Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 7 от 08.01.2024, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно търговско дело 9/2024
Вид
Определение № 7
Подписан
08.01.2024
В сила
08.01.2024
Състав
Вера Иванова Иванова, Тодор Илков Хаджиев, Катя Стоянова Пенчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 229, ал.1,т.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432,ал.1 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№7 гр. Пловдив, 08.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно търговско дело № 20245001000009 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.1, т.1, вр. чл. 229, ал.1,т.5 от ГПК.

Обжалвано е определение № 1256, постановено в закрито съдебно заседание на 2.11.2023 г. от Окръжен съд-П. по т.д. № 601/2023 г. , с което е спряно на основание чл. 229,ал.1,т.5 от ГПК производството по делото до приключване на наказателното производство по прокурорска преписка №****/2023 г. по описа на РП-П..

Жалбоподателката М. П. Р. моли определението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в частната жалба с вх. № 35 602/21.11.2023 г.

Ответникът по частната жалба ЗЕАД„Б.В.и.г.“ЕАД-гр.С. не е взел становище по нея.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателката, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

Производството по т.д. 601/2023 г. на ОС-П. е образувано по подадената на 11.10.2023 г. от М. П. Р. искова молба, с която от нея са предявени против ЗЕАД„Б.В.и.г.“ЕАД-гр.С. искове с правно основание чл. 432,ал.1 от КЗ и чл.

1

86,ал.1 от ЗЗД за присъждане в нейна полза на сумата 50 000 лв. като обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди и на сумата 3 389,06 лв. като обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 24.03.2023 г., ведно със законната лихва от 10.05.2023 г.

С обжалваното определение от 2.11.2023 г. съдът приема, че следва да се постанови спиране на делото до приключване на прокурорска преписка №****/2023 г. по описа на РП-П.. Съдът посочва, че в случая се касае за установяване на факта на престъпление, който не може да бъде самостоятелно изследван от гражданския съд. Съдът намира, че са налице предпоставките за спиране на производството по чл. 229,ал.1,т.5 от ГПК, тъй като на практика съществува идентичност на противоправното деяние, от което се твърди, че са настъпили вредите, обуславящи гражданската отговорност на деликвента, и деянието, за което е образувано досъдебното производство, и че е от съществено значение за изплащане на дължимото застрахователно обезщетение именно противоправното поведение на застрахования водач, като в наказателното производство ще бъде установено извършено ли е деянието, противоправно ли е то и дали е виновен деецът. Съдът се позовава на определение № 441/30.11.2020 г. на ВКС по ч.т.д. № 1457/2020 г., 1 ТО, ТК и на мотивите към т.2 от ТР № 5/5.04.2006 г. по тълк.д.№ 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът посочва, че това разрешение намира приложение и в случаите, когато искът за обезщетение е насочен срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента, доколкото е функционално обусловен от наличието на такава, в която насока съдът също се позовава на посочена съдебна практика. Съдът посочва, че решаващ аргумент за извода, че е налице основанието по чл. 229,ал.1,т.5 от ГПК, не е формалният акт на образуваното досъдебно производство срещу водача, реализирал увреждащото ПТП, а пълното съвпадение между твърдяното в исковата молба противоправно, виновно и вредоносно поведение на водача, сочен за причинител на вредите, и деянието, за което е предприето наказателно преследване срещу този водач. Съдът освен това преценява, че може да се счете, че по принцип дори и да няма все още привличане на обвиняем в наказателното производство и съвпадение между деянието – предмет на наказателното преследване и твърдяното в исковата молба противоправно поведение на конкретен водач, пак би следвало да се спре производството по делото, за което излага съображения. Затова съдът спира производството по 2 делото до приключване на наказателното производство по посочената прокурорска преписка.

За определението на окръжния съд жалбоподателката е уведомена на 13.11.2023 г. и на 17.11.2023 г. е подадена (изпратена по пощата) частната жалба, получена в съда с вх. № 35 602/21.11.2023 г. С частната жалба се твърди, че определението е неправилно, тъй като е постановено при липса на мотиви, защото в него не е посочено за какво деяние е образуваното досъдебно производство, няма данни дали има привлечено лице като обвиняем и за какво деяние и липсва яснота за това защо съдът е приел идентичност на противоправното деяние, представляващо деликт, и деянието– предмет на разследване, както и защото в случая е прието, че се касае за установяване на факта на престъпление, който не може да бъде самостоятелно изследван от гражданския съд. Твърди се, че дори и да са налице данни, че дадено лице е привлечено като обвиняем в хода на досъдебното производство (като в настоящия случай няма мотиви в тази насока), то това обстоятелство няма обвързващо значение за съда, доколкото актовете на органите по разследването не са задължителни за гражданския съд. Твърди се, че в определението липсват мотиви за това при разглеждането на това гражданско дело да са разкрити престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор. Заявено е, че неправилно окръжният съд е приел наличие на основание за спиране на делото по чл. 229,ал.1,т.5 от ГПК, която хипотеза е налице при наличието на две кумулативни предпоставки, а именно, първо, необходима е констатация на гражданския съд за наличието на престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване и изхода на гражданския спор, и, второ, невъзможност тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство, а в случая тази констатация въобще не е направена и не са изведени аргументи в нейна подкрепа. Заявено е становище, че е неоснователно приемане, че за правилното решаване на спора е от значение установяването на факта на извършеното престъпление от причинителя на вредата, защото за основателността на исковете за имуществени и неимуществени вреди, причинени при деликт, и за правилното решаване на спора е достатъчно да бъдат доказани елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, без да е необходимо неминуемо то да е и престъпление, а фактическият състав на деликта не е обусловен от наличието 3 на престъпни обстоятелства. Твърди се, че обстоятелството дали са налице конкретни престъпни обстоятелства с оглед престъпно поведение на водача на автомобила, довело до ПТП, по начало няма отношение към отговорността на застрахователя по предявения срещу него иск, тъй като ищцата следва да установи като причина за настъпването на ПТП противоправно поведение на водача (а не наличие на престъпление), което обстоятелство няма пречка да се установи в гражданското производство по предявения срещу застрахователното дружество иск с допустими доказателствени средства.

Моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съгласно разпоредбата на чл. 229,ал.1,т.5 от ГПК съдът спира производството, когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор. В случая са предявени преките искове по чл.

432,ал.1 от КЗ от ищцата като лице, което търпи неимуществени и имуществени вреди вследствие причинени й телесни увреждания при ПТП, против застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ за виновния водач за присъждане за плащане от застрахователя на обезщетения ведно с лихви. В исковата молба изрично е посочено, че телесните увреждания на ищцата М. Р. са причинени при ПТП на 24.03.2023 г. от водача на лек автомобил „С.И.“ с рег. №*********** Т.С.М., която е нарушила правилата за движение по пътищата. В исковата молба е посочено и че по случая е образувано ДП №**/2023 г. по описа на СРПТ при ОД МВР-П.. Не е приложен документ, от който да е видно наличието на образувано наказателно производство. С молба на ищцата от 1.11.2023 г. е посочено, че по това досъдебно производство е образувана прокурорска преписка №****/2023 г. по описа на РП-П., по която няма образувано наказателно дело, както и че към момента продължават действията на разследващите органи по ДП №**/2023 г. по описа на СРП при ОД на МВР-П., като същото още не е приключило. С тази молба също не е представен документ, от който да е видно наличието на образувано наказателно производство. По делото не е подаден отговор от ответното застрахователно дружество, тъй като препис от исковата молба не му е бил изпратен, а делото е спряно с обжалваното определение от 2.11.2023 г. след подадената на 11.10.2023 г. искова молба и на уточняващата молба от 1.11.2023 г. Съдът не е изискал данни и не е 4 установил дали са образувани посоченото досъдебно производство и прокурорска преписка, евентуално, относно кое деяние и на кое лице, както и дали има привлечено лице в качеството на обвиняем.

По начало, тъй като гражданският съд, разглеждащ иска на увредено лице по чл. 432,ал.1 от КЗ, е обвързан от влязлата в сила присъда срещу водача, реализирал увреждащото ПТП, по въпросите за авторството на деянието, противоправността и вината на дееца съгласно чл. 300 от ГПК, то изходът от наказателното производство срещу водача е от значение за правилното решаване на спора и затова исковото производство подлежи на спиране до приключване на наказателното производство на основание чл.

229,ал.1,т.5 от ГПК, когато наказателното производство е в досъдебна фаза и е налице пълно тъждество между престъпното деяние, извършено от лицето, срещу което е образувано наказателното производство и което е привлечено като обвиняем по това производство, и личността на деликвента и противоправното вредоносно деяние, които са предмет на доказване в производството по иска с правно основание чл. 432,ал.1 от КЗ (в тази насока – определение № 10/7.01.2022 г. на ВКС по ч.т.д. № 2470/2021 г., 2 ТО, ТК).

Производството по искове с правно основание чл. 432 от КЗ подлежи на спиране на основание чл. 229,ал.1,т.5 от ГПК, за да бъде съобразено решението по претенциите за обезщетяване на вреди с крайния изход на наказателното производство срещу водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното застрахователно дружество.

Когато наказателното производство бъде обаче прекратено без да се стигне до осъдителна присъда, гражданското дело следва да се възобнови, но ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или налагане на административно наказание актовете на наказателния съд са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от непозволено увреждане. В случая в производството пред окръжния съд по т.д. № 601/2023 г. не е установено дали е образувано досъдебно производство във връзка с посоченото в исковата молба ПТП, дали то се води срещу конкретно лице и дали по него има привлечено лице като обвиняем. Обжалваното сега определение за спиране на производството по делото е постановено веднага след подаването на исковата молба и уточняващата я молба, без да е извършена размяна на книжата, без да е подаден отговор от ответника, преди провеждане на съдебното дирене, без да са събрани и приети доказателства, 5 посочени от страните, без да е установено дали действително е образувано наказателно производство, с какъв предмет, дали по него има привлечено лице в качеството на обвиняем, а за приложението на нормата на чл.

229,ал.1,т.5 от ГПК е нужно съдът, който разглежда иска на увредени лица срещу застрахователя, да констатира, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора и че не е възможно тези обстоятелства да се установят в това производство, като те конкретно са предмет на установяване в хода на досъдебно производство (в тази насока – определение № 60 274/21.07.2021 г. на ВКС по ч.т.д. № 836/2021 г., 1 ТО, ТК, определение № 290/1.09.2020 г. на ВКС по ч.н.д. № 1303/2020 г., 1 ТО, ТК, определение №**2/28.07.2022 г. на ВКС по ч.т.д. № 653/2022 г., 2 ТО, ТК). Не се установява при тези обстоятелства наличие на хипотезата на чл.