Решение № 1410 от 04.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1410 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина А.

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20251100500056 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 19433 от 29.10.2024 г., постановено по гр. дело № 9305 по описа за 2024 г., Софийският районен съд, 84-ти състав, изменя на основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 от Семейния кодекс (СК), размера на дължимата месечна издръжка от И. В. М., ЕГН **********, определена с влязло в сила Решение № 4012 от 18.11.2021 г. по гр. дело № 52251/2021 г. по описа на СРС, 92-ри състав, като го осъжда да заплаща на Б. И. М., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и законен представител Т. Т. А., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 400.00 лева, считано от 20.02.2024 г. (датата на исковата молба), до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Отхвърля иска за разликата над уважения размер от 400.00 лева до пълния претендиран от 700.00 лева месечно. Осъжда на основание чл. 78, ал. 3 ГПК И. М. да заплати на Б. М., действащ чрез неговата майка и законен представител Т. А., разноски по делото в размер на 400.00 лева. Осъжда на основание чл. 78, ал. 6 ГПК И. М. да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 216.00 лева – държавна такса върху увеличения размер на издръжката. Допуска, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта относно така присъдената издръжка.

1

Ищецът Б. И. М. (въззивник в настоящото производство), действащ чрез неговата майка и законен представител Т. Т. А., е останал недоволен от така постановеното Решение и го обжалва с въззивна жалба в частта, с която е отхвърлен искът за разликата над уважения размер от 400.00 лева до предявения от 700.00 лева месечно. В жалбата се излагат подробни оплаквания за неправилност на съдебния акт в обжалваната част, като по същество се поддържа, че поради допуснати съществени процесуални нарушения изводите на първата инстанция относно размера на издръжката, който следва да бъде увеличен, са необосновани. Изтъква и доводи, че неправилно е определен размера на общата месечна издръжка, а оттам и дела на ответника от нея. Съобразно с изложеното моли въззивния съд да отмени решението в атакуваната отхвърлителна част и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск до пълния претендиран размер от 700.00 лева месечна издръжка. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.

Ответникът И. В. М. (въззиваема страна в настоящото производство), е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който е оспорил същата изцяло като неоснователна по изложените в нея оплаквания за неправилност на Решението в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден като цяло и допустим в обжалваната част съдебен акт.

Решението в частта, с която е уважен искът по чл. 150 СК за присъдената сума до 400.00 лева месечна издръжка и в частта, в която е допуснато предварително изпълнение по реда на чл. 242, ал. 1 ГПК относно присъдената издръжка, като необжалвано, е влязло в сила.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:

Между страните не се спори, че ответникът И. М. е баща на ищеца Б. М., роден на **** г.; че детето е ученик и че с влязло в сила Решение № 4012 от 18.11.2021 г., постановено по гр. дело № 52251/2021 г. на Софийски районен съд, 92-ри състав, е прекратен по взаимно съгласие бракът на ответника М. и майката на ищеца – Т. А., която упражнява родителските права по отношение на малолетния ищец и при която е определено местоживеенето на детето. Със същото Решение родителите са постигнали споразумение, бащата да заплаща месечна издръжка в размер на 250.00 лева, считано от 18.11.2021 г., като е постигнато съгласие и относно режим на лични отношения на детето Б. с бащата И..

Спорни между въззивника и въззиваемия са обстоятелствата относно размера на общата месечна издръжка на детето, дела на всеки от родителите от нея и нуждите на ищеца от издръжка в претендирания размер.

Не се спори и относно установения в първата инстанция размер на доходите на всеки от родителите. От приетата служебна бележка от 03.04.2024 г. издадена от „Топлофикация София“ ЕАД относно доходите на ответника, два броя фиш за заплата от месец 11.2023 г. и 2 месец 12.2023 г. на ответника, както и от справка от НАП, вх. № 164748 от 21.05.2024 г. по описа на СРС, се установява средномесечен брутен доход за 2023 г. в размер на 2 668.72 лева и за 2024 г. – 3 757.60 лева. За майката Т. А. въз основа на справка от НАП относно актуалните трудови договори е доказано основно месечно възнаграждение в размер на 4 102.58 лева (л. 93 от първоинст. дело), а видно от справка данни за осигуряването от НАП (л.

130 от първоинст. дело) по отношение на Т. А. е установен средномесечен брутен доход за 2024 г. в размер на 5 149.39 лева.

От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 44, том I, peг. № 304, нот. дело 36/2024 г., на нотариус Й.Л. от 29.01.2024 г., е видно, че ответникът И. М. е продал собствен имот за сумата от 205 362.00 лева, като е доказано и в хода на съдебното дирене пред първата инстанция, че с получената продажна цена е погасен на 06.02.2024 г. остатък от ипотечен кредит с номер на договора HL144794, в размер на 123 997.26 лева (банково удостоверение, изх. № 1 от 16.01.2024 г., издадено от „Юробанк България“ АД и банково удостоверение, изх. № 10 от 06.02.2024 г.).

Във връзка с очертания предмет на въззивна проверка, въззивният съд намира, на първо място, че от първата инстанция неправилно е определен размера на общата месечна издръжка на детето Б.. Необоснован е изводът на първоинстанционния съд, че месечно за правилното развитие на малолетния ищец е необходима сума от общо 650.00 лева.

Последната би покривала единствено екзистенц минимума и то към момента, когато е определена. Издръжката следва да покрива нужди и за периода, след влизане в сила на решението, до настъпване на обстоятелства, при които подлежи на нова промяна.

Настоящият състав на съда намира, че общата месечна издръжка за дете, на възрастта на ищеца и съобразно със социално – икономическите условия в страната, възлиза на сума от 562.42 евро (1 100.00 лева), необходими за покриване на базисните потребности от храна, учебни пособия, транспорт и социално-културни потребности.

Въззиваемият – ответник, следва да поеме по-голям дял от така приетия общ размер, или сумата от 306.78 евро (600.00 лева), съобразно с установените му материални възможности по делото, и обстоятелството, че не полага непосредствените грижи за малолетния ищец. И. М. няма алиментни задължения към други лица, в активна работоспособна възраст е и е здрав. Отделно от това, при преценката на неговите материални възможности е важно и обстоятелството, че от цената на продадения недвижим имот (с част от нея е погасен напълно ипотечен кредит) е останала значителна част, с която разполага за покриване на свои нужди, в т. ч. и на своето дете.

Майката Т. А. има по-високи доходи от бащата И. М. и следва да допълва нужните средства за отглеждане и възпитание на детето. Съществено е при определяне на размера на издръжката е, че същата следва да се доставя така, все едно родителите живеят заедно и полагат съвместно грижи за отглеждането и възпитанието на детето. Предвид това, дори да има някакви материални затруднения дължащият издръжката родител, последните не следва да бъдат в ущърб на ненавършилото пълнолетие дете.

За разликата над 600.00 лева до пълния претендиран размер от 700.00 лева 3 искът по чл. 150 СК се явява неоснователен. Не са установени релевантни нужди, съответстващи на дефиницията за най-добър интерес на детето (§ 1, т. 5 ЗЗДт), като родителите следва да вземат по общо съгласие решенията за посещаваните от малолетния ищец извънкласни занимания по спорт, езици и други. В конкретния случай, няма данни за постигнат между бащата и майката консенсус относно многобройните и ненужно ангажиращи времето на ищеца занимания, на които детето Б. е записано еднолично от майката Т. А.. Ето защо, макар и да са установени, чрез ангажираните във въззивното производство писмени доказателства (л. 12 – 13, л. 40 – 44 и л. 46 – 48 от въззивното дело), сторените разходи за заплащане на посещения по няколко различни вида спортни занимания, настоящият състав на съда намира, че тези суми не са относими към размера на издръжката, нужна на въззивника – ищец месечно.

За пълнота следва да се посочи, че всички разходи, които не се заплащат регулярно, а ad hoc – например за посещения на лагер, стоматологично лечение и други, не могат да бъдат претендират по реда на чл. 150 СК.

Съобразно изложеното предявеният иск по чл. 150 СК е основателен и доказан до размера на сумата от 306.78 евро (600.00 лева), като обжалваното първоинстанционното Решение следва да се отмени в частта, в която искът за увеличение на месечната издръжка е отхвърлен за разликата над 400.00 лева до 600.00 лева и въззиваемият – ответник следва да бъде осъден да доплаща на ищеца сумата от още 102.26 евро (200.00 лева) месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.02.2024 г., ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката.

По разноските

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК въззиваемият – ответник И. М. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския градски съд сумата от 147.25 евро (288.00 лева) – държавна такса върху увеличения размер на издръжката.

На адвокат М. М., представляващ безплатно въззивника – ищец, действащ чрез неговата майка и законен представител, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр чл. 21 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, брой 14 от 2025 г.), следва да се присъдят разноски в размер на 204.52 евро (400.00 лева).

Разноски за процесуално представителство се следват и на въззиваемия – ответник И.

М. съобразно с отхвърлената част от жалбата в размер на 102.26 евро (200.00 лева).

Първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, в която на ответника И.

М. са присъдени разноски за разликата над 200.00 лева.

Ищецът не е претендирал присъждане на разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.

Така мотивиран, Софийският градски съд

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 19433 от 29.10.2024 г., постановено по гр. дело № 9305 по описа за 2024 г. на Софийския районен съд, 84-ти състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от Б. И. М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Т.

Т. А., ЕГН **********, иск по чл. 150 СК, срещу И. В. М., ЕГН **********, за сумата над 400.00 лева до размера на сумата от 600.00 лева, КАТО ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА, на основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК, И. В. М., ЕГН **********, да заплаща на Б. И. М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Т. Т. А., ЕГН **********, месечна издръжка от още 102.26 евро (200.00 лева) или общо 306.78 евро (600.00 лева), считано от датата на завеждане на исковата молба – 20.02.2024 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19433 от 29.10.2024 г., постановено по гр. дело № 9305 по описа за 2024 г. на Софийския районен съд, 84-ти състав, в останалата обжалвана отхвърлителна част.