Протокол № 430 от 12.10.2026, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 430 гр. Златоград, 12.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева

Сложи за разглеждане докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20265420100218 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ Р. М. К. - редовно призован, лично, представлява се от адв.

Е. В. - АК - С..

ИЩЕЦЪТ М. С. С. - редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Е. В. - АК - С..

ОТВЕТНИКЪТ О. Н. - редовно призована, не изпраща представител.

АДВ. В. – Моля, да бъде даден ход на делото.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СЪДЪТ не е в състояние да покани страните към спогодба, поради неявяване на представител за ответника.

СЪДЪТ пристъпи към изясняване на предварителните въпроси и фактическата страна на спора.

АДВ. В. – Няма да правя отвод на състава на съда. Нямам искания.

СЪДЪТ пристъпи към доклад по делото.

ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, от които произтичат претендираните права е твърдението на ищците, че О. Н. не е собственик на имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Н., улица ,,Б." № *, площ 555 кв.м, кв. 136, парцел 1.

Правната квалификация е разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 77 от ЗС и чл. 79, ал. 1 от ЗС.

Няма права и обстоятелства, които се признават. Няма и обстоятелства, които не подлежат на доказване. Няма твърдения от страните, 1 за които същите не представят доказателства и не сочат такива за събиране.

В тежест на ищците е да докажат, че в периода 1960-1965 г. в имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Н., праводателя на ищците е построил сграда, обозначена сега с идентификатор ***, еднофамилна, брой етажи 2, застроена площ 107 кв.м, както и друга сграда с идентификатор ***, предназначение – гараж, етаж – 1, застроена площ 26 кв.м, както и сграда с идентификатор ***, на допълващо застрояване, брой етажи – 1 , застроена площ 32 кв.м.

Праводателят на ищците владее процесния имот, който е застроил от 1950 г., като от 1989 г. вече ищците по делото са установили самостоятелна фактическа власт върху имота и сградите.

Ищците са облагородили имота, а същите действия извършил и праводателя им преди застрояване. Процесният имот е ограден от съседните имоти с бетонни стени и представлява дворно място, в което са построени трите сгради.

Владението на ищците и на праводателя им е явно, спокойно, несъмнено, непрекъснато и необезпокоявано от никого. От 1989 г. и до сега те не са губили владението, а преди това то не е губено и от праводателя им.

Следва да докажат, че при предприемане на действие за снабдяване с документ за собственост, ищците установили, че за техния ПИ е съставен АЧОС, а преди това и АДС, като в АДС като основание за собственост е посочена заповед, която обаче е за одобряване на кадастралния и регулационния план на Н..

Ответникът не навежда фактически твърдения, а признава иска, поради което не носи доказателствена тежест.

СЪДЪТ предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

АДВ. В. – Приемам доклада, нямам възражения и бележки. Да се приеме за окончателен.

С Ъ Д Ъ Т намира, че ще следва да обяви за окончателен гореизложеният проект за доклад, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА за окончателен гореизложеният проект за доклад.

СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ СЪДЕБНО ДИРЕНЕ.

На основание чл.148, ал.1 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото допуснатите такива с Определение № 626/07.08.2026 г., а именно ксерокопия представени от ищеца на: Скица на №15-2974676/28.10.2025 г. с идентификатор ***. поземлен имот.

АДВ. В. – Уважаеми г-н Председател, има признание на иска, поради което не желаем да събираме други доказателства. Имаме искане за 2 постановяване на съдебен акт при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК, доколкото е налице признание от изрично упълномощен представител.

Не са налице отрицателните предпоставки на ал. 3 от чл. 237 от ГПК, както и настоящото производство не е от категорията на такива, които законодателят е изключил приложното поле на признание на иска. Изрично заявявам от името на доверителите ми, че в настоящото производство не се претендират съдебно-деловодни разноски.

СЪДЪТ намира, че са налице условията по чл. 237, ал. 1 от ГПК, а именно налице е признание на иск от ответника и искане от ищеца за произнасяне с решение при признание на иска. Освен това, съдът намира, че не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 от ГПК.

Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014г. на ВКС по гр.д. №5289/2013г., първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск, когато предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В това решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска, съобразно изложените твърдения и след това да се произнесе по основателността и евентуално, да допусне и уважи признанието на иска.

В настоящия случай, представителят на ответника освен, че прави признание на иск, в отговора изрично заявява, че процесния имот никога не е владян от общината и същата няма интерес към имота. Освен това пояснява, че записването на много имоти в общината по чл. 19 ЗСПЗЗ е станало в минал момент, тъй като се е смятало, че тези имоти нямат собственици, но всъщност такива е имало и това са хора от общината, които са си владели имотите.

Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно съдът да указва на страните, против волята им, да ангажират доказателства за основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложенията на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като например чл. 318, чл. 324, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.

На последно място, следва да се отбележи, че законодателят винаги е гледал с добро око и е толерирал по-мирното и доброволно приключване на съдебни спорове – неслучайно в хода на процеса съдът е длъжен преди започване на съдебното дирене и преди приключването му, да покани страните към спогодба, освен това, законодателят е въвел и друга процедура за по-облекчено и мирно приключване на възникнал спор, каквато е медиацията.

Тоест, всичко гореизложено навежда на мисълта, че до мирно уреждане на спора може да се стигне не само преди започване на съдебното дирене, а и по време на същото, като то бъде прекратено и се уважи волята на ответника да признае иска.

3

Водим от всичко гореизложено, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.

ОБЯВЯВА на страните, че ще се произнесе с решение, съобразно признанието на иска.

ПОСОЧВА 12.11.2026г., като ден, в който ще обяви решението си.

ПРОТОКОЛЪТ се изготви в с.з.

ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 09:11 ч.

Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д. Х.____________ Секретар: ___________Й. Б.____________

4