Определение № 925 от 30.09.2025, Районен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 925 гр. Плевен, 30.09.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валери Цв. Цветанов като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Частно наказателно дело № 20254430201694 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази следното:

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 243 ал. ІV от НПК.

Първоинстанционният съд е сезиран с жалба по реда на чл. 243 ал.ІV от НПК от И. С. Н. против Постановление на Районна прокуратура – гр. Плевен от 10.09.2025г., с което е прекратено на основание чл.199 и чл.243, ал.1 т.1 във вр. с чл.24, ал.1 т.3 от НПК наказателното производство по досъдебно производство по преписка №5444/2015г. по описа на Районна прокуратураПлевен, образувано за престъпление по чл.209 ал.1 от НК.

Моли съда да постанови определение, с което да отмени Постановление на Районна прокуратура – гр. Плевен от 10.09.2025г., постановено по по досъдебно производство по преписка №5444/2015г. по описа на Районна прокуратура- Плевен, образувано за престъпление по чл.209 ал.1 от НК.

Съдът, като съобрази наведените в жалбата правни и фактически доводи и събраните по досъдебното производство доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 243 ал. ІІІ от НПК, допустима е, разгледана по същество е неоснователна.

Досъдебното производство е образувано на 11.02.2016г. при условията 1 на чл.212 ал.1 от НПК срещу неизвестен изъвршител за това, че на 18.05.2013г. в гр.Плевен , с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбудил у И. С. Н. от гр.Плевен заблуждение и с това му причинил имотна вреда престъпление по чл.209, ал.1 от НК.

В хода на разследването в качеството на свидетели са разпитани лицата:

И. С. Н., Е.Г.Д., Б.И.А., М.Б.Г., Л.Л.А., К.Т.Т., С.Р.Л. и др.

Между свидетелите С.Л. и И. Н. е проведена очна ставка.

Изготвени са съдебно - психиатрични експертизи, приобщени са множество документи от банкови институции и от Агенцията по вписванията.

По делото няма привлечени в качеството на обвиняеми лица и няма взети мерки за процесуална принуда.

Досъдебното производство е изпратено от разследващия орган в Районна прокуратура - Плевен с мнение за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК.

В хода на разследването е установена следната фактическа обстановка:

На 18.05.2013г. в град Плевен бил сключен договор за банков кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот № IK13-00117/18.05,201 Зг> между *** ЕАД от една страна и И. С. Н. като длъжник от друга страна , по силата на който банката предоставя на Н. сумата от 31000 лева за срок от 180 месеца с цел довършителни работи , подобрения ,ремонт .преустройство на апартамент в град Плевен , *** .Като обезпечение на посочения кредит била учредена договорна ипотека върху апартамент в град Плевен , ***, собственост на Н., както залог върху паричните му вземания по сметки, открити на негово име в банката.

На 03.06.2013г. бил сключен договор за предоставяне на кредитен лимит по револворища международна кредитна карта с гратисен период между *** ЕАД от една страна и И. С. Н. като длъжник от друга страна, по силата на който банката предоставя на Н. потребителски кредит под формата на кредитен лимит по револвираща кредитна карта в общ размер 1000 лева.

Посочените по - горе договори за кредит били подписани от Н. в присъствието на кредитния консултант от *** Клон Плевен - Е.Г.Д..

Двата кредита били обслужвани редовно до месец юни 2014г., когато Н. изпаднал в просрочие, като на 16.06.2015г. кредитите били обявени за 2 предсрочно изискуеми. На 16.09.2015г. банката подала две заявления за издаване на заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листове. След получаването им било образувано и.д. 715 по опис на ЧСИ Н.В., рег. № ***, ОС-Плевен, и на 10.02.2016г. бил проведен опис на ипотекирания в полза на банката апартамент на Н..

На 19.12.2014г. бил сключен договор за потребителски кредит FL748903 между *** АД и И. Н., като банката предоставила на Н. кредит в размер на 17242лева, който към дата 14.04.2016г. бил в просрочие 420 дни. Договорът подписан от Н. в присъствието на кредитния консултант от банката Л.А..

През месец май 2016г. / три години / след подписване на договора за кредит, обезпечен с единственото жилище на Н., последният подал жалба в Районна прокуратура -Плевен, че е бил измамен от лицето С.Л. /с прякор ***/, който го накарал да изтегли кредита с обещание, че ще ремонтира жилището му.

В своите показания Н. сочи, че с Л. са ***, като започнали да комуникират през 2012г. Л. му обещал, че ще ремонтира апартамента му, поради което нямало опасност да го загуби. Сочи, че уговорката им била Л. да плаща вноските по кредита, но след като го направил седем - осем пъти, след това престанал и банката обявила имота за публична продан. Св.Н. твърди още, че е дал сумата от 31000 лева на Л., като не е съставян документ за това и не е имало други лица, в присъствието на които се е случило това. Същото направил и с парите от кредита отпуснат от ***. От своя страна Л. отрича твърденията на Н., като между двамата е проведена очна ставка. В хода на същата не са изяснения противоречията в показанията им, като всеки изнася своята версия.

Видно от показанията на банковите служители, в присъствието на които Н. е подписвал договорите за кредит, същият е бил спокоен и адекватен, не се е оплаквал пред тях, че ще дава парите на някого или че е принуден да го направи под чужд натиск.

От показанията на св.Т. се установява, че през 2016г. се е срещнал с Н. случайно, като в хода на тази среща Н. е споделил, че има проблеми с банкови кредити, които не може да върне и си е заложил жилището, като Т. го посъветвал да подаде жалба.

От показанията на св. Б.А. се установява, че познава Н. още от училище.

3

Помни, че преди години е заложил апартамента си на *** на някакъв доктор, после апартамента му бил върнат. Твърди също, че знае от Н., че отново е заложил апартамента си като услуга на ***, който щял да плаща вноските.

Придружил Н. пред нотариус за изповядване на сделка със земеделски пари, като парите взел Н.. Впоследствие разбрал от Н., че е предал парите от земите на ***, за да ги внесе по кредита. Свидетелят заключва, че всъщност не знае кой и как плаща кредита. В подкрепа на твърденията му за предишни сделки на Н. с апартамента са показанията на св. В.П.. Последният твърди, че Н. и *** му М. имали уговорка относно жилището на Н., а именно М. да купи от Н. жилището, да го ремонтира и отдаде под наем, като с получените от наемите суми Н. изплати дълговете си към Топлофикация. Като пълномощник на Н., М. П. продал на *** си апартамента на Н. на 25.08.2005г. Две години по-късно Н. подал сигнал, че е бил измамен от П.и, като същите през септември 2007г. продали обратно апартамента на Н..

Видно от заключението на изготвената съдебно - психиатрична експертиза, И. Н. не страда от умствена недоразвитост или психично разстройство в тесния смисъл на думата. Касае се за органично разстройство на личността, дължащо се на мозъчно заболяване, увреда и дисфункция.

Интелекта му е в границите на нормата за човешката индивидуалност макар и в ниския диапазон. Същият е в състояние правилно да възприема, запаметява и да възпроизвежда факти от значение на истината, но лесно би могъл да се поддаде на внушения и манипулативни действия, като се поставя под съмнение дееспособността му.

Прокурорът при Районна прокуратура-Плевен в обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство е направил анализ на събраните по досъдебното производство доказателства.

За да прекрати наказателното производство, в мотивите си от 10.09.2025г., прокурорът е приел, че е налице хипотезата на чл.243, ал.1, т.1, във вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК – наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената от закона давност. Освен това от правна страна е прието, че не са събрани достатъчно доказателства относно субективната страна на деянието по чл.209 или друго престъпление от общ характер посмисъла на Наказателния кодекс. Според прокурора показанията на И. Н. досежно измамливи действия от страна на С.Л. са изолирани и не са 4 достатъчни, за да обосноват категоричен извод, че Л. го е въвел в заблуждение с користна цел, в резултат на което е направил разпореждане с недвижимия си имот и претърпял вреда.

Така постановеното постановление за прекратяване на наказателното производство е било обжалвано от И. С. Н..

Съдебният контрол върху постановленията за прекратяване на наказателното производство следва да даде отговор на въпросите дали са извършени всички необходими действия по разследването, изяснена ли е фактическата обстановка и направен ли е всеобхватен анализ на събраните доказателства. На съда е вменено позитивното задължение да провери както обосноваността на атакувания прокурорски акт, т.е. доколко възприетите фактически положения са изводими от доказателствената съвкупност или пък вътрешното убеждение на прокурора по фактите е опорочено поради игнорирането на част от доказателствените материали или тяхното изопачаване, така и неговата законосъобразност /материална и процесуална/ дали при правилно установената фактология материалният закон е приложен правилно и дали не е допуснато съществено процесуално нарушение в процеса на събиране, приобщаване и последващата оценка на доказателствените източници.

В наказателния процес задължението за излагане на мотиви се отнася до всички процесуални органи и във всички стадии на производството /арг. от чл.34 и чл.199 ал.2 от НПК/, като същото е закрепено изрично и на конституционно ниво – чл.121 ал.4 от Конституцията на Република България.

Мотивите представляват обективираното външно изражение на връзката между съдържанието на доказателствените материали, установената по делото фактическа обстановка, приложения закон и достигнатите от органите на съдебната власт умозаключения, въз основа на които постановяват съответен акт. Според съда обжалваното постановление на Районна прокуратура-Плевен за прекратяване на наказателното производство е мотивирано, като наблюдаващият прокурор стриктно е изпълнил вмененото му задължение и е провел задълбочено аналитично обсъждане на приобщения по делото доказателствен материал и е изложил аргументирано позицията си кои от тях кредитира с доверие, респ. кои от тях отказва да използва при формирането на свободното си вътрешно убеждение.

5

Съобразно разпоредбата на чл.199 ал.2 от НПК всяко постановление освен мотиви трябва да съдържа и диспозитив, като мотивите трябва да съответстват на диспозитива. Прокурорът при Районна прокуратура-град Плевен в мотивите на обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №ЗМ-206/2024г. по описа на ОДМВР-Плевен, е приел, че е изтекъл десетгодишния давностен срок за наказателно преследване, визиран в чл.80 ал. 1 т.3 от НК, тъй като за престъпление по чл.209, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години. Този извод на прокурора е законосъобразен и обоснован. Престъплението е довършено на 18.05.2013г. и десетгодишният давностен срок за наказателно преследване, визиран в чл.80 ал. 1 т.3 от НК, за престъпление по чл.209, ал.1 от НК е изтекъл на 18.05.2023г. Дори да се приеме, че престъплението е довършено, 6.06.2015г., когато кредитите са били обявени за предсрочно изискуеми, десетгодишният давностен срок е изтекъл на 6.06.2025г. За пълнота следва да се посочи, че правилната правна квалификация на деянието е по чл.210 ал.1 т.5 вр. чл.209 ал.1 от НК, но това не променя давностния срок, с чието изтичане се погасява наказателното преследване.

По така изложените съображения съдът счита, че жалбата на И. С. Н. по реда на чл. 243 ал. ІV от НПК против Постановление на Районна прокуратура – гр. Плевен от 10.09.2025г., с което е прекратено на основание чл.199, чл.243, ал.1 т.1 във вр. с чл.24, ал.1 т.3 от НПК наказателното производство по по досъдебно производство по преписка №5444/2015г. по описа на Районна прокуратура- Плевен, образувано за престъпление по чл.209 ал.1 от НК, е неоснователна. Обжалваното постановление на Районна прокуратура-Плевен за прекратяване на наказателното производство следва да бъде потвърдено.

Разпечатката съдържа 41 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/242f2154-2cae-479d-9668-b8200efb38fd