Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4030 от 12.11.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 14903/2024
Вид
Решение № 4030
Подписан
12.11.2025
В сила
05.12.2025
Състав
Елена Стоилова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4030 гр. Варна, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Стоилова при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело № **3110114903 по описа за ** година

Образувано е по искова молба, подадена от Ж. Р. Р., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гp. Варна, ж.к. "**", бл. 59, вх. 3, ет. 8, ап. 72 срещу А. П.

А., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гp. Варна, общ. Варна, с. о. "**- 1", № 135, с адрес за кореспонденция в с. **, общ. Суворово.

Предявени са следните искове: по чл.127, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.59, ал.2 от СК за определяне на режим на лични контакт между детето С. Ж.в Р., с ЕГН ********** и баща му Ж. Р. Р., с ЕГН **********. по чл.127а, ал.2 вр. с ал.1 от СК да бъде дадено разрешение заместващо съгласието на майката А. П. А., с ЕГН ********** за издаване на задграничен паспорт и визи, където е необходимо на С. Ж.в Р., с ЕГН **********, и разрешение заместващо съгласието на майката А. П. А., с ЕГН ********** детето С. Ж.в Р. с ЕГН ********** да пътува извън пределите на Република България до територията на всички държави от ЕС, придружавано от неговия баща Ж. Р. Р., с ЕГН **********.

Насрещни искове по чл.127, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.59, ал.2 от СК за предоставяне на родителските права по отношение на детето С. Ж.в Р. с ЕГН ********** на неговата майка А. П. А. с ЕГН **********; определяне местоживеенето на детето при майката като нейния настоящ адрес е с. **, общ. Суворово; определяне на режим на лични контакт между детето С. Ж.в Р., с ЕГН ********** и баща му Ж. Р. Р., с ЕГН **********.

Осъдителен иск по чл.143, ал.1 от СК за осъждане на Ж. Р. Р. с ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка в полза на детето С. Ж.в Р. с 1

ЕГН **********, чрез неговата майка А. П. А. с ЕГН **********, по банков път по банкова сметка с титуляр А. П. А. с ЕГН **********, IBAN **-**, BIC UNCRBGSF при ТБ ''Уникредит Булбанк'' АД сумата от 1200 лева, считано от датата на депозиране на НИМ - 17.01.2025 година, с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законна лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване.

Осъдителен иск по чл. 149 от СК, за осъждане на Ж. Р. Р. с ЕГН ********** да заплати месечна издръжка в полза на детето С. Ж.в Р. с ЕГН **********, чрез А. П. А. с ЕГН **********, като майка и законен представител по банков път по банкова сметка с титуляр А. П. А. с ЕГН **********, IBAN **-**, BIC UNCRBGSF при ТБ ''Уникредит Булбанк'' АД за период от 22.09.** година до 17.01.2025 година в общ размер от 4 462.00 лева или за всеки един месец по отделно сумата от 1200.00 лева, представляваща месечна издръжка за минало време, ведно със законна лихва върху цялата сума до окончателното изплащане на сумата.

•

Иск по чл.127а, ал.2 вр. с ал.1 от СК да бъде дадено разрешение заместващо съгласието на бащата Ж. Р. Р. с ЕГН ********** за издаване на паспорт за пътуване извън страната на малолетното дете С. Ж.в Р. с ЕГН ********** и визи, където е необходимо, както и разрешение, заместващо съгласието на бащата Ж. Р. Р. с ЕГН ********** детето С. Ж.в Р. с ЕГН ********** да пътува и престоява извън пределите на Република България през всеки сезон на годината до определени държави, а именно: на територията на всички държави от ЕС, Канада, Йордания, Замбия, Зимбабве, Република Южна Африка, САЩ, Турция, Сърбия и Северна Македония, Египет, Дубай Доминиканска република, Мексико, Сингапур, Тайланд, Малайзия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Занзибар, Куба, Великобритания и държави от Руската федерация с цел почивка и/или екскурзии през всеки сезон на годината до навършване на пълнолетието си, само извън режим на лични отношения на бащата, придружавано от неговата майка А. П. А. с ЕГН ********** или трето упълномощено от нея лице.

В исковата молба ищецът твърди, че с ответницата живели на семейни начала до 22.09.**г., като от съвместното им съжителство имат едно общо дете С. Ж.в Р., родено на 07.07.**г.

В началото съвместният им семеен живот се развивал нормално, но постепенно това се променило в отрицателна посока, липсвало взаимно уважение и доверие, отсъствали съвместни грижи за семейството.

Твърди, че на 23.11.**г. пожелал да види сина си, но ответницата не му дала възможност. Иска определяне на режим на лични контакти между него и синът му като предлага такъв. Иска постановяване на привременни мерки по отношение на режима на личен контакт между него и детето.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба и насрещни искове.

2

В тях ищцата по НИМ не оспорва, че с ответника са родители на детето С.. Оспорва останалите факти.

Заявява, че след фактическата раздяла на страните се преместила заедно с детето да живее при своите родители в с.**, общ.Суворово, където продължавала да живее и към момента на подаване на НИМ.

Заявява, че детето посещава детска градина №** в гр.Варна, жк.“**“ като само тя го води и взема от там.

Твърди, че с ответника не постигнали разбирателство по отношение на разбиранията им за живота. Ответникът бил фокусиран върху себе си.

Отнасял се грубо, арогантно и агресивно към ищцата и ограничавал контактите й. След раздялата вземал детето само за около 3 часа.

Ответникът обичал да излиза нощно време и да среща с непълнолетни жени, което се изтъква като опасност за правилното развитие на детето.

Ответникът има още две деца от предходна негова връзка, с които не се държал добре, обиждал ги злепоставял ги пред трети лица и ищцата се опасява, че отношението на ответника към детето С. щяло да бъде подобно.

Детето се връщало уморено и отпуснато след срещите си с бащата.

Заявява, че на 27.04.2023г. закупили общо жилище град Варна, община Варна, област Варна, район ''Приморски'', к. к. ''Чайка'', ул. ''**'' 18 вх. 1, ет. 5, ап. 79.

На 22.09.**г. разбрала, че ответникът имал връзка с непълнолетно момиче и му поискала обяснения. Ответникът се държал с нея арогантно, а след няколко дена ограничил достъпа й до общото им жилище.

Ответникът отказал да сключи споразумение с ищцата през м.10.**г.

Заявява, че работи по трудово правоотношение с ''**'' ЕООД. Голяма част от трудовото й възнаграждение разходва за гориво и поддръжка на автомобила. Отв. Р. категорично отказвал да взема и връща детето от дома, където се отглежда и за да поддържа отношенията дете- родител била принудена да го прави тя или членове на нейното семейство.

Ответникът превеждал минимална издръжка за сина си, но тя била недостатъчна за неговите нужди.

Майката твърди, че притежава необходимия родителски капацитет за правилното отглеждане на детето си и за задоволяване на нуждите му. Заявява, че детето често боледува и му е необходима месечна издръжка над 1400 лева.

В отговор на насрещните искове ответникът моли да се приеме за безспорно, че Ж. Р. Р. с ЕГН ********** и А. П. А. с ЕГН ********** са родители на детето С. Ж.в Р. с ЕГН **********, и че родителите са разделени от 22.09.**г.

Не се противопоставя родителските права по отношение на детето да бъдат предоставени за упражняване на майката, местоживеенето на детето да бъде определено при майката на адреса, на който живее в с.**, общ.Суворово.

3

Заявява, че майката и детето никога не са живели на град Варна, община Варна, област Варна, район ''Приморски'', к. к. ''Чайка'', ул. ''**'' 18 вх.

1, ет. 5, ап. 79 и в тази връзка искането за определяне на местоживеенето на детето на този адрес е неоснователно. Заявява, че между страните се води дело за делба за този имот гр.д.15284/**г. на ВРС и че ищцата по НИМ се опитва с това искане да разреши имотните спорове между страните. Жилището се отдавало под наем и ищцата получавала 150 лева месечен наем според квотата й в съсобствеността, с което била съгласна.

Заявява, че не би могъл да осъществява РЛК предложен от ищцата по НИМ, тъй като същия бил твърде широк.

Заявява, че от раздялата между страните изплащал издръжка на сина си в размер на 275 лева според неговите възможности, тъй като издържа и другите си две непълнолетни деца, на които изплащал същия размер издръжка. За м.09.**г. изплатил издръжката в натура – храни, дрехи, лекарства за детето. За бъдеще заявява, че може да заплаща издръжка в размер на 300 лева. Заявява, че исканата от ищцата по НИМ издръжка е прекомерна и несъобразена с нуждите на детето. Получаваният от ответника по НИМ нетен трудов доход бил в размер на 6830 лева.

Излага твърдения по отношение на съвместното съжителство между страните, които съдът няма да обективира предвид липсата на спор относно родителския капацитет на майката.

Заявява, че той също полага грижи за детето, когато е болно. Ищцата ограничила контактите със сина му за около 1 месец. Заявява, че той покрива разходите за лекарства, таксите за градината.

Заявява, че по никакъв начин не вреди на сина си. Твърди, че 2-3 пъти седмично го взема от градина, вечерят заедно с братята му и го връща в дома на майката.

А. получава финансова подкрепа от своите родители и работи нелегално за холандска компания - **, където получава значително възнаграждение, отделно от сумата, която получава по трудов договор.

Издръжката, поискана от А., била прекомерна и не отговаря на действителните нужди на детето. Готов съм да поемам справедлива и разумна финансова подкрепа за детето ни, но отказвам да бъда натоварван с искания, които надхвърлят реалните нужди на едно малолетно дете.

А. работила неофициално за нидерландската компания **-** като набирала xopa за работа, те и заплащали месечно около 5000 лева, като плащането ставало чрез фирмата собственост на майка й „**“, ЕООД.

Българската компания изпращала на нидерландската ежемесечно фактури, които те заплащали, като след това парите се предавали на ръка неофициално на А. от майка й.

По отношение на иска по чл.127 а от СК, моли да се даде заместващо съгласие за пътуване на детето само в държави членки на ЕС. Противопоставя 4 се на това да бъде дадено разрешение/заместващо съгласие за пътуване в държави извън EC с действащи военни конфликти и кризи, като Руската Федерация, Йордания, Босна и Херцеговина, и много други от изброените.

Прави искане съда да му даде заместващо съгласие на майката, да пътува непридружаван от нея с малолетното им дете, до държави членки на EC, както и за издаване на международен паспорт и визи на детето.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищеца чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове и моли, за уважаването им. Ответницата предявените насрещни искове и моли за тяхното уважаване.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От Удостоверение за раждане на С. Р., се установява, че детето С. Р. е родена на 07.07.**г. в гр.Варна и е с родители А. А. и Ж. Р..

От Служебна бележка изх. № 101 от 08.04.2025 г. изд. от ДГ № ** Варна, се установява, че детето С. Р. посещава 1-ва група в ДГ № ** Варна, в кв.“Владислав Варненчик“ към 08.01.2025г.

От етапна епикриза на С. Р. се установява, че детето е боледувало от ОВИ през м.09.**г., м.12.**г., м.01.2025г. От издаденото медицинско удостоверение от д-р ** се установява, че детето С. боледува често от ОВИ.

От удостоверение от ** ООД от 21.02.2025 г. за получавани суми от трудови правоотношения на Ж. Р. Р. за периода 02.** – 01.2025, Удостоверение за доходи на Ж. Р. Р., изх. № 191 от 19.06.2025 г., издадено от ** ООД, информация от ТД на НАП Варна, относно размера на получаваните от ищеца доходи, Актуално състояние на електронни трудови записи за Ж. Р. Р., издадено от НАП на дата 11.06.2025 г.Банково удостоверение, издадено от Уникредит Булбанк АД на 04.02.2025 г., относно наличност по банкова сметка на Ж. Р., Разпечатка от банкова сметка, справка ТР се установява, че за периода 02.** – 01.2025г. ищецът е получил трудово възнаграждение от ** ООД в размер на средно месечно брутно такова от 7986,59 лева. През периода м.09.2023г. – м.05.2025г. ищецът е получил брутно трудово възнаграждение от ** ООД в размер на средно месечно брутно такова от 8118,84 лева.