024 г въззивникът излага доводи , че за процесния период е бил непълнолетен , а за вреди от неговите действия са били отговорни родителите му по чл.48 ЗЗД . Майка му се е задължила със споразумение да заплати претендираните от ищеца суми , а разноските трябва да се търсят от родителите му . Като непълнолетен не дължи суми за топлинна енергия , но вече е пълнолетен и може да бъде увредено имуществото му ако бъде задължен да заплати чужди задължения .

Въззиваемата страна е подала писмени отговори , в които оспорва въззивната жалба и частната жалба . Всички задължения без последната вноска по споразумението са платени по време на делото . Ответникът е дал повод за образуване на делото като не е платил в срок задълженията си . Третото лице помагач „Н.“ АД не взема становище по жалбата .

Въззивната жалба и частната жалба са допустими. Решението на СРС е връчено на въззивника на 12.05.2023 г, поради което въззивната жалба от 25.05.2023 г /по пощата/ е подадена в срок . Определението по чл.248 ГПК е връчено на въззивника на 02.01.2024 г и е обжалвано в срок на 09.01.2024 г /по пощата/ .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС и на определението на СРС по чл.248 ГПК .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

Решението на СРС е частично неправилно .

Към въззивната жалба въззивникът е представи фискален бон , според който на 21.03.2023 г е заплатил на ищеца сумата от 452,51 лева . Това плащане е след приключване на устните състезания пред СРС на 24.02.2023 г . Без значение е , че плащането е преди постановяване на решението на СРС на 08.04.2023 г , тъй като първоинстанционният съд не може да вземе предвид факти настъпили след приключване на устните състезания пред него . Плащането е признато от ищеца с молба от 05.09.2023 г и трябва да се съобрази от настоящия съд .

С плащането съобразно чл.76 ал.2 ЗЗД и указанията в т.1 на Тълкувателно решение №3/2017 г от 27.03.2019 г по тълк.дело №3/17 г на ОСГТК на ВКС е погасена законна лихва за забава върху сумата от 452,51 лева за периода 21.12.2021 г – 21.03.2023 г в размер на 58,75 лева , а с остатъкът е погасена главница от 393,76 лева . Останала е да се дължи от въззивника главница от 58,75 лева ведно със законната лихва от 22.03.2023 г до окончателното й заплащане . Разноските пред СРС са дължими , тъй като ответникът е дал повод за образуване на делото - не платил задълженията си в сроковете по ОУ на ищеца .

Без значение е , че ответникът е бил непълнолетен по време на процесния период - той е 2 потребител на топлинна енергия по чл.153 ЗЕ и правоспособно лице . Чл.153 ЗЕ не предвижда , че потребители на топлинна енергия могат да са само пълнолетни лица . Чл.48 ЗЗД касае деликтна отговорност , а не договорна отговорност за потребена топлинна енергия . Отделно въззивникът е подписал със съдействието на майка си споразумение от 14.09.2022 г с ищеца , с което е признал качеството си на потребител на топлинна енергия за процесния имот .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени в частта , с която въззивникът е осъден да заплати главница от 393,76 лева и законна лихва за забава /от 58,75/ лева за периода 21.12.2021 г – 21.03.2023 г върху сумата от 452,51 лева и тези претенции да се отхвърлят ; и да се потвърди в частта , в която ответникът е осъден да заплати главница от 58,75 лева ведно със законната лихва от 22.03.2023 г до окончателното й заплащане , както и 100 лева разноски пред СРС . Пред СГС разноски по компенсация се дължат от ищецавъззиваема страна .

По изложените съображения , СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №5617 от 08.04.2023 г постановено по гр.д.№72996/2021 г на СРС , 170 състав ; в частта , с която К. Н. Б. ЕГН ********** от гр.София е осъден да заплати на основание чл.149 ЗЕ във вр.чл.79 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕИК ******* , гр.София сумата от 393,76 лева част от стойност на топлинна енергия за периода м.05.2018 г – м.04.2020 г за ап.№5 в гр.София ул.******* ******* ; както и претенцията за законна лихва върху посочената сума от 452,51 лева за периода 21.12.2021 г – 21.03.2023 г ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ иска на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* , гр.София да се осъди на основание чл.149 ЗЕ във вр.чл.79 ЗЗД К. Н. Б. ЕГН ********** от гр.София да му заплати сумата от 393,76 лева част от стойност на топлинна енергия за периода м.05.2018 г – м.04.2020 г за ап.№5 в гр.София ул.******* ******* ; както и законна лихва върху сумата от 452,51 лева за периода 21.12.2021 г – 21.03.2023 г ; поради плащане .

ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение в частта , с която К. Н. Б. ЕГН ********** от гр.София е осъден да заплати на основание чл.149 ЗЕ във вр.чл.79 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* , гр.София 58,75 лева /разликата над 393,76 лева до предявения размер от 452,50 лева / част от стойност на топлинна енергия за периода м.05.2018 г – м.04.2020 г за ап.№5 в гр.София ул.******* ******* , ведно със законната лихва от 22.03.2023 г до окончателното й заплащане ; както и сумата от 100 лева разноски пред СРС .

ПОТВЪРЖДАВА определение №40667 от 14.11.2023 г по гр.д.№72996/2021 г на СРС , 170 състав .

ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* , гр.София да заплати на К. Н. Б.

ЕГН ********** от гр.София сумата от 29,44 лева разноски пред СГС /по компенсация/ .

3

Решението е постановено при участието на “Н. ” АД ЕИК ******* гр.София като трето лице помагач на ищеца “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* гр.София .

Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4