Решение № 6 от 17.02.2025, Районен съд - Царево
- Съд
- Районен съд - Царево
- Дело
- Административно наказателно дело 3/2025
- Вид
- Решение № 6
- Подписан
- 17.02.2025
- В сила
- 13.05.2025
- Състав
- Минчо Танев Танев
Цитирани разпоредби
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 211, ал. 3 · Закон за здравето
- чл. 36, ал. 1 · Закон за здравето
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№6 гр. Царево, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Нели Г. Стоянова като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно наказателно дело № 20252180200003 по описа за 2025 година
Производството е от административно наказателен характер, с правно основание по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по постъпила жалба от „С.“ ООД, ЕИК 102234939, срещу наказателно постановление № РД-05-24 от 09.12.2024 год. на Директор на РЗИ- Бургас, с което за нарушение на чл. 36, ал. 1 от Закон за здравето вр. чл.
2, ал. 1 от Наредба 9 за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции, на „С.“ ООД, ЕИК 102234939, е наложено наказание по чл. 211, ал. 3 от Закон за здравето "имуществена санкция" в размер на 2000,00 лв.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и се иска от съда то да бъде отменено, тъй като е издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен представител- адвокат. Пледира се за отмяна на НП. За ответника по жалбата, се явява юрисконсулт, който поддържа наказателното постановление като правилно и законосъобразно и иска неговото потвърждаване.
1
По делото бяха събрани писмени доказателства. Разпита се актосъставителя. Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:
При извършена на 29.08.2024 год. проверка в търговски обект- хотел в с. Лозенец, обл. Бургаска, стопанисван от дружеството жалбоподател- се установило, че дружеството не е уведомило компетентните органи, за настъпили промени в данните и обстоятелствата вписвани в Регистъра на обектите с обществено предназначение. Констатираните нарушения, мотивирали актосъставителя да състави акт за установяване на административно нарушение № 33 от 29.08.2024 год. в който нарушението било описано ясно, точно, подробно и изчерпателно. В АУАН са изложени подробно констатираното нарушение, дата и мястото на извършване на нарушението и виновните лица. Актът бил съставен в присъствието на представител на жалбоподателя и връчен лично на управителя. Въз основа на съставения акт, наказващия орган издал атакуваното наказателно постановление в което нарушението е описано по същия като в АУАН начин.
Деянието е квалифицирано като такова по чл. 36, ал. 1 от Закон за здравето вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба 9 за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции и санкционирано по чл. 212, ал. 3 от Закон за здравето.
Съдът установи изложената фактическа обстановка след обстоен анализ на събрания по делото доказателствен материал - писмените доказателства по АНП, приобщени към делото и гласните доказателствапоказанията на разпитания свидетел. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля като логични, последователни и напълно кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства. Съдът няма никакви основания, да се съмнява в правотата на показанията и в добросъвестността на свидетеля, при изпълнението на служебните му задължения. Цитираните показания са дадени под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната предубеденост или заинтересованост, поради което и съда няма основание да се съмнява в достоверността на показанията на този свидетели и кредитира същите като истинни.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази 2 разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Настоящото производство е от административно- наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл.
14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение.
Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.
В конкретния казус, съда съобрази следното:
В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служители на РЗИ а атакуваното наказателно постановление е издадено от Директор на РЗИ, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.
Съдът счита, че в случая нарушението е безспорно доказано от събраните по делото доказателства. Жалбоподателя също не отрича че е извършил нарушението за което е санкциониран. Предвид това, съда намира, че описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички признаци на административно нарушение на ЗЗ, което нарушението е извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административнонаказателна отговорност спрямо него.
3
Видно от събраните по делото доказателства, както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички процесуални правила и норми. Същите са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание, в изискуемия срок.
Посочените в тях фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното производство. Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби към установеното административно нарушение.
Вида и размера на административните наказания, които могат да бъдат наложени за констатираното нарушение, са определени в чл. 212, ал. 3 от ЗЗ, където е посочено, че когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 2000,00 до 15 000,00 лв. а при повторно нарушение от 5000,00 до 20 000,00 лв. Съдът счита, че административно- наказващия орган съвсем правилно е отчел факторите определящи тежестта на наказанието, така както повелява чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, поради което е наложил наказанието в минималния законоустановен размер.
Ето защо наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № РД-05-24 от 09.12.2024 год. на Директор на РЗИ- Бургас, с което за нарушение на чл. 36, ал. 1 от Закон за здравето вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба 9 за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции, на „С.“ ООД, ЕИК 102234939, е наложено наказание по чл. 211, ал. 3 от Закон за здравето "имуществена санкция" в размер на 2000,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд- Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________ 4
5