Определение № 538 от 19.04.2021, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 538 гр. Плевен , 19.04.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Весела Л. Сахатчиева

Рени М. Спартанска

К.И.П. като разгледа докладваното от К.И.П. Въззивно частно гражданско дело № 20214400500261 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.274 вр. с чл.248 от ГПК.

С определение №260122 от 13.01.2021г., постановено по гр.дело №5790/2019г. по описа на РС – гр. Плевен, е оставил без уважение искането на ЗАД „****“ АД ЕИК *** гр.София за изменение на Решение № 410 от 13.03.2020 г. на РС - Плевен по гр. д. № 5790/2019 г.

Осъдил ЗАД „****“ АД ЕИК *** гр.София да заплати на Д. Ж. К. от гр.Плевен сумата от 200лв. – разноски в производството по чл.248 от ГПК.

Срещу така постановеното определение е подадена частна въззивна жалба от ЗАД „****“ АД ЕИК *** гр.София – ответник в производството . В нея се правят оплаквания, че определението е незаконосъобразно и необосновано. Развиват се подробни доводи в тази насока, с основно твърдение за неправилност на извода на съда относно разпределението на разноските, тъй като счита, че с поведението си не едал повод за завеждане на делото. Твърди също, че е направил възражение за прекомерност на разноските на ищеца. Твърди, че се касае за злоупотреба с права от страна на ищеца в производството. Моли се определението да бъде отменено и да се възложат разноските в тежест на ищеца, алтернативно да се намалят до минимум. Претендира и разноски в настоящето производство.

1

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор по частната жалба и не е взето становище по същество.

Окръжният съд, като съобрази доводите на страните, представените по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения седмичен срок от връчване на съобщението до процесуалния представител на въззивника, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Изцяло правилно и обосновано на фактическите обстоятелства по делото е становището на Плевенски районен съд, че на ищцовата страна са дължими всички сторени в производството разноски.

По повод претендираната сума е разменена кореспонденция между страните около половин година преди подаване на исковата молба. С писмо от 19.03.2019г. /л.47/ жалбоподателят е поискал от въззиваемия да предостави банкова сметка за заплащане на сумата по частично уважения иск. С писмоотговор и покана за доброволно изпълнение /л.48/ е посочена банкова сметка и е поканен застрахователя да заплати и разликата от 2000лв., между пълния размер на иска и частично предявения и уважен от съда. Тази покана е връчена с обратна разписка на 25.03.2019г. на служител на дружеството.

Исковата молба е подадена на 30.08.2019г. по пощата именно за сумата от 2000лв., а плащането на тази сума е станало на 23.10.2019г., видно от отговора и платежното нареждане.

При тези данни става ясно, че към момента на подаване на исковата молба ответникът не е изпълнил задължението, за което е поканен още през месец март. Плащането на исковата сума е станало след завеждане на делото, поради което и поведението на ответника е дало повод за предявяване на иска. Затова и дължи всички разноски в производството, съгласно чл.78 ал.1 от ГПК. Същите са описани в списъка по чл.80 от ГПК е са в размер на 130лв. държавна такса и 450лв. адвокатски хонорар. Очевидно е, че разноските за държавна такса следва да се порият изцяло. Единствената възможност е с 2 приложението на чл.78 ал.5 от ГПК да се намали адвокатския хонорар.

Минималния хонорар съгласно чл.7 ал.2 т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / с оглед цената на двата иска/ е 426.71лв. Договорения е 450лв., т.е. почти в минимален размер, поради което и съдът не намира наличие на условия за неговото намаляване.

Ето защо правилно с решението са присъдени разноски от 580лв.

Липсват предпоставки за изменение на решението в тази му част, поради изложените съображения, което обуславя и извода за правилност и законосъобразност на постановеното определение по чл.248 от ГПК. Затова е следва да бъде потвърдено.

Следва ЗАД „****“ АД ЕИК *** гр.София да бъде осъдено да заплати на Д. Ж. К. от гр.Плевен сумата от 200лв. – разноски за настоящата инстанция – възнаграждение за един адвокат /минимален размер по чл.11 от Наредбата/.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА на осн. чл.278 вр. с чл.272 от ГПК определение №260122 от 13.01.2021г., постановено по гр.дело №5790/2019г. по описа на РС – гр. Плевен, с което е оставил без уважение искането на ЗАД „****“ АД ЕИК *** гр.София за изменение на Решение № 410 от 13.03.2020 г. на РС Плевен по гр. д. № 5790/2019 г.

ОСЪЖДА ЗАД „****“ АД ЕИК *** гр.София да заплати на Д. Ж. К. от гр.Плевен сумата от 200лв. – разноски за настоящата инстанция – възнаграждение за един адвокат.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.248 ал.3 вр. с чл.274, ал.4 ГПК вр. с чл.280, ал.3 т.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4