Решение № 70 от 06.03.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Пловдив, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно търговско дело № 20255001000041 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от ЗК"Л.

И."АД, подадена чрез процесуалния представител адв. П. П. срещу Решение № 286/16.08.2024г. на Окръжен съд Стара Загора по търг.дело № 431/2022г., в частта му с която ЗК"Л. И."АД е осъдено да заплати на М. М. С. сумата в размер на 48 000 лева, частичен иск от 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 25.11.2021г., ведно със законната лихва върху сумата от 23.03.2022г. до окончателното й изплащане.

Твърди се във въззивната жалба, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно в обжалваната осъдителна част по съображения, които са подробно изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба. Твърди се, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение не съответства на действително претърпените от ищцата неимуществени вреди и не е съответно на принципа на справедливостта, прогласен в нормата на чл.52 ЗЗД. Счита че решаващият съд неправилно е съобразил правилото на цитираната разпоредба, като по този начин е отмерил силно завишено по размер обезщетение за претендираните неимуществени вреди.До тук се било стигнало според жалбоподателя тъй като при определяне размера на процесното обезщетение не са били отчетени всички обстоятелства с правно значение за определяне размера на неимуществените вреди по процесните причинени телесни увреждания в нужната степен, а 1 други са съобразени несъответно на конкретната личност на увреденото лице, а също и на конкретната интензивност на причинените болки и страдания. Счита този извод на съда за несъотвестващ на установените по делото факти, както и че претендираните от ищцата телесни увреждания в резултат на процесното ПТП са останали недоказани, поне не в заявените от нея степен и интензитет. Поддържа се, че решението на ОС Стара Загора е неправилно, а също така и необосновано при преценката относно размера, до който съдът е уважил предявения иск за неимуществени вреди като жалбоподателят счита определеният размер за прекомерен и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл.52 ЗЗД.

Излагат се съображения и че решението на съда е неправилно и по отношение на определения процент на съпричиняване в размер на 20 %. Жалбоподателят заявява довод, че не е съгласен с определения процент на съпричиняване като счита, че той трябва да е значително по-висок от определения от съда размер. Становището си обоснова с това, че всеки пътник в МПС следва да взема мерки за собствената си безопасност, като спазва задължението си да постави предпазен колан, за което носи и административно-наказателна отговорност като в конкретния случай според жалбоподателя именно непоставеният обезопасителен колан е станал причина за настъпването на телесните увреждания. Ако ищцата е била с поставен предпазен колан, поддържа се от въззивния жалбоподател, тогава не би се стигнало до настъпване на вредоносния резултат или дори да бе настъпила вреда, тя не би довела до твърдените в исковата молба телесни увреждания.

Искането към съда е да се отмени решението на Окръжен съд Стара Загора в осъдителната част, като неправилно и несправедливо и вместо него да бъде постановено друго, с което искът с правно основание чл.432, ал.1 КЗ да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. При условията на евентуалност, в случай че въззивният съд счете за основателна исковата претенция на ищеца, се прави искане да се намали размера на присъденото обезщетение, тъй като същият не кореспондира с принципа на справедливостта и установената съдебна практика, както и със събраните по делото доказателства, както и да се увеличи процента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, който жалбоподателят счита че следва да бъде определен на 50 %.

Претендира се и присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски, в т.ч. и за заплатено адвокатско възнаграждение.

В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от насрещната страна М. М. С., подадена чрез процесуалния й представител адв. П. К..Твърди се от въззиваемия, че решението в обжалваната част е правилно и обосновано, постановено е при спазване на процесуалните норми по съображенията, които са подробно изложени в отговора на възззивната жалба. Искането към въззивния съд е да се потвърди решението в обжалваната част, както и да му се присъдят сторените по повод на въззивното обжалване съдебно-деловодни разноски.

Третото лице помагач В. Й. К. не изразява становище по въззивната жалба.

Постъпила е и частна жалба от М. М. С. срещу Определение №

2

958/11.11.2024г. на Окръжен съд Стара Загора, с което е отхвърлена молбата за изменение на решението в частта за разноските. Счита че определението се явява неправилно и необосновано по изложените в частната жалба съображения. Иска се неговата отмяна и да се присъдят на въззиваемия всички сторени в хода на първоинстанционното производство разноски.

Пловдивски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на М.

М. С., с която са предявени от нея искове по чл. 432 КЗ и по чл.86 от ЗЗД против ЗК"Л.

И."АД за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, произтекли от ПТП, настъпило на 25.11.2021 г., около 07.10 часа, на път *-*, км.***+***/кръстовище на път ******/, виновно причинено от В. Й. К. при управление на т.а. „С.“, модел * *** ** *** ** ***, с рег.№ ** **** **.

Сочи се в исковата молба, че в резултат на процесното ПТП ищцата М. С. е получила следните травматични увреждания: счупване на тялото, диафиза на раменната кост, закрито/фрактура хумери дифазис синистра, множество наранявания по глава и тяло, психически стрес.

Заявено е в исковата молба, че за увреждащият т.а. С. с peг. № ** **** **, управляван от В. Й. К. има сключена застраховка “Гражданска отговорност” с ответника ЗК"Л. И."АД полица **/**/************, със срок на валидност една година, считано от 08.11.2021 г. до 07.11.2022г., валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие - 25.11.2021г.

Сочи се, че по силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 420 000 лв., която сума представлява минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Искът е за сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и психически стрес вследствие на причинените й телесни увреждания при процесното ПТП/предявен като частичен от 100 000 лева/.

Претендира се и законната лихва върху сумата, считано от 02.12.2021 г. – датата, на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, вр с. чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане. Претендират се и направените по делото съдебно-деловодни разноски, в т.ч. и за заплатено адвокатско възнаграждение.

От фактическа страна се установява следното :

3

Между страните не се спори, а и от представения по делото и приет като доказателство Констативен протокол с пострадали лица се установява, че на 25.11.2021 г. в 07:10 ч., на път *-* км.***+***/кръстовище с път ***-***/ е настъпило ПТП, между т.а. „С.“, модел * *** ** *** ** ***, с per. № ** **** **, управляван от В. Й. К. и л.а. „Р." с peг. № ** **** **, при което са причинени телесни увреждания на М. М. С., пътник в л.а. „Р.“.

Няма спор, а и видно от приложеното НОХД № 149/2023г. по описа на Pайонен съд – К., същото е приключило с влязло в сила споразумение от 22.03.2023 г., с което подсъдимият В. Й. К. е признат за виновен, за това, че на 25.11.2021 г. в землището на с. В. Л., на кръстовището между гл.път *-* км. ***+ *** м. и път***-***, при управление на МПС „С.“ с peг. № ** **** ** извършил маневра „завой наляво“, не пропуснал насрещно движещото се по главен път МПС „Р.“, като нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 25, ал. 1 ЗДвП и чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, без да има необходимата правоспособност и причинил средна телесна повреда на М. М. С..

Не е спорно между страните, а и се установява, че за увреждащият т.а. С. с peг. № . ** **** ** управляван от В. К. има сключена застраховка “Гражданска отговорност” със ЗК „Л. И.“ АД, по полица **/**/************, със срок на валидност една година, считано от 08.11.2021 г. до 07.11.2022г. валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие - 25.11.2021 г.

Няма спор, а и се установява, че в изпълнение на изискването на чл. 380 от КЗ, ищцата е предявила претенцията си за изплащане на застрахователно обезщетение и е представила всички документи, с които е разполагала пред ЗК "Л. И." АД, които са получени от застрахователя на 23.03.2022 г., видно от приложената обратна разписка. По случая е заведена щета № ****-****-**-**-****, по която няма спор, че застрахователят не е заплатил застрахователно обезщетение.

Видно е от представената по делото и приета като доказателство Епикриза към ** № *****/** г издадена от К** при УМБАЛ-П. е видно, че М. С. е била хоспитализирана на 25.11.2021 г. в 12,00ч. В спешен порядък са й били извършени диагностичните уточнявания, подготвена е за операция и на 25.11.2021 г./оп.протокол №****/, под обща анестезия е извършена кръвна/открита/репозиция и фиксация на фрактурата с хумерален пирон. Видно от отбелязването в епикризата следоперативния период е протекъл гладко, при спокойна оперативна рана, без проблеми от страна на съдовата циркулация и инервацията на зоната. При отчетен изход от заболяването-с подобрение е дехоспитализирана на 28.11.2021 г. в 8,53ч. Отбелязани са и препоръки: контролни прегледи на 02.12.2021 г. и на 09.12.2021 г., да се правят превръзки през 3-4 дни, конците да се свалят на 14- ия следоперативен ден, да се използва противосъсирващо средство до 45 ден, да носи ортеза 45 дни.

От представената по делото и приета като доказателство Епикриза към ** № ***/**г е видно, че след 3 месеца-на 14.02.22г. ищцата е хоспитализирана в „Н. к.“ЕАД- филиал Х. за физикална терапия и рехабилитация на движенията на горния крайник. При хоспитализирането се е оплакала от силни болки в лявата раменна кост, особено при 4 натоварване, принудително положение на ръката и ротация в раменната става, затруднение в дейностите от ежедневието. Установени били ограничени и болезнени движения и мускулен дисбаланс, а ъглометрията е показала чувствително ограничение на амплитудата на движение в ЛРС. Назначени са процедурихидротерапия, топлинна терапия, физикална терапия. При установено подобрение на клиничния и ъглометричния статус, след 7 дни - на 21.02.22г. е дехоспитализирана с положителен ефект от лечението и препоръка да продължи рехабилитацията в домашни условия.

От приетата и неоспорена от страните в хода на производството пред първоинстанционния съд комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза се установява следното:

В резултат на настъпилото на 25.11.2021г. ПТП ищцата М. С. е претърпяла спираловидна фрактура на лява раменна кост в зоната на горнасредна трета от дължината й.

Става ясно, че тази фрактура е получена по механизма на директен удар или притискане върху твърд, тъп предмет. Счупването на тялото на лявата раменна кост й е причинило трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за период по-дълъг от 30 дни.