Решение № 86 от 23.04.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Монтана, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЯНА МИХАЙЛОВА при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА Д. Д.А като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20261630200196 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 26-0996-000030/28.01.2026г. на Началник Сектор Пътна полиция в ОДМВР град Монтана, на Л. Г. Г. от гр.Монтана са наложени административни наказания - глоба в размер на 500.01 лева, 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР.

Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал наказания Г., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи и моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

Поддържа, че е управлявал автомобила с ясното съзнание, че бил напълно редовен, с изрядни документи, както и не е знаел, че същия е с прекратена регистрация, поради не сключена застраховка ГО.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата 1 основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното НП е издадено на жалбоподателя, затова че на 13.11.2025г. в 21:45 часа, в гр. Монтана, по бул.Трети март, с посока на движение от бул.Монтана към бул.Парта, управлява МПС лек автомобил Форд с рег.№ ххххххх, като при извършена справка с РСОД се установило, че МПС-то е със служебно прекратена регистрация на 04.11.2025г. във връзка с чл.143, ал.10 ЗДвП, поради липса на ЗГО. За горното нарушение е съставен АУАН серия GA № 4642882/13.11.2025г., за виновно нарушение на чл.140, ал.

1, пр.1 от ЗДвП.

Атакуваното НП се издава на основание Постановление от 15.01.2026г. на РП Монтана за отказ от образуване на досъдебно производство и прекратяване на преписка №6593/ 2025г. по описа на РП Монтана.

Съобразно разпоредбата на чл.140, ал.1 ЗДвП „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места”.

В нарушение на тази разпоредба е вменено, че жалбоподателя управлявал МПС, лек автомобил, който е със служебно прекратена регистрация на 04.11.2025г. по чл.143, ал.10 ЗДвП, поради липса на задължителна застраховка гражданска отговорност.

Жалбоподателят по същество не оспорва, че на посочената дата и час е управлявал собствения си лек автомобил, че автомобила е бил с регистрационни табели, както и се е намирало при него свидетелството за регистрация на МПС, въобще е управлявал автомобил, който е бил с изрядни документи. Поддържа, че при спирането му за проверка и извършената справка от полицейските служители, от последните разбрал, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила, поради неплатена застраховка „гражданска отговорност“, за което не е уведомен от органите на полицията или пък от застрахователя.

Тази позиция на нарушителя не бе оборена в хода на въззивното съдебно следствие от събраните доказателства. Допуснатите свидетели И. Б.

Илиев и М. Д. Д., полицейски служители, участвали в извършването на проверката и констатиране на нарушението, в съдебно заседание депозират показания в подкрепа констатациите в АУАН, а именно, че лицето управлявало МПС, за което след извършена справка се установява, че е със служебно прекратена регистрация, поради неплатена застраховка „гражданска отговорност“. И двамата свидетели са категорични, че водача им представил 2 свидетелство за управление на МПС и свидетелство за регистрация на процесния автомобил, както и че последния бил с поставени регистрационни табели на определените за това места. Свидетелите твърдят, че жалбоподателя разбрал за служебно прекратената регистрация на автомобила от тях, когато бил спрян за проверка.

В подкрепа на твърденията на жалбоподателя и разпитаните свидетели са и писмените доказателства, писмо на ОДМВР Монтана (л.68 от делото), видно от което, е че регистрацията на лек автомобил „Форд Фокус“ с рег.№ ххххххх, регистриран на името на Л. Г. Г., е била прекратена на 04.11.2025г. по чл.143, ал.10 ЗДвП при уведомление от ГФ, без задължителна застраховка „ГО“, както и че собственика по регистрация не е уведомяван за прекратяването на регистрацията на автомобила.

От приложените писмени доказателства, застрахователна полица (л.18 от делото) се установява, че жалбоподателя впоследствие е сключил застраховка „ГО“, на 13.11.2025г., непосредствено след извършената проверка.

Предвид установеното от фактическа страна, от правна съдът приема следното:

Макар от обективна страна да са налице елементите от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било доказателства за това, деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно.

Това определя нарушението като несъставомерно, поради липса на състав от субективна страна. Поради това неправилно и в нарушение на материалния закон е ангажирана административнонаказателната му отговорност за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което, НП е материално незаконосъобразно и следва да се отмени изцяло.

По несъмнен начин се доказва в процеса, че жалбоподателя е управлявал автомобила на 13.11.2025г., като същия е със служебно прекратена регистрация от 04.11.2025г. Нарушението е осъществено от обективна страна и по този факт няма спор между страните.

Жалбоподателят заявява, че е разбрал за прекратената регистрация на автомобила, когато е спрян за проверка на 13.11.2025г., не е уведомяван, както и от застрахователната компания. Тези твърдения не бяха опровергани от събраните в хода на административно наказателното производство писмени доказателства.

Това поведение на нарушителя изключва умисъла за извършване на деянието.

Съобразно изискванията на НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр.

105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.), чл.18б, т.8 от същата 3 регистрацията се прекратява служебно по чл. 143, ал. 10 ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд, какъвто е и настоящия случай.

Съобразно изискванията на чл.18б, ал.2 при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 8 се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра. Няма събрани доказателства за такова уведомяване, от които да е видно, че органите на полицията са изпълнили това свое задължение. Напротив поддържа се, че е отпаднало основанието „Пътна полиция“ да уведомява собственика за прекратяване на регистрацията. Разпоредбата на чл.18б, ал.2 от цитираната Наредба е в сила към момента на нарушението и не е отпаднало задължението на контролните органи да уведомят собственика на автомобила за прекратената служебно регистрация.

Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазлИ., а умишлено е деянието в случаите, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици. Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на административното нарушение, включително вината, която в административнонаказателния процес не се предполага.

При тези данни съдът намира, че нарушението се явява доказано от обективна страна, респ. налице е неизпълнение на разпоредбата на чл. 140, ал.

1 от ЗДвП, регламентираща изискването, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, в разпоредбата на чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е предвидено, че съответния водач се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба от 500 лв.

Ангажирането на административно наказателната отговорност по горепосочената норма изисква нарушителят да е действал умишлено, респ. да е управлявал съответното МПС със съзнанието, че същото е без регистрация, вкл. служебно прекратена такава.

В производството не са ангажирани доказателства, удостоверяващи обстоятелството, че в качеството си на водач на процесния автомобил жалбоподателят е знаел, съзнавал, че автомобила е със служебно прекратена регистрация.

Установи се, че административното нарушение не е извършено от субективна страна, поради което е несъставомерно и наложеното административно наказание се явява незаконосъобразно, за което издаденото 4

НП следва да бъде отменено изцяло.

Жалбоподателят не претендира разноски по делото, затова съдът не дължи произнасяне на основание чл.63д ЗАНН.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр. с ал.3, т.1 от ЗАНН, Районен съд-Монтана

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №26-0996000030/28.01.2026г. на Началник Сектор Пътна полиция в ОДМВР град Монтана, с което на Л. Г. Г. от гр.Монтана ЕГН **********, са наложени административни наказания - глоба в размер на 500.01 лева, 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР изцяло, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АСМонтана по реда на глава 12 АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5