Решение № 4942 от 30.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4942 гр. София, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов при участието на секретаря Светлана Д. Т.а като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20241100509066 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Ю. П. Х., чрез адв. Т., срещу решение № 9546/21.05.2024г., постановено по гр.д. № 12000/2023г. по описа на СРС, 140-и състав, с което е уважен предявеният от ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД установителен иск с правно основание чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД за сумата 647.55 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит без обезпечение, сключен на 28.08.2012г. с „Обединена българска банка“ АД, вземанията по който са прехвърлени на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия от 31.01.2018г., за което вземане на 16.08.2019г. по ч.гр.д. № 46303/2019г. по описа на СРС, 140-и състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Жалбоподателят намира обжалвания съдебен акт за неправилен и необоснован, постановен в нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд изложил мотиви, че по делото не били представени доказателства за обявяването на договора за потребителски кредит от 28.02.2012г. за предсрочно изискуем, както и за уведомяването на кредитополучателя за извършената цесия. От ненастъпилата предсрочна изискуемост следвало, че кредиторът не можел да претендира погасителните вноски до края на срока на договора накуп, а неуведомяването на ответника за извършената цесия било грубо нарушение на чл. 99 ЗЗД, съгласно който 1 предишният кредитор бил длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да потвърди писмено станалото прехвърляне. СРС служебно приел, че необявяването на предсрочната изискуемост само по себе си довело до изискуемост с изтичането на крайната дата на изпълнение – 10.08.2016г., но не съобразил че дори и това да било така, то на ответника Ю. Х. цесията не била съобщена, предвид на което ищецът не притежавал качеството кредитор на ответника. СРС надградил законодателната уредба в чл. 99 ЗЗД като приел, че ответникът се считал надлежно уведомен за цесията с връчването на исковата молба – в случая никъде ищецът не се позовал, че съобщава цесията на длъжника с исковата молба, можел да положи елементарни усилия за съобщаване на цесията преди процеса с нотариална покана или др. способ. Моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна-ищецът „ЕОС Матрикс“ ЕООД не е депозирал писмен отговор и не заявява становище по въззивната жалба в хода на въззивното производство.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение на въведените с въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:

Със сезиралата съда искова молба ищецът „ЕОС Матрикс” ЕООД излага, че на 31.01.2018г., като цесионер, сключил с „Обединена българска банка“ АД, като цедент, договор за цесия. Със сделката придобил вземането на цедента срещу ответника Ю. П.

Х. по договор за потребителски кредит, сключен на 28.08.2012г. Твърди, че на 10.08.2016г. настъпил крайният срок съгласно договорения погасителен план по договора за кредит. Извършената цесия била съобщена на длъжника от банката по реда на чл. 15, ал. 4 от сключения договор – с писмено изявление, достигнало до адреса на ответника, посочен в договора. Евентуално – длъжникът узнавал цесията с воденето на настоящия процес. Моли съдът да признае за установено, че ответникът му дължи сумата 647.55 лева, представляваща главница по същия договор, ведно със законната лихва от 07.08.2019г. до окончателното погасяване, за което вземане по ч.гр.д. № 46303/2019г. по описа на СРС, 140-и състав, била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Претендира разноски.

Ответникът Ю. П. Х., чрез упълномощения процесуален представител адв. В. Т., 2 в срока по чл. 131 ГПК, депозира писмен отговор на исковата молба, с който признава сключването на договора за потребителски кредит от 28.08.2012г. с „Обединена българска банка“ АД. Възразява, че ищецът не бил кредитор на вземането, тъй като цесията не му била съобщена и нямал възможност да разбере кое юридическо лице е неговият кредитор и кому следва да заплаща погасителните вноски по кредита. Не получил съобщение за цесия – видно от представеното с исковата молба известие за доставяне в същото било извършено отразяване „сменен адрес“. Не била настъпила и твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост с посочена дата 10.08.2016г. – излага подборни съображения относно настъпването на предсрочната изискуемост.

Съдът е сезиран с иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗ.

Страните не спорят и от представения по делото договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 28.08.2012г. се установява, че „Обединена българска банка“ АД и ответникът Ю. П. Х. сключили договор за банков потребителски кредит, по силата на който банката се задължила да предостави на кредитополучателя Ю. П. Х. потребителски кредит за покриване на потребителски нужди в размер на сумата 940 лева, усвояван по сметка с IBAN BG 55 **** **** **** **** 30, разкрита в банката. Постигнато било съгласие за 4г. срок за погасяване на кредита до 10.08.2016г. За усвоения кредит ответникът-кредитополучател поел задължение да заплаща на банката възнаграждение – годишна лихва от 7.5%. ГПР се определял на 8.3%.

При проверка на правилността на първоинстанционното решение във връзка с указанията по т. 1 от ТР 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСТГК ВКС, въззивният съд при извършена служебна проверка за интересите на потребителя не установи с договора да са нарушени императивни материалноправни норми.

С исковата молба ищецът не се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на кредита, предвид на което въведените с отговора на исковата молба възражения за ненастъпила предсрочна изискуемост, поддържани и с въззивната жалба, са напълно неотносими към разглеждания казус.

Настоящият въззивен състав намира и втория въведен от въззивника довод за неправилност на постановеното първоинстанционно съдебно решение за неоснователен по следните мотиви:

От представените по делото договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.01.2018г., потвърждение за сключена цесия и приложение № 1 - списъкизвлечение към договора за цесия се установява, че ищецът „ЕОС Матрикс” ЕООД придобил вземанията на „Обединена българска банка“ АД от ответника Ю. П. Х. по договор за предоставяне на банков потребителски кредит без обезпечение от 28.08.2012г. В хипотезата на чл. 99 ЗЗД вземането преминава върху цесионера със 3 самото сключване на договора за цесия и той става от същия момент негов носител, тъй като съобразно предмета на консенсуалния договор с постигането на съгласието по същия цесионерът придобива вземането в състоянието, в което се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права-аргумент от чл. 99, ал. 2 ЗЗД.

Уведомяването на длъжника по чл. 99, ал. 3 ЗЗД има значение единствено за действието на договора спрямо него в смисъл, че преди нотификацията /уведомяването/ същият може да изпълни и към цедента и да се освободи от задължението си, докато след надлежното му уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД валидното изпълнение ще бъде само това към цесионера. Уведомяването, противно изложеното от ответника няма никакво отношение към действието на договора за цесия между страните по него и прехвърлянето на вземането към новия кредитор. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС по постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение 40/13.05.2010г. по т.д. 566/2009г., Т.К. I ТО на ВКС, решение 1279 от 12.11.1996г. по гр.д. 29/1996г. на V ГО.

Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина на уведомяване, то съобщаването на цесията, извършено в рамките на съдебното производство по предявения иск следва да бъде зачетено от съда. Към исковата молба по делото е представено и пълномощно с нотариална заверка на подписите от 31.08.2018г., с което „Обединена българска банка“ АД, представлявана от двама от изпълнителните си директори, упълномощава ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД да извършва уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД на длъжниците по приложение № 1 за сключения на 31.01.2018г. договор за цесия. С уведомяването е завършен фактическият състав по чл. 99 ЗЗД и доколкото не са въведени твърдения, а и не се установява ответникът да е изпълнил на цедента, то ищецът-цесионер се явява носител на вземанията.

По горните мотиви настоящата въззивна инстанция намира обжалваното решение за правилно по въведените с жалбата доводи, поради което същото следва да бъде потвърдено на основание чл. 272 ГПК, като на основание последната норма настоящият съдебен състав препраща и към мотивите, изложени от първоинстанционния съд.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски пред въззивния съд има въззиваемият-ищец. Същият не е заявил претенция за разноски, предвид на което и с решението си въззивният съд не присъжда разноски.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 9546/21.05.2024г., постановено по гр.д. № 4

12000/2023г. по описа на СРС, 140-и състав.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.

3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5