Решение № 1478 от 23.06.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1478

Перник, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - III състав, в съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА

При секретар АННА МАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА административно дело № 20267160700375 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на П. Й. П., [ЕГН], c постоянен адрес: [населено място], [улица], вх. ***, ет.***, ап. ***, чрез адв. И. М., АК – Перник срещу Заповед № [Наименование] – 2055011/08.05.2026г., издадена от Н. Е. Г., на длъжност командир на отделение към 01 РУ, СДВР, с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т.1, б. з)бб) от ЗДвП му е приложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал.1 от ЗДВП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца.

Жалбоподателят твърди, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, постановен при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Излага съображения, че нормата на чл. 175, ал.1 от ЗДвП съдържа шест самостоятелни хипотези, а непосочването от страна на административния орган коя точно е нарушена съставлява съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неяснота относно фактическия състав на вмененото на П. нарушение. Посочва, че при управление на автомобил с прекратена регистрация, приложимата правна норма е чл. 171, т.1, б. з)гг) от ЗДвП, а не приложената в случая чл. 171, т.1, б. з)бб) от ЗДвП. Моли съда да отмени заповедта за налагане на принудителната административна мярка.

В проведеното съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. И. М. от АК – Перник, която поддържа жалбата и моли съда да отмени оспорената заповед, като незаконосъобразна. Претендира сторените по делото разноски съгласно списък.

Ответникът по жалбата – Н. Е. Г. - командир на отделение към 01 РУ, СДВР, редовно призован, не се явява, не се представлява. В писмено становище по съществото на спора, подадено от юрисконсулт И. И., негов пълномощник, моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Административен съд – Перник, след като обсъди доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Административното производство по издаване на обжалвания акт е започнало със съставянето на АУАН серия GA № 5090404/08.05.2026 г.

От фактическа страна се основава на това, че на 08.05.2026г., около 09:23 часа в [населено място], по [улица], с посока на движение от [улица]към [улица]П. Й. П. управлявал личния си лек автомобил "***“ рег. № [рег. номер], като при извършената проверка до номер 80 се установило, че МПС е с прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Ръкописно е дописано в акта, че регистрацията е прекратена от 05.05.2026г. Извършеното е квалифицирано като административно нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения АУАН, е издаден обжалваният административен акт, с който на основание чл. 171, т. 1, б. з)бб) от ЗДвП на П. Й. П. при възприемане и възпроизвеждане на посочената по-горе фактическа обстановка е наложена принудителна административна мярка–– „временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал.1 от ЗДВП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца." Препис от нея е връчен лично на жалбоподателя на 08.05.2026г., а той я е оспорил пред съда с жалба с вх. № 1570 от 20.05.2026г. по описа на АС Перник.

В хода на съдебното производство, като писмени доказателства е приета представената от ответника административна преписка.

При така установените факти се налагат и следните правни изводи:

Жалбата против Заповед № [Наименование] – 2055011/08.05.2026г., издадена от командир на отделение към 01 РУ, СДВР, е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което e допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б."а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да осъществяват контрол по ЗДвП областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи в рамките на обслужваната територия. Със своя Заповед № 513з-112686/14.10.2025 г. Директорът на СДВР на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР във връзка с 172, ал. 2 от ЗДвП е оправомощил различни служители при СДВР да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", и т. 6 от ЗДвП, като в т. 2 такава компетентност имат полицейските органи в сектор „Охранителна полиция“ в районните управления при СДВР. Приложена е Заповед № 513з-5432/21.05.2024г. за преназначаване на младши инспектор Н. Г. на младша изпълнителска длъжност – полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 01 РУ при СДВР, поради което оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

Процесната заповед е в изискуемата писмена форма, формално съдържа фактически и правни основания за нейното издаване.

Заповедта за прилагане на ПАМ обаче е незаконосъобразна, като постановена в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон.

Законодателят регламентира няколко хипотези, посочени в чл. 171, ал.1, т. 1 от ЗДвП, в които се прилага ПАМ – временно отнемане на СУМПС на водач. Срокът за прилагането на различните ПАМ съответно е различен. Процесната ПАМ е издадена на основание чл. 171, т.1, б. з)бб) от ЗДвП. Разпоредбата предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, три месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 1 и 5, чл. 177, ал. 5, чл. 178ж, ал. 1, чл. 182, ал. 1, т. 6, ал. 3, т. 6, чл. 182, ал. 4 и чл. 183, ал. 8. В случая обаче нарушението, за извършването на което е приложена процесната ПАМ спрямо водача, е за управление на автомобил, чиято регистрация е била служебно прекратена поради несключена застраховка "Гражданска отговорност" по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП – нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП – „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.“ Във връзка с изложеното съдът приема, че от органа е направена неправилна правна квалификация на правното основание за издаване на ПАМ. По своята правна същност ПАМ са актове на държавно управление /израз на държавна принуда/ от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Недопустимо е прилагането на ПАМ на грешно правно основание, както и при липса на всички нормативноустановени за това условия. В случая установеното по надлежния ред управление на МПС, чиято регистрация е служебно прекратена поради несключена застраховка "Гражданска отговорност" по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП е относимо към налагане на ПАМ на основание чл. 171, т.1, б. з)гг) от ЗДвП. Установените от органа факти не обосновават приложението на чл. 171, т. 1, б. з)бб) от ЗДвП.

Посочената норма на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП в редакцията й след измененията (ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.), регламентира служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като служебно прекратената регистрация на ППС се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика, след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. След измененията на ЗДвП, включително към датата на издаване на обжалваната заповед, отпаднало се явява законовото изискване за уведомяване на собственика на МПС от съответните органи на МВР, за прекратена регистрация на автомобила в хипотезата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Но нормата на чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането КЗ) регламентира, че Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Според чл. 574, ал. 11 от КЗ, когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява компетентния за регистрацията на пътни превозни средства в РБългария орган, да прекрати регистрацията на превозното средство. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че установеното задължение за уведомяване по чл. 574, ал. 10 от КЗ, е съществено процесуално изискване за законосъобразност на прилаганите правни последици, с които законът свързва липсата на сключен, валиден и действащ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по отношение на регистрацията на МПС, вкл. на налаганите административни санкции и принудителни административни мерки за управление на МПС със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тъй като именно с това нормативно установено изискване се обезпечава спазването на основните принципи по чл. 4 и чл. 6 от АПК – за законност и съразмерност.

В случая по делото няма данни и доказателства за извършено уведомяване на собственика на автомобила за липсата на сключен, валиден и действащ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за 2026 г. за лек автомобил с рег. № [рег. номер], нито от Гаранционния фонд, нито от Информационния център., което от своя страна представлява съществено процесуално нарушение, което ведно с грешната правна квалификация не може да бъде санирано в настоящото производство.

Издаденият административен акт не съответства и на целите на прилагането на ПАМ. Съобразно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, с което се постигат разписаните в чл. 22 от ЗАНН и чл. 171 от ЗДвП цели. В случая това е станало непосредствено след момента на извършената на лицето проверка и на практика уведомяването му за прекратената регистрация на автомобила. От доказателствата по делото се установява, че според АУАН претендираното нарушение е от 08.05.2026г. около 09:23ч. Съгласно справката от СДВР на 08.05.2026г. в 09:54ч. регистрацията е служебно възстановена. Със сключването на валидна застраховка "Гражданска отговорност" са постигнати целите по чл. 22 от ЗАНН – „предотвратяване и преустановяване на административното нарушение и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от него".

Разпечатката съдържа 28 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/242c68ce-c97d-4ce6-a9f8-5c78bdb61671