Решение № 283 от 19.08.2026, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Административно наказателно дело 1028/2025
- Вид
- Решение № 283
- Подписан
- 19.08.2026
- В сила
- 17.09.2026
- Състав
- МАРИЯ ДИМОВА ШОЛЕКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 165, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 165, ал. 2, т. 7 · Закон за движението по пътищата
- чл.182, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.182, ал.2, т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.182, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.182, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188 · Закон за движението по пътищата
- чл.189з · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.30, ал.5 · Закон за измерванията
РЕШЕНИЕ
№ 283 гр. Ловеч, 19.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА при участието на секретаря КОСТАДИНКА П. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно наказателно дело № 20254310201028 по описа за 2025 година С наказателно постановление № 25-0906-000671/03.09.2025 г. на Д.П.Д., Началник група сектор ПП към ОД на МВР-Ловеч е наложена на основание чл.182, ал.5, във връзка с ал.2, т.4 от ЗДвП глоба в размер на 600 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на Б. Г. Б., ЕГН:
**********, за това, че на 13.10.2024 г. в 20:06:53 часа на ПП I-4, км. 65+700, землището на с.Малиново, извън населено място, с посока на движение към гр.София, е управлявала собствения си лек автомобил „Нисан Джук“, с peг. № ** **** **, със скорост 98 км/ч при въведено ограничение на скоростта с ПЗ В-26 60 км/ч. Превишението от 38 км/ч, след приспаднат толеранс от минус 3 % е констатирано със система за видеоконтрол SITRAFFIC Lynx с № 107С499А01080023, заснемаща и записваща дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС и е показано на водача със снимков материал № 00038А от 13.10.2024 г. Нарушението е извършено системно в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К/9380941, влязъл в сила на 26.09.2024 г., ЕФ серия К/4101379, влязъл в сила на 26.09.2024 г., ЕФ серия К/4782019, влязъл в сила на 26.09.2024 г., ЕФ серия К/6286062, влязъл в сила на 26.09.2024 г. АУАН е съставен за нарушение №33710 от 13.10.2024 г. на ЕЦОН в отсъствие на нарушителя, след като е поканен и попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП, с което е извършил:
1. Водач системно превишаващ разрешената максимална скорост извън 1 населено място от 31 до 40 км/ч, с което виновно е нарушил чл.21, ал. 2 от ЗДвП. С НП на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 26 контролни точки на водача.
Недоволна от наказателното постановление останала жалбоподателката Б. Г. Б., която го обжалва чрез адв.С.С. в срок и излага, че е незаконосъобразно, тъй като нарушението не е извършено при условията на системност, АУАН е съставен след изтичане на тримесечния давностен срок по чл.34 от ЗАНН, описанието на нарушението е противоречиво, като излага подробни съображения и моли съда да отмени обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована не се явява, не се явява адв.С..
Ответникът – Началник група сектор ПП към ОД на МВР-Ловеч МВР Ловеч, редовно призован не изпраща представител.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и е подадена в срок, тъй като видно от материалите към преписката НП е връчено на жалбоподателката на 09.10.2025 г./л.6/, а жалбата е входирана на 18.10.2025 г./л.53/ в СДВР и изпратена на РСЛовеч, съдът приема, че същата е подадена в законоустановения срок, като по същество е частично основателна.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите Т. И., С. С. и В. Д., от становището на процесуалния представител на жалбоподателя, изразено в жалбата, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 15.07.2025 год. бил съставен Акт № 0504499 за установяване на административно нарушение от свид. Т. И., в присъствието на свид. С. С. и свид. В. Д., срещу Б. Г. Б., за това, че на 13.10.2024 г. в 20:06:53 часа на ПП I-4, км. 65+700, землището на с.Малиново, извън населено място, с посока на движение към гр.София, е управлявала собствения си лек автомобил „Нисан Джук“, с peг. № ** **** **, със скорост 98 км/ч при въведено ограничение на скоростта с ПЗ В-26 60 км/ч. Превишението от 38 км/ч, след приспаднат толеранс от минус 3 % е констатирано със система за видеоконтрол SITRAFFIC Lynx с № 107С499А01080023, заснемаща и записваща дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС и е показано на водача със снимков материал № 00038А от 13.10.2024 г. Нарушението е извършено 2 системно в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К/9380941, влязъл в сила на 26.09.2024 г., ЕФ серия К/4101379, влязъл в сила на 26.09.2024 г., ЕФ серия К/4782019, влязъл в сила на 26.09.2024 г., ЕФ серия К/6286062, влязъл в сила на 26.09.2024 г. АУАН е съставен за нарушение №33710 от 13.10.2024 г. на ЕЦОН в отсъствие на нарушителя, след като е поканен и попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП, което представлява нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП. По съставения акт жалбоподателката не е направила възражения. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление.
Актосъставителят и свидетелите по акта в с.з.поддържат отразените в акта констатации, като дават подробни обяснения за процедурата по съставяне на АУАН.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното:
АУАН и НП са издадени от компетентни лица, видно от приложената към преписката заповед на Министъра на вътрешните работи.
Спазен е срока по чл.34 от ЗАНН, тъй като тъй като нарушителят не е бил известен към момента на извършване на нарушението и фиксиране на скоростта. Контролните органи са получили данни за собствеността на автомобила след обработване на информацията от системата за контрол на скоростта, след което по рег.номер на автомобила са установили собственика му. След това жалбоподателката е попълнила декларация по чл.188 от ЗДвП/л.8/, в която е отразила, че на 13.10.2024 г. около 20:06 часа автомобилът й е управляван от нея, като е посочен рег.номер на автомобила, дата и час, за които се отнася декларираното обстоятелство. На същата дата – 20.06.2025 г. е получила и попълнила покана за съставяне на АУАН. Преписката е била върната в ОД на МВР-Ловеч. Ето защо съдът приема, че е спазена е процедурата на жалбоподателката да се изпрати декларация по чл.188 от ЗДвП, както и покана за явяване на нарушителя за съставяне на АУАН, като жалбоподателката е запозната със съдържанието й, получила я и не се е явила в сектор ПП-Ловеч и акта е съставен в нейно отсъствие при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели, като е изпратен за връчване по делегация чрез съответното РУ по местоживеене на жалбоподателката и макар да не присъстват данни кога е 3 изпратен от ОД на МВР-Ловеч и кога е получен в РУ по местоживеене на жалбоподателката, то е видно, че е връчен на жалбоподателката на 28.07.2025 г. Поради изложеното съдът приема, че е налице редовна покана за актосъставяне. Посоченият номер на преписка - № 906р-1627/2021 г. е номер на дневника, в който се завеждат всички нарушения за скорост от системата ЕЦОН. Видно от доказателствата към преписката/л.8/ поканата за съставяне на АУАН, декларацията по чл.188 от ЗДвП и снимков материал са предоставени на собственика на автомобила – жалбоподателката едновременно, на една и съща дата, така, че няма никакво съмнение, че поканата, която е изпратена от ОД на МВР-Ловеч заедно с декларацията е във връзка с констатирано нарушение при управление на л.а. с рег. ** **** ** на 13.10.2024 г., за което жалбоподателката е декларирала, че е управлявано от нея на процесната дата. Също така от снимковия материал е могла да разбере и точното място на нарушението, независимо, че същото не присъства в образеца на декларацията. Така или иначе какъвто и номер на преписка да е посочен в поканата за актосъставяне, а практика на наказващия орган е да посочва номера на дневника, в който се завеждат всички нарушения в системата ЕЦОН/, жалбоподателката няма как да знае този номер на преписка, нито пък номера на съответното нарушение, с което то е регистрирано в системата, но от данните, които закона изисква да бъдат попълнени в декларацията по образец по чл.188 от ЗДвП и на практика жалбоподателката е попълнила, същата е узнала, че попълва декларация и получава покана за съставяне на АУАН, във връзка с извършено нарушение по ЗДвП с конкретно МПС на конкретна дата и място. Достатъчно ясно е посочено, както в акта, така и в НП мястото на извършване на нарушението - П П I-4, км. 65+700, извън населено място, като в снимковия материал са посочени и географски координати. Относно датата на извършване на нарушението, както в АУАН, така и в НП е посочено: 13.10.2024 г., което съответства и на представения снимков материал. Поради изложеното съдът приема, че не е налице нарушение на процедурата по съставяне на акта и не споделя направените възражения в тази им част.
Съдът намира, че от формална страна АУАН и НП отговарят на всички изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като е описано точно извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 98 км/ч при разрешена 4 скорост от 60 км/ч, въведена с п.з.В-26, т.е. превишение от 38 км/ч, като е представена като доказателство разпечатка от използваното техническо средство, от която се установява, че разрешената скорост за пътния участък е 60 км/ч, което е в съответствие и с представения снимков материал и представената схема на пътния участък. Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал, в който изрично е отразено, че превишената скорост е 102 км/ч, а в АУАН и НП е приспаднат автоматично 3 %м толеранс при посочване на превишението, т.е. при издаване на НП наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство при изчисляване на превишението на скоростта. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Правилна е и квалификацията на нарушението, тъй като именно разпоредбата на чл.21,ал.2 от ЗДвП е специалният текст, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление с превишена скорост при забрана за превишаване на определена скорост, въведена с пътен знак.
Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателката автомобил е бил засечен с техническо средство стационарна система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx с № 107С499А01080023, одобрен на 06.10.2009 год., със срок на валидност до 06.10.2019 година, който фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване №09.10.4823 издаден от БИМ на 06.10.2009 год, протокол за проверка № 113–СГ-ИСИС/08.08.2024 год. на БИМ, схема за контрол на скоростта с техн. средство, от който се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство. Следва да се има предвид разпоредбата на чл.30, ал.5 от ЗИ, съгласно която когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. В случая представеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване е със срок на валидност 06.10.2019 г., но с оглед представения протокол за проверка на използваната АТСС, съдът приема, че същата е от одобрен тип.
Видно от НП вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от стационарната система за 5 контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението, а от приложената схема е видно, че във въпросния пътен участък присъства нестандартна табела с обозначение-камера за контрол на скоростта.
Съдът намира, че не е необходимо в НП да присъстват данни за обозначаване на пътната отсечка, където е засечена скоростта със знак за видеонаблюдение, каквото е било изискването на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП, тъй като цитираната разпоредба е изменена/ ДВ, бр. 54 от 2017 г.; ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г. / и не предвижда обозначаване на местата за видеоконтрол на скоростта. Отменена е и т. 8 на чл. 165, ал. 2 от ЗДвП, както и чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Съдът намира за правилно, че в случая е издаден АУАН, а не ЕФ, тъй като за нарушението вменено във вина на жалбоподателката е предвидено наказание лишаване от правоуправление.