Определение № 1319 от 27.11.2025, Окръжен съд - Бургас

Мотиви към Определение № 1319 / 27.11.2025 г., постановено по ЧНД № 1395/2025 г.

Производството по делото е по молбата на лишения от свобода М. А. М., ЕГН:

********** и е по реда на чл.439, ал. 1 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК. Със същата се моли М. да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода“ от дванадесет години, наложено му с присъда № 2012/27 от 3.07.2012 г. на 12-ти Висш наказателен съд в Истанбул, потвърдена с решение № 2013/3083 на 10-ти наказателен състав на Върховния съд на Република Турция, влязла в сила на 4.04.2013 г., призната с Решение № 289/13.11.2023г. по ЧНД №1322/2023г. на Окръжен съд гр.Бургас.

Представителят на държавното обвинение намира молбата на осъдения М. за неоснователна като посочва, че не са налице убедителни доказателства за поправянето му.

В съдебно заседание представителят на началника на Затвора – Бургас изразява становище за неоснователност на молбата. Посочва, че от постъпването на осъдения в Затвора Бургас е изминал кратък период, през който не са постигнати целите на присъдата и корекционната работа с М. трябва да продължи, в каквато насока са становищата на затворническата администрация.

Защитникът на осъдения - адв.Нуретин, поддържа молбата на М., като отново моли последният да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода.

Осъденият М. А. М. поддържа молбата си и заявява, че се е поправил. Отново моли за условно предсрочно освобождаване.

Съдът изслуша становищата на страните, анализира поотделно и съвкупно събраните по делото доказателства, и прие за установено следното:

Осъденият М. А. М. е роден на ***** г. в село *****, община *****. Той е **** гражданин, със **** образование, ****, *****, с ЕГН: **********, като понастоящем изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвор – Бургас.

С присъда № 2012/27 от 3.07.2012 г. на 12-ти Висш наказателен съд в Истанбул 12-ти Наказателен съд за тежки престъпления в гр. Истанбул М. А. М.а е бил осъден за престъпление по чл. 188, ал. 3 и ал. 4 от Турския наказателен закон № 5237– трафик или доставка на наркотици или стимуланти. За извършеното деяние турският съд наложил на М.

М. наказание лишаване от свобода за срок от 17 години и 6 месеца и глоба в размер на 150 000 турски лири, които били преобразувани в 1095 дни лишаване от свобода. С решението /присъдата/ на основание чл. 223/2-д от Наказателно- процесуалния кодекс на Република Турция М. М. бил признат за невинен в извършване на престъпление „създаване, ръководство и членство в престъпна организация“. С решение № 2013/3083 от 4.04.2013 г., постановено от Върховния съд на Република Турция, 10-ти наказателен състав, било потвърдено решението на 12-ти висш наказателен съд в Истанбул. М. М. бил задържан на 7.07.2010 г., постъпил в турския затвор на 8.07.2010 г., а на 12.06.2017 г. той избягал от затвора. С писма от 15.06.2017 г. и от 29.06.2018 г. на Главна прокуратура на Република Турция било разпоредено на органите на реда да издирват осъдения в цялата страна.

Междувременно М. М. преминал в Република България, тъй като освен *** гражданство, имал и **** гражданство. Общата продължителност на задържането и престоя му в турския затвор била 2532 дни.

С Решение № 289/13.11.2023г. по ЧНД №1322/2023г. Окръжен съд гр.Бургас е признал и приел за изпълнение присъда № 2012/27 от 3.07.2012 г. на 12-ти Висш наказателен съд в Истанбул, потвърдена с решение № 2013/3083 на 10-ти наказателен състав на Върховния съд на Република Турция, влязла в сила на 4.04.2013 г., с която М. А. М. – роден на ***** г. в с.

1

****, общ. *****, с постоянен адрес: гр.****, ж.к. „******“ бл. ****, вх. ***, ет. ***, ап. ***, с **** и **** гражданство, ЕГН ********** е осъден за престъпление по чл. 188, ал.3 и ал. 4 от Турския наказателен закон – „Трафик или доставка на наркотици или стимулиращи вещества“, като намалил размера на наложеното наказание лишаване от свобода от седемнадесет години и шест месеца на дванадесет години лишаване от свобода и глоба в размер на 9615 /девет хиляди шестстотин и петнадесет лева. Квалифицирал е деянието по чл. 354а, ал. 2, изр. първо вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от Наказателния кодекс на Република България. Постановил е изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от дванадесет години, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС определил първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието. Приспаднал е на основание чл.

468, ал. 4 от НПК времето на задържането под стража и изтърпяното в Република Турция наказание лишаване от свобода в размер на 2532 /две хиляди петстотин тридесет и два/ дена.

Начало на наказанието - 14.11.2023г.

Към датата на разглеждане на делото от настоящия съд - 27.11.2025 г., от така наложеното му наказание осъденият М. е изтърпял фактически 2 (две) години и 13 (тринадесет) дни, и му е зачетено задържане от 7 (седем) години и 12 (дванадесет) дни, от работа 7 (седем) месеца и 18 (осемнадесет) дни или всичко е изтърпял 9 (девет) години 8 (осем) месеца и 13 (тринадесет) дни, като остатъкът за изтърпяване по данни от приложената по делото справка от Затвора - Бургас е 2 (две) години, 3 (три) месеца и 17 (седемнадесет) дни.

М. понастоящем изтърпявал наказание от 14.11.2023г. при първоначален строг режим, като бил за първи път в затвора. От 22.02.2024 г. бил разпределен в ЗО „Дебелт“.

Лишеният от свобода бил трудово ангажиран от месец юни 2024 г. на доброволен труд като „работник кухня“. От месец юли 2024 г. бил назначен на работа по домакински щат на ЗО „Дебелт“ на длъжност „работник в затворническа кухня“. При изпълнение на задълженията си бил стриктен. Поради трудовата му заетост не участвал специализирана групова работа, но с него се провеждали ежемесечни консултации с елементи от специализирана програма „Умения за мислене“.

По време на престоя му в пенитенциарното заведение не е бил дисциплинарно наказван, но бил награждаван два пъти през месеците април и август 2025 г.

В провежданите корекционни дейности, М. показвал постоянство в поведението си, спазвал оказаните времеви рамки при изпълнение на плана на присъдата по чл. 156 от ЗИНЗС, поради което целите и задачите очертани в него се постигали в известна степен.

Във връзка с депозираната молба била изготвена актуалната оценка на риск от рецидив, която е 40 точки. Рискът от вреди е определен в средни нива и е насочен към обществото.

Силно изразени проблемни зони в профила на нуждите с необходимост от корекционно въздействие са отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение, умения за мислене. В тази връзка лишеният от свобода признавал участието си в извършеното престъпление, успявал да формулира мотивите за деянието си - а именно бързи и лесни пари, за които твърдял, че са щели да спасят бизнеса в сферата на търговията, но често изразявал по-скоро оправдателни фактори допринесли за криминалното му поведение.

Заявявал мотивация за промяна на криминалния модел. Демонстрирал самооценка адекватна на обкръжаващата го среда. При изтърпяване на наказанието лишаване от свобода демонстрирал способност да се ограничава от допускането на дисциплинарни нарушения и обвързване с криминалното обкръжение. Въздържал се от безразсъдно и рисково поведение.

В условията на ЗОЗТ „Дебелт“, бързо осъзнавал последствията от определен вид поведение и резултатите от него, разбирал изискванията, но все още бил склонен да решава проблемите неадекватно.

Единодушно е мнението на всички длъжностни лица, дали становище във връзка с 2 настоящото производството – началника на Затвор Бургас, началника на сектор ЗО „Дебелт“, началник на сектор СДВР; доклад за пробационен надзор, което може да се обобщи в насока, че целите и задачите, очертани в плана на присъдата по чл. 156 ЗИНЗС, не са постигнати към настоящия момент в планираната степен, по начин, показващ трайни промени в нагласите и поведението на М.. Сочи се, че именно целите и задачите по първоначалния план на присъдата, се постигат бавно и с относително постоянни резултати, поради проявата на ригидно мислене и поведение. Администрацията все още нямала преки и обективни доказателства за способността на лишения от свобода М. за саморегулация и самоконтрол при живот на свобода. Администрацията посочва, че с оглед срока на наказанието „лишаване от свобода“ и с цел плавна реинтеграция за живот на свобода е препоръчително прекатегоризация на лишения от свобода в общежитие от открит тип, където би могъл с действията си при различни режимни ограничения да докаже, че се поправя.

С оглед на така установените фактически положения, настоящият съдебен състав счита, че за осъдения М. не са налице всички предпоставки по чл. 70, ал. 1 НК за прилагането на института на условното предсрочно освобождаване. Действително, в случая е налице първата предпоставка по чл. 70, ал. 1 НК, тъй като осъденият е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание от 12 години лишаване от свобода.

В нормата на чл.439а /ДВ, бр.13 от 07.02.2017г./ от НПК ясно са регламентирани обстоятелствата, които следва да се отчитат като доказателства за поправянето на осъдения – това са всички обстоятелства, които сочат на положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

След въвеждане на законодателната промяна, посочена по-горе, продължава да бъде важима и задължителната за съдилищата, установена с Постановление на Пленума на Върховния съд №7/1975г., изм. с ППлВС №8/1987г., съдебна практика, която приема, че констатацията за показано от осъдения примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина. От значение са още изводите за постигане на целите на наказанието с оглед промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и тези за липсата на рискове, което е в защита и на обществения интерес. Съблюдавайки цитираната задължителна съдебна практика на върховната ни съдебна инстанция, разпоредбите на чл.70, ал.1 от НК и чл.439а от НПК изискват цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в пенитенциарното заведение. Доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на лишения от свобода, а не да цели привидно изпълнение на критериите за условно предсрочно освобождаване.

Видно от посочените горе източници на информация не е постигнато необходимото пълноценно и ефективно изпълнение на целите на наказанието лишаване от свобода.

Изготвената оценка на риска от рецидив и вреди е в сравнително високи стойности.

Изтърпяната към момента част от наказанието „лишаване от свобода“ не е довела в достатъчна степен до неговото поправяне и превъзпитание.

Съдът намира, че не са настъпили устойчиви положителни промени в съзнанието и поведението на осъдения М., изключващи категорично опасността от негово последващо противоправно поведение в условията на свобода и че съществуват обстоятелства, указващи необходимост от продължаване на поправителното въздействие спрямо него за постигане промяна в отношението му към правонарушението и установените в обществото правила. С 3 оглед на това и прецени, че към настоящия момент не са изпълнени всички законови изисквания осъденият да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода, а се налага продължаване на корекционно – възпитателната работа с него в условията на затвора за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК.

По изложените съображения съдът намери, че молбата на осъдения М. за условно предсрочно освобождаване, към момента е неоснователна и следва да се остави без уважение.