Решение № 270 от 12.12.2019, Районен съд - Ихтиман

Р Е Ш Е Н И Е гр.

Ихтиман, 12.12.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА при секретаря Маргарита Минчева, като разгледа докладваното от съдията а.х.д. № 219/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното: производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН

Г.Д.А. ЕГН ********** *** е обжалвал наказателно постановление (НП) № ....2019 г. на Началника на РУ на МВР И…………., с което на основание чл. 257, ал. 1 ЗМВР му е наложена глоба в размер на 500 лева.

В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно.

Оспорват се констатациите в АУАН и се твърди, че не е извършено твърдяното административно нарушение.

Въззиваемата страна, не изпраща представител, не взема становище по жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, съобразно с чл. 14 и 18 НПК, приема за установено следното:

АУАН № ....2018 г. е съставен за това, че на посочената дата около .... часа жалбоподателят Г.А. *** пред дискотека „...“ след разпореждане на висок, ясно разбираем за него език, няколкократно да преустанови физическа саморазправа с лицето Д.Й.Б., е продължил със саморазправата, с което е нарушил чл. 64, ал. 2 и ал. 4 ЗМВР.

От разпита на св. Р.С., който е служител на РУ на

МВР-Ихтиман, се установява, че на ...2018 г. се намирал в централната градска част на гр. И….., когято възприел, че Г.А. спорел на висок глас с Д.Б.. Двамата се дърпали взаимно, като на А. било разпоредено да преустанови действията си. Впоследствие А. бил отведен в сградата на РУ на МВР Ихтиман, където му бил съставен акт за установяване на административно нарушение.

Според другите служители на РУ на МВр-Ихтиман, които са се намирали на мястото на инцидента – св. А.С. и И.К., Г.А. и Д.Б. се карали и бутали, като колегата им С. разпоредил на А. да преустанови действията си.

От своя страна св. В... Д..., който е очевидец на случилото се, Б. говорил с А. на висок глас, като когато полицаите пристигнали не са казали нищо на А., а направо го отвели в полицейското управление. Тези факти са споделени и от св. М.С., който също се е намирал пред дискотека „...“, когато възприел, че А. и Б. спорели, а пристигналите на място полицаи разпоредили на Б. да се прибира в дискотеката, а А. отвели в полицията.

Св. Д.Б. също отрича да е имало физическа саморазправа с А., като твърди, че когато полицаите дошли само питали дали има проблем.

Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното НП № ………...2019 г., с което на А. на основание чл. 257, ал. 1 ЗМВР е било наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лв.

С оглед установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Актът и наказателното постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, в кръга на тяхната дейност, при спазване на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което не са налице обстоятелства за тяхната отмяна на формално основание. В случая в обстоятелствената част както на АУАН, така и на НП макар и кратко нарушението е описано ясно и точно със всички съставомерни белези, като са посочени и обстоятелствата, при които е извършено то – че на посочената дата и място след разпореждане на висок, ясно разбираем за него език, няколкократно да преустанови физическа саморазправа с лицето Д.Й.Б., е продължил със саморазправата .

По същество обаче не се доказа извършването на твърдяното административно нарушение.

Съгласно чл. 64, ал. 1 и 2 ЗЗМВР полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено, а при невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят. От своя страна разпоредбата на чл. 64, ал. 4 ЗМВР, предвижда, че разпорежданията са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или застрашават живота или здравето му.

Редакцията на закона предполага, че за да е съставомерно съответното поведение е необходимо да бъде доказано както съдържанието на съответното разпореждане с оглед преценката дали неговият смисъл е разбираем за лицето, така и дали последващите действия на нарушителя са насочени именно към неизпълнението на конкретното полицейско разпореждане.

В случая от събраните в хода на съдебното следствие доказателства не се установи по несъмнен начин, че е имало физическа саморазправа между жалбоподателя А. и св. Б., така че да съществуват основания за издаване на полицейско разпореждане за преустановяването й. Освен това не се събраха каквито и да е доказателства за това, че А. не е изпълнил даденото му устно полицейско разпореждане, така че да е извършил административното нарушение, за което е образувано производството. Самите служители на полицията не посочват конкретните фактически действия на жалбоподателя А., от които може да се направи извод, че той не се е съобразил с конкретно дадено му полицейско разпореждане.

Това дава основание на настоящия състав да приеме, че не е доказано от обективна и субективна страна извършването на административно нарушение по чл. 64, ал. 4, вр. ал. 2 ЗМВР, поради което и атакуваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Водим от изложеното, съдът

Р Е

Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление

№ ....2019 г. на Началника на РУ на

МВР Ихтиман, с което на Г.Д.А. ЕГН ********** *** на основание чл. 257, ал. 1 ЗМВР му е наложена глоба в размер на 500 лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред АС– София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ:

(Р.

Йорданова)