Определение № 450 от 15.11.2022, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 450 гр. Ловеч, 15.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

Членове:

ИВАН И.

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ при участието на секретаря Ц.А БАЕВА в присъствието на прокурора Д. Т. Д. като разгледа докладваното от ИВАН И. Въззивно частно наказателно дело № 20224300600296 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази :

Производството е по чл. 345 и сл. от НПК.

Постъпила е жалба от адвокат П. Р. - АК гр. Ловеч, с адрес за призоваване и кореспонденция: гр.Л., обл. ловешка, ул. „Г.С.Р.", №4 процесуален представител и пълномощник на осъдения Н. Л. С., ЕГН:

********** - в момента изтърпяващ наказание „лишаване от свобода" в Затвора гр. Плевен.

Против протоколно определение №247/23.06.2022 Г. ПО ЧНД №2022432020081 по описа НА PC гр. Л. ЗА 2022 Г.

В жалбата се сочи,че с обжалваното определение PC гр. Л. е групирал на основание чл.25, във вр. с чл.23 от НК наложените му наказания с присъди по НОХД №198/2019 г. по описа на PC гр. Червен бряг, НОХД №221/2020 г. по описа на PC гр. Червен бряг, НОХД №310/2020 г. по описа на PC гр.

Червен бряг, НОХД №297/2020 г. по описа на PC гр. Л., НОХД №94/2021 г. по описа на PC гр. Червен бряг, НОХД №107/2021 г. по описа на PC гр.

Червен бряг и по НОХД №48/2022 г. по описа на PC гр. Л., като на основание чл.25, ал.1, вр. чл.213, ал.1 от НК било определено едно общо най-тежко наказание, а именно „лишаване от свобода" за срок от 2 години и 4 месеца, 1 наложено по НОХД №297/2020 г. по описа на PC гр. Л., като на основание чл.24 от НК, така определеното общо най-тежко наказание било увеличено с една година - близко до максимално предвиденото предвидено в закона увеличение.

Считат, че така наложеното увеличение на определеното общо наказание е прекалено тежко и не кореспондира със събраните по делото доказателства.

За да мотивира постановеното увеличение на наказанието съдът е обсъдил подробно и отново изпълнителните деяния по посочените по-горе наказателни дела, за които вече С. е получил наказания, което противоречи със съдебната практика да бъде преразглеждано вече решено дело с влязла в сила присъда и влошаване положението на осъдения. Неправилно,според тях, само въз основа на новото прочитане на деянията, те са оценени от съда като такива, с пo-висока степен на обществена опасност от обичайната, като оценката на обществената опасност на дееца дори е оценена като изключително висока степен.

Тези оценки и заключения на съда,приемат,че не кореспондират с изготвената и приета по делото съдебно психолого-психиатрична експертиза, чието заключение е в противоречие с изводите на съда, както и с извършената оценка на риска от служителите Затвора Плевен.

За да мотивира определението си съдът е насочил вниманието си към личностната характеристика и социалният облик и поведение на С. преди да бъдат приведени в изпълнение присъдите, които са предмет на настоящата комулация, което е било предмет на обсъждане и при постановяването им.Приемат също така,че данните от доклада на администрацията на затвора в гр.Плевен и психолого-психиатричното обсъждане към момента /т.е. след излежаване на 2 години и двадесет дни - близо до определеното най-тежко наказание/ тенденциозно не са обсъдени и оценени от съда.

Пресечено през същата призма е и оценката на признаването на вината по всички обвинения, за които на С. са наложени наказания и са сключени споразумения.

В действителност всички деяния за които е осъден С. са извършени по хулигански подбуди, но те по никакъв начин-не могат да бъдат оценени като такива с по-висока обществена опасност от обичайното. Тук може да се запитаме,според адвокат Р., кои са тези с обичайна обществена опасност и да 2 потърси мотивация за квалифициране на пo-високата такава, за да може да се направи сравнение. В заключението на приетата съдебно психологопсихиатрична експертиза експертите са дали отговор на въпроса: на какво се дължи това поведение на С. - употребата на психоактивни вещества, липсата на адекватен поведенчески модел за подражание, несигурна среда на възпитание отглеждане, като сочат че първите му противообществени прояви са под влиянието на реферетна група, с която е дружал по метода на любопитството и подражанието.

Не е взето предвид,според адвокат Р., и заключението на вещите лица за прогресивното подобряване в поведението на С. по време на изтърпяване на наказанието и намаляването на оценката от риска от висок на среден многократните му награди, трудовата му ангажираност и отговорност при изпълнение на поставените му задачи, което навежда до извода, че целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК са постигнати.

Освен това са положени усилия от съда да бъдат събрани по делото доказателства, свързани с личността на С., а именно връзката дете-баща между С. и синът му и съдебно психолого-психиатрична експертиза за бъдещата ресоциализация на осъдения. Освен, че тези данни нямат връзка и са неотносими с предмета на делото,според адвокат Р., усилията на съда са се ограничили до разпит на близките и на бившата съпруга на С. - Г. П.а, като в мотивите си съдът е обсъдил и кредитирал само и единствено показанията дадени от П.а, с която С. е във влошени отношения от години и които са дадени тенденциозно, с цел влошаване на положението му. Счита,че останалите свидетелски показания съдът дори не си е направил труда да обсъди. Приема,че те обаче ни дават неоспорими факти, че детето живее в близост до домът на С. и го посещава често, разбира се във времето през което С. не е бил в затвора и през което Г. П.а не го е извела в чужбина. Т.е. при всички възможни случаи за контакт с детето С. е осъществявал такъв.

Дори в показанията си П.а, тя сочи, че при едно от заминаванията си за чужбина детето е отглеждано от семейството на С. /страница 3 от протокола от 23.06.22г./. От данните на близките на С. се установява също, че детето посещава домът на родителите на С. и през времето, през което той изтърпява наказание „лишаване от свобода". Съдът е кредитирал и изготвеният от ДСП гр. Червен бряг, който е изготвен само въз основа на проведено интервю със свидетелката П.а, без да е осъществен контакт с детето.

3

Във връзка с гореизложеното, изводът направен от съда, че връзката между син и баща е на неформално ниво, непостоянна, откъслечна преди настоящото производство е необоснован, неоснователен и не кореспондиращ със събраните поделото доказателства,според защатата. Подобен извод не са се наели да направят и специалистите по изслушаната експертиза, въпреки прекият си контакт с осъдения.

Въз основа на гореизложеното моли Ловешки Окръжен съд/ЛОС/ да отмени обжалваното от тях протоколно определение №247/23.06.2022 г. по ЧНД №20224320200084 по описа на PC гр. Л. за 2022 г., в частта, с която на основание чл.24 от НК, определеното общо най-тежко наказание е увеличено с 1 /една/ година или да го намали.

В съдебно заседание представителя на Окръжна прокуратураЛовеч,заместник окръжен прокурор Д. Д. счита, че жалбата против определението на РС–Л., е неоснователна.Приема,че Районният съд законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 24 от НК като е увеличил определеното общо най-тежко наказание с 1 година. В тази връзка са изложените съображения, с които съда е приел, че се касае за изключително интензивна престъпна дейност, както и дръзки и системни нарушения на закона. Споделя изложените от съда съображения и моли ЛОС да остави жалбата без уважение.

Адвокат П. Р. поддържа въззивната жалба срещу определението на РС–Л., с което определение е направена кумулация на наложените с присъда и наказания, като е определено едно общо най-тежко наказание в размер на 2 години и 4 месеца лишаване от свобода, което съда на основание чл. 24, е увеличил с 1 година.Заявява,че подробно е написал възраженията. Допълва, че разпоредбата на чл. 24 от НК е диспозитивна и съда може да увеличи едно общо най-тежко наказание, но може и да не го увеличи. Всичко се прави с цел постигане целите на наказанието, а именно осъдения да се поправи и превъзпита.Приема,че в кориците на делото са приложени доказателства, които са издадени от администрацията в Плевен, че същият е многократно награден. Има оценка на риска, където е дадено становище, че от висока е паднала на средна. Ето защо, моли ЛОС да разгледа делото и да намали наложеното увеличено общо най-тежко наказание с 1 година или да върне делото на РС–Л. за разглеждане от друг състав.

Въззивната инстанция,като взе предвид съображенията в процесната 4 жалба,мотивите на РС-Л.,събраните по делото доказателства приема,че жалбата е основателна,макар и не по изложените съображения .

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

С определение №247/23.06.2022г.по ч.н.д.№81/2022г. по описа на РСЛ.,съдът е определил на основание чл. 25, aл. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 НК на осъдения Н. Л. С., ЕГН ********** едно общо най-тежко наказание между осъжданията му по НОХД № 198/2019г., по описа на PC Червен бряг, НОХД № 221/2020г, по описа на PC Червен бряг, НОХД № 310/2020г., по описа на PC Червен бряг, НОХД № 297/2020г., по описа на PC Л., НОХД № 94/2021г., по описа на PC Червен бряг, НОХД № 107/2021г., по описа на PC Червен бряг и по НОХД № 48/2022г., по описа на Районен съд гр. Л., а именно това наложено му по НОХД № 297/2020г., по описа на PC Л. в размер на 2/две/ години и 4/четири/ месеца "лишаване от свобода“, при първоначален строг режим.

Увеличил е на основание чл. 24 НК определеното общо най- тежко наказание Лишаване от свобода с 1/една/ година, или осъдения С. да изтърпи наказание Лишаване от свобода, за срок от 3/три/ години и 4/четири/ месеца, при първоначален строг режим.

Присъединил е на основание чл.25, вр. чл.23, ал.3 от НК към така определеното най-тежко наказание Лишаване от свобода"частично и наказание „Глоба" в размер на 5000 лв.

Приспаднал е на основание чл.25, ал.2 от НК, от така определеното общо най-тежко и увеличено наказание Лишаване от свобода, изтърпяното до момента (23.06.2022 г.) наказание в размер на 2/две/ години и 20/двадесет/дни, съгласно справка от Началника на Затвора Плевен с изх.№ 2111/18.05.2022г.

ПО ПРАВОТО

С процесното определение №247/23.06.2022г.по ч.н.д.№81/2022г. по описа на РС-Л. на основание чл. 25, aл. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 НК на осъдения Н. Л. С. е определил общо най-тежко наказание по подробно посочените по-горе присъди.Една от присъдите по НОХД № 297/2020г., по 5 описа на PC Л. касае престъпление одобрено със Споразумение

№12/11.02.2021г на Районен съд Л., в сила от 11.02.2021г, НОХД№ 20204320200297/2020г. за престъпление по чл. 325 ал.5, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. А и б.Б от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от 2/две/ години и 4 /четири/ месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим. Деянието извършено на 21.06.2019г. в периода около 00,45 до 01,45 часа в град Л., ул. „Възраждане" № 137А, до бензиностанция Родина.Също така РС-Л. е посочил,че е съобразил и постигнато споразумение №24/09.03.2022г на Районен съд Л., в сила от 09.03.2022г.; НОХД№ 20224320200048/2022, за престъпление по чл. 325 ал.5, вр. ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б. „а" от НК,по което е наложено в размер на 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА", което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим на осн. чл.57, ал.1, т.2, б. „б" ЗИНЗС. Деянието извършено в ранните часове на 15.7.2020 г. на бензиностанция „Родина", намираща се на изхода на град Л. в посока град Плевен.

В конкретния казус се касае за производство по реда на чл.306,ал.1 от НПК,съгласно която разпоредба е предоставена процесуална възможност на съдът да се произнесе с определение по въпросите за определяне на общо най-тежко наказание на основание чл.25 от НК.Съгласно разпоредбата на чл.28,ал.1,т.2 от НПК съдът разглежда наказателните дела като първа инстанция в състав от един съдия и двама съдебни заседатели,когато за престъплението се предвижда наказание повече от пет години лишаване от свобода,каквото е предвидено и по отношение на престъпленията,за които е сключено споразумение от жалбоподателя,подробно посочени по-горе.Т.е. след като в това производство при определяне на най-тежко наказание са и дела,в които жалбоподателя в настоящото производство е осъден по квалификации на деянията,които императивно се разглеждат в състав от съдия и двама съдебни заседатели,то тогава е следвало РС-Л. при разглеждане на предложението на РП-Ловеч-ТО-Л. да разгледа същото в състав от един съдия и двама съдебни заседатели,а не еднолично,както това е сторено.Независимо от това,че се касае за сключени от негова страна споразумения по тях,тъй като производството по решаване на делото със споразумение е предвидено в глава двадесет и девет от НПК,и в което производство законодателя е посочил,че същото се разглежда едноличночл.382,ал.2 от НПК,а производството по определяне на най-тежко наказание 6 измежду няколко постановени такива,какъвто е настоящия казус,се разглежда по реда на глава двадесета от НПК.В този смисъл е и разпоредбата на чл.383,ал.2 от НПК,в която законодателя императивно е посочил,че съдът определя общо наказание на основание чл.25 от НК по реда на чл.306,ал.1,т.1 от НПК.